- 09 Авг 2026
- 1504
- 0
Автор: Paix et Guerre par Caroline Galactéros
За да се пречупи бавното изтощаване на Русия, извършвано от Запада чрез Украйна, е нужно това, което правят иранците, т.е. да установят и използват американските уязвимости. И кои са американските уязвимости? Те се свеждат до две думи: инфлацията и човешките загуби. Трябва да направят онова, което правят западняците срещу Русия. Всъщност дебатът в Русия е тъкмо за това - “Защо не правим същото нещо?”. Тоест защо не атакуваме американския капитал? Капиталът, т.е. източниците на американското забогатяване - пазарът на акции, структурата на интернет, индустрията, услугите, всичко, поради което САЩ смятат, че постоянната война е добър бизнес. За да променят външната политика на САЩ, руснаците трябва да направят продължаването на тази война по-скъпо, отколкото печелившо. Защото засега тя носи много на САЩ, казва Каролин Галактерос, доктор по политически науки, полковник от Оперативния резерв на въоръжените сили на Франция, създател на мозъчния тръст GEOPRAGMA и на YouTube канала Paix et Guerre.
И още: Това, което има значение, е изходът от сегашния дебат в Москва, в управляващите кръгове, за анализа на американската уязвимост и дали ще си кажат, че кампанията за нанасяне на удари, които наистина напълно разрушават Украйна в момента, не е достатъчна и че трябва да отидат по-далеч и да атакуват американските слаби места. Тоест да направят войната изключително скъпа и, от тази гледна точка, да атакуват американските пазари, борсовите пазари, индустриалните пазари. Може би това ще бъде начинът да възстановят дори форма на разубеждаване със САЩ.
Скъпи приятели на “Мир и война”, щастлива съм да бъда отново с вас за нов обзор на случващото се по света. Днес е 4 август 2026 г. и тази седмица ще започна с Иран и ще продължа с Украйна.
Първо, Иран. По иранския въпрос все още има някакво спиране на времето, на атаките и ситуацията е много нестабилна. По въпроса за Ормузкия проток има преговори между Иран и Оман и никакви преки ирано-американски преговори, въпреки това, което говори Доналд Тръмп. Виждаме, че иранците остават изключително твърди и не искат да говорят за каквото и да било преди точките от меморандума, подписан със САЩ, да бъдат приложени. Сред тези точки несъмнено най-важните са размразяването на блокираните ирански авоари и вдигането на всички санкции, което предполага, че Европа също ще се включи в играта. Накратко, Тръмп продължава да си променя мнението непрекъснато, той все още вярва, че неговият метод работи, т.е. да сплашва и да оказва натиск за водене на преговорите, които иска, защото всъщност е в слаба позиция.
Не трябва да се слуша какво казва Тръмп, а да се гледа реалността на място, а на място виждаме, че американците са в тежка ситуация.
Той вярва, че методът му може да проработи, непрекъснатото “спри-тръгни” очевидно руши цялото доверие и уважение, по-скоро втвърдява режима, засилва най-непримиримите в иранската власт и институционална система. Очевидно американците имат много сериозен проблем, а именно присъствието им в района е много слабо днес след всички разрушения, нанесени на базите им - почти всички са или разрушени, или изключително повредени. Те трябваше да върнат значителни войски в родината. Една от иранските цели в отговора на американската и израелската агресия беше да са възползват от нея, за да отърват Близкия изток от САЩ. Не мисля, че това ще стане толкова лесно, че ще стане веднага, но засега трябва да се възстанови всичко това, което ще струва милиарди, и днес има много малко американски сили на място. Да, де юре все още има американски бази, но де факто те са празни и в лошо състояние.
На следващо място, стои въпросът за страните от Персийския залив и тяхното поведение и добре виждаме, че има двойнственост. Първо, има опити - израелски, американски, да спечелят благоразположението на едните и на другите. В момента израелците предлагат военни договори на Емирствата, американците се опитват да привлекат отново саудитците на своя страна с обещанието за сътрудничество в сферата на ядрената енергия за мирни цели. Но същевременно има реалност и тя е, че Иран излиза засега доста силен, дори особено засилен на глобално, регионално, дипломатическо, стратегическо, военно ниво от тази американо-израелска операция. Иран не нападна всички тези страни от Персийския залив, докато той самият не беше нападнат. Той отвърна на тези бази, за да отслаби икономически САЩ по същия начин, както блокира Ормузкия проток и както хусите се опитват да блокират Баб ел Мандеб и почти успяват, поради същата причина - да ударят по портфейла на средния американец и следователно да попречат политически на Доналд Тръмп.
Тоест иранците са разбрали, че трябва да засегнат вътрешната уязвимост на американците.
Във всеки случай е ясно, че тези страни в Персийския залив не бяха защитени от системите за прехващане, от батареите “Пейтриът”, които се намираха на тяхна територия, т.е. американските бази, и днес една от големите теми е как ще се развият позициите на тези страни от Залива. Има няколко лагера, разбира се: Катар, с Турция зад него; Египет, Ирак с иракските милиции, а от другата страна са Емирствата, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн. Американците се опитват да се спазарят с тях, извличайки максимална полза за своите интереси, но е много трудно след всичко, което се случи.
Миналата събота всички американски сили бяха под тревога, всички смятаха, че ще има нов залп от атаки и удари срещу Иран, а после всичко спря в последния момент. Има обезценяване на думите на Тръмп не само навън, но и вътре и това вече се усеща. А освен това няма опция, защото каква е опцията? Дори и със сигурност да разглеждат, планират, въобразяват сухопътни операции, добре виждаме, че в тях има колосални рискове и по-конкретно рискът да бъдат ранени и убити американци, а това е нещо, което за Доналд Тръмп очевидно ще има изключително болезнени политически последствия. Така че няма опция. И това, което е смайващо, което разкрива степента на некадърност, на неподготвеност на американската система и на Белия дом, е, че СЕНТКОМ, т.е. централното командване на американските операции в района, е отправило призив за съдействие в средите на военното разузнаване, сред военни анализатори в търсене на неконвенционални, творчески идеи за стратегия спрямо Иран. “Какво можем да направим днес, за да отслабим Иран, за да го накажем, да го притиснем?”, т.е. те направо са отправили призив за предлагането на изход. Малко е късно все пак, малко е жалко, виждайки, че операция от такъв мащаб, започнала с неясни и променящи се цели - помним какво говореше Тръмп в началото, всъщност няма ясна стратегия нито за влизане, нито за излизане от самото начало на операцията. Така че Доналд Тръмп наистина няма опция. Дали блъфира? Това е скъпоструващ блъф, защото по принцип, когато блъфираш в покера, все пак имаш няколко хубави карти, дори и да нямаш изключителна ръка. Във всеки случай този блъф може да струва скъпо за образа му на свръхсилен държавен глава и във вътрешнополитически план той изглежда преди всичко слаб, все по-малко го приемат на сериозно. Това не означава, че иранците не са във военна готовност и не се подготвят за следващия рунд.
Истинският въпрос, който трябва да си зададем, е какво е важно за Тръмп?
Дали това е световното доверие в него? Или вътрешнополитическото доверие ? Кои са истинските му слаби места? Коя е уязвимостта на Белия дом? Казах, че Иран прецени, че трябва да удари американците в портфейла и че блокадата на Ормузкия проток и ударите срещу американски бази ще предизвикат такова нарушение в търговията и световния пренос на петрол и газ, че това ще затрудни американската икономика, американския потребител и ще накара Тръмп да размисли за цената, за съотношението цена-печалба на своята атака и агресия и дали да ги продължи. Засега това работи доста добре, тъй като американците се сдържат. Всъщност това са две точки на уязвимост на Тръмп и ще видим, че по украинския въпрос те също са много важни.
Винаги става дума за едно и също - инфлацията, инфлацията на цените, това са вътрешните приоритети.
Това е инфлацията на цената на петрола, на цената на газа, на цената на транспорта, на цената на логистиката, на цената на американските стоки и услуги, а вторият проблем, който по принцип винаги е политически проблем за един президент и още повече за един американски президент, е връщането на ковчези в страната, т.е. очакваните жертви от една война, още повече, напълно провокирана война, война по избор, ако щете, по американска и израелска инициатива. Във всеки случай войната не е приключила, Ормузкият проток все още е блокиран, Баб ел Мандеб е блокиран, макар че два саудитски танкера от общо десет се опитаха да преминат наскоро и успяха. Дали хусите са им позволили да преминат, при какви условия, как, защо? Не знам, но това все пак са два от десет танкера, останалите осем не са преминали. Това можем да кажем днес по иранския въпрос.
Да преминем към Украйна. Може би сте видели различни информации, дори по нашите най-гледани традиционни медии с проукраински наратив, за украинските атаки срещу плажове, срещу руски мирни жители, които се къпят, както се забавляват някои в баровете в Киев. Има тероризъм, има продължаващи директни атаки срещу цивилни, това е от месеци, дори от години. Има атаки срещу плажове, целенасочени убийства на руски лица, по-конкретно военни - началникът на руските Въздушно-космически сили е бил атакуван в кафене, където явно е празнувал рождения си ден, започнало е разследване за тероризъм, но не знаем дали е мъртъв, жив, ранен. Имаше атака не само срещу ирански кораб в Каспийско море, но и срещу турски товарен кораб, който превозвал плодове и зеленчуци за Русия. Тоест има изключително интензивен ритъм на украински атаки с дронове, които очевидно могат да бъдат извършени само със западна помощ.
А какво прави Русия? Тя ускори операциите си срещу Одеса.
Това продължава от няколко месеца, но сега тя блокира украинската търговия. Не мога да ви разкажа всички събития, защото всеки ден се случват много неща. Но интересното е какво се стреми да постигне всяка от страните. Всеки един се стреми към почти същото нещо, т.е. да овладее контрола върху ескалацията, било то по море, по въздух, дълбоко в територията на врага и наистина руснаците се опитват да превърнат войната в “каквото повикало, такова се обадило”, да противодействат при всяко действие. Но войната се оказва все пак операция на НАТО, англо-американска главно, с подкрепата на Северноатлантическия алианс и то каква операция? На постоянна война срещу Русия. Това датира много отдавна, няма да възстановявам цялата хронология, която възстановиха изключително прецизни хора, но идеята е не само да се смени политическата система в Русия с надеждата да започнат да добиват нейните богатства, идеята е да я отслабят решително, да ѝ попречат да внася и да изнася. Виждаме го в Черно море, виждаме го в Азовско море, виждаме го в Каспийско море. Накратко, става дума за унищожаване на руската икономика. Това не се случи толкова бързо, колкото очакваше Брюно льо Мер - да постави на колене руската икономика - това беше през 2022 г., но изобщо не се случи. Във всеки случай това е идеята на тази перманентна война. И тук си даваме сметка, че всички празни приказки, които говори Тръмп, откакто се върна, на които хора като мен искаха да повярват - за малко промяна на американската политика, той отново попадна под влиянието на едни или други, или той самият е искал - в крайна сметка, той даде заповед за убийството на ген. Солеймани през 2020 г., той е излезе от ядрената сделка с Иран, той достави определени неща на Украйна през първия си мандат, определен брой въоръжение. Но във всеки случай сме в тази перманентна война и изобщо не става дума за мир, за споразумение, дори и украинците да са в безнадеждна военна ситуация. Това остава военна платформа срещу Русия, подхранвана с кредити срещу Русия.
Това, в което Америка е много силна, е, че успява да накара европейците да плащат. Това е забележително.
Очевидно това предизвиква много важни, много интензивни дебати в Русия за това, какво трябва да направе. Въпреки че руската армия продължава да напредва и тя напредна много през юли, много повече, отколкото в предишните месеци, тя се сражава, въпреки много стриктните ограничения, които са ѝ поставени от Кремъл, за да бъде ограничено насилието, да бъдат ограничени загубите, противно на онова, което се говори, дори и очевидно да има значителни руски загуби, от украинска страна е същото. Русия продължава стратегията си на много бавно изтощение, която, по думите ѝ, цели денацификация, демилитаризация, неутрализация, но, в крайна сметка, тези цели се сблъскват със стратегията на НАТО, САЩ и европейците, но преди всичко британците, която е много умната вечна стратегия на жабата, която пускат в студена вода. Тя не е веднага вряща, иначе жабата ще изскочи от тенджерата. Тук температурата се покачва много постепенно и значението и спектърът на натовските, западните атаки посредством Украйна срещу Русия от четири години и половина, е много по-усъвършенстван, ако проследим хронологията. Може да се каже, че
постепенно САЩ, Англия, Европа чрез Украйна си позволяват срещу Русия неща, които бяха немислими дори в най-ужасния момент на Студената война:
атакуването на елементи от руската ядрена триада, извършването на целенасочени убийство в центъра на Москва, удари срещу резиденцията на държавния глава, всичко това е доста безразсъдно. И следователно големият въпрос е какво трябва да направи Путин? Именно за това е големият дебат, все по-тежък, все по-интензивен, за чийто изход все повече се тревожа. Защото изглежда все по-ясно, че за да се пречупи това бавно изтощаване на Русия, извършвано от Запада чрез Украйна, е нужно това, което правят иранците, т.е. да установят и използват американските уязвимости.
И кои са американските уязвимости? Те не са непременно това, което се смята, не е непременно глобалното положение на САЩ на залязваща империя, която се бори да запази хегемонията си, и т.н. Това са преди всичко вътрешнополитически приоритети, които се свеждат до две думи, които са същите и с Иран: инфлацията и човешките загуби, убитите и ранените. Следователно именно това трябва да бъде атакувано. Трябва да се направи онова, което правят западняците срещу Русия. Всъщност дебатът в Русия е тъкмо за това - “Защо не правим същото нещо?”. Тоест защо не атакуваме американския капитал? Внимание - капиталът! Не американската столица или големите американски градове! Капиталът, т.е. източниците на американското забогатяване - пазарът на акции, структурата на интернет, индустрията, услугите,
всичко, поради което САЩ смятат, че постоянната война е добър бизнес.
За да променят външната им политика, руснаците трябва да направят продължаването на тази война по-скъпо, отколкото печелившо. Защото засега тя носи много на САЩ. Европейците купуват техните оръжия. На Украйна бяха обещани приблизително между 50 и 70 млрд. долара всяка година за поне още две години, т.е. би могло да се каже, че тя има време пред себе си. Вече дори не става дума народът да бъде зад нея, защото голяма част от украинското население замина, другата няма избор и сега хората са мобилизирани принудително. Но въпросът дори не е и в това. Тя остава постоянна военна платформа на проекция на враждебност, сила и бойни действия срещу Русия. Така че това, което прави Путин, издавайки заповед за блокадата на Одеса например, т.е. отрязвайки достъпа на Украйна до морето, е едно, но следващият етап - и там става изключително обезпокоително, ако този дебат има изход, който не е в посоката на кастата на руските олигарси, сред които Кирил Дмитриев, близък до Путин и един от големите представители на проглобалистите, привърженици на сътрудничеството, които всъщност не искат да се засягат източниците на американската мощ, защото смятат, че средносрочно това ще бъде опасно за интересите на Русия или може би за техните. Но ако този дебат завърши в полза на онези, които казват, че трябва да бъдат ударени източниците на американското забогатяване, включително тези на фамилията Тръмп, защото видяхте какво се случи на последната среща на върха на НАТО, видяхте споразуменията, интеграцията, съвместното производство на американски оръжия с европейски и украински предприятия, всичко това е система, която носи изключително много приходи, и за да се прекъсне всичко това, то трябва да стане твърде скъпо, твърде рисковано, твърде опасно, за хората, които прилагат тази система и от която печелят и продължават сблъсъка, така че да си кажат “Трябва да променим външната си политика”. Говоря за американците, за да стигнат до форма на споразумение с Русия, което може би ще бъде горещ мир или нова студена война, но от ледниковата епоха.
Пак казвам, не става дума Русия да удари Европа, страните от НАТО и т.н.,
тя никога не е искала да го направи, казала го е много пъти и аз не вярвам, че ще го направи. В замяна на това, руснаците се опитват да създадат буферна зона в Харков, Суми, в северната част на страната, може би идеята е да я разширят много по-надалеч, до полската граница. Защото когато отрежете Украйна от пристанището в Одеса, т.е. от възможността да изнася зърното си, но не само, или да внася оръжия оттам, очевидно има пътища, маршрути към Полша. В Русия има хора, които смятат, че трябва да се разпростре тази буферна зона за сигурност, защото очевидно няма никаква възможна дискусия за неутрализирането на Украйна, така че трябва да се стигне много по-далеч от предвиденото, може би до границите на НАТО, т.е. до Полша. Впрочем Русия е затворила някои гранични пунктове със страни от НАТО, т.е. тя е напът да се затвори, може би да подготви ускоряване на операциите, за да разшири тази зона за сигурност. Това е сценарият на тежък руски отговор. Това ще се случи в Украйна, но ще стигне далеч в Украйна и това означава, че тя ще бъде пожертвана още повече. Все още я има тази увереност, че Украйна е бойна платформа, която може да издържи още. Мисля, че подкрепата на украинското население за войната сериозна отслабва, но тъй като тя носи много пари на американците чрез европейските поръчки, е възможно тази платформа да продължи да съществува.
Всичко това напомня малко за мрежите “Гладио”.
Не знам дали някой от вас знае какво е това. Това са мрежи на НАТО, подслонявани от НАТО, по инициатива на ЦРУ, МИ-6 след края на Втората световна война, през 1948 г. Всъщност това са били мрежи за влияние зад вражеските линии, т.е. зад съветските линии по онова време, на хора, които са били готови да влияят и да противодействат на съветското влияние, които са били спящи клетки и преди всичко са били готови да бъдат задействани. Говори се, че тези в Украйна са били задействани. Това са клетки за дестабилизация зад съветските линии. Така че сме в нещо като new-Gladio, ново “Гладио”, което е много изгодно финансово за САЩ. Това може да продължи, освен ако САЩ не сметнат, че не им носи достатъчно спрямо онова, което им струва. Защото засега последователите на тези мрежи “Гладио”, докато им се плаща много скъпо, имат интерес да участват в постоянната война срещу Русия.
Това, което има значение, е изходът от сегашния дебат в Москва,
в управляващите кръгове, за анализа на американската уязвимост и дали ще си кажат, че кампанията за нанасяне на удари, които наистина напълно разрушават Украйна в момента, не е достатъчна и че трябва да отидат по-далеч и да атакуват американските слаби места. Тоест да направят войната изключително скъпа и, от тази гледна точка, да атакуват американските пазари, борсовите пазари, индустриалните пазари. Може би това ще бъде начинът да възстановят дори форма на разубеждаване със САЩ. Очевидно противник на това в обкръжението на Путин е кланът на олигарсите, който е много пъстър и чийто интереси са изключително преплетени, винаги с идеята за глобализацията, за глобалната система - финансова, международна, а също и с чуждестранни интереси. Затова все още няма атаки срещу мрежата “Старлинк”например. Не атакуват Мъск, а това би било решение. Руснаците създават в момента алтернативен “Старлинк”, който ще им позволи да компенсират слабостта, която имат, след като Мъск направи така, че да не могат да използват американската сателитна мрежа. Ще завърша, като ви кажа, че
има един много важен човек, който е част от американския институционален апарат, това е Майкъл Нийдам, който вече де факто е съветник по националната сигурност.
Знаете, че на държавния секретар Марко Рубио беше поверена и Агенцията за национална сигурност (АНС), но очевидно е трудно да носиш две дини под една мишница. Така че Нийдам, който няма никакво военно, академично, разузнавателно, дипломатическо образование, който априори няма това, което е нужно като коз, като потекло, за да заема такава длъжност, от края на пролетта - май или юни, беше назначен за заместник-съветник по националната сигурност на САЩ. Рубио все още е титуляр, но Нийдам се занимава с това, а знаете, че АНС служи също да дава на Тръмп елементи за желаната ориентация на външната политика и отбраната, с оглед на американските национални интереси и сигурността.
Виждаме този Майкъл Нийдам винаги зад Кейн, началникът на Генералния щаб на въоръжените сили, зад Ванс, зад Рубио, разбира се, зад финансовия министър Бесънт. Имаше прецедент, когато Кисинджър през 70-те години беше начело на Съвета за национална сигурност. Негов заместник беше Бен Скоукрофт, но Бен Скоукрофт не беше Майкъл Нийдам. Точно обратното, той имаше всички амулети, цялото потекло, едновременно академично, военно, разузнавателно, той беше най-силният, следователно можеше да върши тази работа. Докато тук виждаме, че Нийдам заема този пост, но неговата работа е да казва на Тръмп какво трябва да направи или какво може да направи, според нуждите не на американската външна политика, а на вътрешната политика, на политиканстването, ако щете, на Тръмп няколко месеца преди междинните избори. Тоест какво да направи във външната политика, какви позиции да заеме, които да не заплашват финансирането на кампанията, наплива от дарители, популярността да не бъде накърнена, макар че тя е вече, било то спрямо украинския конфликт или спрямо иранския конфликт. Мисля, че нивото на одобрение на позициите на Доналд Тръмп е малко под 40%, т.е. две трети от хората не са съгласни с това, което той прави, и това е много деликатно, много нестабилно за него.
Пак казвам, точките на уязвимост, към които руснаците със сигурност са напът да се насочат, са инфлацията и загубите. И очевидно цялата работа на Нийдам е да направи така, че Тръмп да заема такива официални външнополитически позиции, които да отговарят на неговите вътрешнополитически интереси. Това все пак е нещо ново.
Това обяснява много неща, обяснява много туитове на Доналд Тръмп, обяснява защо Тръмп винаги чака затварянето на пазарите, за да започне да отправя заплахи.
Той наистина се опитва да пази икономически и вътрешнополитически баланс, който е благоприятен за него, вземайки едно или друго външнополитическо решение. Ще ми кажете, че ако наистина иска да направи това, не би се въвличал до такава степен в тази иранска мъка. Украйна е нещо друго, защото там той разочарова онези, които очакваха да сложи край на конфликта. Но същевременно, за пореден път, той зарадва всички американски производители на оръжие.
Опитвам се да ви обясня, че всъщност американската външна политика служи за отклоняване на вниманието от американските президентски тревоги във вътрешната политика в навечерието на междинните избори. Това e накратко. Това е жалко за мира. Жалко е за всичко онова, което бихме могли да желаем за подобряването на световната конфликтност, но е така. За съжаление, това е нивото. Благодаря за вниманието ви! Ще се срещнем следващата седмица за нов обзор на случващото се по света. Харесайте, споделете и коментирайте, дори само с няколко думи, заради позиционирането на този обзор в интернет. Последният беше много гледан и ще се радвам това да продължи.
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Каролин Галактерос: Ако Русия искаше, вече нямаше да има Украйна
Каролин Галактерос: Как си представя Тръмп, че Русия ще се откаже от целите си?
Каролин Галактерос: Няма да унищожим планетата заради Украйна
Каролин Галактерос: Зеленски ще преговаря, когато вече няма да има Украйна
Каролин Галактерос: Путин показа на целия свят, че може да се възпротиви на Запада
