Пазарът е важен, но не може без култура

Снимка: БНТ 

През последните 36 години формациите, които се самоопределят като част от българската десница по-явно или не толкова, изповядват принципите на икономическия либерализъм и тоталната доминация на пазара. В България те станаха известни в началото на 90-те години на миналия век, когато започна преходът от фалиралото планово стопанство към пазарна икономика. Иначе техният идеологически произход е в началото на ХХ век, когато европейски мислители като Лудвиг фон Мизес обличат в почти утопична форма пазарните икономически отношения и обявяват тяхната неотменимост за сигурна. Това се случва по време на възхода на социализма, националсоциализма и останалите тоталитарни утопии, които се издигат като алтернатива както на всеобщия крах от Първата световна война, така и на провала на международната търговия на златния стандарт, който е датиран с нейното начало.

Казано възможно най-кратко, основната теза на Мизес гласи, че всичко е саморегулиращ се пазар, в който волно или неволно участват всички. Той разгромява социалистическата теория от рационална гледна точка, като показва нейната икономическа несъстоятелност за одържавяване на средствата за производство и прогнозира краха й 70 години преди той да се случи. По ирония на съдбата във времето на този крах именно идеите на Мизес се намират в своя апогей, обобщени под формата на триумфиращия неолиберализъм. Тези идеи са пропагандирани от десни икони като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, които провеждат неолиберални реформи в своите страни и подтикват останалата част от Запада да върви по техния път. Така, малко закъснели, но все още живи, идеите на неолиберализма дойдоха на територията на българския преход, който нямаше друг избор, освен да ги следва неотклонно. В българския контекст те бяха наложени като държавна идеология от правителството на Иван Костов и утвърдени от кабинетите на цар Симеон II и Сергей Станишев. След това, във времената на ГЕРБ, тези процеси бяха по-скоро управлявани, отколкото променяни. През всички тези години се наложи тезата, че неолибералното икономическо мислене е не само безалтернативно, но и валидно за всяка обществена сфера. Всичко, което не е в състояние да се ориентира в тоталния пазар, трябва да умре, а всичко, което е пазарно, трябва да бъде приветствано. Така за кратък период от време икономиката и нейният растеж се превърна от средство за по-добър живот в цел, на която е подчинен целият живот и всички негови пластове. Пазарните отношения успяха да стабилизират и съживят икономиката, но сринаха качеството на образованието, културата и всички сфери, които не могат да бъдат измерени с пазарни критерии.

Мизес е прав за утопичността на социализма, но не е прав за реализма на либерализма. Той изхожда от три утопични тези – първата е, че хората са рационални същества, които винаги търсят и предлагат, втората е, че хората са икономически същества, които се водят само от икономически мотивации, и третата е, че пазарът би могъл да съществува без регулации. Положени в основата на либералната икономическа теория, трите тези формират утопия, която, подобно на социалистическата, е обречена на разпад.

Първо – хората не са рационални същества. Те имат определен рационален подход по отношение на най-различни неща, но в най-същностните си прояви са ирационални. Например няма нищо рационално в това да имаш деца – те създават грижи, струват пари, не могат да се продават и имат най-различни ирационални желания, много от които и най-рационалните родители удовлетворяват. В групата на тези родители спадат и немалка част от най-радикалните неолиберали.

Второ – хората не са водени само от икономически мотивации. Най-показателният симптом за това са богатите хора, които въпреки своите икономически мотивации често харчат спечелените пари за луксозни и безсмислени от рационална гледна точка неща като скъпи автомобили, дрехи и домове. Ако тяхната мотивация е изцяло икономическа, то те биха реинвестирали тези излишни пари отново в бизнеса си, за да спечелят още повече пари, и биха водили начин на живот, който е лишен от излишества. Има и такива богати хора, но фактът, че има и други, показва, че не всички хора се водят само от икономически мотивации. Освен от икономически те са водени и от мотивации, свързани със социалния статус, егоцентризма (едно от най-ирационалните явления) или културната нагласа. И ако това е валидно за богатите хора, които са ангажирани пряко с икономическа дейност, то какво остава за представителите на средната класа и бедните, които са по-скоро обект, отколкото субект на икономиката.

Трето – без регулации пазарът ще спре да съществува. Това се усеща не само от хора, които са антилиберално настроени, но дори и от либертарианци като моя колега в парламента Мартин Димитров. Той почти всеки ден излиза на трибуната, за да призове Комисията за защита на конкуренцията и държавата да си свърши работата и чрез своите правомощия, които не са възникнали по естествен път, да осигурят пазарната среда. Това е само малък пример за изкуственото функциониране на пазарната икономика, което без помощта, въздействието и главната роля на държавата е невъзможно. Тук искам да уточня, че когато говоря за главната роля на държавата, нямам предвид, че тя би била по-ефективен икономически субект от частния бизнес, а че без нейната воля изобщо няма да съществува пазарна рамка, в която да функционират икономическите субекти.

В началото на тази статия споменах българската десница, която от 36 години по инерция демонстрира неотклонно вярата си по отношение на естествения произход на пазарната икономика и на безусловната ефективност на пазарните отношения във всички сфери на живота. Тук е важно да уточним, че вярата също е част от ирационалните проявления на човешката природа. Вярата, че либерализмът не е утопия, е точно толкова валидна, колкото вярата, че социализмът не е утопия. Да действаш на пазарен принцип в сфери като културата, образованието, социалната политика и дори здравеопазването, е точно толкова ефективно, колкото да действаш на социалистически принцип в икономиката. И в единия, и в другия случай следва разпад – в първия се разпадат обществените отношения, а оттам и икономическите, а във втория се разпадат икономическите отношения, а оттам и обществените.

Източник: Filternews