- Автор: mediapool.bg
- 13 Ное 2024
- 2839
- 65
Автори: Mediapool.bg, El Confidencial, Efsyn.gr, Delfi.lt
За икономическата миграция няма граници. Докато много мъже и жени от Източна Европа все още избират да напуснат родните си страни заради по-високи заплати на Запад, бизнесът в държави като България, Хърватия, Румъния, Гърция, Литва все повече разчита на работна сила от Киргизстан, Узбекистан, Пакистан, Индия и дори от екзотични дестинации като Непал, Бангладеш и Филипините.
Оказва се, че много компании са доволни от работниците от далечната чужбина - освен нископлатени, те се оказват и доста съвестни. Проблем обаче остават не само мудните процедури по издаване на разрешенията за работа, но нещо много по-важно - враждебността, с която в някои страни от Източна и Централна Европа се сблъскват хората от Азия. Расисткото и ксенофобско отношение към чуждите работници не е повсеместно, но го има и оставя много лош вкус.
България: Заплатата на "вносните" работници е 1000-1200 лв., но това не е всичко
България отчита сериозен ръст на вноса на работна ръка от чужбина през 2024 г., като има вероятност увеличението да се окаже 100% и дори повече спрямо 2023 г.
"Чел съм прогнози за около 20 000 работници, които е вероятно да влязат в страната общо за 2024 г., което би било приблизително двойно повече спрямо миналата година, че даже и повече", заяви пред Mediapool Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Неговите очаквания са ръстовете да продължат и да се ускорят в идните няколко години, защото нуждите на българската икономика са огромни, все повече фирми разчитат на внос на работници от чужбина и се появяват все повече посреднически агенции, които подпомагат процеса.
Освен това българската икономика все още е сравнително трудоемка, автоматизацията на производството не е на достатъчно високо ниво, поради което много отрасли все още разчитат на нископлатен труд. Заплатите, които получават нископлатените работници от чужбина, са около 500-600 евро на месец, което е малко повече от минималната работна заплата в България. Реално обаче разходът за работодателя е доста по-висок, защото включва самолетните билети, настаняването, таксите за визи, посредническите услуги и др.
Традиционен отрасъл, в който страната разчита на работна ръка от чужбина, е туризмът, но също и земеделието. Там се търсят предимно сезонни работници. Сред другите отрасли, които разчитат на работна ръка отвън, са също инфраструктурното строителство, транспортът и търговията.
По думите на Добрин Иванов България все още не е особено привлекателна за високоплатени работници отвън, а и за тях процедурите са по-различни - изисква се синя карта. Според директора на АИКБ големият въпрос е колко дълго се задържат чуждите работници в страната. Неговите наблюдения са, че това се случва за няколко месеца, след което се преориентират към още по-високоплатени позиции в Западна Европа.
България е атрактивна за хора предимно от Централна Азия и Югоизточна Азия, особено за бившите социалистически републики - Киргизстан, Узбекистан и т. н. В последно време обаче има и чувствителен приток на хора от по-нетрадиционни за България дестинации като Индия, Непал, Бангладеш, Филипини, Индонезия. Преди време България привличаше и хора от Виетнам (включително заради исторически добрите връзки между двете страни), но вече не е толкова атрактивна, защото виетнамците се преориентираха към по-високоплатени пазари, допълни Добрин Иванов. Много работници идват и от Турция.
Според директора на бизнес асоциацията конкурентни на България държави за вноса на работници са Румъния, Полша, Чехия, Словакия, които предлагат по-добри заплати, по-бързи и евтини процедури. Вносът на един работник в България отнема от 6 до 9 месеца, докато в другите страни понякога са достатъчни от 15 до 40 дни. "Ако затрудненият достъп до пазара на труда в България е държавна политика, то тя е недалновидна, защото тези хора идват тук, за да работи българската икономика", коментира Иванов. Според него икономическата миграция, при която българите отиват да работят на Запад за по-високи заплати, а у нас идват хора от държави с по-ниски доходи, е естествен процес, който е налице дори в развитите икономики. Неслучайно германските лекари отиват да работят в САЩ за по-високи заплати, заключи Иванов.
До момента в България не са регистрирани сериозни инциденти с чужди граждани, дошли в България не като бежанци, а като гостуващи работници. Проявите на език на омразата остават само в дискусиите в социалните мрежи като Facebook, където влиянието на проруските тролове и националистическите партии е значително. Много от коментарите за чуждестранните работници са негативни, включително, че те подкопават пазара на труда за българите, че България се пълни с чужденци и други подобни, които са нещо ново за българския обществен дебат.
На 28 март 2024 г. афганистанецът Джавед, който живее повече от 20 години в България и говори български език, беше бит пред дома си. Той и съпругата му, която е българка, бяха нападнати пред дома им от група непознати младежи и жестоко бити с метални тръби. Те чуват нападателите си да им казват, че са "дошли от много далече", пише за инцидента българската секция "Дойче веле". Тогава мъжът се обадил в полицията, която първоначално изобщо не приела сигнала му. Полицията се отзовала на сигнала, когато се обадила съпругата на мъжа, която е българка. Само три дни по-късно в историческия център на София крайни националисти организираха протест под мотото "Имигрантите вън от България".
"Не ми е известно да има случаи на насилие или принуда срещу чуждестранни работници. Българските работодатели като цяло смятат, че тези хора са много трудолюбиви и дисциплинирани. В страните, от които идват, те са свикнали да работят повече от 8 часа на ден и повече от 5 дни в седмицата, а в България основната им цел е да спечелят повече пари. Българските работодатели не прибягват до нарушаване на трудовите права на тези хора и не ги дискриминират, защото санкциите са много сериозни", каза още изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.
Хърватия: 500% ръст на нападенията срещу мигранти от Азия и Африка
От началото на 2021 г. Хърватия вече не налага квоти за работниците, идващи от страни извън ЕС. Така страната се опитва да се справи с хроничния недостиг на персонал, особено през летния сезон. В рамките на няколко години броят на разрешителните за работа, издадени от Министерството на вътрешните работи в Загреб, се е увеличил, включително броят на непалските, филипинските и турските работници в страната.
Но въпреки че са необходими за икономиката на Хърватия, тези работници не винаги са добре дошли. Скорошна статия във в. "Ютарни лист" показва, че в Хърватия между 2022 г. и 2023 г. броят на физическите нападения срещу африкански и азиатски граждани се е увеличил с около 500%, от 228 на 1150.
Гърция: Пакистанец ли ще ми иска пари?
В Гърция броят на мигрантите намалява след икономическата криза от последното десетилетие, която доведе до повече безработица в мигрантските общности, отколкото сред местното население. Много мигранти заминаха за други европейски страни с по-високи заплати и по-добри условия на труд, което причини сериозен недостиг на работна ръка на нископлатени позиции в критични икономически сектори като селското стопанство, туризма и ресторантьорството.
"Въз основа на оценките на работодателите и търговските камари в момента недостигът в сектори като строителство, туризъм, селско стопанство и занаятчийската индустрия може кумулативно да надхвърли 200 000 души, от които 55 000 само в туризма и може би още толкова в селскостопанския сектор", отбеляза през юни 2022 г. икономистът Апостолис Капсалис, който систематично изследва мигрантския труд.
Правителството на дясноцентристката партия "Нова демокрация" (включваща хора, които доскоро принадлежаха към крайната десница) - заедно с крайните политики на възпиране и отблъскване на новопристигналите бежанци и мигранти, както и с политика на лоши условия на живот в рушащи се бежански лагери и без адекватни програми за интеграция - беше принудено да легализира голям брой мигранти без документи, живеещи в Гърция, и да сключи споразумения със страни като Бангладеш, които изглежда нямат голям ефект.
Правозащитните организации и мигрантските общности продължават да документират забележителен брой случаи на расистко насилие срещу мигранти, бежанци и търсещи убежище, извършени или от членове на крайнодесни групи (по-специално неонацистката "Златна зора"), или работодатели, които се стремят да избегнат задълженията към своите работници мигранти - да не си търсят натрупаните заплати, да вземат по-малко пари от договореното или да приемат по-лоши условия на труд.
Много жертви на расистко насилие са работници, особено в селскостопанския сектор и в сферата на кетъринга и храните.
За да се запълни празнината в официалното и ефективно регистриране на расистко насилие в Гърция, през октомври 2011 г. беше създадена Мрежата за регистрация на расистко насилие по инициатива на Националната комисия за правата на човека и ВКБООН в Гърция. След осъждането на "Златна зора" Годишният доклад на мрежата за 2021 г. за първи път не регистрира инциденти на организирано насилие от крайнодесни групи, макар че бяха вписани общо 28 инцидента.
При един от тях извършителят е работодател в селското стопанство, а според показанията на жертвата е полицай по професия. "Когато жертвата, заедно с други работници (всички от африкански произход), поискаха изплащане на договорените натрупани заплати, "работодателят... с помощта на колегите си от националната полиция и под дулото на оръжие, отхвърли всички искания за плащане на работниците. Жертвата избяга", пише в доклада.
През 2022 г. мрежата регистрира 33 случая на расистко насилие, като в два от тях извършителите са работодатели. Прави впечатление описанието на единия инцидент от жертвата: "Единият държеше пушка, а другият пистолет и викаше: "Оправяй си нещата. Пакистанец ли ще ми иска пари? Ще напуснеш Гърция... Ако не си тръгнеш, ще ти прережа гърлото".
През 2023 г., последната година, за която е публикуван доклад, мрежата регистрира 89 случая на насилие спрямо бежанци и мигранти. При 6 инцидента като извършители са докладвани работодатели.
Забележителен е расисткият погром срещу бежанци и мигранти през август 2023 г. в Еврос. Преследвачите колективно се насочват към бежанците и мигрантите като отговорни за големия пожар, горял с дни в гората Дадия, като незаконно задържат група мигранти и бежанци в ремарке, използвайки расистки и унизителни изрази и подбуждайки към насилие. По същото време в Атина е убит пакистански мигрант при обстоятелства, подобни на расисткото убийство на пакистанеца Сахджат Лукман на 17 януари 2013 г., за което бяха осъдени двама извършители. Шираз Шафтар, 23-годишен пакистанец, беше смъртоносно намушкан в ранните сутрешни часове на 12 август близо до гара Перисос. До него бяха открити личните му вещи и мобилният му телефон.
Литва: Доскоро имигрантите бяха литовци, сега са хора от Централна Азия
През 2023 г. в Литва живеят приблизително 222 000 чужденци. По-голямата част са граждани на трети страни. 88% (194 881 души) са притежатели на разрешение за временно пребиваване, което често се издава за 1-2 години. Гражданите на ЕС или членовете на техните семейства представляват едва около 3% от чужденците (7363 души).
Десет години по-рано, през 2013 г., в Литва са живеели около 33 000 чужденци, а през 2021 г. - приблизително 100 000 чужденци. Това означава, че за последните 10 години броят на чужденците в Литва се е увеличил 6-7 пъти.
Мнозинството от хората с разрешение за временно пребиваване са в страната именно с цел работа (81 548 души), а останалите са с други цели - събиране на семейството, образование и др.
През 2023 г. по-голямата част от чужденците, живеещи в Литва, са граждани на Украйна (86 352 души), Беларус (62 165 души), Русия (15 888 души), Узбекистан (8253 души), Киргизстан (6205 души), Таджикистан (5701 души), Азербайджан (3833 души) и Казахстан (3116 души).
До 2016 г. чужденците, влизащи в Литва, за да работят, трябваше да получат специално разрешително за работа, но впоследствие това изискване отпадна заради нарасналите нужди от работна сила. През 2023 г. броят на трудовите мигранти остава висок: 81 000 разрешения за временно пребиваване и почти 6 000 национални визи D с цел работа.
Най-голям брой работници от трети страни идват от Беларус (34%), Узбекистан (12%) и Киргизстан (11%).
В продължение на много години по-голямата част от имигрантите в Литва (средно около 82%) бяха всъщност върнали се от работа и живот зад граница литовци. След 2017 г. обаче тази тенденция започна да се пречупва. През 2023 г. делът на завръщащите се литовци вече е само 25%, докато този на гражданите от трети страни - 74%.
От литовската полиция коментираха, че през последните 5 години в страната няма убийства или тежки престъпления поради омраза към мигранти от трети страни. След началото на войната на Русия в Украйна има ръст на нарушенията, свързани с изразяване на омраза срещу руснаци или украинци (онлайн, под статии или в социалните мрежи, унизителни коментари). Но като цяло криминогенната обстановка, свързана с подбуждането към омраза и дискриминация към чужденците, продължава да е с ниска степен на заплаха.
През 2023 г. 1843 чужденци са станали жертви на престъпления, голяма част от които - физически посегателства. В страната обаче не се събират данни за това дали тези престъпления са извършени във връзка с националната или расовата идентичност на чужденците.
Испания: Заплатата на чуждите работници е по-ниска с 575 евро
Работниците мигранти в Испания получават средна месечна заплата, която е с 575 евро по-ниска от тази на испанските работници, сочат данни на испанския статистически институт. Тази разлика в заплащането се оценява на около 5000 евро по-малко на година средно за работниците мигранти през 2023 г. Дискриминацията спрямо тях не се отразява само в заплатите, но и в достъпа до работни места, изискващи по-висока квалификация. Според доклад на "Каритас" 75% от мигрантите работят на несигурни работни места, изискващи ниска квалификация. Едва 25% от чуждите работници са заели позиции за средна и висока квалификация.
Най-често мигрантите са заети в селското стопанство, хотелиерството, домашните услуги и строителството. Тези сектори често са доминирани от сивата икономика, ограничавайки достъпа на хората до редовни договори, пенсии или здравно осигуряване. Временните договори са по-чести сред чужденците, отколкото сред испанците. Освен това работниците мигранти първи страдат от отрицателните последици при икономически кризи.
Въпреки че липсват точни данни за инцидентите и нападенията над мигранти на работното място, дискриминацията и несигурността често съпътстват чуждите работници в Испания. Липсата на трудови права и постоянната заплаха от уволнение или депортиране генерира голяма несигурност, която допринася за възпроизвеждането на бедност и социално изключване. Това води до трудности при достъпа до прилични жилища, образование и здравни услуги.
Лошите условия на труд зависят и от региона. Областите в Южна Испания например, които исторически са приемали доста мигранти, са известни с по-неблагоприятни практики по отношение на условията на труд.
Източник: Mediapool.bg
