- 02 Ное 2026
- 3143
- 0
Автор: Милен Георгиев за "Гласове". Снимка: БГНЕС
Президентският вот показа много неща, обаче едно от тях е впечатляващо: умните и красивите са малко, ограничени на брой, изолирани от другата част от хората. Щом на тези избори не можаха да пробият тавана и паднаха с много, значи цялата представа за мощ и паритет спрямо другите българи се дължи на нещо дълбоко илюзорно и виртуално – на пребиваването им до един в социалните мрежи, където ежеминутно вият, крякат, реват и се надъхват, както и на непропорционалното им представяне в медиите.
Звучи като шега, но колко да е?...
Андрей Гюров бе най-доброто, което тия хора можеха да излъчат и получат. Държи се културно, много по-симпатично от Асен Василев, много по-умно от Иво Мирчев, по-убедително от Божидар Божанов и по-некарикатурно от Кирил Петков. Неизконсумиран е като образ, може да се гради върху него, освен това рецитира убедено жълтопаветните опорки. От друга страна, на първия тур Илияна Йотова се представи слабо. 40 000 гласа са нищо, Гюров и целият му сектор наистина имаха шанс да спечелят. И въпреки нахъсването при неочакваната възможност, неистовата мобилизация, въпреки целия арсенал от помия срещу Йотова в социалките, въпреки грешките в кампанията на нейния щаб и греховете на самата нея като вицепрезидент, въпреки омразата на много хора към „комунистите“, те успяха да съберат всичко на всичко 750 000 гласа. Това е максимален резултат, на предела, на крайно изстискване и изтръскване – при единство на умните и красивите, заедно с хора, които не ги харесват, но гласуваха срещу Йотова; резултат, в който дори и лични симпатии към Гюров имаха значение. 750 000 – толкова – ни сантиметър още.
Всичко това е важно, защото измерва колко количествено са тези хора. От значение е да го знаем, защото те правят протести, искат да определят бъдещето на България, понякога управляват, приемник са на някогашната „реформаторска десница“. Вотът даде цифра на тази ключова част от обществото и тя е много показателна. Към 840 000 се оказаха същите хора през пика им през 2021 г., когато ПП спечели изборите и ДБ подгласяше. Тоест това е всичко по принцип, таванът на таваните. 750 000, 850 000 души за „либералната десница“ в България в новите времена. Няма повече – няма как да се увеличат и с фокуси, и с мечти.
Но цифрата не просто препраща към въпроса доколко тези хора олицетворяват българите. Не само и до питането защо не са повече. Не толкова за слабите лидери и т.н. Препраща и към чисто технократската тема как те смятат да постигат целите си, как да стигнат до управлението. След като са малко, им трябват съюзи. Но те са скарани с всеки и всичко, много омраза и злоба хвърлят, има и срещу тях. На всеки са били любовници и с всеки са се разделили при скандали, надменност, презрение – Радев, Борисов, Пеевски... Взаимната омраза спрямо другите българи е толкова голяма, че отговорът на този въпрос също е ясен – никак не е възможно да постигат целите си. Ще си стоят в опозиция, докато някак пластовете не се разместят пак. С едно изключение – протестът като възможност. Футболни агитки, партийни, джензита – колко му е да бъдат организирани? Неслучайно Асен Василев пак плаши с тях... И така отново стигаме до важността на цифрата 800 000 – 850 000 – максимално толкова хора биха представлявали тези протести.
Откровеността и акълът не са в излишък в техните среди, а и в политическите по принцип, за да се проумее, че точно тази жълтопаветна изолираност и взаимна омраза спрямо другите българи бяха основен фактор за неуспеха на Гюров. Каквито и шансове да имаш, колкото и да се пънеш, какъвто и паритет да си докарал на първия тур, след като си чуждо тяло в организма, на финала той може единствено да те изхвърли.
Феноменално е, че жълтопаветната изолация така и не се схваща като животозастрашаваща за този сектор, съответно за ПП и ДБ. Тя не е просто проблем, тя е стратегическа беда за умнокрасавитета. Така е, защото никой от останалите хора – умни, красиви, грозни, глупави, леви, десни, патриоти, непатриоти…, включително политическите лидери, не ще да има каквото и да е общо с тях. Искат да ги видят унизени, а, както стана ясно, чувствата са взаимни. И точно тук идва и острата нужда от преосноваване на „градското дясно“ – поредно и комично – но наистина нужно за самото него. Защото в изолацията движението е към дъното на тунела. С Гюров или без, трябва да има нова „градска десница“ – по-диалогична, нормална, търпима. Част от враговете им политици също ще си отдъхнат, защото скоро ще им притрябват коалиции, дори и с „градското дясно“ биха могли – но стига то да стане по-човешки поносимо.
Другото е ясно – „Ще емигрирам“, „Не може да се живее тук“, „От утре протест“, хули по „Ганя“ и т.н. в социалните мрежи. Много са там, бесни, сочни, организирани, креативни – този факт, виртуалният, също не е за пренебрегване. Но оставете ги да поплачат – кога друг път, ако не днес?!
