- Автор: Гласове
- 26 Авг 2026
- 634
- 0
Автор: Флин Джейкъбс, berliner-zeitung.de
От 1 януари 2027 г. държавите от ЕС няма да имат право да внасят руски втечнен природен газ. След натиск от Гърция обаче Брюксел създаде изключение за европейските компании с дългосрочни договори: те ще могат до 25 юли 2027 г. да продължат да купуват договорените количества и да ги продават на клиенти извън ЕС.
Тази конструкция обаче едва ли ще осигури на Европа заместващи доставки. Това съобщава енергийната платформа Montel News, като се позовава на няколко експерти от сектора. Според тях европейските компании вероятно няма да могат да разменят договорените си руски количества срещу втечнен природен газ от САЩ, Катар или други държави доставчици. Логистичните, икономическите и правните препятствия правят подобни суапови сделки „малко вероятни“. Така изключението ще помогне преди всичко на руския терминал „Ямал“ и на неговите европейски договорни партньори, но не и на снабдяването на Европа с газ през предстоящата зима.
Тази оценка идва в момент, когато Европа и бездруго се намира в напрегнато положение по отношение на доставките. В средата на август европейските газови хранилища бяха запълнени едва на малко над 61%, показват данните на Gas Infrastructure Europe. Това е най-ниското равнище за този период от годината от началото на събирането на данни през 2011 г. В Германия запълняемостта към 18 август беше едва 50,1%. Година по-рано тя беше 66,9%, а през 2024 г. – дори 93%.
Поради това през следващите месеци Европа ще се нуждае от значително повече втечнен природен газ, за да попълни запасите си преди зимата. Според по-ранен анализ на Montel между август и октомври ще бъдат необходими повече от 420 доставки, за да може в началото на ноември запълняемостта на хранилищата в ЕС да достигне поне 80%. Това означава около 142 танкерни товара месечно. Напоследък обаче средно са пристигали едва около 105.
Институтът по икономика на енергетиката към Кьолнския университет също предупреждава за драстично нарастване на необходимите количества. Според актуалния му „Анализ на газовия баланс“ Европа ще трябва да увеличи повече от два пъти вноса на втечнен природен газ, за да премине през предстоящата зима с достатъчни запаси.
В момента европейските газови хранилища са по-слабо запълнени от когато и да било.
В края на юли одиторската компания KPMG изрично призова Европейската комисия да разреши така наречените суапове на втечнен природен газ, тоест разменни сделки. Според предложението европейските компании биха могли да пренасочват договорените количества руски газ към пазари извън ЕС. В замяна Европа би получавала втечнен природен газ с неруски произход.
На теория по този начин компаниите биха могли да продължат да изпълняват договорите си с Русия, без газът да бъде разтоварван в ЕС. Същевременно Европа би трябвало да купува по-малко свободно достъпни товари с втечнен природен газ на световния пазар и съответно да се конкурира по-слабо с Азия. Според KPMG при пренасочването биха могли да продължат да се използват европейски корабни компании и инфраструктурни оператори. Това би попречило на Русия да разчита в по-голяма степен на собствени оператори или на така наречения сенчест флот.
На практика обаче няколко сделки трябва да съвпаднат едновременно. Европейските купувачи ще трябва да намерят клиенти извън ЕС за руските си количества и същевременно доставчици, които да изпратят съответни товари с неруски втечнен газ към Европа. Количествата, сроковете за доставка, пристанищата на местоназначение и цените ще трябва да бъдат съгласувани. Според анализатора на Wood Mackenzie Начо Гарсия-Лахара тези логистични и търговски препятствия правят малко вероятна размяната срещу доставки от САЩ или Азия.
Като една от малкото възможности Гарсия-Лахара посочва разменни сделки с Катар. При тях определена роля биха могли да изиграят мощностите на терминала за втечнен природен газ Golden Pass на американското крайбрежие на Мексиканския залив, 70% от който са собственост на QatarEnergy.
TotalEnergies също би могла да използва връзките си с Катар. Френската компания разполага с дългосрочно договорени руски количества и същевременно участва в разширяването на катарското газово находище North Field в Рас Лафан. Така на теория тя би могла да размени договорените си руски количества срещу свои бъдещи доставки от Катар, заяви Оле Р. Хвалбю от норвежката инвестиционна банка ABG Sundal Collier.
За целта обаче първо трябва да бъдат осигурени допълнителни мощности. Катар възнамерява до следващата година да увеличи производството си на втечнен природен газ до около 126 милиона тона годишно.
При евентуални суапове на втечнен природен газ TotalEnergies би могла да се възползва от участието си в катарското газово находище North Field, чийто газ се преработва в Рас Лафан, на снимката.
Моделът остава несигурен и от правна гледна точка. ЕС позволява определени продажби на руски втечнен природен газ на трети държави. Това обаче не изяснява дали дългосрочните договори с „Ямал“ дават на европейските купувачи свобода при избора на пристанище на местоназначение.
Изключението е формулирано по-тясно, отколкото изглежда на пръв поглед, заяви пред Montel Татяна Митрова от Центъра за глобална енергийна политика. То не представлява общо разрешение европейските компании да продължат да търгуват с руски втечнен природен газ по целия свят. Поради това размяна, разрешена съгласно правото на ЕС, все пак може да се окаже невъзможна заради условията на конкретния договор за доставка.
Затова е по-вероятно компаниите да продават руските си количества на спот пазара на държави като Турция или Египет. Така те биха могли да продължат да изпълняват задълженията си за изкупуване. Тези продажби обаче няма да бъдат свързани със заместващи доставки за Европа.
Според Montel испанският доставчик Naturgy си е осигурил около 3,4 милиарда кубически метра годишно от „Ямал“, а TotalEnergies – около 5,5 милиарда кубически метра. Германският държавен вносител на газ Sefe, базиран в Берлин, също е задължен по договор, сключен през 2015 г., да купува по 2,9 милиона тона годишно до 2040 г. В момента компанията проверява дали договорът попада в обхвата на новото изключение, съобщи Berliner Zeitung.
Изключението е резултат от съпротивата на Гърция срещу 21-вия пакет от санкции на ЕС. От него се възползва най-вече гръцката корабна компания Dynagas, която експлоатира няколко специализирани танкера за проекта „Ямал“, способни да плават в ледени води. Според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух през 2025 г. около 96% от съответните превози на европейски корабни компании до трети държави са били извършени от Dynagas.
След блокирането на санкциите: Гръцки танкери доставят руски втечнен газ за 2,35 милиарда евро
След критиките на ЕС срещу помощта за руския втечнен газ: Датската корабостроителница отвръща на удара
Катар отпада като важен доставчик на втечнен природен газ
Малко преди забраната за внос зависимостта на Европа от руския втечнен природен газ допълнително се е увеличила. Между януари и юли Испания и Франция са внесли общо 6,6 милиона тона, което е с близо 13% повече спрямо същия период на предходната година. Според данните на службата за проследяване на кораби Kpler Франция дори е увеличила вноса си с 38% до 2,6 милиона тона. През първата половина на 2026 г. ЕС е получил около 9,89 милиона тона от руското арктическо съоръжение „Ямал“ – повече от когато и да било.
Томас Гайзел, бивш директор по закупуването на природен газ в E.ON Ruhrgas, се съмнява, че Европа може трайно да замени руските доставки по тръбопроводи и на втечнен природен газ с други източници. Европа „категорично не е“ подготвена за пълния отказ от руски газ от 2027 г., заяви той пред Berliner Zeitung.
Същевременно в момента Катар до голяма степен отпада като доставчик. От началото на войната между САЩ и Иран в края на февруари Ормузкият проток на практика е затворен. Поради това страната, на която преди се падаше близо една пета от световните доставки на втечнен природен газ, почти не може да изнася товари, съобщи Berliner Zeitung.
„Доставките на втечнен природен газ от Катар могат да бъдат прекъснати за месеци, а в най-лошия случай дори за години“, заяви Арне Ломан Расмусен, главен анализатор в Global Risk Management.
„Това може да промени из основи индустрията на втечнения природен газ, подобно на саботажа срещу „Северен поток“, а може би дори още по-тежко“, заяви Сюзън Сакмар, гост-преподавател в Правния център на Хюстънския университет.
Следователно необходимите за размяната катарски количества ще останат оскъдни дори ако договорните и логистичните проблеми могат да бъдат решени.
Източник: berliner-zeitung.de
