- Автор: БТА
- 24 Май 2025
- 307
- 4
На 24 май 1975 г. – Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, е открит паметник на двамата братя равноапостоли пред Народната библиотека (днес Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий") в София.
Основният камък на паметника е положен на 13 февруари 1969 г., а строежът е завършен през1972 г.
През 1963 г., когато Народната библиотека „Васил Коларов“ е преименувана на „Кирил и Методий“, е обявявен конкурс за изготвяне на паметник на светите братя на мястото на досегашния бюст на Васил Коларов. Проектът за паметник преминава през шест конкурса в периода 1963 – 1966 г., а фигурите на братята претърпяват известни трансформации. Окончателното решение е двете фигури на Кирил и Методий да са с еднаква височина, тъй като историята утвърждава двамата братя като равноапостоли.
Паметникът е дело на скулптора Владимир Гиновски (1927-2014), който е автор на паметниците на Христо Ботев във Враца и Неофит Рилски в Банско. За оформлението на фигурата на Кирил Владимир Гиновски се води от първия негов стенописен образ в църквата „Сан Клементе“ в Рим, Италия. Скулпторът представя Методий като първи славянски архиепископ и разпространител на книжнината, като подчертава неговата душевна устойчивост и воля. Фигурите са изработени от бронз със 78 процента мед и височина 3,85 м, пиедесталът е висок 1,50 м и е изграден от полиран гранит.
Проектът за оформлението около монумента е дело на арх. Иван Иванчев (1915-1994) и включва плочи от бял, сив и черен гранит, каменни цветарници и каменни пейки.
На 13 февруари 1969 г., по случай 1100 години от смъртта на Константин-Кирил Философ, се извършва тържественото полагане на основния камък на паметника на славянските будители пред Националната библиотека „Кирил и Методий“.
В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем:
Неговият гений роди безсмъртието на славяните
Хиляден митинг на столичани по случай 1100-годишнината от смъртта на Константин-Кирил Философ. Тържествено полагане на основния камък на паметник на славянските будители пред Народната библиотека „Кирил и Методий“
София, 13 февруари 1969 г. /БТА/ На вси славяни той даде писмо и в мрака на Средновековието откри пътя към тяхното единение и братство. Оттогава времето отброи 11 столетия, но епохалното дело на Константин-Кирил и неговия брат Методий премина във вечността, остана завинаги безсмъртно. Безсмъртно и жизнено е то в сърцето на всеки българин, защото оттук, от България, гениалното им творение тръгна към другите славянски народи, стана меч в борбата им срещу чуждите нашественици.
Новатор по дух, революционер в делото си, борец-хуманист, Константин-Кирил се изяви като един от първите родоначалници на Ренесанса.
Синове и дъщери на славни деди, днес ние славим подвига на двамата солунски братя, гордеем се, че България стана люлка на славянската писменост и култура. Близо 10 000 столичани – младежи, ученици, студенти, дейци на просветата и културата, граждани изпълниха днес градината пред Народната библиотека, околните булеварди и улици, за да присъстват на тържествената церемония около обозначаването на мястото, където ще се издигне паметникът на Кирил и Методий.
Звучат родолюбиви песни, редуват се скандирания „Да живее майка България“.
Сред присъстващите на тържеството бяха заместник-председателят на Министерския съвет Петър Танчев, секретарят на ЦК на БКП Венелин Коцев, председателят на Бюрото на Народното събрание акад. Сава Гановски, министърът на външните работи Иван Башев, първият секретар на ЦК на Комсомола и председател на Комитета за младежта и спорта при Министерския съвет Иван Цанев, завеждащият отдел „Наука и образование“ на ЦК на БКП Георги Атанасов, първият секретар на Софийския градски комитет на БКП Ангел Тодоров, негово светейшество Кирил, патриарх български, ръководители на творчески съюзи, институти и организации, ректори на висши учебни заведеше, видни български учени.
Величественият митинг на столичани бе открит от председателя на Софийския градски народен съвет арх. Георги Стоилов. Целият български народ – заяви той, отдава заслужена почит и възхвала на безсмъртното дело на двамата братя Кирил и Методий, чиито имена са записани със златни букви в хилядолетната ни история. Тяхната неуморна и многостранна просветителска дейност стана трайна и непоклатима основа за изграждането и развитието на българската и славянската духовна култура, която издържа изпитанията на историята и възтържествува през вековете.
Ние се гордеем – подчерта арх. Георги Стоилов, че сме славни потомци на великите първоучители и най-ревностни последователи на техния безпримерен хуманизъм и родолюбие, защото малко са народите, които са имали щастливата съдба да се сдобият със своя писменост в онези далечни времена, когато в по-голямата част на света е царял мрак и безпросветност, запаленият факел на знанието и просвещението от братята Кирил и Методий, съхранен дълбоко в душата и сърцето на българина, устоя на всички превратности на съдбата и се разгоря с буен и неугасим пламък… (…)
Слово за безсмъртното дело на двамата братя произнесе председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев…
Първият секретар на Партийния комитет за висшите учебни заведения Румен Попов прочете приветствена телеграма до Централния комитет на БКП, приета с въодушевление от участниците в митинга.
Над събраното множество се разнасят стиховете на „Върви, народе възродени“, химн на нашата гордост, апотеоз на вечния стремеж на българина към светлина и знание.
След това официалните лица се отправиха към мястото, където ще бъде издигнат величествен паметник на Кирил и Методий. председателят на Комитета за изкуство Павел Матев откри гранитната плоча. В нея са вдълбани думите: „На братята Кирил и Методий, създатели на българската и славянската писменост, тук признателният български народ ще издигне паметник“. В тържествената тишина представителен оркестър изпълнява химна на България „Мила родино“. (…)
За официалното откриване на паметника на светите братя Кирил и Методий четем в бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:
Неугасимо ще светят славянските букви на знанието и културата
Открит е паметникът на Кирил и Методий в столицата
София, 24 май 1975 г. /БТА/ Отново е 24 май – празник, роден от буквите на Кирил и Методий.
Празник свят и скъп на всяко българско сърце. Пред величавия подвиг на двамата братя векове наред се прекланя българският народ, обкичва с цветя ликовете им, издига ги като символи на могъщия дух на българите, на духовното единство на славянския род.
Пред храма на българската книжнина, носещ тяхното име, в центъра на столицата, днес признателна България издига паметник в тяхна прослава. В деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и българския печат паметникът бе тържествено открит. За да остане в бъдещето като горещ изблик на живата вяра в моралните сили и несломимия дух на народа, преминал през историята...
Градината пред Народната библиотека и околните улици се изпълниха с хиляди столичани, дошли да отдадат почит към великото начало, началото, което откри пътя на България към висините на световната цивилизация.
Сред присъстващите бяха другарите Живко Живков, Иван Попов, Пенчо Кубадински, Пеко Таков, Георги Боков, Георги Йорданов, заместник-председателите на Държавния съвет Георги Джагаров и Митко Григоров, заместник-председателят на Министерския съвет Мако Даков, секретарят на постоянното присъствие на БЗНС и секретар на Националния съвет на Отечествения фронт Лалю Ганчев, министърът на народната просвета Ненчо Станев, председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев, завеждащият отдел „Наука и образование“ на ЦК на БКП Георги Атанасов, председателят на ИК на СГНС Иван Панев, директорката на Националната библиотека „Кирил и Методий“ Костадинка Калайджиева, първият секретар на ЦК на ДКМС Енчо Москов, ръководители на обществени и масови организации, представители на творчески съюзи и институти, дейци на изкуството, културата и науката, студенти, ученици.
Тук бяха гостуващият за празника виден гръцки поет Янис Рицос и други чуждестранни гости.
Тържествено прозвуча националният химн на Народна република България, прочувствено слово произнесе председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев:
Слово произнесено от председателят на Комитета за изкуство и култура Павел Матев:
Тук, пред Народната библиотека, пред храма на българската книжнина се стече културна София, за да присъства на едно голямо и скъпо нам събитие – откриването на паметника на братята Кирил и Методий, създателите на славянската писменост. Аз не се съмнявам, че тук духом с нас е цялото ни отечество, всички негови синове и дъщери, чиито души са осветлени от делото на двамата братя, от чистата и древна история на България, от гордите дела на нашите велики предтечи, от това кипнало наше небивало съвремие, в което партия и народ – единни и вдъхновени градят най-хубавата бъднина на Родината.
Като благодарни потомци ние отдаваме откровено и почтително уважение към нетленното дело на двамата братя. Техните исполински силуети единадесет века се изправят на хоризонта на България и вечно ще се виждат на този хоризонт като нейна духовна емблема. Делото на Кирил и Методий неизменно ще подхранва нашето национално достойнство, основано на съзнанието, че „и ний сме дали нещо на светът – и на вси славяни книга да четат“, защото да можеш в мрачината на оня далечен век да прозреш чак до нашите дни, да разбереш с какво може да се победи времето, да надмогнеш обстоятелства, които те ограничават с догматично триезичие, да създадеш писмена, чрез които да се запазва, да се обезсмъртява и осъществява народната история, да видиш културното поле като поле на сътрудничество и братство – това означава да притежаваш черти, които ти предричат и осигуряват вечен живот, нетленност, чието друго име е гениалност. Такова гениално, сиреч нетленно, е делото на двамата братя. Такива нетленни са и техните образи и всяко българско чадо ги носи в душата и сърцето си. Социалистическа България, пълна с признателност и благодарност, днес облича с бронз тези образи и ги поставя на това място – пред храма на българската книга, та вечно да стоят тука, докато над нас свети българско небе, докато падат хлебни дъждове и духат балкански ветрове, докато се раждат хора, които носят българско име и четат святата азбука на Кирил и Методий…
Това дало – делото на Кирил и Методий ще пребъде, неугасимо ще светят славянските букви на знанието и културата, ще ги носят в бъдното…народите.“ (…)
Под бурните аплодисменти на множеството членът на Политбюро на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет Живко Живков откри паметника с думите: „Много векове светлото дело на братята Кирил и Методий е тачено от българския и другите славянски народи, тъй като е стимулирало тяхното духовно развитие и векове наред е символ на духовния им живот, това дело е безсмъртно и ще живее през вековете!“
В този миг гръмна химнът „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви…“
Пред белокаменната сграда на националния храм на книгата се откроиха гордите фигури на Кирил и Методий, излъчващи духовна красота и мощ, титанична мисъл, мъжество и воля. Паметникът е дело на известния скулптор Владимир Гиновски, а архитектурен оформител е заслужилият деятел на изкуствата Иван Иванчев. Четириметровите бронзови фигури са поставени върху монолитен гранитен блок, в подножието на паметника бяха положени венци от името на ЦК на БКП, Комитета за изкуство и култура, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на българските профсъюзи, ЦК на комсомола, софийския ГК на БКП, СГНС, творчески съюзи и институти, висши учебни заведения, училища, народната библиотека и други.
Хиляди младежи и девойки, граждани и гости на столицата преминаха пред паметника, за да оставят цветя в знак на признателност към безсмъртното дело на славянските просветители Кирил и Методий,
През 1990 г. в руския град Мурманск е издигнат паметник на Кирил и Методий, който е копие на скулптурата на Владимир Гиновски. Първият в Русия паметник на славянските първоучители е подарък на града от фонд „13 века България“:
Разширяване на духовните мостове
София, 3 март 1990 г. /БТА/ Днес в държавно-обществената организация „13 века България“ на делегация от СССР бе връчен документ за дарение, според който бронзово копие на статуята на Кирил и Методий ще отпътува за Мурманск. Това е знак на признателност, че именно там през 1986 година за първи път в Съветския съюз бе отбелязан деня на славянската писменост.
На церемонията говориха министрите на културата на България и РСФСР Кръстю Горанов и Юрий Мелентиев. Те се спряха на близостта на славянските народи, на нарастващата днес роля на славянските културни ценности и на необходимостта да се съхраняват и развиват с общи усилия обичаите и традициите. Митрополит Питирим – член на съветската делегация, подчерта взаимодействието и взаимното проникване на българската и руската духовност през вековете.
Сред присъстващите бе и посланикът на СССР у нас Виктор Шарапов.
В отговор на дарителския жест на нашата страна, гостите предоставиха за сбирката на музея „Земята и хората“ голям къс апатитова руда с висока стойност. Те съобщиха, че паметникът, дело на скулптора Владимир Гиновски, ще бъде официално открит в Мурманск в навечерието на 24 май.
Делегацията положи цветя пред паметника на двамата славянски първоучители пред Народната библиотека. Тя участва и в тържествата за 112-годишнината от Освобождението на България от османско иго.
В бюлетин „Международна информация“ на БТА четем за откриването на паметника в Мурманск:
В Мурманск бе открит паметник на св. св. Кирил и Методий
Мурманск, 22 май 1990 г./кор. на БТА Румен Попов/ През тази седмица културният живот в този заполярен град – герой преминава под знака на празниците на славянската писменост. Многобройни са проявите, организирани от мурманската общественост – литературни срещи, участие на млади български творци, празници на народните изкуства, научна конференция, посветена на делото на първите славянски учители Кирил и Методий, вечер на българо-съветската дружба.
Днес преди обяд в Мурманския музей бе открита художествена изложба на българските художници Иван Димов и Стоян Цанев.
През 1986 г. в Мурманск за първи път в Съветския съюз бе честван Денят на славянската писменост. Примерът бе последван от Вологда, Новгород, Киев, а тази година и от Минск. От областен големият празник премина в републикански, междурепубликански и съюзен.
През март 1990 г. в София бронзово копие на паметника на св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в нашата столица, работа на скулптура Владимир Гиновски, от името на държавната обществена организация „13 века България“ бе дарено на гр. Мурманск. Паметникът премина през земите на Белорусия, Украйна и Русия, за да се установи в достославния град на бреговете на Северния ледовит океан.
Кулминацията на тържествата бе днес, на площада пред областната библиотека, където се бяха събрали стотици жители на заполярния град, представители на областните партийни и държавни ръководства, на обществените организации, български и съветски дейци на културата и изкуството, представители на духовенството. Тук е и българска делегация, водена от заместник-министъра на културата Тодор Кръстев.
В словото си заместник-министърът на културата на СССР Юрий Хилчевски подчерта, че пред паметника на великите братя Кирил и Методий народите на Съветския съюз и България възстановяват живата връзка между миналото и настоящето. Той изрази увереността си, че тя ще помогне за изграждане на духовни мостове между нашите народи върху основата на общочовешките ценности, благородните хуманни завети на славянските първоучители за бъдещето на нашите братски отношения.
След тържественото откриване на паметника на св.св. Кирил и Методий бе отслужен молебен и се извърши освещаване. Музикални състави изпълниха богата програма.
