Време е за Всеправославен събор, който да осъди действията на Вартоломей и да прекрати разкола в Украйна

Автор: Василианна Мерхеб

Немълчанието на БПЦ срещу украинския автокефализъм - матрица за вселенски разкол

Нуждата от категорично разграничаване на поместните Църкви от действията на истанбулския патр. Вартоломей е извънредно належаща. Очевидно той сам избира съвсем осъзнато ролята на ересиарх, отказвайки да се покае за пораженията, които нанася с действията си

България и въобще Балканите са подходящо място за свикване на Събор. Град София е столицата на Премъдростта Божия и тя би могла да се превърне в домакин за Всеправославен Събор, на който да бъде решен окончателно въпросът с безпрецедентния разкол в Украйна и във всеправославно отношение да бъдат осъдени всички антицърковни действия на патр. Вартоломей. Българската столица географски се намира между Истанбул, Москва и Киев, тя е прекрасно място, което духовно може да посрещне такъв жребий Божий.

Същевременно РПЦ има потенциала подпомогне свикването на Всеправославен Събор именно в града на Премъдростта Божия, където се е състоял и древният Сердикийски Събор (343 / 344 г.), като България отново би могла да бъде достоен домакин и да принесе своята лепта за окончателното прекратяване на вартоломеевия разкол, с което да бъде сложен край на една от най-големите кризи в Църковната история.

През 2019 г. чрез издаването на фиктивен „томос“ новосформираната разколническа „православна църква на Украйна“ (за краткост „ПЦУ“), се сдоби с противоканонично и авторитарно предоставена „автокефалия“. Реализираният „Томос‘19“ е хибриден плод, явяващ се геополитически и георелигиозен резултат от сложна триизмерна колаборация между САЩ и неговите проксита, базирани във Фенер, начело с така наречения вселенски патр. Вартоломей, и в Украйна с тогавашния украински президент Петро Порошенко. Въпреки многократните предупреждения и призиви от страна на митрополити от Украинската Православна Църква – Московска Патриаршия (УПЦ-МП) и други поместни Църкви, патр. Вартоломей предприе нахлуване в чужда юрисдикция, тъпчейки под нозете си каноничната традиция на Църквата, като с това успява да надмине неговите предци масони, нанасяйки тежък удар върху Христовата Църква във всеправославен мащаб.

Статията е доклад от XXXIII Международни Рождественски образователни четения, провели се от 26 до 30 януари 2025 г. в Москва, посветени на "80 години от Великата победа: памет и духовен опит на поколенията". Докладът е прочетен в Храм Христос Спасител на 27 януари 2025 г. в раздел "Животът на Църквата и светоотеческото наследие". Събитието се провежда по благословението на патриарх Кирил Московски и на цяла Русия и под патронажа на администрацията на президента на РФ Владимир Путин, руската Госдума и министерствата на културата и образованието на Русия

С този антиканоничен и едноличен акт патр. Вартоломей се превърна в глава на вселенски разкол без аналог в църковната история, произвеждайки псевдоразколническа структура, в която събира две в едно – действително разколническо формирование „Украинска православна църква – Киевска патриаршия“ („УПЦ-КП“), оглавявана от „патриарх Филарет“ Денисенко, с друга разколническа група „Украинска автокефална православна църква“ („УАПЦ“)1., която за разлика от повечето членове на „УПЦ-КП“, е съставена от хора, които не само нямат Апостолско приемство, но дори никога не са били членове на Църквата. Поради това отрочето „ПЦУ“ на тази георелигиозна (термин на автора) интервенция не се явява разколническо в класическия смисъл на думата, защото голяма част от нейното „духовенство“ нямат Апостолска приемственост, някои от тях дори никога не са били кръщавани, една част от тях са самозванци, „самосвяти“, други са международни аферисти, а даже някои от тях са осъждани за криминални престъпления, включително педофилия2.

В известен смисъл „Томос‘19“ е основан върху концепцията за „независима Украйна“ („незалежна Украина“), формирана в периода на перестройката, където се заражда идеята и за независима украинска православна църква – „незалежна церква». Поради това идеята за автокефална украинска православна Църква в своята същина е томосоцентричен проект антиРусия, основан на идеята за създаване на национална църква, включваща и възраждането на укронацизма, изповядващ до звероподобие неонацистка русофобия. Във фундамента на тази религиозна идеология е заложена целта за пълна деконструкция и зануляване идентичността на украинския народ с неговата неотменна свързаност с Русия. Така нареченият „томос“ се оказва и в основата и сърцевината на президентската кампания на бившия украински президент Петро Порошенко встъпил на власт през 2014 г. след кървавия евромайдан и политически преврат.

Предисторията на геополитическия и напълно чужд за Църквата „Томос’19“ е свързана с георелигиозни и стратегически колаборации от страна на САЩ, където през 2013 г. е създаден към Държавния департамент „Отдел за религиозни и глобални въпроси“, по-късно част от „Отдела за международна религиозна свобода“ към Департамента на САЩ, откъдето биват навигирани многобройните посещения-совалки през годините в различни поместни Православни Църкви, предимно гръкоезични като Еладска, Кипърска, Александрийска, но и в Българската, Грузинската, Сръбската, както и в Украйна, от високопоставени американски държавници, хиперактивно „загрижени“ за Православието. Тук става дума за хора от ранга на вече бившия президент Джо Байдън (римокатолик), бившият държавен секретар Майк Помпео (протестант), бившият посланик на САЩ по въпросите на международната религиозна свобода Самюъл Браунбек (римокатолик), бившият помощник-държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Виктория Нюланд (юдаизъм), бившият заместник-директор на ЦРУ Джек Девайн (римокатолик). 

С връчването на украинския „Томос‘19“ патр. Вартоломей стана автор на безпрецедентен случай за Църквата. За първи път напълно насила бива произведен „томос“ за „автокефалия“ против желанието на Божия народ в Украйна, който принадлежи към своята утвърдена и всепризната от целия православен свят канонична УПЦ-МП, начело с Блаженейшия Онуфрий, митрополит на Киев и на цяла Украйна, основана през 10 век, съществуваща над хилядолетие и притежаваща напълно легитимна Благословена Грамота от руския патриарх Алексий II от 1990 г., според която УПЦ-МП е самоуправляема Църква с права на широка автономия.

До каква степен украинския народ припознава своята свързаност с Русия свидетелстват данни на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, според които най-големият брой бежанци, които са се евакуирали в Русия от началото на СВО, са украинци – над 3 милиона, сред които православни украински духовници. Наред с това, много свещенослужители на УПЦ-МП по света служат в различни храмове под юрисдикцията на РПЦ, като в случая България също не прави изключение.

С чувството за непогрешимост от страна на патр. Вартоломей и неговата чужда за Православието „ex cathedra“ самоидентичност, лишена от желание за покаяние, е на път окончателно да отпадне от Църквата поради серията канонични и дори догматични нарушения, сред които изповядване на ересите:

– икуменизъм, наречен „последна ерес“ и „ерес на ересите“ от св. преподобноизповедник Гавриил (Ургебдзе) и „всеерес“ от св. преподобни Юстин (Попович) чрез многобройни съмолитствания3 в годините с римокатолици, протестанти, арменци, копти, и други еретици, както и с представители на нехристиянски деноминации, в нарушение на Апостолски правила 10, 11 и 45. При това с икуменизма той нарушава и догмата „Вярвам … в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква.“ – деветият член от Символа на Вярата;

– източен папизъм, който е форма на еклезиологичната ерес на папизма, противна на догмата 4, че Христос е „Глава на Църквата, която е Негово Тяло“ (Еф. 1:22-23), като в „томоса“ се обявява, че Глава на Църквата е вселенският патриарх, а не Христос: „…автокефалната църква в Украйна припознава като свой глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели“. В „томоса“ се наблюдава и канонично несъответствие 5, характерно за папизма – претенция на вселенския патриарх за правото на висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви – „Вселенския патриарх, който обладава каноничната отговорност да взима неотменими решения по казуси на епископи и други клирици от поместните църкви“;

– етнофилетизъм (от гр.: έθνος + φυλή – „народ“ + „род“, „коляно“, „племе“), като открито заявява превъзходството на гръцката нация: „нашите братя славяни не могат да търпят първенството на Вселенската Патриаршия и нашия народ в православието“ 6. Това е догматично нарушение, тъй като противоречи на догмата „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.“ (Гал. 3:28).

Други отклонения на патр. Вартоломей са разрешаването на второбрачие на свещениците през 2018 г., организираното от него така наречено Критско събрание през 2016 г. с антидогматични и антиканонични решения, сред които:

– приемането на наименованието „църкви“ за инославни общности, противно на догмата „Вярвам … в Една, Света, Съборна и Апостолска Църква.“;

– допускането на брак на православни с инославни в нарушение на правило 72-ро на Шестия Вселенски Събор.

Чрез делата си патр. Вартоломей вместо да проповядва Христовия мир и вселенско братолюбие, се самодетронира, оглавявайки свой разколнически вартоломеев майдан в Православна Украйна. С това свое действие истанбулският патр. Вартоломей извърши грях, който го поставя редом до враговете и гонителите на Христовата Църква каквито са Константинополските ересиарси Македоний и Несторий, тъй като грехът на разкола не може да бъде умит дори ако Вартоломей пролее мъченическа кръв:

„инициаторите и водачите на разкола, нарушавайки единството на Църквата, противодействат на Христос, и не само втори път Го разпъват, но и раздират Тялото Христово, а това е толкова тежък грях, че и мъченическата кръв не може да го заглади“7 (св. Киприан Картагенски)

Разколът в Украйна и гонението срещу УПЦ-МП не е просто локален проблем, а касае всички поместни Църкви, свързани с благодатните връзки на Христос, към които принадлежи и Българската Православна Църква – Българска Патриаршия (БПЦ-БП). Политическата власт в Украйна, навигирана през океана, можем да кажем, че по своя характер е тоталитарна по отношение на  собствения си народ. УПЦ-МП е подложена на властови тероризъм, узаконил абсолютен религиоцид върху собственото си мирно население. Държавата преследва всеки, самоопределящ се като свързан с Русия и притежаващ осъзнато желание да остане в лоното на каноничната Църква, поради което патр. Вартоломей вече може да бъде наречен кървавият патриарх на установения в Украйна укро-райх.

За съжаление този модел на гонение срещу каноничната Църква би могъл да се превърне в деструктивна матрица за вселенски разкол, каквато вече наблюдаваме в бивши съветски републики, които патр. Вартоломей се опитва да подчини и изведе извън орбитата на духовна принадлежност към РПЦ:

– Литва, където през 2023 г. Вартоломей създава „екзархат“ от низвергнати свещеници от каноничната Православна Църква в Литва към РПЦ;

– Латвия, в която от 1994 г. съществува малобройна разколническа структура с официално име „Латвийска православна автономна църква, юрисдикция на Константинополска патриаршия“, поменаваща Вартоломей с мълчаливото му съгласие, като политическата власт през 2022 г. поиска от РПЦ „томос за автокефалия“ на каноничната Латвийска Православна Църква към РПЦ;

– Естония, където успоредно с Естонската Православна Църква – Московска Патриаршия съществува малобройната „Естонска апостолска православна църква“, формирана през 1996 г., пряко подчинена на Фенер и активно поддържана от властите;

– Беларус, в която Вартоломей действа чрез приемане през 2023 г. на запретени свещеници от каноничната Беларуска Православна Църква към РПЦ, както и чрез контакти с находящата се основно в САЩ и Канада разколническа „Беларуска автокефална православна църква“. 

Същевременно патриархът от Истанбул се опитва да извършва деструктивни действия и срещу други поместни Църкви – Антиохийската (където се прави опит за разделяне на църквата между Ливан и Сирия), Грузинската (чрез разколническата „Свещена митрополия на Абхазия“, създадена през 2011 г.) и Сръбската (използвайки разколниците от „Черногорската православна църква“, формирана през 1993 г.).

Изглежда посредством ефекта на доминото чрез тази матрица се цели пълна духовна окупация чрез вътрешно-църковни разколи във всички поместни автокефални Църкви по света. Инструментите за това са упражняване на властови натиск и политически репресии върху Църквите от страна на индоктринирани марионетни политици и архиереи, които да действат въпреки свободната волята на народа. До момента политическата власт в САЩ, Украйна и Европа утвърди модел на буфократизиране (термин на автора, от итал. buffo, шутовской, комический) на властта, като се прави опит за буфократизиране и на Църквата, с което да бъде сведена до една напълно унифицирана и светски управлявана земна георелигиозна структура „NATO deep state church“, която по своему има всички белези за предтеча на „църквата“ на антиХриста.

Ролята на Българската Православна Църква

Предвид настоящата без аналог в църковния живот ситуация, ролята на БПЦ в качеството ѝ на една от древните Православни Църкви не е без значение, тъй като Тя се явява част от Тялото на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, поради което Неин дълг е да не мълчи, тъй щото е казано, че „с мълчание се предава Бог“ 8 (Свт. Григорий Богослов).

Митрополит Теодосий Тамбовски и Разказовски

Поради нашите Богоустановени исторически връзки между двата братски в Христа народа българският и руският, неотменно свързани с връзките на любовта, не може да съществува друго, освен Истината. Плодовете на нашите дела свидетелстват, благовестейки за предадената от нас свещена славянска писменост и книжнина, създадена от св. Седмочисленици – св. равноап. братя Кирил и Методий и техните свети ученици, и преподадената свята вяра през 10 век, когато Българската Църква изпраща в Киевска Рус на мисия многочислени духовници, свещеници, монаси, сред които първият Киевски митрополит свт. Михаил, както и последвалата в отговор безмерна в човешката история велика саможертва и проявление на

Христовата любов от страна на руския братски народ за освобождението на България от османско и духовно иго, в която многочислен сонм човеци, полагат своя живот проливайки кръвта си, за да я има България, в пълно изпълнение на Евангелските слова: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан. 15:13).

Настоящият текст следва да огласи фактите, свързани с неравнодушието на българските православни християни, които чрез различни свои реакции твърдо се противопоставят на оглавения от патр. Вартоломей вселенски разкол.

Позиции на архиереи и монашестващи в защита на УПЦ-МП

В периода преди „Томос‘19“ – през 2015 и 2017 г. – са изпратени Синодални послания по инициатива на вече блаженопочившия патриарх Неофит до тогавашния президент Петро Порошенко, в които ясно е оповестена подкрепата на БПЦ-БП за каноничната УПЦ-МП:

– От страниците на писмото, изпратено на 15.12.2015 г. се чете: „Сериозно безпокойство будят многочислените факти за нарушаване правата на вярващите християни на единствената канонична Православна църква в Украйна. … особено тревожна е информацията за опитите за отнемане от каноническата Църква на две светини за цялото Вселенско православие – Успенската Почаевска лавра и световноизвестната Киево-Печорска лавра … В тази връзка БПЦ-БП заявява своята категорична позиция, че осъществяването на такъв сценарий може не само да дестабилизира ситуацията в Украйна, но и да направи невъзможно за православния епископат, духовенството и вярващите от други страни да посещават горепосочените светини, тъй като ние нямаме евхаристийно и молитвено общение с религиозни структури, преминали в разкол.9;

– В писмото, изпратено на 12.06.2017 г., четем: „разколническата „Киевска патриаршия“ – самозвана неканонична структура, която няма отношение към каноничното световно Православие, – заедно с екстремистите посяга върху свещеното достояние на целия украинския народ. … Искаме да подчертаем, че Украинската православна църква е единствената канонична Православна църква в Украйна ... Всяко накърняване на нейните интереси може да се окаже гибелно и разрушително както за целия украински народ, така и за Украинската държавност. БПЦ–БП е преминала през ужаса на разкола и затова сме особено чувствителни към този изключително важен за цялото Православие въпрос и сме длъжни да окажем всяческа подкрепа на нашите събратя от каноничната – Украинска православна църква.10“.

Въпреки че след антицърковните действия на патр. Вартоломей преди и след „Томос‘19“ от страна на БПЦ няма официална Синодална позиция в защита на каноничността и УПЦ-МП, авторитетни български архиереи и монашестващи, включително от Света Гора, многократно са надигали своя глас:

– Митрополитите Гавриил Ловчански, Иоан Варненски и Великопреславски и Даниил Видински (понастоящем български патриарх) са едни от първите архиереи измежду поместните Църкви, които обявяват своята категорична позиция на 09.10.2018 г. срещу синодалното решение на Фенер от 07.09.2018 г. за изпращане в Киев на двама свои така наречени „екзарси“, което е изобличено като намеса в чужда църковна юрисдикция и правно-канонично престъпление: „Допускането на претенциите на Константинополската патриаршия за право на юрисдикция в Киевската митрополия означава буквално разсичане на единството на Православната църква. … Кой ще поеме отговорността за всички онези хора, чиито живот ще бъде застрашен в Украйна, когато застанат в защита на светините – храмове и манастири, когато бъде отнета регистрацията под сегашното наименование на каноничната Православна църква, към която те принадлежат, както открито се говори за това от политиците в Украйна? … Отправяме молитва и изказваме своята надежда за започването на всеправославно обсъждане и свикване на всеправославен събор, за разрешаването на църковния въпрос в Украйна.“ 11

– Патриарх Даниил в битността му на Видински митрополит през март 2019 г. изпраща писмо-позиция до множество архиереи от поместни Православни Църкви, където дава своя правно-канонична и догматично обоснована историко-богословска позиция, с която задълбочено изобличава неправомерните действия на патр. Вартоломей, защитавайки каноничната УПЦ-МП и Православната Църква. Впоследствие през 2021 г. писмото е издадено като печатна и електронна книга в Русия със заглавие „За единство Церкви“ 12 като част от едноименна серия, в която писмото е публикувано на 4 езика – руски, български, гръцки и английски език:

„ние сме длъжни да застанем твърдо и да защитим каноничноправния ред в светата Православна църква, който е гаранция за съхраняване на църковното единство и на основата на който може да се преодолее сегашната криза. Нямаме правото да сме равнодушни и по някакъв начин да допуснем оправдаване на претенции, които още в сегашната ситуация показват, че ще имат катастрофални последици за Православната църква. Спазването на принципа на съборността, поставянето на украинския църковен въпрос на Всеправославно обсъждане е пътят, по който този въпрос успешно може да бъде решен, както от своя печален опит БПЦ-БП знае много добре.“13

– Скоро след издаването на „Томос‘19“ към момента блаженопочившия Сливенски митрополит Иоаникий издава Окръжно послание – забрана за Богослужебно общение с разколници от „ПЦУ“ в епархията му.
С благословението на митрополит Иоаникий през 2022 г. Сливенска митрополия издава книгата „Духовната война в Украйна“ 14 с превод на становища на авторитетни гръцки архиереи в защита УПЦ-МП и срещу антицърковните дела на Вартоломей – Кикски и Тилирийски митрополит Никифор от Кипърската Православна Църква и Пирейски митрополит Серафим от Еладската Православна Църква.

– Игумени и игумении с братства и сестринства от 9 манастира 15 на БПЦ излизат през март 2023 г. с Обръщение в подкрепа на братството на Киево-Печерската Лавра и УПЦ-МП: „Ударът по обителта е удар по най-многочисленото вероизповедание в Украйна, удар по православния украински народ и целокупната Православна църква – удар по живото Христово тяло." 16

– Приснопаметният игумен схиархимандрит Амвросий с братството на Светогорския Славянобългарски Зографски Манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“ със свое писмо от май 2023 г. се обявяват в пълна подкрепа на УПЦ-МП начело с Блаженейшия митрополит Онуфрий: „сега сме съпричастни на великите скърби, постигнали Христовата Църква в Украйна. … Ние всички вярваме, че по благия Божий промисъл, Украинската Православна Църква ще излезе пречистена чрез горнилото на гоненията. Присъединяваме и нашите смирени молитви към Вашите" 17;

– Ловчанският Митрополит Гавриил участва в създаденото на 19.12.2023 г. от група архиереи и свещенослужители от различни поместни Православни Църкви, съвместно с редица правозащитни организации с консултативен статут към ООН, Международно правозащитно обединение „Църквата против ксенофобията и религиозната дискриминация“ 18. Към момента в него участват архиереи от пет Православни Църкви: Йерусалимска Патриаршия, Сръбска Патриаршия, Българска Патриаршия, УПЦ-МП и Руска Православна Задгранична Църква;

– В периода след „Томос‘19“ митрополит Гавриил Ловчански изпраща в официална подкрепа на УПЦ-МП в няколко свои писма до предстоятеля на УПЦ-МП митрополит Онуфрий, както и до нейни архиереи, сред които митрополитите Лука Запорожки и Мелитополски и Теодосий Черкаски, като в едно от писмата си от 2023 г. митр. Гавриил пише: „всяка война срещу Украинската Православна Църква е война срещу Пастиреначалника и Спасителя Господ Иисус Христос“ 19;

– Българският патриарх Даниил на 18.08.2024 г. изпраща писмо с поздравления за 10-годишния юбилей от избирането на митрополит Онуфрий за предстоятел на УПЦ-МП, в което изказва своето признание и убедителна подкрепа за каноничната УПЦ-МП: „Вие се утвърдихте като достоен приемник на велики архиереи и изповедници, светителствували на Киевската митрополитска катедра. … Времето на Вашето първосветителство съвпадна с тежки изпитания за украинския народ и неговата Църква. Вие устояхте и продължавате, с Божията помощ, да устоявате на всички опити за създаване на разединение, опазвайки единството, целостта и каноничността на Украинската православна църква." 20

– На 20 август 2024 г. патриарх Даниил заявява по време на среща в Светия синод с посланика на САЩ Кенет Мертен, че „по отношение на каноничната Украинска православна църква, начело с Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, се налагат различни ограничения: ограничаване на религиозната свобода, ограничаване на свободата на богослужение, насилствено отнемане на църковната собственост и насърчаване на езика на омразата. ... УПЦ, с която всички поместни православни църкви се намират в евхаристийно общение, е подложена на сериозни фактически и юридически ограничения в своята пастирска дейност като резултат от дискриминационната политика на определени фактори в Украйна.“ 21

Позиции на миряни в подкрепа на УПЦ-МП

В годините преди и след „Томос‘19“ Божият народ в България е защитавал каноничността на УПЦ-МП с редица позиции, сред които „Отворено писмо – Възвание в подкрепа на Украинската Православна Църква и за запазване на каноничната съборност на Църквата Христова“. 22

„Отвореното писмо – Възвание“ притежава задълбочена правно-канонична обосновка, като е внесено в Св. Синод на 9 май 2023 г. с близо 2000 подписа от български монаси, монахини, игумени от 6 манастира, свещенослужители от 9 епархии на БПЦ, миряни, представители на обществени, научни и политически среди, които призовават:

„Настоятелно молим за Вашата духовно-отговорна и спешна реакция, като призовете останалите поместни Църкви за полагане на всички усилия в посока незабавно прекратяване на унищожителната политика срещу УПЦ.“

На празника Кръщение на Рус – 28.07.2023 г. – Възванието е публикувано на първа страница 23 в известния и най-авторитетен гръцки печатен църковен орган „Ортодоксос Типос“ със заглавие „СПЕШНО ВЪЗВАНИЕ ДО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ“, като за писмото се казва „Ортодоксос Типос“ публикува днес писмо от български вярващи, които с дръзновение се обръщат към своите архиереи, горещо подкрепяйки правдата по украинския въпрос. Ние, вярващите гърци, какво направихме? Къде е ревността на нашите братя? Осъзнаваме ли, че Православната Църква е доведена до разкол заради нашето безразличие?“24. 

В „Отвореното писмо“ православните българи изобличават догматично-каноничните несъответствия в антицърковните действия на патр. Вартоломей, като привеждат редица Апостолски правила и канони, приети от Светите отци на Седемте Вселенски Събора и Поместните Събори:

„– догматично, съдържащо се в текста на украинския „Томос‘19“, е изповядването на еклезиологичната ерес на папизма, противна на догмата, че Христос е „Глава на Църквата, която е Негово Тяло“ (Еф. 1:22-23), като обявява че Глава на Църквата е вселенския патриарх, а не Христос: „…автокефалната църква в Украйна припознава като свой глава светейшия апостолски и патриаршески Вселенски престол, както (постъпват) и останалите патриарси и предстоятели“;

– догматично-канонично, с пряка намеса на територията на друга поместна Църква и принадлежащата ѝ юрисдикция чрез признаване и даване на „автокефалия“ на анатемосани и „самосвяти“ разколници, противно на: Апостолски правила 32-ро и 35-то; правила 5-то, 6-то и 16-то на Първия вселенски събор; правило 2-ро на Втория вселенски събор; правило 8-мо на Третия вселенски събор; правило 17-то на Четвъртия вселенски събор; правило 25-то на Шестия вселенски събор; правило 13-то, 15-то, 22-ро на Антиохийския събор; правило 3-то на Сердикийския събор;

– канонично, със съслужение с разколническата „ПЦУ“, противно на: Апостолски правила 10 и 11; 2-ро правило на Антиохийския събор; 9-то правило на Картагенския събор;

– канонично, с текста на „Томоса“ на „ПЦУ“, където вселенският патриарх претендира за правото на висш безапелационен арбитражен съд над всички клирици от всички поместни Православни Църкви – „Вселенския патриарх, който обладава каноничната отговорност да взима неотменими решения по казуси на епископи и други клирици от поместните църкви“, противно на правила 9 и 17 от Четвъртия вселенски събор.“
Освен „Отвореното писмо“, в защита на УПЦ-МП са реализирани различни богословски анализи, конференции, публикации, преводи, интервюта, включително в национални медии, издадени са книги, като сред подкрепящите каноничната УПЦ-МП в годините са:

– богослови, някои от които архим. Иоан (Филипов), Валентин Велчев, Георги Тодоров;

– политици, сред които Костадин Костадинов, председател на „Възраждане“, третата по големина политическа партия в България, Петър Волгин, български евродепутат, Румен Петков, председател на партия „Алтернатива за Българско Възраждане“;

– общественици и журналисти, между които проф. Дарина Григорова, историк, Валентин Кардамски, журналист и политически анализатор, Велислава Дърева, журналист и публицист;
– юристи, сред които Румяна Ченалова, адвокат и правозащитник, Александър Тодоров, адвокат и богослов.

Поради ограничения обем тук са изброени само някои основни дела в подкрепа на УПЦ-МП:

– богословски анализи

- „Вартоломеев майдан“ 25, Василианна Мерхеб, 15.10.2018 г., с критика срещу антиканоничните решения на Фенер от 07.09.2018 г. за назначаване на „екзарси“ в Киев и от 11.10.2018 г. за създаване на „Киевска Ставропигия“, както и приемане в Църквата чрез еднолично противосъборно „сваляне“ на анатемите и „възстановяване“ в духовен сан на украинските разколници. В анализа се отправя призив за свикване на Всеправославен събор, на който да бъдат санкционирани антицърковните действия на патр. Вартоломей. Материалът е публикуван на руски 26, украински 27, английски 28 и италиански 29 език, включително в портала Православие.ру 30 и официалния сайт на Запорожка и Мелитополска епархия 31 на УПЦ-МП;

- „Изборите в Украйна в контекста на църковния разкол“ 32, 08.04.2019 г., критика на автора срещу издадения от Вартоломей „томос“ и колаборацията му с тогавашния кандидат за втори президентски мандат Петро Порошенко с неговата „томосоцентрична“ предизборна кампания. В този анализ също се предлага свикване на Всеправославен събор;

- «Операция „Жезъл“: опасната игра на Бойко Борисов с трансатлантическия автокефализъм»,33 16.12.2022 г., анализ на автора с критика против натиска от страна на български политици върху БПЦ с цел признаване на украинските разколници от «ПЦУ», както и против техните  претенции към визитата на митрополит Антоний Волоколамски, председател Отдела за външни църковни връзки на РПЦ по повод 70-та годишнина на Руското Подворие през декември 2022 г.;

- „Православието на кръстопът“34, 26.06.2024 г., Валентин Велчев, разглежда се кризата в Православието, причинена от създадения от патр. Вартоломей разкол, като се предлага свикване на Всеправославен събор за нейното решаване;

- „Светият Синод реши да награди патриарх Вартоломей с орден. Да не бъде!“35, 25.09.2024 г., критичен анализ на връчения на Вартоломей орден по предложение на профенерския митр. Николай: «С това свое действие Вартоломей се провъзгласява за източен папа като издава против волята на каноничната Украинска Православна Църква „томоса“, оглавявайки кървав и насилствен разкол, целящ да се превърне в матрица за разкол от вселенски мащаб.».

– конференции

От българска страна има участие в международна конференции «Православието като мишена: Идентификация на факторите, разрушаващи църквата» в Белград, 30.01.2024 г., с доклад на тема «Украинската Православна Църква (УПЦ) в контекста на Специалната военна операция (СВО)» 36. 
На конференцията е обявена международната инициатива «Блокада на агрессията срещу Църквата» 37, сред основните цели на която е подкрепата за УПЦ-МП. В учредителния комитет влизат български представители, включително автора.

На 26 август 2024 г. в София се провежда международна конференция «Блокада на агресията срещу Църквата – защита на Православието»38.

Сред докладващите на конференцията са архиепископ Севастийский Теодосий Хана (Йерусалимска Православна църква, Палестина), митрополит Лука Запорожки и Мелитополски (УПЦ-МП), Драгана Трифкович (генерален директор на Центъра за геостратегически изследвания, Сърбия) и Диогенис Валаванидис, директор на Центъра за защита на християнската идентичност в Белград.  Темите на докладите са религиозната дискриминация, натискът върху УПЦ-МП, ситуацията в Косово и Метохия, религиозното преследване и предизвикателствата пред Православните Църкви.

Всички български участници представят доклади в защита на УПЦ-МП:

- свещеник Михаил Ковачев (БПЦ-БП), «Забрана на Православието в Украина. Последствия от приемането на закон № 8371 от украинския парламент»;

- Василианна Мерхеб (организатор на конференцията), «УПЦ – форпост на Православието. Архиерейското изповедничество от началото на Специалната военна операция като апостолско служение», докладът е публикуван на руски 39 и гръцки в Ортодоксос Типос 40;

- Румяна Ченалова (юрист и правозащитник), «Законност и легитимност на закон 8371. Противоречие с конституционни и правни норми на Украйна и с международни правни норми» 41;

- Валентин Кардамски (журналист и политически анализатор), «Медийната агресия срещу Украинската Православна Църква» 42.

Архиепископ Михаил (Донсков) (РПЦЗ)

Участниците в конференцията приемат официално обръщение с призив да се осигурят нормални условия за дейността на УПЦ-МП в Украйна, което внасят в посолството на Украйна.

– изявления на политици

- Костадин Костадинов, председател на „Възраждане“, третата по големина българска партия, заявява на 20.08.2024 г. в деня на приемане от украинската Рада на второ четене на Закона за забрана на УПЦ-МП, че „случващото се в Украйна е модел, който, ако допуснем ще бъде направен опит да бъде наложен и в други държави“43;

- Петър Волгин, български евродепутат, на 04.09.2024 г. изпраща писмено запитване до Европейската комисия срещу приетия Закон за забрана на УПЦ-МП, като един от въпросите е: „Какви мерки ще предприеме Комисията, за да наблюдава ситуацията и да гарантира, че наложените ограничения на религиозните организации в Украйна няма да бъдат дискриминационни, а ще бъдат в съответствие с европейските ценности?“ 44;

- Румен Петков, председател на партия „Алтернатива за Българско Възраждане“, заявява подкрепа за УПЦ-МП в свои медийни участия.

– публикации

- «Дарина Григорова: Изборът не е между Москва и Фенера, а между канона и беззаконието, между Христа и антихриста» 45, 17.10.2018 г., проф. Дарина Григорова с критика срещу действията на Фенер против УПЦ-МП и Православната Църква;

- „Вор в законе. Русофобията срещу Православната цивилизация“ 46, 15.01.2019 г., Велислава Дърева, критика срещу връчения от Вартоломей „томос“ и някои от предшестващите го антиканонични действия;

«Действията на Константинополската патриаршия в Украйна заплашват автокефалната Българска Православна Църква, както и Православната Църква като цяло.» 47, 03.07.2024 г., адвокат Румяна Ченалова;

Същевременно по остри проблеми, които среща УПЦ-МП по време на СВО, в България има реакция, като се публикуват материали в защита на преследваните архиереи на УПЦ-МП, сред които митрополитите Арсений Светогорски, Лонгин Банченски, Теодосий Черкаски и Каневски, като някои от публикациите са:

- „Костурица и над 100 сръбски учени и културни дейци в защита на Украинската Православна Църква“ 48, 26.06.2023 г.;

- «Опитът за убийство на митрополит Лонгин Банченски и продължаващите издевателства над православни духовници в Украйна» 49, 14.03.2024 г.;

- «Въоръжени неонацисти пребиха митрополит Теодосий от УПЦ по време на кървав щурм на най-голямата катедрала в Украйна (обзор)» 50, 20.10.2024 г.

– интервюта

- интервю за Българското национално радио (БНР) във връзка с „Отворено писмо“, 04.06.2023 г., «УПЦ преживява истински период на мъченичество... Молим БПЦ да заеме достойна и отговорна позиция, с която да се присъедини към гласа на поместните Църкви по този въпрос» 51;

- интервю с правозащитника Олег Денисов, адвокат на УПЦ-МП, с което е дадена още една гледна точка по темата, «Зеленски иска да забрани Украинската православна църква. Ситуацията постоянно се влошава» 52, 07.01.2024 г. Олег Денисов е председател на международната правозащитна организация «Обществена защита» с консултативен статус към ООН, съучредител на международната правозащитна организация «Църквата срещу ксенофобията и религиозната дискриминация»;

- интервю за Българското национално радио, 30.09.2024 г., с призив за свикване на Всеправославен Събор, за изцеление на разкола в Украйна и предотвратяване на разпространението му в останалия Православен свят 53. Призивът е публикуван на сайта на Украинския Съюз на православните журналисти (СПЖ) и, доколкото ни е известно, това е първият случай, в който украинци споменават 54 в свой текст, че РПЦ действа и гласува в защита на УПЦ, за което става дума в интервюто за БНР;

«Проф. Дарина Григорова: Погромът срещу православието е държавна политика в  Украйна» 55 Поглед.инфо, 29.10.2024 г.

«Адв. Ченалова пита: Кой прави погром върху украинската църква? Кой реже гърлата на свещениците?» 56, ТВ България 24, 17.10.2024 г.

– книги

- „Украинската автокефалия. Антиканоничното и разделящо нахлуване на Константинопол“ 57, 2019 г., издателство „Православна класика“, под ръководството на архим. Иоан (Филипов) – превод на труд на авторитетния гръцки духовник и професор по патрология протопрезвитер Теодор Зисис срещу престъпните действия на Вартоломей;

- „Българската Църква в предпоследните времена“ 58, 2024 г., с автори адвокатът и богослов Александър Тодоров и богословът Георги Тодоров – сборник със статии срещу разкола в Украйна и опитите на Константинополския патриарх да обсеби юрисдикцията върху автокефалните поместни Църкви.

- „Духовната война в Украйна“, 2022 г., гореспоменатата книга, издадена с благословението на блаженопочившия митрополит Йоаникий Сливенски с превод на становища на авторитетни гръцки архиереи в защита УПЦ-МП и срещу антицърковните дела на Вартоломей – Кикски и Тилирийски митрополит Никифор от Кипърската Православна Църква и Пирейски митрополит Серафим от Еладската Православна Църква.

– преводи на материали в защита на УПЦ-МП

„Томосологията“ на Константинополската патриаршия“ 59, 03.12.2020 г.

„Хроника на унищожаването на Украинската православна църква в Западна Украйна“ 60, 01.05.2023 г.;

„Митрополит Теодосий (Снигирьов): Световната общност застава в защита на Украинската православна църква“ 61, 15.01.2023 г.;

„Гавриил Светогорец до Вартоломей: Носите маска на православен, но служите на земни господари. Всички разколници намират подслон при вас“ 62, 01.06.2024 г.;

„Украинският митрополит Лука Запорожки и Мелитополски към Българската църква: Привържениците на неканоничната „църква“ в Украйна пребиват и осакатяват православни. Не ги признавайте“ 63, 04.06.2024 г.

Като доказателство за това какво е настроението на българския народ към патр. Вартоломей и създаденият от него разкол, ще приведа пример от 16.03.2024 г. Тогава Вартоломей без официално съгласие на Св. Синод на БПЦ си позволи да доведе на опелото на покойния български патриарх Неофит главата на разколническата „ПЦУ“ „митр. Епифаний“ (Сергей Думенко), който бе посрещнат от миряните с възгласи „Сергей Думенко, вън! Разколници и еретици, вън! Еретик, вън оттук!“, като това е документирано във видео 64;

От страна на православните християни в България освен публичните реакции в медиите, описани дотук, към тях без съмнение е и горещата молитва за скорошно преодоляване на огненото изпитание, на което е подложена Православната Църква, свидетелство за което е и писмо до митрополит Лука Запорожки и Мелитополски от 03.11.2018 г.:

«Като част от Тялото на Църквата, ние сме едно и затова вашата рана е също и наша рана, вашите капки кръв са и наши капки кръв, вашата болка е и наша болка, вашите сълзи са и наши сълзи, вашата радост е и наша радост и затова вашата победа е и наша победа!

Сега Вие, заедно с останалите архиереи во главе с предстоятеля на УПЦ-МП митрополит Онуфрий, чрез Вашите дела сте не само верни Христови пастири, които стоят като жив щит и ограда против вражеските пълчища, но и драгоценен евангелски пример за нас.»

Интересен факт е, че от началото на СВО на 24 февруари 2022 г. след пристигането на украински бежанци, в цяла България, включително в София, може да бъдат видени под купола на светите храмове въздигащи молитви заедно украинци, българи и руснаци, като българи и руснаци многократно до момента са изпращали помощи на УПЦ-МП за църковни общини и манастири, на свещеници и всякакви нуждаещи се на конфликта. Слава Богу за това!
На фона на останалите Православни поместни Църкви изглежда, че БПЦ е имала най-дълговременни, още преди „томоса“, активни и разнородни по своята специфика дейности в защита на УПЦ-МП.

Каноничността и СВО

Концепцията на руската държавна политика в Специалната военна операция е цивилизационен избор за противостоене срещу агресивния западния неолиберален глобализъм. Русия продължава да доказва, че е единствената сила, способна да разбие свръхцентрализирания еднополюсен модел на световния хегемон, подчиняващ народите, като същевременно се стреми към завръщане на нормалността и многополюсния свят, основан на изконното право на суверенитет на държавите с полагаемата им независимост.

Митрополит Пантелеймон Лугански и Алчевски

Следователно, наред с целите на СВО денацификация и демилитаризация на Украйна, в църковен план освен неизбежен, се оказва и строго задължителен процесът на деавтокефализация (термин на автора): изчистване на Църквата от създадената начело с Вартоломей разколническо-геополитическа структура, с което да се сложи край на трансатлантическия автокефализъм и повсеместен разкол, провокиран от неговите американски куратори. Важен момент предстои да бъде свикването на Всеправославен събор, на който като патр. Вартоломей бъде осъден за престъпленията си срещу Православната Вяра и Христовата Църква. Такъв процес би бил не само е от първостепенно значение за оцеляването на каноничната УПЦ-МП, но има неизменно пряко отношение към стабилността на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква и вселенското Православие като цяло.

Освен това всяка една поместна Църква и всяка Православна държава би следвало да избере своя цивилизационен път – да се съчетае с разпадащия се неолиберален, секуларен и дори антиХристов глобалистки запад („западане“ от старобългарски) или да бъде част от свободния изток („извор“ от старобългарски) на многополюсния християнски свят.

УПЦ-МП ще пребъде там, докъдето свършват границите на РПЦ

В контекста на бъдещето на УПЦ-МП след СВО, важно е да се каже, че то неминуемо ще бъде свързано с това докъде се простират духовните граници на РПЦ, тъй като държавата Украйна вече няма да бъде същата по ред причини, включително и териториални. В настоящата георелигиозна обстановка Русия е най-голямата православна държава в света, а Руската Православна Църква като първородна и любяща Майка на УПЦ-МП се явява единственият благонадежден гарант за опазване на нейното канонично бъдеще с Богодарувана широка автономност. Всичко извън тази канонична определеност категорично ще бъде разкол и няма да е спасително, защото ще бъде извън Спасителния Кораб – Христовата Църква.

След предстоящия край на СВО ако волята на народа Божий се окаже действително за автокефалия, то пътят към такъв процес може да бъде единствено по каноничния ред, свързващ РПЦ и УПЦ-МП, както гласи Патриаршеска Грамота за независимост и самостоятелност: „Украинската Православна Църква е съединена чрез нашата Руска Православна Църква с Едната Света Съборна и Апостолска Църква“ 65 и чрез съгласието и признанието на останалия Православен свят. Предвид предупрежденията на Стареца схиархимандрит Иона (Игнатенко) Одески, Стареца схиархимандрит Зосима (Сокур), който е в процес на канонизация, и св. преподобни Лаврентий Черниговски, УПЦ-МП би следвало да се вслуша в техния глас като запази своя каноничен статут:

Старецът схиархимандрит Иона (Игнатенко) Одески (1925–2012): „Няма отделни Украйна и Русия, а има една Свята Рус. А да ни разделят решиха враговете, за да унищожат Православието в Малорусия. Но Господ няма да допусне това.“ 66

Старецът схиархимандрит Зосима (Сокур) (1944–2002): „Строго се дръжте за Руската Православна Църква и Светейшия Патриарх Московски и на цяла Русия. Твърдо стоите за каноните на Руската Православна Църква.“; „В случай на отделяне на Украйна от Москва, каквато и да бъде автокефалията, – беззаконна или законна, – автоматично прекъснете връзка с Киевския митрополит. … Моля се на Бога и се надявам, че Светейшият патриарх няма да откаже и ще ви приеме под своя омофор.“ 67

Свети преподобни Лаврентий Черниговски (1868–1950): „Както е невъзможно да се раздели Пресветата Троица, Отец, Син и Свети Дух, Един Бог, така е невъзможно да се разделят Русия, Украйна и Беларус. Те заедно са Светата Рус. Наша родна дума е Рус и руски. Задължително трябва да се знае, помни и да не се забравя, че е имало Кръщение на Рус, а не кръщение на Украйна.“ 68

Историята е Богодарувана и затова не може да говорим друго, освен че Киев е „Мать городов русских“, не украинских, и вярваме, че по молитвите на светиите и Старците Господ ще устрои най-доброто бъдеше за многострадалния украински народ с неговата Църква-мъченица Украинската Православна Църква, която кръвоточи по изповедническия път към Своята Голгота, Спасяваща се към Небесния Иерусалим, начело със своя предстоятел Блаженейшият митрополит Онуфрий, който като добър пастир „полага душата си за овците“ (Иоан. 10:11) и в момента носи вместо златна корона тежък трънен венец. 

Поради това  УПЦ-МП е единствената Църква на територията на днешна Украйна, а „ПЦУ“ и всякакви подобни разколническо-сектантски структури, „вселенски“ „екзархат“, „ставропигия“ и политико-марионетни образувания, са всичко друго, но не и Църквата.

„Томос‘19“ несъмнено е всеобщ проблем, създаден с цел атака срещу РПЦ като част от обявената война на колективния запад и нейната георелигиозна проекция на войнстваща политика и духовен тероризъм срещу Православието от страна на неолибералния глобалистки свят, за чиито антицърковни цели е използвана настоящата укрофашистка власт, която по своята същност е антиПравославна, антиЦърковна, антиХристова и сатанинска.

Тук следва да направим изводът, че нуждата от категорично разграничаване на поместните Църкви от действията на истанбулския патр. Вартоломей е извънредно належаща. Очевидно той сам избира съвсем осъзнато ролята на ересиарх, отказвайки да се покае за пораженията, които нанася с действията си, като предвид неговите заявления за въжделената цел общо съслужение с римокатолическия папа Франциск за Пасха през 2025 г. (по повод 1700 г. от Първия Вселенски Събор), скоро той действително ще отпадне окончателно от Църквата. 

С цел отграничаване от тази мерзост и патриаршеско безчиние и заченатият от него разложителен процес в Църквата, е необходимо да бъде свикан Всеправославен Събор, на който да бъдат осъдени всички негови и на вселенска патриаршия догматични и канонични нарушения.

Дотогава нашата Църква продължава да кръвоточи и всички ние страдаме, без значение дали това е Украинска Православна Църква, Руска, Американска, Българска, Сръбска и която и да било друга по света. В този период имаме все по-голяма нужда да се обединим молитвено, за да се укрепим и противостоим духовно, тъй като срещу нас е врагът на човешкия род с онези поднебесни духове на злобата, които управляват световното глобално правителство.

Всички ние сме призвани да бъдем войни Христови тук във войнстващата Църква, затова няма да мълчим, за да се сподобим обезателно с победа в тържествуваща Църква, тъй като всичко описано до тук засяга нашето спасение, засяга нашия живот след смъртта, засяга нашата участ във вечността. Като православни християни, ние вярваме, че обединени в единство бихме могли да постигнем всичко за доброто на Светата Православна Църква и ще успеем да помогнем на нашите братя в Христа украинските православни духовници и миряни.

Ние трябва да реагираме с духовна тревога като следва да призоваваме Светите Синоди и нашите архипастири да въздигнат своя архиерейски глас и от висотата на поверената им свише власт да сторят всичко необходимо, за да защитят православната еклезиология и каноничността на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква в име Господне пред света. Само така бихме могли да призовем и останалите поместни Църкви за полагане на всички усилия в посока незабавно прекратяване на унищожителната политика срещу УПЦ-МП.

В духа на Христовата любов, в духа на каноничността и църковните догмати, трябва да прозвучи ясна позиция за нормализиране на живота в Църквата. 

България и въобще Балканите са подходящо място за свикване на Събор. Град София е столицата на Премъдростта Божия и тя би могла да се превърне в домакин за Всеправославен Събор, на който да бъде решен окончателно въпросът с безпрецедентния разкол в Украйна и във всеправославно отношение да бъдат осъдени всички антицърковни действия на патр. Вартоломей. Българската столица географски се намира между Истанбул, Москва и Киев, тя е прекрасно място, което духовно може да посрещне такъв жребий Божий.

Същевременно РПЦ има потенциала подпомогне свикването на Всеправославен Събор именно в града на Премъдростта Божия, където се е състоял и древният Сердикийски Събор (343 / 344 г.), като България отново би могла да бъде достоен домакин и да принесе своята лепта за окончателното прекратяване на вартоломеевия разкол, с което да бъде сложен край на една от най-големите кризи в Църковната история.

„Щом Бог е за нас, кой ще е против нас?“ (Рим. 8:31). Ние сме Господни и победа обязательно будет за нами, яко с нами Бог!

Статията е доклад от XXXIII Международни Рождественски образователни четения, провели се от 26 до 30 януари 2025 г. в Москва, посветени на "80 години от Великата победа: памет и духовен опит на поколенията". Докладът е прочетен в Храм Христос Спасител на 27 януари 2025 г. в раздел "Животът на Църквата и светоотеческото наследие". Събитието се провежда по благословението на патриарх Кирил Московски и на цяла Русия и под патронажа на администрацията на президента на РФ Владимир Путин, руската Госдума и министерствата на културата и образованието на Русия.

Бележки:

1. „УАПЦ“ е напълно безблагодатна, тъй като „еп. хиротонии“ са извършени от миряни – лишеният и от монашество бивш еп. от УПЦ-МП „Йоан“ Бондарчук, заедно с низвергнатия от сан бивш тулски дякон Виктор Чекалин, самотитулуващ се за „еп. Викентий“ от „катакомбната истинно-православна църква“.

2. Такъв е случаят с Виктор Чекалин, чиято биография е близка до криминалния сюжет, с тази разлика, че към него е прибавена религиозна тематика, като може да се определи като международен аферист, съответстващ на криминално-религиозния профил. Персоната на въпросния Чекалин заслужава внимание, за да се онагледи какъв е произходът на духовното родословие на УАПЦ, какви „архиерейски“ „достойнства“ има тя и каква е детерминираната връзка между „клира“ и ролята на УАПЦ. Чекалин е бил женен, след което разведен, после ръкоположен за целибатен дякон към РПЦ. Следва втора сватба, след което низвержение през 1986 г., а през 1987 г. е осъден „за развратни действия срещу непълнолетни“. Две години по-късно сам си поставя титула „еп. Тулски и Яснополянски“. Ползва съдействието на КГБ, с чиято помощ му е осигурена виза за САЩ, където има за цел да проникне в редиците на Руската православна задгранична църква, като е хванат по време на кражба на антиминс, дискос и епископска панагия от Светия Олтар на катедралния храм в Ню Йорк, след което е изгонен. Това го принуждава да се върне в СССР в началото на 1990 г., където с Бондарчук извършва лъжехиротониите в УАПЦ, но не се задържа там, а преминава към УГКЦ. Мълвата за придобитите сякаш в редиците на сицилианската “Cosa nostra” умения на самопровъзгласения „еп. Викентий“ стигат до Ватикана и това налага да пробва да се вклини към „Старо-католическата църква“ (римокатолически разкол от 1870 г.), където не успява да просъществува дълго. Чекалин решава да обогати своите криминални деяния, извършвайки отвличане на непълнолетно момче от неговата майка, като с фалшиви документи, се насочва за Австралия, след което логично е обявен за издирване от „Интерпол“. На територията на Австралия опитва да се пласира като „свещеник“ сред действаща либерална „епископска църква“, след което отива при регионални униати, англикани и накрая акостира в обятията на будистката вяра. – Шумило, С. Самозваный “епископ” Викентий Чекалин и его участие в первых хиротониях УАПЦ в марте 1990 г. - РПЦЗ:Обзор, 21.10.2020, https://www.rocorstudies.org/ru/2020/05/08/samozvanyj-episkop-vikentij-chekalin-i-ego-uchastie-v-pervyh-hirotoniyah-uapts-v-marte-1990-g/.

3. Някои примери за такива съмолитствания са: съмолитстване и обща декларация с папа Франциск на 25.06.2014 г. в храма „Рождество Христово“ във Витлеем, след което се самозапалва мястото на Христовото Рождество, като след излизането им огънят угасва; съмолитстване и обща декларация с папа Франциск на 30.11.2014 г. в храма „Св. Георгий“ в Истанбул – на литургия, отслужена от патр. Вартоломей, папа Франциск чете молитвата „Отче наш“ и произнася проповед, като заедно с него има и еретици нехалкидонци. На последвалата вечерна служба патр. Вартоломей и папа Франциск четат заедно „Отче наш“; съмолитстване с предишния римски папа Бенедикт XVI във Ватикана на 29.06.2008 г., когато съвместно казват „Символа на вярата“; съмолитстване с Бенедикт XVI на вечерня в храма „Св. Георгий“ в Истанбул на 29.11.2006 г., когато за Бенедикт XVI е изпят тропар и е поменат като „епископ и папа римски“.

4. догмати – Богооткровени истини относно вероизповеданието. – В: Св. преп. Иустин (Попович) Собрание творений преподобного Иустина (Поповича) : жизнеописание. На Богочеловеч. пути. Путь Богопознания. Т. 2, ч. 1-2.: Догматика Православной Церкви. М., 2006, с. 14

5. канони – основополагащи църковни закони относно църковното устройство и дисциплина. – В: Св. преп. Иустин (Попович) Собрание творений преподобного Иустина (Поповича) : жизнеописание. На Богочеловеч. пути. Путь Богопознания. Т. 3: Догматика Православной Церкви. Сотериология. Экклесиология. М., 2006, С. 499, 517.

6. ΒΑΡΘΟΛΟΜΑΙΟΣ: Καλοπληρωμένα άρθρα και μαύρη προπαγάνδα από τη Ρωσία για το ουκρανικό (video). – В: Orthodoxia Info, 22.10.2018 г., https://orthodoxia.info/news/βαρθολομαιοσ-καλοπληρωμένα-άρθρα-κα/.

7. Св. Киприан Карфагенский. Творения. Т.2. К.. 1891, с. 188.

8. Св. Григорий Богослов. Творения иже во святых отца нашего Григория Богослова, архиепископа Константинопольского: Т. 1. СПб., 1912, С. 319.

9. БПЦ-БП се застъпва за светините на УПЦ пред президента на Украйна Петро Порошенко. – В: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, 15.12.2015 г., https://bg-patriarshia.bg/news/bpts-bp-se-zastapva-za-svetinite-na-upts-pred-prezidenta-na.

10. Писмо до Негово Превъзходителство г-н Петро Порошенко, президент на Украйна. – В: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, 12.06.2017 г., https://bg-patriarshia.bg/news/pismo-do-negovo-prevazhoditelstvo-g-n-petro-poroshenko-prezi.

11. ИЗЯВЛЕНИЕ на Ловчанския митрополит Гавриил, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Видинския митрополит Даниил. – В: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, 09.10.2018 г., https://bg-patriarshia.bg/news/izyavlenie-na-lovchanskia-mitropolit-gavriil-varnenskia-i-ve.

12. За единство Церкви. Обращение на русском, болгарском, греческом и английском языках. – В: Издательский дом Познание, 2021 г., https://poznaniye.ru/catalog/list/za_edinstvo_tserkvi_obrashchenie_na_russkom_bolgarskom_grecheskom_i_angliyskom_yazykakh/.

13. ОСОБЕНО МНЕНИЕ на Видинския митрополит Даниил по повод решение на Св. Синод от 12.06.19, прот. №7. – В: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, 13.06.2019 г., https://bg-patriarshia.bg/news/osobeno-mnenie-na-vidinskia-mitropolit-daniil-po-povod-reshe.

14. Духовната война в Украйна. – В: Православна книжарница „Лествица“, 2022 г., https://www.lestvitsa.org/duhovnata-voyna-v-ukrayna.

15. Чекотински „Св. Архангел Михаил“, Правешки „Св. Теодор Тирон“, „Св. Троица“ в гр. Априлци, Чипровски „Св. Иоан Рилски“, Лопушански „Св. Иоан Предтеча“, Етрополски „Св. Троица“, Врачешки „Св. 40 мъченици“, Клисурски „Св. св. Кирил и Методий“, Раковишки „Св. Троица“.

16. Български монаси се обявиха в подкрепа на Киево-Печорското монашеско братство – В: Cross.bg, 25.03.2023 г., https://www.cross.bg/manastir-ykraiina-lavra-1716058.html.

17. Писмо на игумена и братството на Зографската света обител до Негово Блаженство Онуфрий, митрополит Киевски и на цяла Украйна. – В: Официален сайт на Ловчанска епархия, 02.05.2023 г., https://predanie.bg/пътят-на-отците/духовен-живот/2386-писмо-на-игумена-и-братството-на-зографската-света-обител-до-негово-блаженство-онуфрий,-митрополит-киевски-и-на-цяла-украйна.

18. Создано Международное правозащитное объединение «Церковь против ксенофобии и религиозной дискриминации». – В: Православная Жизнь, 22.12.2023 г., https://pravlife.org/ru/content/sozdano-mezhdunarodnoe-pravozashchitnoe-obedinenie-cerkov-protiv-ksenofobii-i-religioznoy.

19. Митрополит Ловчанский Гавриил: Борьба за уничтожение Украинской Православной Церкви дошла до крайних пределов. – В: Официальный сайт Московского Патриархата, 21.03.2023 г., http://www.patriarchia.ru/db/text/6012502.html.

20. Писмо на Негово Светейшество Българския патриарх ДАНИИЛ до Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит ОНУФРИЙ – В: Официален сайт на Софийска епархия на БПЦ-БП, 18.08.2024 г., https://mitropolia-sofia.org/2024/08/18/писмо-на-негово-светейшество-българс-2/.

21. Българският патриарх Даниил прие американския посланик. – В: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП, 20.08.2024 г., https://bg-patriarshia.bg/news/balgarskiat-patriarh-daniil-prie-amerikanskia-poslanik.

22. Призыв к единству православия и поддержка УПЦ из Болгарии. – В: ЦЕНТР ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИХ ИССЛЕДОВАНИЙ, 29.09.2023 г., https://geostrategy.rs/ru/prizyv-k-edinstvu-pravoslaviya-i-podderzhka-upts-iz-bolgarii/.

23. ΠΡΩΤΟΣΕΛΙΔΟ. – В: Ορθόδοξος Τύπος, 28.07.2023 г., https://orthodoxostypos.gr/wp-content/uploads/2023/07/2458-ΠΡΩΤΟΣΕΛΙΔΟ.jpg

24. ΚΑΤΕΠΕΙΓΟΥΣΑ ΕΚΚΛΗΣΙΣ ΠΡΟΣ ΤΟΝ ΠΑΤΡΙΑΡΧΗΝ ΒΟΥΛΓΑΡΙΑΣ. – В: Ορθόδοξος Τύπος, 28.07.2023 г., https://orthodoxostypos.gr/κατεπειγουσα-εκκλησισ-προσ-τον-πατρι/.

25. Мерхеб, В. Вартоломеев майдан. – В: Гласове, 15.10.2018 г., https://glasove.com/na-fokus/vartolomeev-majdan.

26. Мерхеб, В. Решения Фанара: взгляд из Болгарии. – В: Русская народная линия, 23.10.2018 г., https://ruskline.ru/opp/2018/oktyabr/23/resheniya_fanara_vzglyad_iz_bolgarii.

27. Мерхеб, В. Рішення Фанару: погляд із Болгарії. – В: СПЖ, 19.10.2018 г. https://spzh.eu/ua/zashhita-very/56807-reshenija-fanara-vzglyad-iz-bolgarii.

28. Merheb, V. Istanbul: The View of a Bulgarian Theologian – В: Orthodox England, 26.10.2018 г., https://web.archive.org/web/20181105070146/http://www.events.orthodoxengland.org.uk/istanbul-the-view-of-a-bulgarian-theologian/

29. Merheb, V. Istanbul: il punto di vista di una teologa bulgara. – В: Московский Патриархат Православный Христианский Приход Святителя Максима, Епископа Туринского, 26.10.2018 г.,

https://web.archive.org/web/20181030132411/https://www.ortodossiatorino.net/DocumentiSezDoc.php?cat_id=32&id=6782

30. Merheb, V. Istanbul: The View of a Bulgarian Theologian. – В: OrthoChristian.Com, 26.10.2018 г., https://orthochristian.com/116995.html.

31. Мерхеб, В. Решения Фанара: взгляд из Болгарии. – В: Запорожская епархия УПЦ, 26.10.2018 г. https://web.archive.org/web/20220515193559/https://hramzp.ua/pubitem/resheniya-fanara-vzglyad-iz-bolgarii.

32. Мерхеб, В. Изборите в Украйна в контекста на църковния разкол. – В: Гласове, 08.04.2019 г., https://glasove.com/komentari/izborite-v-ukrajna-v-konteksta-na-cyrkovniya-razkol.

33. Мерхеб, В. Операция „Жезъл“: опасна игра на трансатлантическия автокефализъм. – В: 24 часа, 16.12.2022 г., https://www.24chasa.bg/mneniya/article/13334005; Мерхеб, В. Операция „Жезъл“: опасната игра на Бойко Борисов с трансатлантическия автокефализъм. – В: Гласове, 17.12.2022 г., https://glasove.com/na-fokus/operatsiya-zhezal-opasnata-igra-na-boyko-borisov-s-transatlanticheskiya-avtokefalizam.

34.Велчев, В. Православие на развилке. – В: Отдел внешних церковных связей. Московского Патриархата., 26.06.2024 г., https://mospat.ru/ru/authors-analytics/91932/.

35.Мерхеб, В. Светият Синод реши да награди патриарх Вартоломей с орден. Да не бъде! – В: Гласове, 25.09.2024 г., https://glasove.com/komentari/svetiyat-sinod-reshi-da-nagradi-patriarh-vartolomey-s-orden-da-ne-bade; Мерхеб, В. Василианна Мерхеб призвала Синод пересмотреть решение о награждении патриарха Варфоломея орденом Болгарской Православной Церкви - Пусть этого не будет! – В: Русская народная линия, 26.09.2024 г., https://ruskline.ru/news_rl/2024/09/26/pust_etogo_ne_budet.

36. Мерхеб, В. УКРАИНСКАЯ ПРАВОСЛАВНАЯ ЦЕРКОВЬ (УПЦ) В КОНТЕКСТЕ СПЕЦИАЛЬНОЙ ВОЕННОЙ ОПЕРАЦИИ (СВО). – В: ЦЕНТР ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИХ ИССЛЕДОВАНИЙ, 12.02.2024 г., https://geostrategy.rs/ru/ukrainskaya-pravoslavnaya-tserkov-upts-v-kontekste-spetsialnoj-voennoj-operatsii-svo/.

37. Иницијатива Центра за геостратешке студије: БЛОКАДА АГРЕСИЈЕ НА ЦРКВУ. – В: CENTAR ZA GEOSTRATEŠKE STUDIJE, 26.02.2024 г., https://geostrategy.rs/sr/inici-iv-c-n-r-z-g-s-r-s-s-udi-bl-d-gr-si-n-cr-vu/.

38. Међународна конференција у Бугарској: Блокада агресије на цркву - ОДБРАНА ПРАВОСЛАВЉА. – В: ЦЕНТР ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИХ ИССЛЕДОВАНИЙ, 27.08.2024 г., https://geostrategy.rs/ru/међународна-конференција-у-бугарско/.

39. Мерхеб, В. Архиерейское исповедничество с начала Специальной военной операции как апостольское служение - Украинская Православная Церковь – форпост Православия. – В: Русская народная линия, 09.10.2024 г.,

https://ruskline.ru/analitika/2024/10/09/ukrainskaya_pravoslavnaya_cerkov__forpost_pravoslaviya;

40. Μερχὲμπ, Β. Ἐκκλησία Οὐκρανίας: Ἀνακρίσεις, Διώξεις, Συλλήψεις. – В: Ορθόδοξος Τύπος, 22.10.2024 г., https://orthodoxostypos.gr/ἐκκλησία-οὐκρανίας-ἀνακρίσεις-διώ/; Μερχὲμπ, Β. Ἐκκλησία Οὐκρανίας: Ἀνακρίσεις, Διώξεις, Συλλήψεις – 2ον. – В: Ορθόδοξος Τύπος, 04.11.2024 г., https://orthodoxostypos.gr/ἐκκλησία-οὐκρανίας-ἀνακρίσεις-διώ-2/; Μερχὲμπ, Β. Ἐκκλησία Οὐκρανίας: Ἀνακρίσεις, Διώξεις, Συλλήψεις – 3ον. – В: Ορθόδοξος Τύπος, 04.11.2024 г., https://orthodoxostypos.gr/ἐκκλησία-οὐκρανίας-ἀνακρίσεις-διώ-3/.

41. Ченалова, Р. Румяна Ченалова: Законът за закриване на УПЦ е своеобразен геноцид върху духовната същност на човека! – В: Критично, 14.09.2024 г., https://kritichno.bg/politika/chunalova-upc-genocide/.

42. Кардамски, В. Кардамски: Войната в Украйна е вече на три фронта. Вярата е новото оръжие на Киев. Намесен ли е Лондон и защо? ВИДЕО. – В: Критично, 28.08.2024 г., https://kritichno.bg/analizi/kardamski-voynata-v-ukrayna-mina/.

43. Костадин Костадинов: Докато у нас се чудят как да изберат човек на Пеевски, Пеевски или Пеевски, в Украйна се случи нещо много опасно. – В: Възраждане, 20.08.2024 г. https://vazrazhdane.bg/костадин-костадинов-докато-у-нас-се-чу/.

44. Възраждане: Петър Волгин задава въпрос до Европейската комисия във връзка със закона, приет от Върховната рада на Украйна срещу Украинската православна църква. – В: Българска Телеграфна Агенция, 05.09.2024 г., https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/737334-vazrazhdane-petar-volgin-zadava-vapros-do-evropeyskata-komisiya-vav-vrazka-sas-.

45. Григорова, Д. Дарина Григорова: Изборът не е между Москва и Фенера, а между канона и беззаконието, между Христа и антихриста. – В: Гласове, 17.10.2018 г., https://glasove.com/sreshti-s-rashko-mladenov/darina-grigorova-izboryt-ne-e-mezhdu-moskva-i-fenera-a-mezhdu-kanona-i-bezzakonieto-mezhdu-hrista-i-antihrista.

46. Дърева, В. Вор в законе. – В: Поглед Инфо, 15.01.2019 г., https://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/vor-v-zakone.100368.

47. Ченалова, Р. Румяна Ченалова за Критично: Новият български патриарх е най-доброто, което можеше да ни се случи във времена на бездуховност, неправда и отчаяние!. – В: Критично, 03.07.2024 г., https://kritichno.bg/vox-populi/rumyana-chenalova-2/.

48. Мерхеб, В. Костурица и над 100 сръбски учени и културни дейци в защита на Украинската Православна Църква. – В: Критично, 26.09.2023 г., https://kritichno.bg/obshtestvo/kosturitsa-i-nad-100-srabski-ucheni-i-kulturni-deytsi-v-zashtita-na-ukrainskata-pravoslavna-tsarkva/.

49. Мерхеб, В. Опитът за убийство на митрополит Лонгин Банченски и продължаващите издевателства над православни духовници в Украйна. – В: Гласове, 14.02.2024 г., https://glasove.com/na-fokus/opitat-za-ubiystvo-na-mitropolit-longin-banchenski-i-prodalzhavashtite-izdevatelstva-nad-pravoslavni-duhovnitsi-v-ukrayna.

50. Мерхеб, В. Въоръжени неонацисти пребиха митрополит Теодосий от УПЦ по време на кървав щурм на най-голямата катедрала в Украйна (обзор). – В: Гласове, 20.10.2024 г., https://glasove.com/novini/vaorazheni-neonatsisti-prebiha-mitropolit-teodosiy-ot-upts-po-vreme-na-karvav-shturm-na-nay-golyamata-katedrala-v-ukrayna-obzor.

51. Посланието на Петдесетница е да обединява вярващите в Христовата църква. – В: Българско Национално Радио, 04.06.2023 г., https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101832238/poslanieto-na-petdesetnica-e-da-obedinava-varvashtite-v-hristovata-carkva.

52. Украински правозащитник пред „Гласове“: Зеленски иска да забрани Украинската православна църква. Ситуацията постоянно се влошава. – В: Гласове, 07.01.2024 г., https://glasove.com/intervyuta/ukrainski-pravozashtitnik-pred-glasove-zelenski-iska-da-zabrani-ukrainskata-pravoslavna-tsarkva-situatsiyata-postoyanno-se-vloshava.

53. Почему нужно созвать Всеправославный собор в Софии. – В: Българско Национално Радио, 30.09.2024 г., https://bnr.bg/ru/post/102052655.

54. В Болгарии предлагают созвать Всеправославный собор с вопросом о Томосе ПЦУ. – В: СПЖ, 03.10.2024 г., https://spzh.eu/ru/news/82332-v-bolharii-predlahajut-sozvat-vsepravoslavnyj-sobor-s-voprosom-o-tomose-ptsu.

55. Григорова, Д. Проф. Дарина Григорова: Погромът срещу православието е държавна политика в Украйна. – В: Поглед Инфо, 29.10.2024 г., https://www.youtube.com/watch?v=g16oZUZAJVA.

56. Ченалова, Р. Адв. Ченалова пита: Кой прави погром върху украинската църква? Кой реже гърлата на свещениците? – В: ТВ България 24, 17.10.2024 г. https://www.youtube.com/watch?v=IGZpX1eGQqQ.

57. Украинската автокефалия - Протопрезвитер Теодор Зисис. – В: Книжарница Хеликон, 2019 г., https://m.helikon.bg/222398-Украинската-автокефалия.html.

58. Българската Църква в предпоследните времена. – В: Православна книжарница „Лествица“, 2024 г., https://www.lestvitsa.org/balgarskata-tsarkva-v-predposlednite-vremena.

59. Даровский, П. „Томосологията“ на Константинополската патриаршия. – В: Гласове, 07.01.2021 г. https://glasove.com/na-fokus/tomosologiyata-na-konstantinopolskata-patriarshiya.

60. Нивкин, Я. Хроника на унищожаването на Украинската православна църква в Западна Украйна. – В: Гласове, 01.05.2023 г., https://glasove.com/na-fokus/hronika-na-unishtozhavaneto-na-ukrainskata-pravoslavna-tsarkva-v-zapadna-ukrayna.

61. Митрополит Феодосий (Снигирев) Митрополит Теодосий (Снигирьов): Световната общност застава в защита на Украинската православна църква. – В: Гласове, 15.01.2024 г., https://glasove.com/intervyuta/mitropolit-teodosiy-snigiryov-svetovnata-obshtnost-zastava-v-zashtita-na-ukrainskata-pravoslavna-tsarkva.

62. Старец Гавриил (Карейский) Святогорец Гавриил Светогорец до Вартоломей: Носите маска на православен, но служите на земни господари. Всички разколници намират подслон при вас. – В: Гласове, 01.06.2024 г., https://glasove.com/na-fokus/gavriil-svetogorets-do-vartolomey-nosite-maska-na-pravoslaven-no-sluzhite-na-zemni-gospodari-vsichki-razkolnitsi-namirat-podslon-pri-vas.

63. Митрополит Лука (Коваленко) Украински митрополит към Българската църква: Привържениците на неканоничната „църква“ в Украйна пребиват и осакатяват православни. Не ги признавайте. – В: Гласове, 01.06.2024 г., https://glasove.com/novini/ukrainski-mitropolit-kam-balgarskata-tsarkva-privarzhenitsite-na-nekanonichnata-tsarkva-v-ukrayna-prebivat-i-osakatyavat-pravoslavni-ne-gi-priznavayte.

64. Верующие Болгарской Церкви публично обличили главу „ПЦУ“. – В: Правблог, 18.03.2024 г., https://t.me/pravblog1/9220.

65. Грамота Алексия Второго, Божиею милостию Патриарха Московского и всея Руси, митрополиту Киевскому и всея Украины Филарету. – В: Свято-Успенська Києво-Печерська Лавра (чоловічий монастир) УПЦ, 14.04.2022 г., https://lavra.ua/gramota-aleksiya-vtorogo-bozhieyu-milostiyu-patriarha-moskovskogo-i-vseya-rusi-mitropolitu-kievskomu-i-vseya-ukrainy-filaretu/.

66. Козаченко, В., Чиняковой, Г. Три старца. Архимандрит Иоанн (Крестьянкин), схиархимандрит Иона (Игнатенко), протоиерей Николай Гурьянов. Духовные уроки, поучения и молитвы. М., 2014, с. 154.

67. Славко, М. Донецкий старец Зосима. К 70-летию со дня рождения. – В: Православие.ру, 03.09.2014, http://www.pravoslavie.ru/73350.html

68. Типография Почаевской Лавры. Преподобный Лаврентий Черниговский. Житие, поучения, пророчества и акафист. 2001, 148-149.

Източник: http://podvorie-sofia.bg/делегация-подворья-приняла-участие-в-xxx/