- Автор: pogled.info
- 26 Фев 2022
- 1607
- 7
Автор: Александър Дудчак, Фонд Стратегической Культуры
Въз основа на здравия разум, разбира се, демонстрацията на липсата на суверенитет на Германия, разкрита от мерките за забавяне на пускането на „Северен поток-2“, е изненадваща. Все пак с тази тръба Германия се превръща в най-важния европейски дистрибутор на газ в Европа. Но коя Германия? Струва си да разберем.
Осъществяването на проекта „Северен поток-2“ (СП-2) стартира от „Газпром“ през 2016 г. Обявена е стойността на проекта – 8 милиарда долара. В допълнение към “Газпром”, големи чуждестранни компании участват във финансирането на проекта, като плащат 50% от строителните работи, включително материалите и свързаните с тях разходи: “Шел” (Великобритания), “Винтершал” (Германия), “Енджи” (Франция), “Унипер” (Германия), ОМВ (Австрия).
Американците веднага започнаха да поставят пръчки в спиците на проекта. Тръбопроводът обаче беше положен. Освен това той дори вече е пълен с газ. Просто дайте зелена светлина и газът ще започне да тече към европейските потребители.
Вашингтон прави всичко възможно, за да предотврати пускането на СП-2 в експлоатация. Намерено е законово оправдание за забавянето – „сертифициране по европейски стандарти“. “Газпром” беше принуден да създаде дъщерно дружество, за да задоволи всички европейски (да се чете: американски) капризи. В края на януари 2022 г., швейцарската компания “Норд Стрийм-2” АГ, създадена от Газпром за изграждането на газопровода СП-2, създаде дъщерна структура в Германия, за управление на германския участък от газопровода в съответствие със законите на ЕС.
Сега германските власти допуснаха пълно спиране на "Северен поток 2", използвайки като претекст признаването от Русия на независимостта на ДНР и ЛНР.
А цените на газа в Европа, започвайки от април 2021 г., започнаха да се покачват, през октомври достигнаха 2000 долара за 1000 кубически метра. Спадът през последните седмици до по-малко от 1000 не изглежда добре за тези, които трябва да плащат тези пари.
Пускането на СП-2 би помогнало за намаляване на цената. Сертифицирането може да се извърши допълнително и газът може да бъде пуснат на европейския пазар още сега.
Но точно такава ситуация играе в полза на американските производители и продавачи на ВПГ. Техният газ става печеливш, но това не е всичко.
Сега започна формирането на общо мнение на „колективния Запад“ относно забраната на дейността на СП-2.
За Съединените щати целта на тази кампания е не толкова да навреди на Русия, колкото да спечели конкурентни предимства пред Европа. Енергийните и химическите компании фалират в страни, където газът се получава на „пазарна” цена. Сериозен проблем за жителите на много европейски страни е увеличението на разходите за комунални услуги за населението и цялостното увеличение на производствените разходи.
Американският ВПГ няма да замени руския газ. Европа няма откъде да вземе допълнителни обеми. Норвегия е достигнала предела на възможностите си за добив на газ в Северно море и не планира да разработва нови находища. Унищожената от НАТО Либия също няма възможност да разшири доставките. Катар може да пренасочи малки количества газ към Европа по дългосрочни договори, но със строги клаузи за препродажбата на своя ВПГ.
Кой в момента страда от високи цени? Държавите, които купуват газ на борсата и нямат дългосрочни договори с Русия за доставки на умерени цени, няколко пъти по-ниски от спот цените, особено в последните им пикове.
Има обаче страни, които не се притесняват от колебанията на пазара. Така още през декември 2006 г. “Газпром” и френската “Енджи” удължиха договорите за доставка на газ до 2030 г. А през 2018 г. беше подписан договор с австрийската компания ОМВ до 2040 г. През октомври 2020 г. беше подписан 15-годишен договор с Германия.
Тези страни използват ситуацията в максимална полза. Така Германия, след като получи 5,5 милиарда кубически метра над договора, успешно ги препродава на Украйна и Полша по текущи пазарни цени. Италия също получи още 4,5 милиарда кубически метра. Унгария предоговори договора и вече предлага своите услуги за транзит и доставка на газ на Украйна (разбира се, на пазарни цени).
В такава ситуация канцлерът Шолц се чувства като човек, от който зависи всичко.
Една от причините да не се наблюдава значително увеличение на покупките на газ е възможността да се препродава газ, който беше изпомпван в подземни хранилища миналото лято. В тази връзка до началото на февруари около 85% от запасите - 40,5 млрд. куб. м - вече са били изтеглени от подземните хранилища. Останалите обеми на запасите са с 27% по-малко от миналогодишното ниво.
Много е удобно да се спекулира с газ, като се държат цените на високо ниво под политически предлози, за да се получават супер печалби и в същото време да може да се пусне СП-2 по всяко време с 55 милиарда годишни доставки!
Въпреки това, на много от тези, които се възползват от момента, през следващите години им изтичат дългосрочните договори с “Газпром”.
Договорите вече са преподписани през 2021 г. с унгарския “Панрусгаз” , сръбския “Югоросгаз” (50% на“Газпром” - 1,5 милиарда кубически метра).
През 2022 г. договорите на “Газпром”изтичат с:
– С турските “Босфор газ”, “Акфел газ”, “Ботас”;
- С “Булгаргаз” за 2,9 млрд. куб.м;
- С холандската “ГасТера” за 4 млрд. куб.м;
- от полския ПГНиГ за 10,2 млрд. куб.м. Хитрите поляци мислят как да се справят с “Газпром” и засега говорят, че не възнамеряват да купуват руски газ. Те планират да заменят обемите с доставки по газопровода “Балтийска тръба” от Норвегия и ВПГ от САЩ.
През 2023 г. изтича най-големият европейски договор на Газпром с ВИЕХ.
Проблем ли е за Русия забавянето на пускането на СП-2? Нищо повече от временно раздразнение. “Газпро”м вече възстанови разходите си за изграждането на СП-2, много предсрочно. А Европа ще трябва да компенсира щетите за акционерите на СП-2, причинени от отказа да се пусне новата тръба. Газпром ще изпълни задълженията си към европейците, които са подписали дългосрочни договори с помощта на СП-1 и “Турски поток”, дори без помощта на украинската ГТС. В бъдеще газът, предназначен за Европа, ще може да бъде пренасочен към азиатския пазар. Спадът в очакваните физически обеми на продажбите се компенсира от по-високите цени.
Дали обаче “Газпром” ще продължи да позволява на германците и други двулични партньори да печелят от разликата в цените (по дългосрочни договори и на борсата) чрез препродажба на руски газ?
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
