За брадата жена българската преса пише и преди 100 години

<p>В илюстрованото седмично списание &quot;Аз знам всичко&quot; от месец май 1915 г. четем следното:</p> <p>&quot;Според парижкия вестник &bdquo;Журнал&ldquo;, в Биариц се случил един твърде интересен епизод.</p> <p>В един хотел слязла една брадата жена. Властите подозрели, че е някой преоблечен шпионин. В хотела се явили полицейски агенти, които завели подозрителната госпожа в участъка. Полицейският комисар се убедил, че действително се касаело за една жена, само указал друго, че брадата ѝ е фалшива и казал да я извади.</p> <p>Госпожата хванала с двете си ръце брадата и извикала:</p> <p>- За Бога, оставете ми брадата, тя е моето украшение.</p> <p>Впоследствие се оказало, че брадата е естествена и че мис Джулия Пастрава изкарвала прехраната си, като се излагала на показ в един &bdquo;музей на чудовища&ldquo;.</p> <p>Брадатата жена била пусната на свобода и веднага си заминала от Биариц.&quot;</p> <p><em><strong>сп. &quot;Аз знам всичко&quot;, май 1915 г.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em><strong><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36719_ImIPJztEhbaRB3N5mu2fpLUOOqLikT.jpg" /></strong>За разлика от много други жени с подобна външност, показвани по онова време по панаири и циркове като атракция, Клемонтин Доле има съвсем нормален живот. Жена с характер, тя напълно осъзнава и приема различието си. Приета е добре от обществото, омъжва се, със съпруга </em>ѝ <em>имат пекарна и кафене, наречено в нейна чест &quot;Кафенето на брадатата жена&quot;. По време на Първата световна война тя става милосърдна сестра от Червения кръст. Едва след като овдовява през 1928 г. Доле се изявява няколко пъти пред публика. Умира през 1939 г. на 74 години. По нейно желание на гроба </em>ѝ <em>е изписано: &quot;Тук почива брадатата жена&quot;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Друга любопитна статия, откриваме във вестник &quot;Литературен глас&quot; през 1940 г.:</p> <p>&quot;Преди няколко дни от Стара Загора се съобщи един много интересен случай за символно променяне на пола. На 13 септември 16-годишната ученичка Тинка Генчева придобила мъжки пол, след хирургическа намеса. Операцията продължила доста време, но излязла напълно сполучлива, без по-нататъшна опасност за живота на претворения юноша. Неговата промяна на пола е толкова съвършена, че е получил мъжко име и е записан в VI клас на мъжката гимназия.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/36719_p6wjbFJmTsYhfNfWAq16oQdOFoYuJW.jpg" /></p> <p>Още от малка Тинка проявявала особено влечение за дружба изключително с момчета. Още тогава била подложена на медицински преглед, но не било намерено нищо особено в половото ѝ развитие. Към 14-тата ѝ година това влечение се проявило още по-силно. Тогава родителите ѝ били посъветвани да вземат нужните мерки, но те мъчно могли да се примирят с мисълта за прераждането на момичето в момче. През всичкото време като момиче, Тинка била даровита ученичка и със силно развито чувство към политика и общественост. Едва тази година тя започнала да проявява очебийни признаци на мъж, защото гласът ѝ станал дебел и груб, покарали ѝ мустаци, и пр. Поради това, била подложена на операция, която да улесни промяната на пола ѝ.</p> <p>Съобщава се също, че в старозагорската болница се намирало и едно момче на 4 години, което подлежало да бъде превърнато на момиче. В един период от 25 години в Старозагорска област били извършени около 5 операции за промяна на пола.</p> <p>Досега са известни много случаи из разните страни на света, при които не само животни, но и хора са променяли пола си. След като живяли няколко време като мъже или жени, те се превръщали в лица от другия пол и то или съвсем самоволно, или с помощта на лекаря, за да улесни новия пол да се прояви напълно. След настъпилата промяна тези хора заживявали напълно живота на новия си пол.&quot;</p> <p><strong><em>в-к</em></strong> <strong><em>&quot;Литературен глас&quot;, септември 1940 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p>