- Автор: Гласове
- 25 Апр 2026
- 2237
- 5
Уста Генчо Кънев е една от големите, но дълго недооценявани фигури в българската архитектурна история. Той е не само тревненска, но и национална слава - майстор, който стои на границата между две епохи. Ако Колю Фичето е най-големият строител на Възраждането, то Уста Генчо Кънев е човекът, който прави решителната крачка към Новото време, към новобългарската архитектура, към по-модерното мислене за пространство, фасада, план и обществена сграда.
Роден през зимата на 1829 г. в махала Генчовци край Трявна. Първата му голяма школа е семейството. Баща му - уста Къню Ганчев Тревнали, известен строител на военни укрепления и фарове край Цариград - го въвежда в занаята още от дете. Генчо чиракува дълги години, като започва от най-тежката и груба работа - да бърка вар, да носи материали, да върши онова, без което не се става истински майстор.
Освен от баща си и от българските майстори, той се учи и от онова, което вижда по пътя си. Бил е в Цариград, Влашко и Русия. Във Влашко и в Одеса изучава нови архитектурни форми, начина на организация на строителството и европейския подход към плана и фасадата. Гледа, мери, записва, чертае. Не се срамува да пита. След Освобождението дори разглежда разрушени сгради, за да разбере по-добре конструкцията им.
Женен е за Злата Дабкова от село Веленци, от която има две дъщери и един син. Построява и собствена къща в Трявна – първата жилищна сграда в града с корниз, което също говори за новаторския му дух.
Уста Генчо Кънев е културен и общителен човек, познат на търговци, настоятели, общественици и учени. Знаел е няколко езика. Помагал е финансово на делото на Васил Левски. За него синът му Дабко Уста Генчов е оставил ценни свидетелства.
Краят му е трагичен. На 5 март 1890 г. се удавя в морето при неясни обстоятелства. Погребан е в Сарафово.
Уста Генчо Кънев (седналият вдясно)
Сведенията за личния му живот не са много, но всичко, достигнало до нас, очертава образа на изключително трудолюбив, физически здрав, почтен и взискателен човек. Той държал на думата си, работел с договори, изпълнявал точно поетите задължения и довеждал делата си до край. Съвременниците му го помнят като майстор, който не само строи, но и организира целия процес - намира работници, доставя материали, следи качеството и отговаря за крайния резултат.
Катедралният храм „Успение Богородично“ във Варна
Един от най-големите върхове в делото на Уста Генчо е митрополитският храм „Успение Богородично“ във Варна. Основният камък е положен през 1880 г. в присъствието на княз Александър I Батенберг. Проектът е изработен от арх. Василий Маас, но след различни затруднения и неуспешни опити да бъдат привлечени други строители, през 1884 г. ръководството на строежа е възложено на Уста Генчо Кънев.
Той пристига във Варна с тревненски майстори и започва работа в изключително трудни условия. Вдигането на тежките камъни става с лостове и ръчна сила. През 1885 г. строежът напредва бързо, но Съединението и последвалата мобилизация намаляват броя на работниците. През следващата година работата продължава с нови дърводелци, мазачи и общи работници. На 30 август 1886 г., макар сградата да не е напълно довършена, в нея е отслужена първата литургия.
За времето си това е най-представителната съборна църква в България – внушителна по мащаб, архитектура и красота. Тя е сред най-ярките свидетелства за зрелия талант на Уста Генчо.
Църквата „Успение Богородично“ в Габрово е едно от най-знаковите му произведения и сграда, която донася широка известност на майстора. До 1866 г. Генчо Кънев вече е издигнал в Габрово истинско архитектурно бижу - храм, какъвто по това време няма в цялата Дунавска област.
Църквата „Успение Богородично“ в Габрово
Първенците на града настоявали църквата да има камбанария и купол, а Уста Генчо изработил план, който изумил възложителите. До този момент малцина били виждали предварително начертан проект на такава сграда. За две години с помощта на множество майстори храмът бил издигнат. От Одеса била докарана голяма камбана, чиято история по-късно се превръща в част от градската памет.
Феликс Каниц също отбелязва красотата на тази църква и великолепната орехова резба в нея. Макар днес сградата вече да не съществува в първоначалния си вид, тя остава сред най-важните доказателства за таланта на Уста Генчо.
След добрата си работа по габровската църква Уста Генчо получава ново голямо доверие. На 5 март 1872 г. габровци сключват с него условие да продължи строежа на изоставената Априловска гимназия.
За целта той посещава Одеса, за да се запознае с Ришельовския лицей. Не получава готовия проект, но това не го спира – сам начертава плана, при това точно и с верни пропорции. Връща се в България и започва работа с около 30 майстори, работници и ученици. Впечатлен от хода на строежа, дори се отказва от възнаграждението си.
Априловската гимназия в Габрово
Априловската гимназия е един от най-важните примери за прехода към новата училищна архитектура в България и ясно показва колко мащабно мисли Уста Генчо.
Едновременно с работата си по Априловската гимназия Уста Генчо ръководи и строежа на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов. И тук той въвежда нововъведения, така че храмът да не прилича на дотогавашните църкви у нас. Това е важен пример за зрелия му стил и за стремежа му да обновява традиционната църковна архитектура, без да скъсва с нея.
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Свищов
Край морето Уста Генчо оставя не само варненската катедрала. Той издига и църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в Поморие, при това само за една година. Този строеж е показателен за бързината, организацията и увереността, с които работи майсторът.
Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в Поморие
Уста Генчо строи не само православни храмове. Един от интересните му обекти е католическият храм в село Трънчовица, Свищовско, изграден по западен маниер. Това е показателно както за широкия му професионален хоризонт, така и за способността му да работи в различни архитектурни традиции.
Католическият храм в Трънчовица
Сред храмовете, свързвани с неговото име, са и църквите „Св. Богородица“ в Елена, Калофер, Карнобат, Беброво и Чирпан, както и „Рождество Богородично“ в село Старо Стефаново. Те показват широкия географски обхват на работата му и доверието, което различни общности са имали към него.
Църквата „Рождество Богородично“ в село Старо Стефаново
На Уста Генчо се приписват и редица храмове, посветени на св. Димитър – сред тях катедралата във Видин, както и църкви в Горна Студена, Иречеково, Омуртаг и Айтос. Това допълва представата за него като майстор, работил из цяла България и оставил следи в десетки селища.
Други църковни строежи
Сред другите храмове, свързвани с неговото име, са църкви в Севлиево, Ямбол, Враца, Елхово, Здравец, Комарево, Тутракан и Червена вода. Списъкът не е окончателен, но достатъчно ясно показва колко широко е било присъствието му в българското църковно строителство.
Училищата на Уста Генчо
Особено големи са заслугите му в изграждането на училища. Той строи училищни сгради в Габрово, Варна, Бургас, Стара Загора, Карлово, Свищов, Калофер, Троян, Елена, Айтос, Разград, Търговище, Катунище, Боженци, Благоево, Върбица и други места.
Една от най-ранните и значими училищни сгради е училището „Св. Седмочисленици“ в Търговище. Смята се, че именно Уста Генчо е първият възрожденски строител, който в такъв мащаб оформя облика на българската училищна сграда преди и след Освобождението.
Мъжката гимназия във Варна и гимназията в Стара Загора
Сред по-големите образователни обекти, свързвани с него, са мъжката гимназия във Варна и гимназията в Стара Загора. Тези сгради допълват образа му на строител, който не само изгражда храмове, но и работи по ключовата за нова България задача – изграждането на просветна среда.
Мостовете по Дряновската река и мостът при Ганчовец
Уста Генчо има принос и в мостовото строителство. Известно е, че е строил мостове по Дряновската река и че е направил първия български мост с хоризонтално платно. Мидхат паша знаел за неговото майсторство именно по такива строежи, включително по моста при село Ганчовец.
Мостът при Бяла и срещата с Колю Фичето
През 1867 г., когато започва големият мост над Янтра при Бяла, Мидхат паша нарежда освен Колю Фичето да бъде повикан и Уста Генчо Кънев. Двамата велики майстори се срещат там, уговарят строителството и започват работа заедно. Уста Генчо често замества Фичето, но по-късно между тях се появяват разногласия по конструктивни и организационни въпроси. В крайна сметка той напуска строежа. Този епизод остава важен не само биографично, но и символично – като среща между Възраждането и Новото време.
Резбарските му работи
Освен строител, Уста Генчо е и добър резбар. Негов е амвонът на тревненската църква „Св. Георги“, иконостасът на църквата „Св. Димитър“ в Иречеково, както и владишкият трон в църквата в село Върбица. Резбата му се отличава с чисти линии и добър усет към растителния орнамент.
Големият принос на Уста Генчо Кънев е, че той стои на прехода между възрожденския строител и модерния архитект. Той не изоставя традицията, а я развива. При него вече се вижда ново отношение към фасадата, към плана, към пропорциите, към обществената функция на сградата. Особено големи са заслугите му за училищната архитектура – той създава тип училищна сграда, предназначена за светско обучение, чиито решения бързо се разпространяват в цялата страна.
Същевременно той продължава да развива църковното строителство, като вкарва нови конструктивни и художествени решения в куполите, камбанариите и засводяванията. Работи и върху мостове, складове, жилищни сгради, а според изследователите приносът му за развитието на обществената архитектура у нас е изключително голям.
Затова неслучайно той е наричан последният строител на Възраждането и първият архитект на Новото време.
Източници: literaturensviat.com, gotryavna.bg
