- Автор: Europe 1
- 14 Май 2025
- 2998
- 8
- Путин изпраща послание към своя народ - посланието на патриотизма. Ние захвърлихме посланието на патриотизма към нашия народ. Изпращаме послание на патриотизъм към украинците. Какво общо имаме ние с Украйна?! Тя не е в Европа.
- Френските политици трябва да бъдат разумни, да станат и да кажат “Искаме мир! Не искаме война, стига толкова!”. Ще ми кажете, че това ще бъде една разпокъсана Украйна, но те си го търсеха! Кой започна след Минските споразумения? Добре знаем, че беше и от двете страни, познаваме историята. Знам наизуст историята, затова казвам на нашите политици “вие сте напът, както през 1914 г., както през 1940 г. с ген. Гамелен, да ни вкарате във войната”. Защото аз познавам руснаците - не бива да ги дразниш много посред зимата. Тази история може да завърши зле. А що се отнася до Тръмп, трябва да работим с него, да се опитаме да видим как да постигнем споразумение, това лесно може да се направи: Украйна няма да влезе в НАТО - това е даденост; освен това трябва да остави завоюваните територии, включително Крим, който е руски от много дълго време, и е нужна гаранция за сигурност - това е сложно, но е достатъчно да има добра воля. А прехвърлянето на вината върху съседа, както прави Макрон, е безименно лицемерие. Макрон е гамен, Макрон е дете. Еклисиастът казваше “Горко ти, земьо, кога царят ти е дете”!
- Всичко, което днес виждаме в Сирия, краят на християните в Ориента, ни напомня за думите на един патриарх, който веднъж ни каза: “Гледайте внимателно какво се случва с нас, това ще ви се случи след нас”.
- Помислете за урока на Жана д'Арк, който е следният: никога не спирайте до правилото на обикновената политика, когато трябва да объркате сметките на обикновената политика. Това казва френският политик Филип дьо Вилие, бивш държавен секретар по културата (1986-87 г.) във второто правителство на Жак Ширак, бивш депутат и евродепутат. Той е основател и президент на “Движение за Франция” и е участвал в президентските избори през 1995 и 2007 г. Създател е на увеселителния парк “Пюи дю Фу”, във Вандея, Западна Франция.
10 май 2025 г.
- Филип дьо Вилие, през миналата седмица Еманюел Макрон произнесе пред франкмасоните във Великата ложа на Франция реч за секуларизма, далеч, много далеч от речта в катедралата “Нотр дам дьо Пари”. Паметта ни не е къса, Филип дьо Вилие, залепихме двете изявления. Има интервал само от няколко месеца и няколко километра между тях.
Еманюел Макрон: Нашата катедрала ни напомня, че сме наследници на минало, по-голямо от нас, което всеки ден може да изчезне, и главните действащи лица на епоха, която трябва да предадем. Нашата катедрала ни казва колко много ни помагат смисълът, трансцендентността да живеем в този свят.
Еманюел Макрон: Нека се пазим и от онези, които възнамеряват да превърнат светския характер в инструмент за покаяние срещу републиката, който е насочен към ексцесиите от 1793 г., за да атакува наследството от 1789 г., основа на нашата републиканска история. Законът за разделението ни защитава от всички онези, които желаят да впишат в конституцията разпоредби с идентичностна мисия в името на еднозначен прочит на миналото. Светска Франция е естествената дъщеря на републиката.
- Това е бисер. Както често се казва, архивите са жестоки. Как си обяснявате, Филип, този двоен дискурс?
Филип дьо Вилие: - “Франция е естествената дъщеря на републиката” - значи републиката е извършила сурогатно майчинство и това е родило Франция. Ето краят на църквата в който се превръща. Веднъж, когато бях малък, моята кръстница ми поради необикновена вещ - натисках една дръжка и се получаваше калейдоскопски пумпал, в който образите се променяха през цялото време. Това е всъщност Макрон. Спомням си първия път, когато го видях в Ротондата, той ми каза “Знаете ли, пристигам от Жана д’Арк, пристигам от 8 май, презирам ги, защото аз съм опълчване, Жана д’Арк, напълно!”. А Брижит: “Успокой се, успокой се!”. Всъщност мисля, че той не го прави нарочно. Всичко зависи от момента, от мига, има феномен на функционално раздвоение. Не знам, психиатрите трябва да познават това. Може би те имат обяснение, аз нямам.
Значи имаме “Нотр Дам дьо Пари” - това е Троицата, а след това Ложата на Франция - триъгълникът. Преминаваме от Троицата към триъгълника, или от Христовата туника към престилката. Всъщност той изрази своята привързаност, цитирам, своето “съгласие”, с френското франкмасонство. Той обясни, че преди всичко не трябва да се вписват християнските корени в конституцията - тук той говореше за естествената дъщеря от сурогатно майчинство на републиката, а след това говореше за мракобесието. Аз съм улегнал човек, който вече не се страхува от нищо, и трябва да кажа нещо за франкмасонството, което никой не е казвал. Това е фраза от св. Матей. Той говори за мракобесието по повод на християнството. Но има и друго мракобесие, това е мракът. Защо се крие той? Защо е този вкус към тайната, вкус към окултизма, вкус към конспирационизма, вкус към комплотизма? Защо се крият, за да кроят това, което ще направят? Например, в този момент в ложите се радват. Всички престилки са се събрали, за да кажат, че законът за евтаназията е изключителен. Те успяха да накарат едно правителство, съставено от десни хора, да гласува закон, който ще мине и който е най-лошият закон, който светът е виждал. Това означава, че самоубийството ще бъде законно във Франция. Това е краят на десетте божи заповеди. Ще ви споделя фразата на св. Матей. Той казва, че когато запалят светило, не го слагат под крина, а на светилник, за да свети на всички вкъщи (Матей 5: 15). И аз ги питам: защо се криете? Какво имате за криене? Какви са тайните планове, които криете от нас? Елате на публично място, говорете с нас!
Забелязах, че Макрон говореше за закона от 1905 г. Това е закон за изкореняване на християнството и ще ви го докажа. Това не е закон за неутралност, съвсем не. Днес направиха закон за неутралност, защото това очевидно смущава секуларистите - подчертавам секуларистите. Мимоходом ще кажа, че светският характер е изобретение на Христос - “кесаревото кесарю, а Божието Богу” (Лука 20: 25), така че изобщо не ме притеснява да говоря за светския характер. Светското се различава от духовното. Те не се разделят, защото се излъчват взаимно, иначе не би било възможно общество. И всъщност имаше хора, които говореха за това, което се случи. Жан Жорес, един от големите архитекти на разделението на църквата и държавата, каза следното: “Ние прекъснахме старата песен, която приспиваше човешката мизерия, и човешката мизерия се събуди с викове”. Старата песен е пеещият християнски свят, а виковете - това е социализмът. Виждаме докъде стигнахме днес - до Меланшон.
Пол Бер, един голям секуларист, казваше - християнството е филоксерата на умовете. Това е по времето, когато е имало филоксера по лозята. Това е любезно. А Вивиани го каза още по-хубаво - Вивиани е вдъхновителят на закона. Чуйте добре какво казва той: “Посветихме се на дело на безбожие, изтръгнахме вярата от човешката съвест. Когато един нещастник подвиваше колене, уморен от тежестта на деня, ние му казахме, че зад облаците има само химери. Всички заедно, скъпи другари, изгасихме в небето звездите, които повече няма да бъдат запалени. Това е нашето революционно, нашето прекрасно дело!”. Всички духовни ордени бяха прогонени и от този момент Църквата всъщност напусна града, тя се подслони в сакристията. И стигам до следното заключение: всъщност има два възможни секуларизма - секуларизмът на празнотата, секуларизмът на “табула раза”, който изкоренява миналото, изкоренява цивилизацията, личността, индивидуалността на един народ, наследството. Но в крайна сметка какво се случва? Краят на абсолютното е противоположен на жаждата за абсолютното. Секуларистите създават вакуум, а ислямистите го запълват.
Но има втори секуларизъм, който наричам обичащ секуларизъм. Обичащият секуларизъм е различаването на светското и духовното, но помирен с идеята, че трябва да се съхрани живата памет за хилядолетното натрупване. И тук ще ви кажа нещо, което си мислех, докато вървях в Париж. Казах си: какво е всъщност френският народ? В действителност френският народ е политически народ като никой друг. Защо? Защото това е народът, който свързва в едно хармонично цяло auctoritas и potestas, и остава една малка струйка свещено - сакралността на въплъщението, и това е Франция. На следващо място френският народ е метаполитически народ. Какво е метаполитически народ? Това е народ, който разбира, че една нация не съществува, ако няма контури и разказвачи. И двете. Франция е литературен акт, това не е случайно, следователно романс. И трето и най-вече, френският народ е метафизичен народ, т.е. принадлежи към това, което наричаха “континент на питащия живот”, Франция пита, Франция се обръща към трансцендентността - видяхме го с откриването на “Нотр дам”. По какво се вижда дали един народ е метафизичен или не е? Вижда се по следата, която оставя в това, което е нарисувал и оставил след себе си. Впрочем историците често казват “целият Рим се съдържа във Форума”. Казват също, че Гърция се съдържа в Партенона. Ако е вярно, че историята на един народ изцяло се съдържа в едно отделно творение, тогава катедралата е Франция. Защо? Защото това е обърнат кораб на един кръстен народ, който дава крила на камъка.
- Друга актуална тема, Филип дьо Вилие, временният сирийски президент, бивш джихадистки водач, беше приет в Елисейския дворец на първата си визита на Запад. Ръкостискането, което ще видим заедно, в почетния двор на Елисейския дворец, някои нарекоха “ръкостискане на срама”. Предлагам ви да чуем президента Аш Шараа, преди наричан Ал Джаулани, когато беше командир на джихадистка групировка.
Ахмед аш Шараа: - Изразяваме нашата солидарност с всички жертви на тероризма. Сирия беше най-голямата жертва на тероризма. Ние бяхме бомбардирани с химически оръжия, с барели с химически оръжия. Ние нямаме нищо общо с терористичните и престъпни актове, които се случиха в Сирия и в чужбина.
- Филип, трябва ли да посрещаме Аш Шараа, когото преди познавахме под името Ал Джаулани, в Париж?
Филип дьо Вилие: - Можехме да помислим за семействата от “Батаклан”, за Самюел Пати, Доминик Бернар, за всички жертви. И ако помислим за семействата от “Батаклан”, си спомняме за поздравленията, изпратени до терористите от “Батаклан” от този господин, от този терорист. Бивш член на “Ал Кайда”, на “Ислямска държава”, това е терорист. Така че това е срам, срам, защото всъщност обещанието не беше изпълнено, както обикновено. На 8 декември 2024 г. той каза “всички сирийци са братя, етническите и религиозни малцинства ще бъдат защитени”. Но те не бяха. Имаше кланета на хиляди алауити, друзи и християни. Обещанието не беше изпълнено от властта, съставена от хора от “Ислямска държава”, “Ал Кайда” и т.н. Този командир премина от джелабата към кубинско облекло, а сега е с вратовръзка - има синя вратовръзка като мен и брада, по-голяма от вашата. Това е знак. Всъщност за него казват “това е умерен ислямист”. Въпросът, който задавам, е: каква е разликата между умерен ислямист и умерен канибал, или пък пираня вегетарианец? Това е сериозно. От самото начало Франция разгъва червения килим. Спомнете си Макрон, който каза на 8 декември “държавата на варварството падна”, а след това неговият външен министър отиде там. И впрочем външната министърка на Германия искаше да стисне ръката на терориста, а той отказа.
Всъщност това е много голяма дипломатическа грешка от страна на Франция. Защо? Дайте си сметка, че говорим за друзите, говорим за кюрдите, говорим за алауитите. Макрон не произнесе думата “християнин”. Знаете ли, че в началото на ХIХ век имаше 2 млн. християни в Сирия, а днес има 20 хиляди. Там изборът е куфарът или ковчегът и това е краят на една двухилядолетна култура. Християнството започна в Дамаск с пътя към Дамаск на св. Павел. То започна в Антиохия - в Антиохия е роден християнският свят. Там Свети Луи IХ е дал своето обещание през 1248 г.: “Ще ви защитавам със същата специална защита, както всички французи”. Именно там от 632 г. християните стават зимми, но те продължават да живеят и да оцеляват, бидейки присъствието на християнския свят в Ориента. Всъщност всичко, което днес виждаме в Сирия, краят на християните в Ориента, ни напомня за думите на един патриарх, който веднъж ни каза: “Гледайте внимателно какво се случва с нас, това ще ви се случи след нас”.
- Сменяме темата, Филип, френският президент Еманюел Макрон и полският премиер Доналд Туск подписаха миналия петък в Нанси, в Източна Франция, договор, засилващ между другото сътрудничеството в отбраната между двете страни срещу Русия, смятана за все по-заплашителна след тригодишната война в Украйна. Предлагам ви да чуете Еманюел Макрон по време на тази пресконференция, на която той се връща към военния парад от 9 май в Москва, където имаше над двадесет чуждестранни държавни глави, сред които и Си Цзинпин, китайският държавен глава. Нека чуем заедно Еманюел Макрон.
Еманюел Макрон: - Относно парада на 9 ноември в Москва, той казва няколко много прости неща. Първо, президентът Путин е на страната на войната, не на страната на мира. Всекидневната реалност ни напомня за войнствените думи, които той повтори. Онези, които са повярвали, че той има намерение за мир, това си е за тяхна сметка. Относно думите на президента Путин и сравнението между ситуацията, която преживяваме, и нацизма, това е обръщане на ценностите, но той не е единственият и вече е привикнал към това. Всъщност това е едновременно исторически ревизионизъм и дълбока грешка. Нацизмът е тоталитаризъм, който имаше своите особености. Путинизмът е империализъм.
- Същевременно полският премиер Доналд Туск каза, че днес е срам да бъдеш в Москва. Какви мислите за тези изявления, Филип?
- Това е подстрекател, той иска война, те искат война - европейците искат война. Знаете ли защо искат война? Защото това е единственият начин да направят федерална Европа. Това е последното средство да направят федерална Европа. Жан Моне обясняваше “можем да направим Европа само чрез криза”. Тоест те имат подръка криза и искат да я продължат. Но всъщност мирът ще се случи без нас и ние сме тези, които ще го платят. Това е лудост. Какво се случи днес в Москва? Както беше казано във вашето предаване преди нас, има тройно послание на Путин, което е много ясно, и хората, които ни слушат и ни гледат, трябва да помислят, защото пропагандата тук е страшна. Той изпраща послание към своя народ - посланието на патриотизма. Ние захвърлихме посланието на патриотизма към нашия народ. Изпращаме послание на патриотизъм към украинците. Какво общо имаме ние с Украйна?! Тя не е в Европа. На второ място, той изпраща послание към Европа, послание за изолацията. Тоест послание за патриотизъм към своя народ, послание към европейците за изолацията. Помните ли,че Брюно льо Мер казваше “Те са изолирани”, Макрон каза десетки пъти “те са изолирани, Русия е изолирана”, а там, на парада, бяха две трети от света. И трето, той изпрати послание за новата ос в света и, това е най-важното, за новия капан на Тукидид, т.е. светът се организира без нас.
Американците ще се оттеглят спокойно, но ние продължаваме да искаме да воюваме, като подстрекатели си играем с ракетите, скоро ще си играем с ядреното оръжие. И ще използвам едно послание на папата - мирът да е с вас, сключете мир. Френските политици трябва да бъдат разумни, да станат и да кажат “Искаме мир! Не искаме война, стига толкова!”. Ще ми кажете, че това ще бъде една разпокъсана Украйна, но те си го търсеха! Кой започна след Минските споразумения? Добре знаем, че беше и от двете страни, познаваме историята. Знам наизуст историята, затова казвам на нашите политици “вие сте напът, както през 1914 г., както през 1940 г. с ген. Гамелен, да ни вкарате във войната”. Защото аз познавам руснаците - не бива да ги дразниш много посред зимата. Тази история може да завърши зле. А що се отнася до Тръмп, трябва да работим с него, да се опитаме да видим как да постигнем споразумение, това лесно може да се направи: Украйна няма да влезе в НАТО - това е даденост; освен това трябва да остави завоюваните територии, включително Крим, който е руски от много дълго време, и е нужна гаранция за сигурност - това е сложно, но е достатъчно да има добра воля. А прехвърлянето на вината върху съседа, както прави Макрон, е безименно лицемерие. Макрон е гамен, Макрон е дете. Еклисиастът казваше “Горко ти, земьо, кога царят ти е дете”!
- Нужно ли е да ме гледате, когато казвате “горко ти”?
- Не, но се вдъхнових, докато ви гледах, от разликата във възрастта ни (смях).
- Филип дьо Вилие, на 8 май Франция отбеляза освобождаването на Орлеан от Жана д’Арк. Вие, като човек, който върна пръстена на Жана от Англия, можете ли да ни разкажате историята на този необичаен военоначалник?
- Обръщам се към всички французи, които ни гледат, и особено към младите. Ще им разкажа за Жана д’Арк, слушайте внимателно. Това е прегледът на войските, прегледът на капитаните. Всички са там - Дьо Ксентрей, Дюноа, Жил дьо Ре, Ла Ир. Жана минава пред тях, събира ги и се обръща към тях с твърд глас: “Чуйте ме, господа капитани, утре призори ще тръгнем от Блоа, за да освободим Орлеан. Моля ви да изпратите у дома и да изгоните от вашите редици всички кибритлии с уста, воняща на ругатни. Ще направим армия, а не сбирщина”. Тя развива знамето си и целува пръстена си, мислейки си, че ще е нужно чудо. Положението е отчайващо. Знаете ли как се нарича кралят на Франция? “Малкият крал на Бурж”. Това е всичко, което е останало - малкият крал на Бурж. И защо това е всичко, което е останало? Защото Франция е под английска окупация. Защото онази, която злобно наричат “коронованата свиня”, френската кралица Изабела Баварска, е подписала този договор, който е нещо като Маастрихския договор по онова време - 1420 г., който дава Франция на Англия. Орлеан е последното укрепление на река Лоара. Или ще премине от едната страна, или ще премине от другата. И за да премине на страната на Франция, трябва да се вдигне обсадата и следователно един след друг да бъдат превзети редутите и крепостите. Атаката започва с неочакван успех. На 6 май е превзета крепостта Огюстен, на 7 май - крепостта Турел. И там Жана, която иска да даде пример, грабва една стълба, което е абсолютно безразсъдно, скача в рова, подпира стълбата на високата ограда на редута и се изкачва нагоре. Уви, когато е на последната пръчка, получава светкавична стрела в гърба, която пронизва рамото ѝ. Тя се обръща, сама изтръгва стрелата, кръвта се стича, блика. Долу в рова тя чува Ла Ир, който ѝ казва: “Жана, това, което тече, не е кръв, а слава”. А славата ще пристигне след няколко мига с победата, с триумфа, с вдигането на обсадата, с освобождението.
Там населението се струпва около този военоначалник, с нейните доспехи, набързо ѝ изработват и подаряват на 9 май зелена шапка и роба от фина брюкселска дантела, обшита с коприва. Когато тя облича това символично облекло, я наричат “хералдическия ангел на кралството”. Но тя има само една мисъл и тя не е нито за слава, нито за овации. Тя иска да приключи мисията си. Това означава да заведе дофина, “благородният дофин”, както казва тя в Реймс. Но принцовете отказват и се опитват да я вразумят: “Жана, чуйте ни. Когато погледнем географията на Франция, е ясно, че трябва първо да бъде освободена Нормандия. Впрочем пътят до Руан е много по-малко опасен, отколкото пътят до Реймс. Трябва първо да изтласкаме англичаните извън Франция и тогава всички заедно ще отведем дофина в Реймс”. С други думи, първо освобождение, а след това миропозване. И тогава Жана се изправя и със своята невероятна самоувереност и дарба им казва: “Вярвам точно в обратната мъдрост, господа капитани, първо миропомазване, след това освобождение. Приканвам ви да помислите, церемонията по коронясването ще създаде силно впечатление във всички умове в кралството. И след миропомазването благородният дофин ще може да прогони враговете много по-лесно. Господа капитани, твърдя, че дофинът Шарл дьо Валоа ще получи повече сили от една капка миро̀, отколкото от десет хиляди копия”. След дълъг момент на мълчание съветът свежда глава, кралят гледа втренчено военоначалника - Жана. За първи път той ѝ се възхищава, одобрява я. Тя го усеща, знае го, отгатва го. Той вдига заседанието и призори на другия ден кортежът, шествието потегля за Реймс.
Помислете за урока на Жана, който е следният: никога не спирайте до правилото на обикновената политика, когато трябва да объркате сметките на обикновената политика.
- Първо миропомазване, след това освобождение. Много благодаря, Филип дьо Вилие!
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Филип дьо Вилие: Русия не е екзистенциална заплаха, това е лъжа. Макрон е Тартарен Тарасконски - тарикат, който се прави на храбър
Филип дьо Вилие: Ние сме съвоюващи страни срещу Русия, а никой не ни е питал
Филип дьо Вилие: Европа стана американски протекторат, преди да премине към фазата на халифата
Филип дьо Вилие: Европейските лидери наказват своите народи, за да обогатят Чичо Сам
Филип дьо Вилие: Covid задейства трансформация на човечеството. В ход е Дехуманистан
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
