Предизборни вълнения при съседите

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50923_kLhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDw.jpg" style="height:500px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Отделно са намеренията на президента Ердоган да си осигури парламентарно мнозинство, което ще му позволи да промени Конституцията и да увеличи властта си, като законово придобие повече правомощия, в това число и за пряко управление.</p> <p>Известно е, че на избори се лъже като при риболов. Анкара не прави изключение в това отношение. Някои коментатори дори се шегуват, че ако се съберат с днешна дата прогнозите на отделните партии за резултатите от изборите, ще се получат 200%, а не нормалните 100%. А в Меджлиса ще се настанят 7 партии. И съвсем в духа на &bdquo;насъскване на електората&rdquo; новият председател на управляващата партия, премиерът Давутоглу, е отправил послание към лидера на основната опозиционна партия НРП (Народнорепубликанска партия) Калъчдароолу, че ПСР (Партия на справедливостта и развитието) отива на тези избори не към 35%, а към 55%. Един вид, Калъчдароолу да &bdquo;не мечтае за нашите постижения&rdquo;. При последните избори всеки един от двама избиратели е гласувал за ПСР. В същото време зам.-председателят на втората опозиционна партия ПНД (Партия на националистическото действие) Юсуф Халачоолу заявява, че партията му може да стигне до 41% и в рамките на Турция да стане първа политическа сила. Според него твърдият електорат на ПНД е 23,5%, а 18% са тези, които може да гласуват за тази партия. Счита, че има много причини народът да избере ПНД.</p> <p>От своя страна лидерът на НРП Калъчдароолу призовава членове и симпатизанти да &bdquo;вземем 35%&rdquo;, защото с тези 35% неговата партия може да стане управляваща и Ердогановата ПСР &bdquo;няма да може повече да управлява&rdquo;. Всъщност в тази напрегната политическа обстановка една от най-дискутираните теми в Турция е дали HDP (кюрди) ще успее да премине &bdquo;баража&rdquo; от 10% и да влезе в Меджлиса. Това интересува не само кюрдите, а още повече другите партии, защото се спекулира, че има вариант HDP да се яви като патерица на ПСР, ако не й достигнат проценти за сформиране на самостоятелно правителство. Друг е въпросът кой ще прави кабинет при тези амбиции и нова обстановка в страната. Някои представители на HDP като Саръ Сюрая Йорден говорят за очаквани резултати в рамките на 14% и дори 19%.</p> <p>Турските медии пишат, че партиите извън парламента са около 45% и някои от тях са обявили нови съюзи между тях. Като &bdquo;Саадет&rdquo; (&bdquo;Щастие&ldquo;) и BBP, които обявяват, че очакват &bdquo;най-малко 15%&rdquo; на предстоящите избори. Докато НТП (&bdquo;Независима турска партия&ldquo;) с гл. секретар Хайдар Баш смята, че &bdquo;сега могат да получат 11%, но с вярата за влизане в Меджлиса могат да стигнат и до 20%&rdquo;. Най-лаконичен е лидерът на старата Работническа партия, днес &bdquo;Ватан&rdquo;, Доу Перинчек, който избягва да посочва конкретна цифра, но се надява да стигнат до заветните 10% за влизане в Меджлиса.</p> <p>Да, на избори като на избори и кошниците са пълни с обещания и надежди. По-интересното е, че за първи път, в Коджаели, президентът Ердоган е заявил, &bdquo;че с помощта на Аллах ще преодолеем кризата, която е понастоящем&rdquo;. Други медии пишат, че е употребил израз като &bdquo;застоя, който ще преодолеем, както кризата от 2008 г.&rdquo;. Данните за първите три месеца на т.г. сочат, че има сериозен застой и загуби от 3 млрд. долара в износа. Ръстът на икономиката спада и тенденциите са към още по-голям спад. Безработицата е достигнала 11,3%, което е най-висок ръст за последните 3 години. Статистиката сочи и недостатъчен приток на чужди капитали. Съветникът на Ердоган Иит Булут казва, че данните са резултат от различни конспиративни теории, но самото признание на президента за наличието на криза опровергава подобни изказвания. При среща на министъра на икономиката и представители на Съюза на износителите с президента Ердоган е имало изявления, че основният проблем е нарастването курса на долара, че краткосрочното увеличаване на инфлацията е факт, но че криза няма. Само след три дни идва признанието на самия президент. Министърът на финансите Мехмет Шимшек, както се полага, е по-предпазлив в изказванията си и подбира думите. По повод думите на Ердоган е заявил, че &bdquo;има известно забавяне, но не можем да го определим като криза&rdquo;. Може би опозиционните партии точно на тази криза разчитат, за да увеличат броя на гласовете за тях на изборите на 7 юни. Защото всяка криза налива масло в партията на недоволните, а те явно растат в такава обстановка. Но някои наблюдатели при съседите наблягат и на външните фактори и събития, които оказват влияние. Хаосът в Близкия изток, кризата в Русия и Европа са според тях основните външни фактори, защото най-големият турски пазар са именно страните от Близкия изток, Русия и Европа. Икономистът Назиф Екзен е убеден, че изявлението на Ердоган за съществуването на криза в Турция е ключово, особено на фона на загубеното доверие във финансовите пазари и капиталовите кръгове. &bdquo;Нещата вървят на лошо, даже и да направят правителство, след година-година и половина, може да има нови избори&rdquo;. В този дух е и цитирано изказване на шефа на Ижбанкасъ Ерсин Йозиндже, че &bdquo;не е правилно да се оценяват думите на политиците, но ние нямаме лукса да казваме нямаме криза и да работим, тъй като имаме нужда от растеж, от растеж, основан на кредити&rdquo;. И още по-същественото: &bdquo;имаме нужда от стабилност, нестабилността е причина за кризата&rdquo;. Дали някой у нас може да чуе такива слова?</p> <p>Независимо че повечето анализатори са на мнение, че ПСР ще успее да остане първа политическа сила в Турция и след тези избори, те избягват да посочват конкретни цифри за резултатите. Опозицията атакува не само въз основа на вътрешната обстановка в страната, но акцентира и върху провалите във външната политика, така както тя ги определя. Казва се дори, че &bdquo;подходът, с който проф. Давутоглу написа &bdquo;Стратегическата дълбочина&rdquo;, стана причина за пълния провал на турската външна политика в Близкия изток&rdquo;. В предизборната програма на ПСР се използва изразът &bdquo;успешна външна политика&rdquo;, докато в медиите има мнения, че външната политика всъщност е била &bdquo;религиозна&rdquo;. Независимо че от 166 външни мисии днес те са 259, Турция днес няма посланици в ключови центрове като Дамаск, Кайро, Тел Авив, Сана, Траблус, а след изявлението на папа Франциск за арменския геноцид бе извикан в Анкара и посланикът във Ватикана Мехмет Пачаджъ. По подобни причини са връщани и посланиците от Вашингтон (2010 г.) и от Париж Таксим Борджуоолу през същата 2010 г. Турция отзова посланика си във Виена в знак на протест срещу признаването от парламента в Австрия на арменския геноцид. Дали ще отзове и посланика си в Берлин, защото се очаква и Германия да приеме декларация, където ще се използва думата геноцид за кървавата разправа с 1,5 арменци християни в Османска Турция през 1915 г.? Напомня се, че Турция е една от основателките на ООН, но не успя при последния избор да бъде избрана за непостоянен член на СС на ООН. А замразените отношения с Египет поради подкрепата за &bdquo;Мюсюлманските братя&ldquo; води и до сложни икономически проблеми като подновяването на срока на транспортното споразумение с Кайро. Това споразумение осигурява на Анкара преференции при вноса на суров петрол от Саудитска Арабия, Иран и Ирак и на суровини и потребителски стоки от Китай, които пристигат в Южен Египет и достигат на север, където с малки кораби се пренасят до южните пристанища на Турция. Ако споразумението за транспортни услуги не се поднови, Анкара ще трябва да заплаща само за вноса на петрол по 200 хил. дол ежедневно на Кайро. Разбира се, че турската дипломация търси и ще намери начин да реши проблема, но е факт, че политиката често недооценява икономическите последствия или просто ги пренебрегва в името на по-високи цели. Турските цели се наблюдават внимателно по цял свят. А предстоящите избори странно се преплитат и с казуси като арменския геноцид, ролята на страната в кървавия конфликт с &bdquo;Ислямска държава&rdquo;, отношенията й със Саудитска Арабия и подкрепата й за операцията в Йемен. Което не попречи при посещение по същото време на Ердоган в Техеран да заяви приятелски отношения с Иран и да поиска не само намаляване цената на иранския петрол, но да се увеличи стокообменът между двете страни до 30 млрд. долара. И то при разплащане с местна валута. Така, както Ердоган кани в сарая си представители на ПСР, които не са били включени в листите за предстоящите избори, а са се водили &bdquo;тежка артилерия на партията&rdquo;, така и във външен план той използва многовариантни политики, за да осигури изгодни условия за страната си. Между другото от листите на ПСР са отпаднали Абдула Гюл, Бюлент Арънч, Джамил Чичек и др., но са получили уверенията на президента, че &bdquo;няма да останат дълго време извън политиката&rdquo;, тъй като при промяна на конституцията и преминаване към президентска система на управление ще има възможност да се подстави въпросът за нов избор, в който те ще участват. Каквото и да означава това. Нищо друго не остава освен търпение до изборите и вяра, че предизборните обещания може и да се изпълнят. При нас не се получава, но Турция е нещо различно. Във всяко отношение.&nbsp; &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>