- Автор: Изследователски център „Тренд“
- 02 Март 2026
- 2538
- 21
В навечерието на националния празник 3 март представяме данни от проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа“, посветено на нагласите към националната идентичност и култура. Изследването е проведено в периода 12–18 януари 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст 18+. Проучването очертава общество, което ясно се самоопределя като национално, цени традициите си и усеща културната си идентичност най-силно в общността и семейството. В същото време значителна част от българите изпитват тревога за устойчивостта на тази идентичност в условията на глобализация и динамични обществени процеси.
Националната принадлежност – безапелационен избор
На въпроса „Вие лично като какъв се самоопределяте?“ 83% от анкетираните отговарят „българин“. Значително по-малки дялове се определят като „европеец“ (9%), „балканец“ (4%) или „гражданин на света“ (3%). Данните ясно показват, че националната идентичност остава водещата форма на самоопределяне.
Когато трябва да посочат с кое се чувстват най-свързани, 47% избират България, 30% – своя град или село, 12% – своя регион, а 7% – Европа. Местната идентичност е по-силно изразена сред жителите на по-малките населени места.
Какво обединява българите?
Според участниците в проучването най-силните обединяващи фактори са:
- традициите (71%),
- историята (69%),
- българският език (57%).
Тези три елемента оформят ядрото на националното самосъзнание и остават устойчиви маркери на общностната принадлежност.
60% усещат заплаха за културата
Въпреки силното чувство за национална принадлежност, мнозинството от анкетираните (60%) смятат, че българската идентичност и култура са в някаква степен застрашени.
42% посочват, че тя е „по-скоро застрашена“, а 18% – че е „силно застрашена“. Това очертава отчетливо усещане за културна уязвимост в съвременното общество.
Къде живее българската култура?
Две трети от българите заявяват, че се чувстват най-свързани с българската култура и идентичност по време на национални празници.
Освен това:
- 54% посочват семейството като основна среда на културна принадлежност,
- 50% откриват тази връзка в музиката, танците и фолклора.
Така културната идентичност се преживява най-силно в празничния ритуал, в домашната среда и в живата традиция.
Какво ни очаква след 20 години?
По-голямата част от българите смятат, че културата ще се съхрани под някаква форма.
-15% вярват, че тя ще бъде запазена и развита;
- 37% очакват тя да се адаптира към нови форми, но да остане разпознаваема;
- 19% прогнозират, че ще се загуби под влиянието на глобализацията;
- 15% смятат, че ще оцелее само в малки общности.
Данните показват умерен оптимизъм, съчетан с притеснения за бъдещето – националната идентичност е силна, но усещането за риск остава реално.
Проучването очертава общество, което ясно се самоопределя като национално, цени традициите си и усеща културната си идентичност най-силно в общността и семейството. В същото време значителна част от българите изпитват тревога за устойчивостта на тази идентичност в условията на глобализация и динамични обществени процеси.
