Сянката на Камерън легна върху Брюксел

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51556_wMd46C8ekfqXqB68ZXHtGDoUaqTqOs.jpg" style="height:500px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Веднага след оповестяването на резултатите тя постави началото на анализи и зададе повече въпроси, отколкото по време на предизборните битки между основните партии на Острова. Преди всичко и наблюдатели, и гражданско общество се питат защо се получи такова разминаване между социологическите проучвания и крайните резултати от изборите. Всички предричаха &bdquo;избори на кантар&rdquo;, а торите, за изненада и на самия Камерън, получиха 331 от 650 места в Уестминстър, което им осигурява напълно самостоятелно управление. Всъщност крехко мнозинство, но достатъчно, за да развърже ръцете на Камерън за осъществяване на промените, които обеща. Промени, засягащи не само Обединеното кралство, но и самия ЕС.</p> <p>Редица от политическите процеси във Великобритания, както и ситуацията след изборите с парламентарно представени в ЕП партии, които имат аналог и у нас, са достатъчно основание да се обърне внимание на ситуацията по време на и след изборите на Острова. Например съкрушителната загуба на либералдемократите, които вече ще имат само 8 депутати в британския парламент, говори за срив в този политически сектор. Нещо, което се наблюдава като процес и в Европа, в т.ч. и в България.</p> <p>В същото време забележителният възход на Шотландската национална партия (ШНП) с лидер Никола Стърджън, която потопи лейбъристите в Шотландия и взе 56 от общо определени 59 шотландски депутатски места в Камарата на представителите, поставя ЕС, особено Испания, в ситуация да наблюдава с тревога вихренето на процеси за обявяване на независимост на дадени региони като Каталуня и така да променя традиционните политическите карти. Въпросът с промените на граници навън и вътре явно ще е част от методите на новата геополитическа игра. Но исторически погледнато, независимостта е била част и от революционните процеси за изграждане на самостоятелни държави от дадени народи.</p> <p>Вече се казва, че британците са гласували на тези избори в познатия ни до болка стил &bdquo;да изберем по-малкото зло&rdquo; или нещо като &bdquo;ще гласувам с отвращение&rdquo;, но едва ли тази новост за кралството е основната причина за печелившия резултат на консерваторите. Просто Камерън в последните дни преди изборите е налучкал или е проявил политически нюх, като е призовал, казват с хъс, колебаещите се избиратели да помислят добре, преди да осигурят с гласа си коалиция между лейбъристите и шотландските националисти, което според него няма как да не е пагубно за страната. На практика това постави лидера на лейбъристите Ед Милибанд в ситуация да отрича възможността за подобна коалиция, но така загуби традиционните за партията му преобладаващи по брой гласове в Шотландия и в резултат да подаде оставка, защото не само получи крайно незадоволителните 232 места, но и видни лейбъристи загубиха депутатските си кресла. Другото, което се откроява като носеща позитиви политическа прозорливост на Камерън, е решението му да използва антиевропейска реторика като начин да привлича електорат в своя полза. Така не само неутрализира притесняващата и него, и ЕС ЮКИП с лидер Фараж, но и демонстрира, че е успял да пренасочи собствената си партия по релсите на умерена ЮКИП политика, което гражданите явно са предпочитали.</p> <p>Известно е, че Камерън не от вчера поставя въпроса за реформи в ЕС, за предоговаряне условията за членство на страната му в ЕС, за провеждането на референдум във Великобритания през 2017 г., за да решат гражданите дали да останат в орбитата на Брюксел, или да се опитат да доказват, че могат да се справят добре и извън обединена Европа. След постигнатите резултати на изборите торите вече говорят, че референдумът може да се проведе и по-рано, например през 2016 г., и това ще се реши още тази година. Върху тази тема се бе фокусирал Камерън и в последните месеци от кампанията си, независимо че британците се интересуват повече от възстановяване на икономиката, от социални въпроси, миграцията, образованието, правораздаването и т.н. Като включи във всички предизборни речи темата за миграцията и свободното придвижване на хората в рамките на ЕС, Камерън прояви верен усет за настроенията на избирателите и явно успя да ги убеди, че ще продължи да отстоява твърдо британските позиции по тези въпроси в Брюксел и при двустранните си срещи с канцлера Меркел и президента Оланд. По този начин консерваторите дадоха сигнал, че са преминали от &bdquo;умерено дясно към крайно дясно&rdquo;, което на практика отстрани крайно десните националисти и популисти и прибави техни гласове към подкрепящите Камерън. Този процес протича успоредно и с битките в лявото политическо пространство, където шотландските националисти, зелените и уелската партия &bdquo;Плайд Къмри&rdquo; образуваха ляв фронт, но така отнеха гласове на лейбъристите. Техният лидер Ед Милибанд наистина бе принуден да води битки в две посоки &ndash; срещу консерваторите (тори) и с левите националисти. Явно лейбъристките сили са се разпилели, а подкрепата им за политиката на Камерън относно референдума за независимост на Шотландия е пренасочила старите лейбъристки избиратели там към новата политическа звезда Никола Стърджън, лидер на ШНП, който веднага след изборите посочи, че тя &bdquo;ще търси радикално нови възможности за шотландския парламент&rdquo;. Ако не се дадат повече правомощия на шотландския парламент, Стърджън обещава да поиска друг референдум за независимост. Някак аналогично на битката, която води Камерън в Брюксел за предоговаряне условията на британското членство в ЕС с цел по-лесна защита (или налагане) на националните интереси, в т.ч. и за ограничаване притока на евроемигранти, за да &bdquo;се осигури заетост първо на нашите хора&rdquo;.</p> <p>Това заедно с намеренията да се премахне Законът за човешките права от 1998 г. и &bdquo;изваждане на правителството от прилагането на неблагоприятни решения на Европейския съд по правата на човека&rdquo;. Няма как ЕС да остане равнодушен към такива заявки още в първите дни на Камерън в новия му мандат. Независимо че Доналд Туск, председател на Европейския съвет, побърза да заяви, че &bdquo;гласът на Великобритания има значение за определяне бъдещето на Европа&rdquo; и да очаква добро сътрудничество с Камерън. А Жан-Клод Юнкер в кратко изявление да посочва, че има готовност за съвместна работа по &bdquo;справедлива сделка&rdquo; за членството на Обединеното кралство в ЕС. Определено на Брюксел му предстоят трудни времена. Не само относно условията, които поставя Камерън, за да не разтърси из основи ЕС. Искането за предоговаряне условията за участие в дейността на Брюксел би отприщило по подобие на &bdquo;ефекта на доминото&rdquo; и други &bdquo;заявки&rdquo;, защото наистина недоволството от диктата на бюрократите в &bdquo;сърцето на Европа&rdquo; обхваща среди не само сред евроскептиците. А дали Камерън се стреми към &bdquo;асоциирано членство&rdquo;, ако не получи положителен отговор на своите условия, е въпрос на време и точна преценка. При всички случаи това ще се трансформира в изолация на Острова и липса на възможност за право на глас в Брюксел, когато се взимат важните общоевропейски решения. Едва ли на този етап това е основна цел на новото британско правителство. Но че ще има сложни дебати, за да не се допусне разпад, е повече от видимо.</p> <p>Изборите трансформираха британската политическа сцена, а това при всички случаи ще се отрази и на континентална Европа. Казват, че британците са предпочели не най-успешното правителство в историята си, но то не било и най-лошото. Заложили са на сигурното, на отработеното и са се отдръпнали от старото &bdquo;ляво&rdquo; на лейбъристите, като не са повярвали достатъчно и на новото &bdquo;крайно ляво&rdquo; на ШНП, на зелените и т.н. А отхвърлянето на ЮКИП, заедно с лидера й Фараж, е сигнал, че залитанията извън мярката никога не носят трайни дивиденти. На Камерън му престои битка не само в Брюксел, за да отстои позиции за подобряване членството в ЕС, но и сред своята партия, защото консерваторите никога не са били единни по въпроса за Европа. Голяма част от тях предпочитат Великобритания да напусне ЕС, а други не изразяват открито становището си. Но Камерън на този етап е събрал достатъчно &bdquo;червени точки&rdquo; от изборната си победа и никой не си позволява гласно да оспорва проявената воля, красноречие, хъс и политически опит на лидера. Това е основание да се твърди, че на ЕС ще му се наложи да води отворен дебат за собственото си бъдеще, да използва отново политиката на компромиса, за да спаси единството и бъдещето си. От това са заинтересовани най-вече страните членки от Източна Европа. Защото силните икономики могат да съществуват и да се справят и без Брюксел, но ние...&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>