В ЕС само България не е подготвена за газова криза

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49429_GbzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEX.jpeg" style="height:281px; width:500px" /></p> <p><em>Зависимостта от транзита през Украйна е ограничена. Единствено България от всички 28 страни членки не би била в състояние да намери други източници на газ при краткот прекъсване на доставките</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Анализът, който е дълъг 120 страници, е дело на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн. Той посочва, че след зимата на 2009 г., когато част от Европа остана на студено заради спор между Украйна и Русия, сигурността на доставките се е увеличила.</p> <p>За това са допринесли няколко фактора. Първо, търсенето в Европа се оказва по-ниско от прогнозираното през последните пет години. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 - 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.</p> <p>На второ място се е подобрил достъпът до алтернативни източници на газ. Това включва както доставките от Русия (например от газопровода &bdquo;Северен поток&ldquo;), така и от втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това компенсира спадът в производството на газ в рамките на ЕС.</p> <p>На трето място, газопреносният капацитет се е увеличил в периода 2009 г.-2014 г. По-добрите трансгранични връзки позволяват значителни количества газ да бъдат доставяни на Европа в случай на криза. По-добрата инфраструктура позволява по-голяма диверсификация в рамките на вътрешния енергиен пазар на ЕС.</p> <p>Четвърто, след събитията от 2009 г. Европа въведе и прилага по-сериозни регулации относно сигурността на доставките.</p> <p>Зависимостта от транзита през Украйна е ограничена. Единствено България от всички 28 страни членки не би била в състояние да намери други източници на газ при краткот прекъсване на доставките.</p> <p>Наскоро българският премиер Бойко Борисов изрази тревога пред председателя на Ек Жан-Клод Юнкер от &bdquo;енергийна катастрофа&ldquo; след замразяването на проекта &bdquo;Южен поток&ldquo;. Според авторите на доклада Украйна, България, Турция и Македония са страните от континента, които ще пострадат най-сериозно при спиране на доставките.</p> <p>Макар до голяма степен ЕС все още да е зависим от руски газ, Съюзът е намалил зависимостта от доставки през Украйна. Между 2005 и 2014 г. транзитът през Киев е намалял от 121 на 57 милиарда кубически метра годишно. Делът на руски газ, доставян през Украйна, е намалял от 80% през 2005 на 50% през 2013 и 30% през 2014 г.</p> <p>Силно зависимите от украинския транзит държави са малки газови пазари с годишно потребление под 10 милиарда куб. метра годишно - България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия. Словения и Гърция не са чак толкова зависими, но пък биха имали трудности да намерят алтернативни доставки при кризисна ситуация, отбелязват авторите на доклада.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>