- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 12 Авг 2023
- 1831
- 18
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Новият бюджет лишава банките в България от огромна част от техните приходи и Асоциацията на банките в България търси спешно решаване на проблема. Той произлиза от бюджета, в чиито преходни и заключителни разпоредби се променя Закона за платежните услуги и платежните системи. Новите текстове постановяват, че така наречената платежна сметка за основни операции трябва да се обслужва от банките напълно безплатно, ако по нея физическите лица получават заплати, пенсии, социални помощи други обезщетения и стипендии.
Промените обаче са така разписани, че освобождават от такси абсолютно всичко – внасяния, тегления, преводи, услуги по електронно банкиране, обмяна на валута и т.н. Изключение се прави единствено ако тегленията се правят през банкомат на чужда банка. Самият обхват на закона касае милиони българи – огромна част от трудовия пазар, две трети от пенсионерите, студенти, безработни и други.
Към първото полугодие на тази година банковата система е събрала приходи в размер на 3.36 милиарда лева и от тях 27% се дължат именно на постъпленията от такси. Освобождаването на всички сметки и всички операции от такси е недоглеждане с потенциал да лиши системата от деветцифрени постъпления във време, когато се очаква влошаване на икономическата ситуация, и тя на свой ред крие потенциал да засегне банките по линия свита активност и приходи, както и през увеличение на необслужваните кредити. И докато в развитите пазари банките се стягат за по-сложната ситуация, у нас държавата им отнема източник на приходи и то без реално да е имала първоначално намерение да го стори.
Проблемите започват след опитите на финансовия министър Асен Василев да осветли оборотите и доходите на заетите в заведенията, където е ясно, че е налице сив сектор. Крайното решение, набелязано като изход от ситуацията е, практически всеки българин да получи право на безплатна банкова сметка, за да може в нея да получава заплатите си.
Практиката в Европейския съюз показва, че в действителност има такива сметки, но тяхното предназначение е да осигурят включване на лица, които преди това не са се възползвали от банковите услуги. Безплатни обаче са само получаването на конкретни плащания, каквито са например заплатите, пенсиите помощите, както и тегленията през банкомат. Преводи, електронно банкиране и т.н. не се освобождават от банкови такси. Също така, обхватът на мярката цели хората с ниски доходи, а не цялото население, както се получава от текстовете в Закона за бюджета.
Това е причината Банковата асоциация да търси съдействие от Българска народна банка, както и от управляващите. В момента Банковата асоциация подготвят предложения за прецизиране на поправката, като ще се търси съдействие от правителството, или от партия в арламента да внесе уточняващите поправки.
С действието си управляващите създават излишна бюрокрация и стремейки се да съберат допълнителни приходи в неясен размер, утежняват условията за функциониране на бизнеса.
По подобен начин преди 12 години Симеон Дянков задължи всички търговци да свържат касовите си апарати с Националната агенция за приходите и това струваше на бизнеса 96 млн. лв. Реалните резултати от експеримента показаха, че за целите 2011 и 2012 година допълнителните постъпления са били едва 90 млн. лв., което обезсмисля мярката, но утежнява дейността на частния сектор.
Всяка поща – банкомат
Мярка за облекчаване на живеещите в малки населени места пък подготвя транспортното министерство през Български пощи. Плановете, които датират от служебните правителства на Гълъб Донев, са пощенските офиси да се сдобият с ПОС терминали и специален интерфейс в компютрите на служителите. Така клиентите ще могат да налагат банковите си карти върху пощенския терминал, а пощите да им изплащат пожеланата сума в брой.
Така трябва да се компенсира тенденцията да се закриват банкови клонове, особено в малките населени места, където се прибират дори и банкоматите поради липса на изгода да се поддържат. През Български пощи такава услуга може да се осигури в 2800 точки.
В момента през пощите български пенсионери получават около шест милиарда лева годишно за пенсии (по 500 млн. месечно), което е малко под една трета от всички пенсии, които се изплащат в Държавата. Това обаче се случва на конкретни дати – парите пристигат, изплащат се по списък и въпросът приключва. С въвеждане на новата услуга всяка станция ще се превърне в трезор, съхраняващ сириозни суми и това изисква съответната подготовка – придобиване на софтуер и хардуер, повишаване на мерките за безопасност в пощенските станции, обучение на служителите, който в момента дори не освобождават пратки без да се плати в брой, защото клонове не притежават ПОС терминали.
