Защо Америка подкрепя побоя над чернокожо момче?

<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/VRlmCf1Kj2o?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Uolbk" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">С други думи, това, което Греъм каза на Америка, бе: &bdquo;Ще науча чернокожия си син да не се съпротивява на бялото превъзходство, за да остане жив&ldquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Агресивният начин за възпитание, което Греъм с ярост демонстрира върху сина си, не започва от нея или с моята майка осиновител, която публично ме биеше като дете, или с легионите чернокожи родители, които слагат равенство между болката, защитата и любовта.&nbsp;Боят започва от надмощието, от историческо наследство, свързано с култура на физическо насилие, която принизява същината на живота на всяка крачка. От робството през Джим Кроу, по веригата от училището до затвора, невинността и защитата на чернокожите деца винаги са оставали в рамките на пожелателните мечти.<br /> Проблемът е, че гневът на Греъм не гарантира, че синът й и легионите от деца като него ще преживеят детството. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Да си спомним за чичото, който през 2011 г. пусна запис как той бие своя племенник тинейджър, защото е публикувал съобщение на банда във Фейсбук. И като се води от обичта си, изпълнен също със страх за живота му, той жестоко налага момчето, което няколко месеца по-късно все пак бе открито мъртво.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Възхвалите към Греъм отвличат вниманието от жестоката истина: няма значение как се държат чернокожите деца &ndash; дали хвърлят камъни по полицията, горят сгради, участват в банди, вървят мирно от магазина до дома с джоб, пълен с бонбони, слушат рап в колата с приятели, в парка се преследват с оръжия играчки или просто поглеждат прямо в очите полицай &ndash; те рискуват да бъдат убити и обвинени за собстевната си смърт, защото младите чернокожи твърде рядко са признати за невинни, които преди всичко се нуждаят от закрила.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Ако съществува лесен начин да бъдат запазени чернокожите деца от полицията, да бъдат държани извън затворите, моргите и гробовете, нямаше да прекараме последните три години в почти безкраен кръговрат на жалейки по загубени чернокожи: Трейвън Мартин, Рениша МакБрайд, Рекиа Бойд, Джордан Дейвис, Майкъл Браун, Тамир Райс, Фреди Грей и още, и още... Списъкът е твърде дълъг, за да може да бъде изброен накуп.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Радостта от светкавичната реакция на Греъм отразява вярата, че младите чернокожи по природа създават проблеми, свързани са с криминални прояви и не могат да бъдат контролирани. Видеото също подкрепя идеята, че чернокожите бащи отсъстват, което предполага, че всичко, от което се нуждаем, е чернокожа майка с удари да избие лошотията от сърдития млад човек и всичко ще е наред.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Това, което е притеснително, е, че бялото надмощие е оставено да се шири. Милитаризираната и расистка полиция не е проблем. Систематичният расизъм &ndash; от войната срещу наркотиците, профилирането на расистка основа до суперсегрегацията на кварталите, не е същината на проблема. Проблемът е в наложеното мнение: поведението на чернокожите деца е истинският враг на мира.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Обезпокоителната тема обръща светлините на прожекторите към младите чернокожи. Ако само Фреди не бе побягнал; ако само родителите му го бяха били достатъчно на по-ранен етап; ако той беше перфектен, все още щеше да е с нас. И така възхвалата на Греъм отразява обществено настроение, което споделя, че побоят над чернокожи деца е единственият начин да бъдат те задържани надалеч от опасното и расистко общество или да не нарушават правилата. И наместо да злепостави сина си Майкъл, наместо да чуе и да види неговата болка и да бъде сигурна, че той ще се върне, Греъм го бие и го засрамва пред целия свят.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51077_FSfamn2h6gZ0lXObIKtjvQZPl892eL.jpg" style="height:299px; width:530px" /></span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Публичното опозоряване и принизяване на стойността на децата е с дълга предистория. На 8 ноември 1893 г. вестникът на Южна Каролина Anderson Interlligencer съобщава, че чернокожо момче е хванато да краде обяд, който е оставен на масата в нечий дом. Местните завързали момчето за стълб и повикали майка му. С пристигането си 140 килограмовата му майка научила защо синът й е вързан. Тогава тя изригнала: &bdquo;По дяволите! Нъл ти ка&rsquo;ах! Бра&rsquo;о на всевишния, че те пухнаха тоя път. От половин година пробвам да&rsquo;т сгащя и ти ми бегаш ката път. Ма ся ми падна, по божията воля!&ldquo;.<br /> Майката поискала една жилава пръчка или кожен волски камшик, но й подали дълга пръчка за конски впряг. Та смъкнала панталоните на сина си, навела го над една ограда и го набила с всички сили. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Репортерът отбелязва: &bdquo;Раните, които се отварят с всеки удар, и безумните крясъци бяха ужасни за слушане и ставаха все по-непоносими, а ударите все по-свирепи. Майката го линчува под одобрителните кимания и възгласи на всички джентълмени, които гледаха сцената като коментираха: &quot;Това тъмнокожо момче никога няма да открадне обяд от дома в тази конюшня или коя да е друга конюшня околовръст&ldquo;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Докато Греъм не линчува сина си Майкъл в буквалния смисъл, тя метафорично го излага на оградата на побоя, та целият свят да го види и с надеждата, че това ще го запази жив. Ние всички можем да разберем болката и страха в думите й: &bdquo;Не искам синът ми да бъде още един Фреди Грей&ldquo;. Това е плачът на всяка чернокожа майка в Америка от стотици години. От майките по плантациите, които пребиват децата си, че белите господари да не направят същото, но още по-жестоко, до родителите на децата, които ги пребиват, за да ги запазят от Ку-клукс-клан и бандите, които линчуват, тези побои са дело на хора, които са толкова отчаяни и безпомощни, толкова тероризирани и измъчени, че ударите, които се сипят върху децата им, изглеждат като разумен и логичен акт на родителска защита.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Силата на този страх е неразривно свързана с историята на американските чернокожи. Така, както чернокожите родители говорят с децата си за начините да остават живи и здрави, ако се сблъскат с белите блюстители на реда, по същия начин наказанията чрез бой сред чернокожите се считат за правилна мярка в днешното общество.<br /> Последните убийства на невъоръжени чернокожи, включително и деца, рязко повишиха страховете на родителите и повдигнаха въпроса как да защитят децата си, като поставиха отново на дневен ред дебата за физическите наказания. И всичко това е още едно изражение на американското лицемерие: култура, която традиционно възвеличава Мартин Лутър Кинг като радетел за ненасилие, но тържествува заради тежковъоръжената полиция, физическите наказания и ежедневните жестоки мерки срещу чернокожите деца; култура, която лишава тъмнокожите родители от авторитет, която ги криминализира, която ги обвинява за всичко, свързано с деградация и бедност. </span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Само хип-хопът е по-голям проблем, ако вярваме на хора като Дон Лемън от CNN.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В същото време американското общество е създало правила, които отричат употребата на телесни наказания и са против полиция, която използва сила, за да контролира чернокожите деца.&nbsp;Побоите не допринасят за промяна, те просто наказват жертвите и усилват усещането за травма, като пренасят болката от улиците зад стените на дома. Този род &bdquo;възпитание&ldquo; само прави децата по-податливи към агресивно поведение, но също и по-поносими, когато им се случва, като се създава затвърденото усещане, че това е моделът, който трябва да следват. Моделът обаче увеличава опасността подобно поведение да ги вкара в проблеми в училище и на улиците &ndash; поведение, което родителите вярват, че избиват с удари.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">А кой поздравява майките на децата, които участват в мирни и кротки протести? Кой изрече похвали за чернокожите майки и бащи, които се организират срещу полицейското насилие, срещу несправедливото разпределение на храните, срещу агресията в Балтимор и навсякъде другаде из страната? Историята на гражданските движения е историята на родители и деца, които заедно са стояли на предните линии на борбата за справедливост и не в редиците на чернокожите родители, които пребиват чернокожите си деца. Но така или иначе, именно майката, която бие сина си, грабна нацията.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Най-трагичното от казаното от мама Греъм е, че тя е побесняла, след като разменила поглед със сина си. Трагедията е в това, че насилието над Фреди Грей, довело до неговото убийство, е, че той е погледнал в очите полицая. Просто поглед от чернокож, който води до насилие и смърт и това е истинското престъпление. Затова няма степен на публично засрамване или телесно наказание, което да предотрати един поглед.&nbsp;</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от английски: Лияна Панделиева</em></p> <p>Оригиналният текст може да бъде прочетен тук:</p> <p><a href="http://www.washingtonpost.com/posteverything/wp/2015/04/29/why-is-america-celebrating-the-beating-of-a-black-child/" style="line-height: 1.6em;">http://www.washingtonpost.com/posteverything/wp/2015/04/29/why-is-america-celebrating-the-beating-of-a-black-child/</a></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>