Вечният дебат за етническите статистики

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51227_x3zBZhClnARbYQ66GoBrJOa4bIo13B.jpg" style="height:298px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Никола Саркози е &ldquo;за&rdquo;. Франсоа Оланд ги смята за &ldquo;безполезни&rdquo;. Манюел Валс не ги изключва, но &ldquo;в конституционна рамка&rdquo;. Дебатът за етническите статистики, който излезе отново на дневен ред във Франция със случая с &ldquo;мюсюлманските деца&rdquo; в Безие, надхвърля политическите разцепления. Какви са аргументите &ldquo;за&rdquo; и &ldquo;против&rdquo;?</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>&ldquo;ЗА&rdquo;</strong></span></p> <p><strong>Много страни използват етнически статистики</strong></p> <p><span style="font-size:14px">Действително, етническите статистики не поставят никакъв проблем в англосаксонските страни, привърженици на мултикултурализма. Така в САЩ преброяването чрез етническата идентификация позволява на американците да се определят в една или друга категория: бял, афроамериканец, американски индианец, азиатоамериканец, хаваец по потекло&hellip; Британците използват също този род етнорасови критерии. Въпреки това в тези демократични страни не се задава на хоризонта възстановяване на Третия райх.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Те вече съществуват във Франция</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Според някои етническите статистики ще позволят легално да се сложи край на едно лицемерие. Наистина те вече са позволени при някои проучвания, като това на Insee за заетостта, например. Те могат да съдържат данни като &ldquo;дете на алжирски имигрант&rdquo;, &ldquo;французин, роден от баща турчин&rdquo;&hellip; Други субективни данни, основани на &ldquo;чувството за принадлежност&rdquo;, също могат да бъдат събирани при някои условия, определени от Националната комисия по информатика и права (<span style="color:rgb(50, 51, 51); font-family:times">CNIL).&nbsp;</span></span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Етническите статистики позволяват да се борим срещу дискриминацията</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Този довод изтъква Естер Бенбаса от &ldquo;Европа Екология Зелените&rdquo;, която се обяви &ldquo;за&rdquo; етническите статистики в доклад, внесен през януари 2015 г. заедно с депутата от &ldquo;Съюза за народно движение&rdquo; Жан-Рене Льосерф. В него те защитават въвеждането на въпрос за родната страна на предците и предишната националност при преброяването на населението. Пред &ldquo;Фигаро&rdquo; сенаторката обяви, че е &ldquo;шокирано&rdquo; от &ldquo;дивото регистриране&rdquo;, направено от кмета на Безие. &ldquo;Наприемливото заклеймяване и наложеното отгоре определяне нямат нищо общо с използването на статистически инструменти на базата на доброволно участие&rdquo;. Според нея &ldquo;организираните и целенасочени&rdquo; етнически статистики ще позволят &ldquo;да се измери какъв е съставът на френското общество, така че да може да се използва позитивна дискриминация за категориите от населението, които не успяват да пробият&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Представителният съвет на асоциациите на чернокожите <span style="color:#323333">(Cran) </span>също се бори етническите статистики да станат &ldquo;задължителни във всички области, в които са уместни, както препоръчва Директива 2000/43/СЕ на Съвета на Европейския съюз&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Защо да се крие реалността?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Друг аргумент на привържениците на етническите статистики: реалността.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Някои, като журналиста Ерик Земур, изобличават &ldquo;всеизвестна тайна&rdquo; и расовата слепота, която според тях поражда комунитаризъм.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">И демографът Мишел Трибала защитава този принцип на реалността. &ldquo;Аз също от доста време съм за установяването на едно солидно познание, което не може да се сведе до статистика за чужденците, която дава много деформиран образ на миграционния феномен&rdquo;, казва Трибала в интервю за &ldquo;Фигаро&rdquo;. &ldquo;Не можем да си крием главата в пясъка под претекст, че би могло да се злоупотреби с това знание&rdquo;, добавя тя.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>ПРОТИВ</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Двойствени методи</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;От техническа гледна точка етническите статистики повдигат много въпроси: Кой брои? Кого брои? Как брои?&rdquo;, изтъква политологът Лоран Бюве пред &ldquo;Фигаро&rdquo;. Някои критикуват използването на тези данни, ако попаднат в лоши ръце. &ldquo;Рискът от събиране на данни е реален&rdquo;, подчертава Бюве.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Есенциализиране</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Други сочат с пръст риска от евтино &ldquo;есенциализиране&rdquo;, което ще вкара французите в предварително установени и изкуствени категории. &ldquo;Задължението, наложено на всяко лице да избере своята раса или етнос, ще доведе до затварянето на индивидите в една окончателна и еднозначна идентичност и ще етнизира социалните отношения&rdquo;, подчертава например докладът на Бенбаса и Льосерф.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Разрив с републиканския модел</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Но, отвъд спорните методология и цели, въвеждането на етническите статистики би било в разрив с републиканския модел.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Републиката трябва умишлено да остане сляпа за някои идентичности, да поддържа неведение за различията, за да ги преодолее в гражданството&rdquo;, уверява Лоран Бюве. &ldquo;Най-добрият начин за борба с дискриминациите не е вкарването им в статистики, а претопяването им в колективната идентичност&rdquo;, добавя той.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Равенството на третирането, което е в сърцевината на републиканския модел, предвижда всеки да бъде възнаграждаван според заслугите си и подпомаган според нуждите си, а не според цвета на кожата или религията си.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Франция е неделима, светска, демократична и социална република. Тя осигурява равенство пред закона на всички граждани без разлика на произход, раса или религия&rdquo;. Това гарантира член 1 на Конституцията. Да прибавим към него травмата от расовите закони на Виши и ще разберем защо въпросът за етническите статистики остава табу в нашата страна.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>