- Автор: БТА
- 26 Окт 2023
- 392
- 6
Министърът на земеделието подчерта, че затова новите геномни технологии вече се използват успешно и се прилагат извън ЕС, а Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) ги включи в стратегията си за иновации.
Настоящото председателство на ЕК е от Испания. На първото заседание земеделският министър на Испания обяви, че за страната е приоритет за тези шест месеца да бъде прието законодателство в ЕС за новите геномни техники, така че темата е изключително актуална. Климатичните, екологичните, икономическите и политическите предизвикателства, пред които е изправено съвременното селско стопанство, налагат прехода от интензивно към устойчиво производство. Така министърът на земеделието и храните Кирил Вътев откри конференция на тема "Новите геномни техники - бъдещето на модерното земеделие", която се провежда днес в София. Организатор на събитието е Асоциация на Семенарската индустрия в България (АСИБ) в сътрудничество с Европейската асоциация за семена Euroseeds.
Вътев припомни, че на 5 юли т.г. Европейската комисия (ЕК) представи пакет от законодателни мерки за устойчиво използване на ключови природни ресурси, като един от тях е проектът за регламент за растения, получени чрез нови геномни техники. "Създаването на нови сортове и породи, устойчиви на биотичните и абиотичните фактори на околната среда, със запазена и подобрена продуктивност е ключово за устойчиво селскостопанско производство и гарантиране на продоволствената сигурност. В това отношение приносът на новите геномни техники може да е решаващ, защото тяхната прецизност и ефективност за въвеждане на модификация в генома превъзхождат значително конвенционалната селекция, съществуваща от трансгенно инженерство, като същевременно получената селекционна форма чрез тях в някои случаи е идентична на тези спонтанно възникнали в природата или продуктите от класическата селекция", посочи министър Вътев.
Той подчерта, че затова новите геномни технологии вече се използват успешно се прилагат извън ЕС, а Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) ги включи в стратегията си за иновации.
Вътев обясни, че в предложения от ЕК проект за регламент за новите геномни техники са предложени два различни подхода за разрешаване на пускането на пазара и получаваните чрез тях растения и продукти. От една страна са растенията, сравними с естествено срещащи се или получени с конвенционалната селекция, които ще бъдат третирани като конвенционални растения и за тях ще е приложимо съответното законодателство. От друга страна са растенията с по-сложни модификации, за които се прилага настоящото европейско законодателство за генетично модифицирани организми (ГМО).
Аграрният министър информира, че на 19 септември 2023 г. Министерство на земеделието и храните е провело дискусионен форум с всички заинтересовани страни по агрохранителната верига за обсъждане на предложения от ЕК регламент за новите геномни техники. "Заключението от дискусията е, че приложението на научни достижения по никакъв начин не трябва да води до компромис с високите стандарти за оценка на риска и безопасността на новите геномни техники, продуктите по отношение на хората и животните и въздействието на околната среда, свързано с това приложение на принципа на предпазливостта", заключи министър Вътев.
"Целта на тази конференция е да даде възможност на всички заинтересовани страни да участват пълноправно в много широка дискусия, която да спомогне да бъде формирана информирана позиция по темата. Позиция, която да бъде най-вече в интерес на хората, на участниците в научния и земеделския живот, както и на представителите на всички останали индустрии, които имат роля в обезпечаване на продоволствената сигурност", обясни председателят на АСИБ Петко Василев. Той коментира, че днешният ден – Димитровден, неслучайно е избран за провеждане на събитието, а с него се надяват да поставят ново начало не само на стопанската година, но и на пътя на България в рамките на ЕС по отношение на новите технологии.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм
