(Само)убийството на дипломацията

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50869_13MsdqBwTIVjHDXhR8S7o8UkTXeH4Y.jpg" style="height:261px; width:464px" /></p> <p>Списъкът е дълъг, като австро-унгарската му част е също значителна. Братът на императора е разстрелян от мексикански революционери, самата императрица е станала жертва на анархистки атентат, първият престолонаследник също умира при загадъчни обстоятелства, така че дори в рода на Хабсбургите трагедията няма някаква уникалност като съдържание. Но тя, уникалността, ще възникне от вписването на атентата в политически, военни и дипломатически механизми, които в крайна сметка ще отключат началото на Първата световна война.&nbsp;</p> <p>Следствието не само бързо установява съучастниците на двамата атентатори, но и техните връзки със сръбските военни среди. И докато наказателният кодекс на Австрия дава точни предписания как да се постъпи с подсъдимите, то австро-унгарската управляваща върхушка е изправена пред проблема да формулира своята политическа реакция на случилото се. Във вътрешен и международен план. Но страховете, противоречията, спецификите на дуалистичния механизъм пречат на ръководните фактори да вземат бързо решение.</p> <p>А междувременно пресата, различните политически и военни кръгове раздухват огъня от сараевския &bdquo;пожар&rdquo;. Антисръбските погроми, започнали в столицата на Босна още в деня на атентата, прерастват в масови сблъсъци из цялата империя, основно между немските и славянските поданици на империята. На много места се налага да се въведе военно положение. Създава се психологическа атмосфера в страната, която генерира авантюристичното и агресивно поведение на Виена в международен план.</p> <p>Външният министър граф Берхтолд и началникът на Генералния щаб ген. Хьотцендорф се обявяват за незабавна военна операция срещу Сърбия. Още на 2 юли те предлагат да започне инвазията. Позицията им не е само израз на вроден милитаризъм или стремеж да се удовлетвори разгневената немска публика, а съдържа в себе си един радикален подход за справяне с тежката ситуация, пред която е изправена Австро-Унгария. Десет години преди това руският вътрешен министър в навечерието на Първата руска революция е твърдял, че на властта е необходима &bdquo;една малка победоносна война&rdquo;. Военната партия във Виена стига до същото &bdquo;прозрение&rdquo;. Разгромът на Сърбия трябва да заздрави вътрешно страната, като реши славянския проблем, при това в много по-широк контекст.&nbsp;<br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50869_Yo4jXwYiuiSgaBVbWqGaVqJgCvdNas.jpg" style="height:713px; width:500px" /></p> <p><em>Леополд Бертхолд</em></p> <p>Докато загиналият престолонаследник си е мечтал за създаване на обособена славянска част в империята, сега се залага на пълното изкореняване на подобна възможност. Ако Белград би бил подчинен военно или политически, това би го зачеркнало като център на южнославянското обединение. Но същевременно сръбската капитулация би се явила и като удар по Русия, по нейния образ на защитник на славянството като цяло. На подобен резултат се надяват във Виена, за да обезсърчат сепаратистките процеси и в Чехия, Словакия и Галиция. Стремежът да се постигне стабилитет в страната посредством разрушаване на външните деструктивни сили се възприема като единственото възможно решение. Тази теза в открит текст е изказана от австрийския премиер Щрюг.</p> <p>Австро-унгарският император Франц Йосиф и унгарският министър-председател граф Тиса заемат по-умерена позиция. Те не се чувстват достатъчно уверени да предприемат подобна решителна политика и се опитват да наложат един по-предпазлив подход в създалата се кризисна ситуация. Монархът решава да съгласува своята позиция с Берлин и да се подсигури в дипломатически и военен план.</p> <p>И тук се случва нещо знаменателно - германската страна заема позиция, която е по-крайна от австро-унгарската. Кайзер Вилхелм II и канцлерът Бетман-Холвег декларират своята безусловна подкрепа за започването на военни действия срещу Сърбия. Те не просто се изказват за военно решение, но и настояват час по скоро да започне неговата реализация. Така вместо съюзническите отношения да оказват сдържащ ефект, те допълнително радикализират настроенията във Виена.&nbsp;</p> <p>След като на 5 юли е дал подкрепата си за Виена, германският държавен глава се отправя на круиз към норвежкото крайбрежие. Началникът на Генералния щаб Молтке също излиза в летен отпуск. Поведението им говори, че в Германия не се замислят за възможните последици и очакват събитията да се развият в руслото на Босненската криза от 1908 г. Смята се, че именно поставяйки цялата германска мощ в услуга на Хабсбургите, конфликтът може да бъде локализиран в рамките на наказателна австро-унгарска операция срещу Сърбия. Ако ли пък се стигне до голяма война, това също не ги плаши особено: нали и без това Молтке постоянно настоява за нейното започване. Сякаш само алтернативата за запазването на статуквото (и мира) бива отхвърляна от германското ръководство, доколкото в нея то вижда продължаване на процеса на ерозия на влиянието на Централните сили.<br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50869_O8QSrOpq7TIZaTB54xwLHrbrINWVA6.jpg" style="height:773px; width:500px" /></p> <p><em>Вилхелм II</em></p> <p>В Берлин са много добре запознати със слабостите на своя съюзник и също както във Виена, са стигнали до заключението, че ако панславистките тенденции не бъдат решително пресечени, двуединната монархия е в края на дните си. Невъзможността да се предвидят последиците от евентуалния разпад на южната съседка, когато наред със западното и източното може да се отвори още едно вражеско направление, принуждава германските управляващи среди да възприемат стабилността на Австро-Унгария в аспект, който надхвърля чисто договорните задължения.</p> <p>Това е може би единствения рационален мотив, който оправдава действията на Германия, насочени към разпалването на военен конфликт независимо от неговия обхват. В тази посока изключително деен е германският посланик във Виена, фон Чиршки , който, от една страна, се опитва да накара австро-унгарското ръководство да преодолее бързо своите колебания, а от друга, изисква от собствената си страна да се ангажира възможно най-категорично с проблема. Неговите донесения се допълват от уверенията на колегата му в Петербург, граф Пурталес, че Русия няма да се намеси ефективно в евентуален австро-сръбски конфликт и демонстрираната решимост да се защитят интересите на Белград не е нищо повече от блъф и емоционална агония на панславистичните кръгове.&nbsp;</p> <p>Но дори получила пълен картбланш от Германия, Австро-Унгария продължава да изчаква. Министър-председателят на Унгария граф Тиса си остава принципен противник на започването на военните действия. За него резултатите от една победоносна или загубена война все се свеждат до принизяване ролята на оглавяваната от него част на империята. Той успява да убеди императора в необходимостта евентуалното откриване на военни действия да се предхожда от дипломатически демарш спрямо Белград.</p> <p>И въпреки че неговото мнение звучи изолирано сред хора на военната партия, именно то е възприето от престарелия Франц-Йосиф. Подготовката на нотата и нейното съгласуване отнема цяла седмица и тя е представена за разглеждане на 14 юли.<br /> &nbsp;През тези две седмици започват да се променят и обществените настроения в европейските страни, което впоследствие ще има съдбоносен характер в развитието на кризата. Акцентът от чисто човешката трагедия на хабсбургския двор се пренася върху правата на пострадалите да търсят възмездие.</p> <p>Вестникарските колони на Стария континент се пълнят с прогнози и съвети какво поведение се очаква от различните страни, сравняват се военните и икономическите показатели, предричат се победи и поражения, рисуват се контурите на новия болен човек в Европа и се подмята, че скоро на територията на Австро-Унгария ще се появи нов Балкански полуостров, сиреч регион, изпълнен с малки и слаби нови държавици. Впрочем донякъде удивително точно предсказание.&nbsp;Забавянето му с 4 години все пак е нищожно малко от историческа гледна точка. Но за реализирането му човечеството трябва да изживее една глобална трагедия.</p> <p>Европейската дипломация е принудена да излезе от своите кабинетни рамки, да зачеркне своите аристократични рефлекси и да се предаде на медийния и обществен натиск, закърмен с шовинистична истерия. Оттук дефинирането на политическото поведение влиза в изключително тесни рамки, които от своя страна не оставят поле за маневриране на лидерите на Великите сили.</p> <p>Германия държи, че Австро-Унгария има право да накаже Сърбия по свое усмотрение, и категорично отказва да играе ролята на посредник, Русия решава, че не може да наблюдава безучастна подобен акт, а военният план &bdquo;Шлифен&rdquo; изисква на евентуална руска мобилизация да се отговори незабавно с нахлуване във Франция през територията на Белгия.</p> <p>Тези три предпоставки в крайна сметка обричат мира в Европа. Те са в състояние да обезсилят (както се и случва) всяка дипломатическа инициатива.&nbsp;</p> <p>Още по-малка е надеждата, че кризата може да бъде решена посредством преки преговори между Сърбия и Австро-Унгария. &nbsp;Извоюваната от унгарския министър-председател отсрочка само забавя реализацията на агресивните намерения на Виена, но не води до тяхното преосмисляне. Съставянето на нотата е поверено на шефа на дипломацията, което е, разбира се, в реда на нещата, но граф Берхтолд не иска кризата да се реши по дипломатически път, което вече представлява опасност. По думите на неговите сподвижници цяла нощ той си е блъскал главата, как демаршът да добие очертания на един невъзможен за приемане ултиматум. На 19 юни документът е изготвен, но връчването му отново се отлага.</p> <p>Този път причините са от външен характер - на следващия ден започва официална визита на френския президент Поанкаре и премиера Вивиани в Русия. Във Виена решават да не подемат своята дипломатическа офанзива в момент, когато силите, от които се очаква противодействие, са в състояние тясно да координират поведението си. Решено е връчването на нотата в Белград да съвпадне с момента на отпътуването на френската делегация, така че докато официалните лица се прибират по море, Париж да бъде парализиран във вземането на важни решения поне в периода, който ще бъде определен за отговор на Сърбия - 48 часа.<br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50869_A51nxfO9MISI1zlYRc7JkwSeQMc5tg.jpg" style="height:322px; width:500px" /></p> <p><em>Поанкаре и Николай II в Петербург</em></p> <p>В момента, в който Поанкаре и Вивиани напускат петербургския пристан, австро-унгарският посланик в Сърбия връчва подготвената нота на сръбския министър на финансите, тъй като премиерът Пашич се намира на предизборна обиколка в провинцията. В нотата се съдържат следните искания към Белград:</p> <p>1)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Закриване на всички издания, които проповядват ненавист към Австро-Унгария или накърняване на териториалната й цялост</p> <p>2)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Закриване на организацията &bdquo;Народна отбрана&rdquo; и всички други организации, агитиращи срещу Австро-Унгария</p> <p>3)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Премахване на антиавстрийските елементи в системата на народното образование</p> <p>4)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Уволняване от военна и държавна служба на всички военни и чиновници, занимаващи се с антиавстрийска пропаганда</p> <p>5)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Да бъдат допуснати представители на австро-унгарската държава на територията на Сърбия за пресичане на всякаква антиавстрийска дейност</p> <p>6)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Да се проведе разследване срещу всички заподозрени в сараевското убийство, като в този процес участват и представители на Австро-Унгария</p> <p>7)&nbsp;&nbsp; &nbsp; Да се арестуват майорите Воислав Танкосич и Милан Циганович, заподозрени в участие в атентата</p> <p>8)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Предприемане на ефективни мерки за пресичане на контрабандата на оръжие на сръбско-австрийската граница и арестуване на заподозрените граничари, подпомагали прехвърлянето на Принцип и другарите му</p> <p>9)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Предоставяне на обяснения по повод на враждебните изказвания на сръбски чиновници спрямо Австро-Унгария непосредствено след атентата</p> <p>10)&nbsp;&nbsp; &nbsp;Незабавно да се уведоми Виена за предприетите мерки за изпълняване на предходните точки.<br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50869_34m5sUlg47ZWQ0wbZno77ID0XuM9zg.jpg" style="height:384px; width:500px" /></p> <p><em>Връчването на ултиматума в Белград</em></p> <p>Тези искания оформят контурите на един класически ултиматум, който трябва единствено да трасира пътя към войната. Самият директор на канцеларията на Берхтолд декларира пред германския дипломат княз Щолберг, че всяка държава, която поне малко държи на своята чест и достойнство, би отхвърлила подобен документ. Но във Виена са прекрачили една линия, без самите да съзнават добре това. Техният ултиматум не е просто повод за започване на война срещу Сърбия, а задава старта на общоевропейска конфронтация.</p> <p>Стремейки се да си извоюва правото да накърнява суверенитета на една страна и нейното конституционно устройство Австро-Унгария нарушава грубо съществуващия европейски баланс на силите. Не толкова с целите си, а с използваните средства дуалистичната монархия сама провокира интернационализацията на очертаващия се конфликт.&nbsp;</p> <p>Вероятно, ако Австро-Унгария бе започнала незабавно военни действия, произтичащи от самия факт на подкрепата, която са получили терористите от сръбските военни среди, войната е можело да бъде локализирана. Тази теза се поддържа и от Джон Кигън в неговия прочит на историята на Първата световна война. Стремейки се да съставят ултиматум, който да направи войната неизбежна, авторите му създават продукт, който се явява по-опасен от самата война, която са проектирали.</p> <p>И докато поне Англия и Франция са можели да преглътнат разгрома на една балканска държава, то ултимативните подходи за промяна на европейското статукво се възприемат като непосредствена опасност и за самите тях.&nbsp;</p> <p>Руският външен министър Сазонов и английският - Грей, запознавайки се с творението на виенската дипломация, разбират, че Европа е на ръба на войната. Самият факт, че в Петербург не могат и да си помислят да стоят безучастни при очертаващия се австро-сръбски конфликт, а Лондон разбира своята обреченост да вземе страна в континенталната разпра, говори за цялата недалновидност в поведението на Централните сили.</p> <p>Хабсбургската отмъстителност и германската безцеремонност не просто реактивират сили на противодействие, те не позволяват на собствените си лидери да вземат рационални решения. Всичко се залага в името на мечтата на Австро-Унгария да изживее своя триумф на Балканите, като неговото постигане ще се превърне в европейски и световен триумф за Германската империя и нейния тщеславен монарх.</p> <p>Доколкото австрийската експанзивност е насочена към Балканите, най-дейна в опитите за нейното обуздаване е руската дипломация. Външният министър Сазонов подема каскада от инициативи, в които се съдържа голяма доза импровизация и много малко прозорливост. Доколкото я има последната, тя се съдържа в опитите му да постави ясно разграничени линии между механизмите, които биха довели до разкриване и наказване на организаторите на покушението в Сараево и онези пунктове в ултиматума, които накърняват суверенитета на Сърбия.</p> <p>Руският министър се опитва едновременно да започне преки преговори с Виена, да накара Германия да обуздае своята съюзница, заедно с това да респектира същата тази Германия с ангажирането на Англия и Франция с избухналата криза на Балканите и накрая да постави решаването на конфликта в ръцете на една бъдеща конференция на Великите сили.&nbsp;</p> <p>В цялата тази дипломатическа плетеница като червена нишка се прокрадва стремежът на Сазонов да наложи в Париж и Лондон възприемането на единен подход спрямо разразилата се криза. Една част от тази задача очевидно е решена при посещението на Поанкаре и Вивиани в Петербург. Французите буквално подписват &bdquo;празен чек&rdquo; на Русия. По спомените на Палеолог френският президент заявява, &bdquo;че е необходимо Русия да демонстрира твърдост и ние да я подкрепим&rdquo;. Поведение, коренно противоположно на това, което е имала френската дипломация по времето на Балканските войни. Фактът, че руската дипломация налага на съюзника си оказването на безусловна подкрепа, е сам по себе си позитив за Певческий мост , който и днес си стои някак недооценен.</p> <p>Опитът на Сазонов да бъде удължено времето за отговор на австрийската нота е отхвърлен от Берхтолд. Наред с това руската страна съветва Белград да бъдат приети всички искания, с изключение на тези, които нарушават суверенитета на страната. Този демарш далеч не е с примирителна насоченост и въздействие, както изглежда на пръв поглед. Той подсказва на сръбските управляващи, че някои от австрийските искания най-малкото могат да бъдат разглеждани като предмет на бъдеща дискусия. В разговора си с австрийския посланик в Петербург руският външен министър маркира точки 1,2, 4 и 5 &nbsp;като неприемливи и настоява те да станат предмет на официални руско-австрийски преговори. Паралелно с това Николай II откликва положително на апела на сръбския принц-регент за помощ.</p> <p>В създалата се ситуация отговорът на сръбското правителство изглежда напълно задоволителен. Той възприема всички искания на хабсбургската дипломация, с изключение на това да бъдат допуснати австрийски комисари, които на място да следят за изпълнението на поетите ангажименти. Ако Виена е допускала дори минимален шанс за мирно решаване на кризата, спокойно е можела да се задоволи с постигнатото до момента. &nbsp;Тя пропуска предоставилата й се възможност в жаждата си да наложи по един категоричен начин своята доминация на Балканите. Без да осъзнава, тя вече се е превърнала в жертва на германската мегаломания. Берлин наистина може да й осигури подкрепа във всяка една ситуация, но не може да гарантира запазването на мира в Европа. А Австро-Унгария няма необходимия обществен, политически и военен капацитет да оцелее в условията на мащабен военен катаклизъм. Самото й функциониране като държава е плод на крехък вътрешнополитически и международен баланс, който империята трябва да пази като своя най-висша ценност. Вместо това тя провокира старта на една крайно опасна авантюра.</p> <p>---------------------</p> <p>i В началото на кризата посланикът се опитва да действа в примирителен тон, но след като буквално е наруган от Вилхелм II, променя поведението си на 180 градуса.</p> <p>ii Адресът на руското външно министерство.</p> <p>iii Сазонов. <em>Спомени</em>.</p> <p>iv Австро-Унгария не възприема този отговор като задоволителен, дори и като база за бъдещи преговори.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>