В световния ден на книгите си спомняме аромата на мастило

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50742_v16VeEV4jmw1HXv8gv4VEuYhRzDOUN.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Всяко поколение расте с различна колекция произведения и романи. Уникалното е, че някои остават непреходни: те са смешни, вълнуващи, мили, обичани, възпитаващи и най-вече споделени.</p> <p>Ваканциите започваха с влизане в книжарницата. Ароматът на хартия, мастило, рафтовете с нови книжки и желанието да си накупиш четири-пет, да отидеш в дома на баба, на плажа или на хижа в планината и да си четеш, без никой да те пита няма ли да започнеш да учиш най-накрая.</p> <p>Чудното е, че в наши дни колкото повече свободи получават хората като общества, толкова повече отколешни текстове попадат в капана на задължителната редакция. Приказките на Шарл Перо, на Братя Грим, на Ханс Кристиян Андерсен се сдобиха с такива преработки, че бяха обезобразени до неузнаваемост. В някои държави &quot;Червената шапчица&quot; се оказа напълно неудобна творба поради очевидния сблъсък със съвременните начини за възпитание &ndash; как така Червената шапчица е пусната сама да броди из гората? Подтиква ли към безотговорност случайната среща с вълка и разходката с него? Учи ли на агресия изяждането на бабата и разпарянето на корема на вълка от добрия ловец? Ами ловецът добър ли, е или не опазва природата?</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50742_ODvKOZvHeoReiBy03ihcgFiRTapta0.jpg" style="height:600px; width:417px" /></p> <p>Да полудееш! За бога, това е приказка, създадена през 17-и век от Шарл Перо! &nbsp;Под ножа на &bdquo;културната редакция&ldquo; падна и фантазията на Пипи Дългото Чорапче, че нейният баща е негърски крал. Щял да бъде само крал, решиха шведите, а от книжката ще бъде извадена и илюстрацията, в която Томи опъва очите си като китайче. И това се оказа расово противоречие.</p> <p>Тъжните истории на Андерсен бяха погълнати и напълно унищожени от филмовата индустрия. Сигурно в целия свят на пръсти вече се броят децата, които знаят, че финалът на приказката за Малката русалка не е щастлив, а за Малката кибритопродавачка вече никой не говори, за да не се натъжават децата от несбъднатите мечти на едно прелестно бедно момиченце.</p> <p>Книгите за Винету, Оцеола и всички невероятни приключения на червенокожите вече не интересуват хлапетата. Първо &ndash; те всички знаят кой и как е избил индианците до крак, второ &ndash; наясно са с резерватите за наследници на някогашното коренно население в САЩ. Вече няма причина децата да играят на индианци на улицата. Игрите на улицата по книжки също са в миналото. Вече няма хайдути и партизани. Дори бандите изпаднаха в немилост. Където са създадени, подрастващите са ангажирани с истинска бандитска дейност и не са обвързани с литературата.</p> <p>И възрастните смениха интересите си. Някога се чакаше на опашка за всеки тираж на &bdquo;Птиците умират сами&ldquo;, сега на дневен ред са чиклитите. От английски &ndash; chick е сленг за маце, а lit &ndash; съкращение за литература. Та &bdquo;книгите за мацки&ldquo; са пълни с домашно-семейно-кариерно-любовни истории и всички са доволни &ndash; хем социално, хем поучително, хем лесно за четене. Това е израстването на любителките на творбите тип &bdquo;Арлекин&ldquo;. &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50742_XTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8d6XYv.jpg" style="height:533px; width:600px" /></p> <p>В наши дни някои автори на чиклити пишат по-бързо, отколкото любителите на техните творби могат да четат. На същия успех се радват и писатели, които разказват съдебни саги &ndash; това са книгите за мъже. Може да се каже, че те бързо четат реални съдебни дела, добавят им малко подправки и произвеждат нова книга, но написана увлекателно.</p> <p>Унисекс творби са тези от рода на &bdquo;Шифърът на Леонардо&ldquo; &ndash; аудиторията се радва на смесица от измислица, криминален елемент и имитация на научност. Някои от класациите поставят тази творба като най-четена за всички времена. Но авторите не са видели други класации, където същият автор е далеч надолу.&nbsp;</p> <p>Всъщност вече няма сфера на писане, която да не е позволена, всички успешни книги се превръщат във филми, авторите гонят признание от големите издания, за да преговарят с продуценти.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50742_qT6HTVVOFdVYwdRqazNLLY8Q6DkQVv.jpg" style="height:480px; width:600px" /></p> <p>През последните 15 години рамо до рамо се наредиха романите за Хари Потър, вампирската поредица &bdquo;Здрач&ldquo; и в тях стройно се преляха четящите деца &ndash; израснали с едната фантазия, те преминаха на по-горно ниво.</p> <p>В България през 80-те години книгите бяха в тираж от около 200 хил. бройки. Днес мнозина автори сами финансират отпечатването си и започват от 200 бройки. Някога цените бяха между 1 и 3 лв. за стандартно издание с меки корици, днес започват от 10 лв., като най-често са в диапазона между 15 и 25 лв. за художествена литература. Луксозната колекция на Астрид Линдгрен е по 18 лв. за книга. Старите издания на класическите детски книжки вървят по 30-50 лв. при антикварите.</p> <p>Броят на четящите хора у нас се срина отчайващо в последния четвърт век. Изследване от проекта &bdquo;Читатателски практики в България, 2014&ldquo;, осъществен от проф. Александър Кьосев, сочи, че 5 на сто от българите в живота си не са прочели нито една книга. Проучването на &bdquo;Алфа рисърч&ldquo; сочи, че едва за 17 процента от българите четенето на книга е за предпочитане пред гледане на телевизия, чатене в нета и забавление на маса. И все пак в годините, когато всяка информация е налична във всеки момент и на всяко място, близо 40 на сто от българите четат по няколко пъти седмично, а 30 на сто от всички възрастни, които могат да четат, са прехвърлили през ръцете си между 100 и 500 книги.<br /> Новите български автори успяват да правят все по-ефектни рекламни кампании за пускането на всяка нова творба. Някои достигат и до превод в чужбина.</p> <p>Когато човек обаче потърси във всезнаещия Google информация за най-четените книги по света за всички времена, изненадващо излизат само ангоезични заглавия. Там липсват руските класици и ако не броим &bdquo;Малкият принц&ldquo;, се оказва, че в най-добрия случай освен американски книги влизат и няколко британски. Според едни данни по-продаван автор от Чарлс Дикенс няма, според други е Толкин, на трето място категорично е посочен &quot;Шифърът на Леонардо&quot;. Всъщност &ndash; всяко съвременно голямо издателство е направило своя класация, в която не се включва нито една класическа детска книжка, за руски, турски, испаноезични автори дори не говорим.</p> <p>Затова, ако съдим по дълговечността на популярните произведения, едва ли някой може да се мери с &bdquo;1001 нощ&ldquo;. Жестокостта в тези приказки обаче е толкова директна и буквална, че още с първата европейска редакция героите на сладкодумната Шехерезада от 1706 година са превърнати в миролюбиви и прощаващи приключенци, а всички глави и други крайници, които свободно се търкалят из оригинала, са учтиво забравени. Всъщност в тези текстове няма нищо скандално - това са притчи и истории, които датират още от 220 година след Христа и представляват сборник от разкази, които обхващат териториите на Персия, Индия, Египет, Месопотамия, Ирак, Иран, части от Турция и се разтеглят в период от няколко века. Ако тези приказки от самото начало бяха преведени за европейците в оригиналния си текст, много хора щяха да разбират в дълбочина процеси, на които и днес сме свидетели в арабския свят.</p> <p>В името на моралните и емоционални устои на обществата в тази поредица легендите и историите от древни времена добиват плоско звучене и престават да бъдат представителство на своята култура &ndash; историческа, географска и етнографска. За елементаризирането на този процес отново активно допринасят филмовите студиа, които напълно унищожават същината на истинската история, скрита в приказките.</p> <p>Класациите за интереса към даден вид литература се манипулира според това кой я прави, а в противопоставянето се включиха и носителите, на които вече се поднасят текстовете.&nbsp;</p> <p>Между любителите на четенето се поражда миролюбивият спор: хартия или електронен четец? На удобството в едно малко и леко устройство да се носят 2 хиляди издания например се противопоставят неустоимият аромат на хартия, тежестта на корицата и удоволствието да се разгръщат страници.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50742_ZABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0Ft.jpg" style="height:328px; width:600px" /></p> <p>Засега пълнотата на книжарниците с хартиени издания гарантира, че хората, които искат да притежават книга, считат за важно да я хванат в ръце, да усетят тежестта й, плътността на страниците и аромата на мастилото.&nbsp;</p> <p>Факт е, че българските издатели са сериозно в дълг на читателите на електронни четци (а това несъмнено е удобство по време на път, както и за хората с проблеми в зрението) и не повече от 10 на сто от новите издания (родни или преводни) са и във вариант за четене на електронно устройство.</p> <p>В световния ден на книгата можем да отделим поне мъничко време и да си спомним любимата творба &ndash; тази, която е създала мечта, разпалила е вдъхновение, дала е важен отговор или в миг на несигурност и колебание е подарила покой и уют. Докато обичаме аромата на мастило и се вълнуваме от разгръщането на нова корица, магията на книгите е жива.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>