Къде е Турция в Йеменската война?

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Те всички се обединиха под извода, че се води сунитско-шиитска студена война, която от седмица прерасна във военен конфликт на територията на Йемен, защото старата битка между сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран &bdquo;кой да води бащина дружина&rdquo; в региона е достигнала точката си на кипене след вълните на т.нар. арабска пролет. В повечето случаи тази роля за надмощие и влияние се изражда в пряка намеса във вътрешните работи на страните от арабския свят, като се подпомагат и финансират различни ислямистки групировки в зависимост от това чии последователи са и чии интереси защитават.</p> <p>Окончателно се е оформила &bdquo;шиитската&rdquo; и &bdquo;сунитска дъга&rdquo; в арабския свят, където сунити в момента управляват в 20 от 21 арабски страни. Няма обаче експерт, който да не е отбелязал, че Турция е от онези важни регионални играчи, които трябва внимателно да се наблюдават в тази обстановка, защото Анкара също отдавна се бори за главна роля в региона, и то въз основа на стари спомени от Османската империя, както и на постигнат икономически просперитет.</p> <p>Друг е въпросът как гледат на неоосманските амбиции съседите на Турция. С операцията в Йемен Саудитска Арабия всъщност пое водачеството, даде сигнал, че няма да позволи шиитите да разпростират влиянието си под носа й, в нейния тил, и пое риска по военен път да противодейства на шиитски Иран и неговите съюзници от Сирия, Ирак, &bdquo;Хизбула&ldquo; в Ливан и Йемен в лицето на хутите. &bdquo;Страх лозе пази&rdquo;, защото има опасност и в самата Саудитска Арабия да се понесе лъх на призиви за свобода, модерни придобивки за поколенията на интернета и да намерят почва движения, различни от установения там строг ислям. Турция не бе сред обявените 10 членки на коалицията, предприели въздушната военна операция в Йемен срещу шиитите хути, но президентът Ердоган незабавно оповести, че страната ще осигури &bdquo;по необходимост логистична и разузнавателна подкрепа&rdquo;, и обяви &bdquo;безусловна политическа подкрепа за сунитската арабска коалиция&rdquo;. И независимо че му предстои следващия месец визита в Техеран, той си позволи да критикува Иран за &bdquo;опита да доминира в региона&rdquo;, за участието му в конфликтите в Сирия и Ирак и липсата на желание от страна на иранските власти да дебатират тези проблеми, когато са поставени на масата на преговорите от страна на турските власти.</p> <p>Турското външно министерство излезе с декларация, че осъжда започнатите от шиитите хути военни действия за завземане на Аден и подкрепя военната операция на Саудитска Арабия, за която е било информирано предварително от Риад. Според Турция събитията в Йемен са довели до излизане от релсите на процеса за политически преход, започнат още през 2011 г. в рамките на инициативата на Съвета за сътрудничество в Залива, и се надява тази военна операция &bdquo;да осигури възвръщането на авторитета на официалните власти и да предотврати опасността от гражданска война и хаос&rdquo;. Анкара &bdquo;призовава хутите и подкрепящите ги външни сили да се въздържат от действия, застрашаващи мира и сигурността в региона&rdquo; .&nbsp;</p> <p>В същото време в самата Турция т.нар. опозиционни медии имат и свой прочит на събитията в Йемен. Те са убедени, че в Близкия изток равновесията се променят дори за ден. Един ден арабските страни живеят братски, на другия ден започват кървави събития. Считат, че западните сили използват религиозните различия за &bdquo;разцепване на ислямския свят&rdquo;. И си задават въпроса защо. До какво доведе 8-годишната война Иран/Ирак? Какъв бе резултатът от войната в Залива? &bdquo;Първо Саддам бе изолиран, после бе войната с бомбардировките на англо-американските и ционистки сили и накрая светската и модерна държава Ирак бе разрушена&rdquo;, пишат турски вестници и считат, че целта е осъществяването на проект голям Израел в Близкия изток или по-скоро голям Близък изток.</p> <p>След такава намеса териториалната цялост на Ирак е &bdquo;поставена на рафта&rdquo;, а Иракски Кюрдистан си съществува вече независим и повече от автономен под лидерството на Барзани. С повече от 15 млн &bdquo;собствени кюрди&rdquo; няма как Турция да не се притеснява от съществуването на независима кюрдска държава, без значение дали става въпрос за управляващи или опозиция. В случая с Йемен се твърди, че операцията на Саудитска Арабия, &bdquo;изключителен съюзник на САЩ&rdquo;, и страните от коалицията е променила равновесието в региона. С подкрепата си за официалното йеменско правителство, независимо че президентът на Йемен Абдрабух Мансур Хади избяга в Рияд, Турция застава на страната на САЩ и техните арабски приятели, което потвърждава старата теза на опозицията, че управляващата Ердоганова ПСР (Партия на справедливостта и развитието) &bdquo;е доведена на власт, за да изпълнява всичко наредено от САЩ&rdquo;.</p> <p>Без значение, че &bdquo;доведе отношенията ни с всички съседи на нож&rdquo;. С подкрепата за саудитската операция в Йемен се демонстрира желание за активна роля в процесите в Близкия изток, без да се отчитат уроците от &bdquo;сирийския въпрос, който пари в устата ни&rdquo;, казват турски анализатори и припомнят случаят с Кобани, където сирийските кюрди останаха сами в битката срещу &bdquo;Ислямска държава&rdquo;, докато Анкара отказа на практика съдействие. И това предизвика масови протести на турските кюрди в югоизточната част на страната.</p> <p>С думи като &bdquo;никой да не мери нашето търпение&rdquo;, казани във връзка с въздушните удари върху бунтовниците хути в Йемен, Турция рискува &bdquo;отново да изпадне в комично положение пред света&rdquo;, казват опозиционно настроени журналисти. Според тях Анкара първо трябва да си реши вътрешните проблеми, а след това да се &bdquo;меси в световния ред&rdquo;. Страната е в предизборен период и политическите страсти са разгорещени, а словесните престрелки между партии и лидери набират невероятни височини. Има мнения, че &bdquo;ако се забъркаме в събитията в Йемен, ще се окажем срещу Иран, Русия и Китай, а икономиката ни ще навлезе в още по-задънена улица&rdquo;, и такива, които изцяло и ентусиазирано повтарят официалната теза на управляващите.</p> <p>Едните се аргументират с факта, че &bdquo;САЩ са на другия край на света, а Русия е до нас&rdquo;, а другите подчертават успехите на ПСР през последните години, което е ставало и с приятелското рамо на САЩ и &bdquo;нашите арабски приятели&rdquo;. Едните считат, че в миналото и в първите години от управлението на Ердоган Турция е водила балансирана политика и задачата й е била да осигурява мира в Близкия изток, като се явява мост между Запада и региона. Но с поставянето на Давутоглу за външен министър дипломацията на ПСР се е променила и събитията са били разглеждани през призмата на &bdquo;религията и нарежданията на САЩ&rdquo;.</p> <p>За да се стигне до положението да се &bdquo;загуби респект в Сирия и Египет&rdquo;, да се заклеймява генерал Сиси като организатор на преврат в Кайро срещу мюсюлманските братя, а днес се търси начин за среща с него. Всъщност от погледа на турските журналисти не е убягнал фактът, че с удара на Саудитска Арабия в Йемен доларът отново е поскъпнал, цените на златото са се увеличили, а 5&ndash;6% растеж на цената на петрола е доказателство, че за операцията може да има и чисто икономически причини. Те отбелязват и нещо, което на Запад избягват да коментират.</p> <p>Почти всички арабски страни, в които имаше светски режими, бяха или окупирани, или бяха предизвикани вътрешни безредици, в които главна роля играят крайни ислямистки групировки. Религиозната основа бе в дъното на тези събития, но Западът като цяло и в частност САЩ не симпатизираха на светските режими, защото в тези страни идеите на държавния социализъм, на панарабски и панислямски настроения намираха благодатна почва. А тези режими, макар и диктаторски, &bdquo;възпрепятстваха години наред осъществяването на проект като голям Израел&rdquo;.</p> <p>След идването на власт на ПСР и Давутоглу като външен министър Турция е част от политиката да се подкрепят противникови кръгове, па макар и крайно ислямистки. Относно военната намеса в Йемен в турските медии се спори дали това наистина е битка между Иран и Саудитска Арабия или чисто икономико-петролни причини са в дъното на стария-нов фронт в Близкия изток. Защото Иран &bdquo;е Персия&rdquo;, а персийската дипломация е известна, че &bdquo;5 пъти мисли, преди да реже&rdquo; и в момента няма интерес страната на аятоласите да напада, когато води трудните преговори в Швейцария за ядрената си програма. Впрочем споменаването на Пакистан като член на коалицията в йеменската операция е само за да има сигнал към Техеран, че и ядрена държава подкрепя саудитите.</p> <p>В крайна сметка остават въпросите докога ще продължи йеменската война, ще се раздели ли отново Йемен, или просто ще се стигне до нов Ирак. Политиката в Близкия изток е непредвидима, с много играчи, за часове се обръща. В Турция се чуват и гласове, че е по-добре Ердоган да не се намесва и да не вкарва Анкара в &bdquo;нова авантюра&rdquo;. защото войната &bdquo;не е само пушки, оръдия, химически оръжия&rdquo;. Но и турската дипломация не е от вчера. Стъпките й и в йеменската операция са предпазливи и без пряко участие на този етап, защото и Западът според &bdquo;Таймс&ldquo; &bdquo;вече не знае кой кой е в Близкия изток&rdquo;.</p> <p>Йемен е нов красноречив пример в това отношение, защото там се бият 3 местни групировки (хути, правителствени и на бившия президент Али Абдула Салех), както и външни сили в лицето на Саудитска Арабия с нейните 10 коалиционни партньори и силната подкрепа на САЩ. Никой от тях обаче няма сметка тази дестабилизация да продължи дълго. ЕС запазва дълбокомислено мълчание и на този етап няма официална реакция. Времето ще покаже кой кой е в играта и кой печели от поредната порция близкоизточен конфликт. Засега се разместват регионалните пластове и позициите на важните фактори в арабския свят, в т.ч. и на Турция.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>