С поне 40 стотинки на киловатчас вдигат батериите цената на тока

Между 40 и 60 ст. за киловатчас струва преминаването на тока през батерия - зареждането ѝ, а след това и разреждането. Това каза за “24 часа” д-р Благой Бурдин, главен асистент в Института по електрохимия и енергийни системи към БАН.  Батериите са скъпи, дори да имате нулева стойност на електроенергията, тяхното използване ще вдигне цената на киловатчас, казва ученият. “Последно гледах батерия на “Тесла” от 3 мегаватчаса, тя беше с цена от 1,3 млн. долара без ДДС за САЩ. В левове ще бъде към 2 млн., или излиза към 600 000 -700 000 лв. за капацитет на съхранение на 1 мегаватчас. Това трудно ще се избие ценово, смята Бурдин.

 

1,5 млрд. лв. са предвидени в българския план за възстановяване за съхраняване на 6000 мегаватчаса електроенергия в батерии. Това трябва да се случи до 2026 г. Според вицепремиера Асен Василев батериите ще се произвеждат в България, за да се гарантира националната сигурност. Ако някой иска да направи завод за това обаче, трябва да го финансира сам, пари в плана за него не са предвидени.

 

Батериите ще са собственост на държавна компания, която ще е под шапката на Българския енергиен холдинг. Идеята е това предприятие да предлага услуга по съхранение на електроенергия и тя да се ползва от възможно най-голям брой производители. Според експерта обаче между петата и осмата година тези батерии, ако са литиево-йонни, трябва да се сменят, защото всяка има около 1500 цикъла на зареждане. Бурдин казва, че не е ясно и за какви батерии в плана за възстановяване става въпрос - стационарни или мобилни, защото технологиите били различнви. Според експерта не е обосновано да се прави една голяма система за съхранение на ток, а ако са много и равномерно разпръснати, трябва да се определят тяхното положение, характеристики, кой ще ги направи.

 

Батерия за съхранение на 1 мегаватчас е с размери на еднотонажен контейнер. Това означава 6000 такива да се монтират в различни места в страната.

 

В Германия имало батерии за 2,5 гигаватчаса, от които 3/4 са инсталирани при крайните потребители. Обикновено домакинство има соларни панели на покрива, а в мазето - батерии. Така инсталациите за съхранение били доста добре разпределени в мрежата и това подпомагало регулирането. Първата индустриална батерия за съхраняване на електроенергия е на “Тесла” в Австралия за 100 мегаватчаса, но това беше преди пет години. Отогава нещата са се развили, коментира изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. 

 

Според него батериите имат място като технология за съхранение ток, в по-кратки срокове. За дългосрочно съхранение по-скоро трябвало да се мисли за помпено-акумулиращи вецове и за електролизьори за производство на водород. Правилният подход бил да се работи в трите направления. Мощността на ПАВЕЦ “Чаира” например е към 800 мегавата, а капацитетът за съхранение - към 6000 мегаватчаса. Разширението и може да го увеличи до 11 000 - 12 000 мегаватчаса и ще работи 100 години, дава пример Бурдин.

 

В момента хит са литиевометал фосфатните батерии. Смята се, че те към момента са най-добрите, имат живот от около 10 години, или 3000 цикъла на зареждане и разреждане, посочва Ангелин Цачев. Има и оловни батерии, които са с най-кратък живот, но при тях цената е най-ниска и технологията за утилизация е много евтина.

 

И за едните, и другите трябвало да има решение как да се процедира след изтичане на експлоатационния срок, защото към този момент нямало технология за тяхното рециклиране.

 

Предвижданията в плана за възстановяване са площадките за батериите да бъдат разположени в близост до подстанции, или до производствени мощности с цел тяхното по-лесно присъединяване към преносната мрежа. Като единични мощности има батерии до 2 мегаватчаса, като най-често използваната е до 1 мегаватчас в 40-футов контейнер.

 

6000 мегаватчаса капацитет в зависимост от технологията на батериите може да се разрежда и зарежда в рамките на 2, 4, 6 или 12 часа. Оптималното време било 4 или 6 часа. 6000 мегаватчаса батерии, ако се инсталират у нас, трябва да отдават или да се зареждат от 1500 мегавата мощности за един час.

 

Според шефа на Електроенергийния системен оператор е необходимо сериозно проучване, преди да се пристъпи към изграждането на батерии, но със сигурност те щели да разнообразят възможностите на производителите на възобновяема енергия да я съхраняват.

 

Източник: "24 часа"