- 18 Май 2026
- 4128
- 13
Автор: Милен Георгиев за "Гласове"
Заглавието може да обърка. То навява негативна оценка за Дара и Джиро д’Италия, но текстът не е критичен към тях, напротив. Отчитайки ги като актуални положителни събития за България, той атакува схващания на българина, които се изговарят покрай тях.
За да няма наистина двусмислие, най-напред – уточнения. Обиколката на Италия бе красиво събитие, предоставило забава на публиката и направило реклама на България с хубава природа, старини и привлекателна култура.
Добре е, че бе проведено, не би било добре, ако не беше.
За триумфа на Дара пък каквото и да се каже, е малко – изключително постижение за певицата, отново донесло популярност на държавата и направило стотици хиляди хора спонтанно радостни. Приказките за сатанизъм са откровени простотии, а критиките за качествата на Дара, конкурса и т.н. са от жанра „Ако баба ми беше мъжка“, подклаждани от манипулатори, припечелващи от глупостта на застаряващи маргинали от кьошетата на „глобалното село“.
Дори най-големият хулител би искал да бъде на мястото на Дара, същото бе и при Георги Господинов с „Букър“.
Тя е тръгнала от нищото като бедно момиче и с това заслужава огромно възхищение. Всичко срещу нея е бръчки, злоба и страсти под душа.
А сега за изговаряните глупости, които текстът има предвид. Хвалейки Джирото и Дара, много хора, неспособни наистина да оценят положителното, твърдят, че:
Българите печелят от Джирото. Пълна глупост. Може да спечелят хотелиери, туроператори, ресторанти, общини, рекламни фирми, организаторът със сигурност е спечелил… Но 90% от хората – нищо. Дори само популярност да се има предвид под „печелят“, бай Иван не печели от популярност. Самата истина е, че никой не печели извън отделни сектори и фирми. Което, следва да се повтори, не омаловажава събитието.
„Всяко похарчено евро ще се върне, асфалтът и придобивките си остават тук“. Асфалтът и придобивките остават тук, но 15 млн. евро (най-ниската споменавана сума) евентуално биха се върнали при внуците на правнуците на бай Иван. И пак не за тях, а за някой, който ще трупа пари от асфалта и придобивките. Нищо никога не е безплатно, има си цена – 15 млн. не са ли цена? Пълна лъжа, наивитет и отново самонавиване.
„Всички печелим от Дара“. Оценяваме, уважаваме, радваме се – това е печалбата за всички нас. Нищо повече. Парите и бляскавото бъдеще (дано!) са за нея, което е напълно заслужено, защото се е трудила, инвестирала. Ще спечелят още рекламният, телевизионният и шоу бизнесът, туризмът, бенефициентите на обществени поръчки – не чрез радост, а финансово. Валят цифри в пространството за стотици милиони, привлечени от Базел, Виена, следователно щели да се излеят в София… Но София не е столичният бай Иван. Той много добре знае, че и един цент няма да влезе в джоба му от приема на „Евровизия“. Даже цените още може да поскъпнат покрай туристите. Но повтаря и тази глупост. Защо? Ами защото… всички го правят. Повторението е майка на самозалъгването.
„Дара показа на всички ни, че…“. Нищо не е на всички нас. Ако бе показала на нас, всеки щеше да усвои показаното, а от утре да е топ в попрището си. Успехът е индивидуален, няма човешки опит, валиден за всички – и така е редно. Цитираното изречение е нищо повече от нравоучение.
Както се вижда, темата е дълбока. Тя обхваща човешка и групова психология, стереотипи, илюзии, здравословно възпитание в несъществуващи неща. Примерите са прашинки върху нея.
Не могат да бъдат други. Ето и още:
„Добре е България да произвежда“ (ток, мляко, зеленчуци, каквото и да е). Несъмнено е добре да произвежда, но е добре за съответния производител. Той си е съвсем индивидуална частна или държавна фирма. Нека и печели, щом е вложил, рискувал. Но за купувачите, пак 90% от населението, е „добре“, колкото например да имаш една пришка на ръката вместо две. Купувачът просто купува – ако не от един производител, от друг. Плаща – все едно на кого. Родното не значи по-евтино. Огромна глупост е да се мисли, че щастието на производителя – който и да е, от която и да е националност, ако не си самият ти! – е и щастие на купувача.
„Спасете овцете на бай Рибан, помогнете на животновъдите!“ означава да се спасят овцете на бай Рибан, да се подпомогнат животновъдите. Нищо повече. Означава и друг да не се подпомага, защото не може всички да се подпомагат.
„Искаме зелена градска среда!“. Откровена идиотия. Градската среда не може да бъде зелена. Зелени са планините, нивите, в най-добрия случай – селата. Като искаш зелено – отивай на село.
Градовете – по дефиниция, смисъл и история – са струпвания на хора далеч от природата, близо до заводи, училища, болници, с тротоари и площади вместо пътеки и кал.
На твоята улица в града може да имаш едно или три дървета, нищо повече. Ползата ти е като при пришките.
Но защо се изговаря, а и мисли всичко това? И много друго подобно? Причините са тъй дълбоки, че е безсмислено да се нищят, а именно да се копае в житейски илюзии, потребности от мечти, от колективни ценности и т.н. От полза обаче би било да се разясни защо все пак не е хубаво да се говорят и мислят такива неща:
Защото са лъжа. Радост всекиму, печалба – някому, е положението с Джиро, Дара и т.н. Радостта е синоним на печалба толкова, колкото с радост може да си платиш в магазина.
Защото пречат да се оценява по достойнство. И Джирото е нещо добро, и Дара, и овцете на бай Рибан – но в определен аспект. Аспектът за мнозинството хора е свързан най-често с чувства, естетика, образи – не е малко, но е това, друго няма.
Защото, ако всички ние се стараем повече да възприемаме действителността в присъщите ѝ нюанси, противоречия, несъвършенства, не на едро, не групово, бихме били по-малко глупави. Бихме отдавали нужното уважение – когато, за каквото и колкото е нужно, и бихме били против, когато следва да сме против – разграничавайки по-вярно хубавото от лошото. И в крайна сметка, най-вероятно, бихме живели повече в свой интерес, вместо замаяни по нещо, където… теб те няма.
Това е – няма те в нищо от изговаряното!
