Първо прекратяване на огъня в Украйна, после преговори за мирно споразумение и едва след това разговор за сигурността в Европа. За този ред настоява върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас. Преди заседанието на европейските външни министри в Брюксел Калас обвини Москва, че повтаря исканията си от 2021 г. и добавя нови, за да има претекст да продължи войната.
„Имаме архитектура на сигурност, с която Русия се е съгласила“, заяви Калас, цитирана от БТА. По думите ѝ проблемът е, че Москва не спазва съществуващите договорености. Калас определи руските искания като „максималистични и абсурдни“ и призова Москва да направи отстъпки в мирните преговори.
На 12 ноември в Дъблин Калас заяви, че разговорът за европейската сигурност на този етап отклонява вниманието от прекратяването на бойните действия. На последвалата неформална среща на лидерите на ЕС Калас съобщи, че е подготвила с външните министри списък с европейски искания, които да послужат като начална позиция в преговорите. www.eeas.europa.eu
Кои документи посочи Калас
В Дъблин Калас се позова на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., Парижката харта за нова Европа от 1990 г. и Будапещенския меморандум от 1994 г. Първите два документа са приети с участието на СССР, а третият е подписан от Русия, Украйна, САЩ и Великобритания. www.eeas.europa.eu
Актът от Хелзинки утвърждава суверенното равенство, ненарушимостта на границите и правото на държавите да участват във военни съюзи или да останат неутрални. Парижката харта закрепва принципа, че сигурността на всяка държава е свързана със сигурността на останалите. Декларацията на ОССЕ от Астана от 2010 г. потвърждава както правото на свободен избор на съюзи, така и ангажимента на държавите да не укрепват сигурността си за сметка на други. www.oscepa.org
С Будапещенския меморандум Русия, САЩ и Великобритания потвърждават ангажимента си да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна и да се въздържат от заплаха или употреба на сила. Документът е подписан във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие като неядрена държава.
Уверенията към Москва и разширяването на НАТО
През февруари 1990 г., в преговорите за обединението на Германия, американският държавен секретар Джеймс Бейкър казва на Михаил Горбачов, че при запазване на американското присъствие в Германия в рамките на НАТО военната юрисдикция на алианса няма да се придвижи „нито инч на изток“. Разсекретените протоколи показват, че западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер обсъжда и случая с Полша. В подписания през септември договор „Две плюс четири“ са записани ограничения за разполагането на чужди войски и ядрени оръжия на територията на бившата ГДР. През 1999 г. в НАТО влизат Полша, Чехия и Унгария, а през 2004 г. – България и още шест държави. България се присъединява към ЕС през 2007 г.
От протестите в Киев до руските искания от 2021 г.
Масовите протести в Киев започват през ноември 2013 г., след като украинското правителство обявява, че няма да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. На 22 февруари 2014 г., след смъртоносните сблъсъци в столицата, 328 депутати гласуват за отстраняването на президента Виктор Янукович и за предсрочни избори. Янукович напуска Киев и впоследствие отива в Русия. През декември 2013 г. американският дипломат Виктория Нюланд посочва, че САЩ са предоставили над 5 млрд. долара за управление на политическия процес в Украйна от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г.
На 17 декември 2021 г. Москва публикува два проекта за гаранции за сигурност – един със САЩ и един с държавите от НАТО. Сред исканията са спиране на разширяването на алианса, включително изключване на членството на Украйна, и ограничения върху разполагането на войски и въоръжение в Европа спрямо положението към 27 май 1997 г. Именно към тези предложения препрати Калас в Брюксел.
Източник: БТА