Как разходите за заплати в МВР и МО скочиха с над 100% за 4 г.

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

В условия на политическа криза и разпасани публични финанси разходите на държавата за персонал в отделни ведомства нараснаха главозамайващо. За последите 4 години ръстът в силовите министерства например надхвърля 100%. Увеличенията масово са били високи и в други системи, защото общият разход на държания бюджет за персонал скача драстично.Този огромен ръст в разходите по никакъв начин не може да мине за реформаторски, още по-малко - защото работата на тези институции се е подобрила. Точно обратното - те на практика спряха да работят в политическото безвремие.

20%,10%, после пак и пак

Войната в Украйна и постковидните времена докараха тежка инфлация, отразила се икономически на целия частен сектор. В публичния сектор стресът със сигурност е бил по-малък, а в някои системи като МВР и МО бюджетът за възнаграждения буквално е удвоен. При това на фона на целенасочена политика на държавата за изпреварващ ръст на заплатите в тези сектори.

И най-беглият преглед на числата показва, че силовият сектор е бил привилегирован. Бюджетът на МВР за персонал (тук се включват всички свързани разходи, включително за осигуровки), през 2022 г. бе 1.81 мрд. лв. През юли 2022 г. при актуализацията на бюджета МВР получи допълнителни 175 млн. лв. за 20% ръст на заплатите и финишира годината с разходи за персонал в размер на 2 млрд. лв.   

За 2023 г. разходите за персонал бяха планирани на 2.169 млрд. лв., като към тях през август бяха добавени 150 млн. лв. за нов ръст на възнагражденията с 10%, считано от 1 август. Така МВР завърши 2023 г. с реален разход за персонал от 2.38 млрд. лв. (данните са от официалния отчет за изпълнението на бюджета на МФ). През 2024 г. първоначално планираните разходи за персонал на ведомството са в размер на 2.54 млрд. лв., а отчет за изпълнението още няма. На фона на постъпателното нарастване на това разходно перо през предходните години, планираният скок за 2025 г. до 3.8 млрд. лв. направо звучи зашеметяващо. Спрямо 2022 г. увеличението е над 100%. 

Зад него реално стои допълнително увеличение на възнагражденията на всички в системата с ранг на държавни служители в размер на 14% и 31% ръст на заплатите на служители на трудово правоотношение (които си плащат сами своя дял от осигуровките). От МФ се възмущават, че не е редно да се сравняват разходите за персонал и следва да се отчита реален ръст на възнагражденията. При всички случаи обаче и реалният ръст на заплатите не е малък.

Сходно е и положението в системата на отбраната, както и в по-малки структури като ДАТО, ДАНС, антикорупционната комисия.

Министерство на отбраната например е с планиран бюджет за персонал за 2022 г. в размер на 1.22 млрд. лв, като завършва годината с реално изпълнние от 1.36 млрд. лв., т.е. и тук е имало междувременно завишаване на разходи. За 2023 г. разходите за персонал са планирани на 1.48 млрд. лв., но ведомството завършва годината с 1.587 млрд. лв. след извънредно отпускане на 75 млн. лв. за допълнителен ръст на заплатите от 1 август 2023 г.  

За 2024 г. МО е с бюджет за персонал в размер на 1.68 млрд. лв. или 38% над стартовата 2022 г. Това увеличение се е сторило малко на депутатите, защото и тук с промени в закона за отбраната бе извършено обвързване на минималните заплати със средната заплата за страната и за 2025 г. вече се предлага перо за възнаграждения в размер на 2.47 млрд. лв.

Новите бюджети на МО и МВР тръгват от безумно ниска база 

Изключително интересни са становищата на МВР, писани по повод предложените промени в закона за министерството на вътрешните работи, с които стартовите възнаграждения бяха обвързани със средната работна заплата за страната. Детайлите в тези становища дават и отговор на въпроса как са възможни тези огромни ръстове. Те са показателни и защо бъдещо правителство - служебно или редовно, трябва да отново да анализира числата. 

Големите ръстове в  МВР стават възможни на базата на изключително неадекватна схема за определяне на минималните възнаграждения в системата, действала до последните промени. В становище на МВР от юли 2023 г. се изтъква, че минималната заплата на база на действащото законодателство за най-ниската младша изпълнителска длъжност е 604 лв. (при служителите на служебно правоотношение). За най-ниската длъжност при заетите на трудово правоотношение стартовата заплата е още по-ниска - 494 лв. Това са смешни числа, под нивото на минималната работна заплата, дължащи се на неактуализирана с години база, спрямо която с  прилагане на коефициенти се смятат минималните възнаграждения.

Тези минимални заплати, разбира се, нямат нищо общо с реалността. Връзката между минималната база и реалните минимуми е скъсана и не личи от наредба на МВР, макар че служителите са категорични, че се спазва ясна йерархия. В тази наредба минималните възнаграждения са по-високи от неадекватната законова база. Така минимумът за най-ниската изпълнителска длъжност през 2023 г. при държавните служители не е 604 лв., а 1466 лв. След обвързване на минимума със средната заплата за страната летвата за най-ниска изпълнителска длъжност при държавните служители скача от реалните 1466 лв. на 1663 лв. или 14%, а за служителите по трудово правоотношение минимумът за най-ниската длъжност със средно образование - от 819 на 1076 лв. или с 31%. За хората с висше образование на трудов договор минимумът скача със 17%, пише в единственото публикувано становище по проектопромените на МВР. То е изготвяно през 2023 г. - когато е внесен проектозакона, при средна работна заплата за страната от 1957 лв. 

Тези нива на минимални стартови заплати не звучат притеснително. Даже някои от тях са ниски. Но на база на заложения ръст на минималните заплати за влизане в системата, МВР реши, че трябва със същия процент да се вдигнат всички останали заплати, за да не се изривява йерархичната структура в системата. Така според единственото публикувано становище на МВР по проектопромените държавни служители получават ръст от 14%, а всички на трудово правоотношение - ръст от 31%. Не е ясно защо при служителите на трудово правоотношение е взет най-високия ръст, важащ за хората с най-ниско образование. В пленарна зала всички тези сметки бяха направени на пух и прах. На второ четене на законопроекта в зала депутатът и бивш министър Младен Маринов предложи вдигане на коефициента, при който се определя минималната заплата за най-ниската изпълнителска длъжност за държавните служители от 1 на 1.2. Промяната бе представена като редакционна поправка, но по същество представлява директен нов ръст в минималната заплата от точно 20%. Наред с тази "редакционна" поправка, заплатите растат и заради механичния ръст на средната работна заплата.  

По примера на МВР сходни промени си извоюва и МО. Тук обаче не е направено разграничение между държавни служители и служители на трудово правоотношение, а заплатите на всички са вдигнати директно с 30%, ако се вярва на мотивите. Подробни сметки към проектозакона, внесен от депутати от различни партии, не бяха представени. 

Сега накъде?

Има възможност бъдещото правителство да направи стъпка назад, доколкото гласуваните промени и в Закона за МВР, и в този за отбраната, обвързват със средната работна заплата не всички възнаграждения в системата, а минималните стартови заплати на най-ниските длъжности. От приетите текстове не следва, че реализираният на базата на това увеличение на минимума ръст трябва да се приложи към всички служители. Подобно изпреварващо увеличение на стартовите заплати - по-голямо от тези на останалите служители, бе приложено преди време само в системата на образованието с цел да се гарантира привличане на нови кадри при масово пенсиониране на учители. По същата логика може да се адресира недокомплектът в българската армия - с изпреварващо вдигане на стартови заплати. Пред това има един много голям проблем - служителите вече очакват увеличението и протестите са в кърпа вързани. 

На фона на механичното пренасяне на ръст в МВР за трудовите договори при измененията в закона за отбраната МФ дължи изключително подробни разчети какво точно е станало с тези възнаграждения за различните групи служители - държавни служители и наети на трудови правоотношения. И не възникват ли несправедливости при определянето на ръстовете на различните групи. Подобен анализ следва да се приложи и за останалите структури с рекордни ръстове за 2025 като ДАТО, ДАНС, антикорупционна комисия.

Бъдещо правителство следва да преразгледа и цялата политика по увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 10%, доколкото няма такава инфлация, а през 2024 г. механично и извънредно бяха увеличени всички заплати. Ръстът бе подсигурен бюджетно с извънредни 352 млн. лв. с благозвучна цел - преодоляване на диспропорции в заплатите на отделните структури, но реално се стигна до повсеместни увеличения на калпак. Индивидиуалните заплати във всички администрации за най-ниските изпълнителни нива се вдигнаха с по 200 лв., за ръководните - с по 300 лв. Подобна мимикрия на реформи в заплащането в администрацията с цената на голяма инжекция от бюджета имаше и през 2022 г., когато бяха осигурени 297 млн. лв. Тези безпринципни увеличения доведоха до още по-големи изкривявания по места и безумен ръст в общите разходи за заплати на хазната. Всъщност обвързването на заплатите в МО и МВР със средната заплата от гледна точка на постоянното политическо заиграване със системите, може да се приема за добра новина, доколкото гарантира предвидимост. На фона на продънена хазна обаче, закърпена с цената на нереалистични приходи, е абсурдно държавните разходи за персонал да останат без никаква промяна. 

Източник: segabg.com