Хазартният сектор у нас е сред най-големите данъкоплатци

Ковид кризата през последните две години оказа своето влияние на редица сектори и компании в България. Тя беше обаче и възможност за някои от тях да заложат на устойчиво развитие в нов вид и форма. Хазартният сектор също пое негативите от ситуацията. Въпреки това само месеци след отшумяването на пандемията, браншът отчита възход, показва статистиката.

Хазартният сектор в България бележи 40% ръст на приходите през последната година по данни на НАП. Само за 2 години платените данъци и такси, постъпили в хазната от хазартните оператори, са в размер на близо половин милиард лева. Сметките сочат близо 207 млн. лв. данъци за последния отчетен период 2020-2021 г., 75% от които са такси от онлайн залагания, лотарии и тото. Това позиционира компаниите в този бранш като едни от най-сериозните данъкоплатци в България, с най-голям принос към бюджета на страната. 

Оттеглянето от пазара на един от най-големите хазартни босове Васил Божков, неминуемо доведе до навлизането на много нови играчи и все по-голяма конкуренция. В момента за вниманието на феновете се борят над 10 компании, а тенденцията е броят им да се увеличава още. Новите компании на пазара са най-точният мерител за това, че бизнес климатът в сектора е променен.

 

Все по-голям интерес има към онлайн залозите.

България логично следва световния тренд, който отчита устойчив ръст на онлайн залозите, което донякъде компенсира загубите на физическите казина от локдауните. Тенденцията за ръст на приходите от хазарт в глобален план се наблюдава и на местния пазар – все повече оператори и по-голяма печалба за държавата от таксите, които събира.

 

Какво доведе до промяната на пазара?

Според експертите през последните години хазартната индустрия претърпя доста преломи. От една страна се наблюдаваше несигурна регулаторна среда и политическа намеса в сектора, а от друга – големи обороти, които се измерват с проценти от БВП, печалби и сериозен принос към хазната.

През 2019 г. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) установи, че Държавната комисия по хазарта не е упражнявала ефективен контрол върху плащането на данъци и такси от страна на хазартните дружества, опериращи тогава.

Заключението на инспекцията бе, че заради неефективния контрол от ДКХ за периода между 2014 г. и 2019 г. в държавния бюджет не са постъпили средства в размер на почти 557 млн. лв. от свързаните с Васил Божков компании „Ню геймс“, „Национална лотария“ и „Еврофутбол“. Тези компании на практика бяха монополисти на пазара – „Ню геймс“ и „Национална лотария“ в сегмента на моментните лотарии, а „Еврофутбол“ - при офлайн залаганията на спортни събития. В момента и трите компании не извършват дейност, а лотарията се развива само от държавния „Български спортен тотализатор”.

 

Удобството на един закон

Скандалът с Божков извади на светло дълго премълчавани проблеми, заради които държавата не е успявала да събира коректно данъците, а специалната комисия по харата е имала начин да бъде неефективна.

Проблемите със събираемостта надържавните такси започват още през 2013 г., когато е приет чл. 30 от Закона за хазарта. Той въвежда събиране на двукомпонентна такса – първата част е еднократна такса при получаване на лиценз, втората е променлива част, която се събира всеки месец- в размер на 20% върху разликата между всички направени залози и всички изплатени печалби, при онлайн залаганията и в размер на 15% върху сумата на всички направени залози – при офлайн хазартните игри. Предвидена е и допълнителна ставка от 20% за игри, за които се събират такси и комисионни за участие. Така се стига и до щетата за бюджета - една част от тогава действащите оператори, организирали офлайн залагания, са декларирали коректно дължима държавна такса в размер на 15% върху стойността на всички направени залози. Друга част са заплащали 20%, представяйки, в разрез със закона, организираните от тях игри, като такива, за които се събират такси и комисионни за участие, а не както е било предвидено 20% върху разликата между всички направени залози и всички изплатени печалби.

След скандала с Божков текстът бе ревизиран и „вратичката“ в закона бе затворена. Така към момента за организиране на лотарийни игри с билетчета, както и за хазартната игра “Тото” на “Български спортен тотализатор”, включително и за игрите със залози върху резултати от спортни събития и надбягвания с коне и кучета, наземно, се дължи държавна такса в размер на 15% от всички направени залози. Таксата за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби.

Последните промени в Закона за хазарта бяха направени през 2020 г., след като двусмислието в закона позволи на Васил Божков около половин милиард лева такси.

Оттогава парламентът възложи държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с него дейности да се осъществява от Националната агенция за приходите (НАП), а Държавната комисия по хазарта беше закрита.

 

Хазартният бранш вече е сред най-сериозните данъкоплатци

Въпреки събитията и преломите през последните години, хазартният сектор остава един от най-сериозните платци към държавната хазна. Оказа се, че и очакването за намаляване на приходите към държавния бюджет, след отпадането от пазара на големите играчи като „Националната лотария” и „Еврофутбол”,  не е обосновано.

По последни данни общите приходи за държавата от хазарт в периода 2020 г.-2021 г. са 206.8 млн. лв. От тях 148.2 млн. лв. са събраните държавни такси, които плащат вместо данък печалба организаторите на най-разпространените хазартни игри като лотарии, тото и онлайн залагания. 2.3 млн. лв. са направените вноски за социално отговорно поведение. 56 млн. лв. са платените данъци от бинго зали, казина и зали с игрални автомати. За същия период предходната година - 2019 г.-2020 г., приходите в хазната от хазарт са 245.9 млн. лв. От тях платените държавни такси са 173.2 млн. лв., вноските за социално отговорно поведение са 2.49 млн. лв., а данъците от бинго зали, казина и зали с игрални автомати са 69.8 млн. лева.

За 2018 г. приходите, генерирани от игралната индустрия в държавния бюджет са в размер на 221.599 млн. лв., за 2017 г. са 200.902 млн. лв.

В хазартния сектор у нас се завъртат около 3% от БВП на глава от населението. Последните актуални данни бяха изнесени по време на дебат в Народното събрание преди около година. Според Министерството на финансите в периода от 1 март 2020 г. до 28 февруари 2021 г. са направени залози за общо над 1.2 млрд. лева.

Това показва, че оборотите в индустрията като цяло са високи, а тенденцията е държавата да печели все повече от таксите от хазарт. Аргументите в подкрепа на тези очаквания са два – първо: изчистената регулация, която настъпи след поправките в Закона за хазарта и второ: увеличаващата се конкуренция при онлайн залозите след 2019 г.

Само в последно време на българския пазар навлязоха 6 изцяло нови бетинг компании, които развиват онлайн платформите си в условията на силна конкуренция. Според регистъра на НАП чисто новите платформи за онлайн залагания, които са получили необходимите лицензи са Betano, BetWay, AlphaWin, InBet, 8888 и Sesame. Те допълват списъка с легалните платформи у нас, който доскоро се състоеше от Efbet, Winbet, PoкerStars, Palms Bet, Bwin и Bet365.

Анализаторите отдават причините за този забележителен интерес на 3 фактора. Първият е COVID-19, който отвори вратата на онлайн хазарта още по-широко, превръщайки го в единствената възможност по време на локдауните. Вторият – развитието на сектора в световен мащаб. И третият, който обаче е не по-малко значим – отпадането от пазара на дружества с монополни позиции през 2019 г. Дотогава подобна конкуренция не се допускаше, а поява на нов букмейкър за толкова години така и не се случи устойчиво.

Финансовият резултат от променената обстановка не закъсня и беше официално оповестен от НАП, която вече е пряко отговорна за плащането на сметките в сектора:

 

НАП: Онлайн хазартът има огромно развитие

През март 2022 г. изпълнителният директор на НАП Румен Спецов обяви годишен ръст от 40% от приходите от хазарт. Той обясни, че тази динамика не се дължи на инфлацията, а на обема и обхвата на онлайн залаганията. "Получихме тежко наследство от закритата Държавна комисия по хазарта, защото нямаше плавен преход в нормативната, документалната и софтуерната част. С една дума - приходите са в повишение на годишна база. Самата дейност е в непрекъснато повишение и при онлайн, и при наземния хазарт", подчерта Спецов. По думите му покачването на приходите се дължи и на преминаването към по-нов вид игри в частта на онлайн хазарта. "Онлайн хазартът има огромен принос и развитие, ако трябва да го сравняваме с наземния хазарт", отбеляза още изпълнителният директор на НАП.

 

Кои са основните играчи?

След промените в закона от 2020 г. държавното дружество "Български спортен тотализатор" (БСТ) се превърна в пълен монополист при лотарийните игри. На този фон чистата печалба на тотализатора за 2021 г. е в размер на 53 млн. лв. – това е сумата, включваща чистата печалба за БСТ (11 млн. лв.) и преводите към спортното министерство (42 млн. лв.). Отделно, за такси за хазарт са внесени 42.5 млн. лв., което означава, че приходите за държавата от тотализатора през миналата година са били общо 84.5 млн. лв. За 2020 г. печалбата с трансфера е 38.5 млн. лева.

Значително по-интересен е сегментът на онлайн спортните залагания. Средата в него е силно конкурентна. На пазара се появиха редица нови букмейкъри, които навлязоха със сериозни рекламни кампании. Очакванията са техният брой да се увеличава, а с това и платените към държавата такси.

 

Открояват се няколко сериозни играчи в сектора.

Българският букмейкър efbet е посочен като най-разпознаваем гейминг бранд, според специално проучване на българския пазар, направено от агенция „Прагматика“. Компанията предлага онлайн залози, както и игрални зали и спортни барове. Платформата на efbet предлага възможност за онлайн залози на спортни събития от над 30 вида спорт, виртуални спортове, казино игри и лотария, както и игри, излъчвани на живо. От 2018 г. компанията оперира и в Румъния, а наскоро марката еfbet навлезе и на още няколко европейски пазара и вече се конкурира с букмейкъри в Италия, Испания и Сърбия. efbet е спонсор на Първа професионална футболна лига в България. Води активна корпоративно социална политика в областта на спорта, като подкрепя вече над 100 спортисти, отбори и федерации. Спонсорствата на компанията в спорта не влизат в статистиката на държавата и нямат отношение към таксите от хазарт.

 

 

Winbet също е сред водещите букмейкъри на пазара, като във веригата от наземни игрални зали и обекти на компанията са включени и спортни барове, предлагащи възможности за залози на футбол, баскетбол, волейбол, хокей, хандбал, тенис, снукър, дартс, Формула 1 и надбягвания с кучета. Компанията предлага секция със спортни залози на сайта си, заедно с възможностите за залози на слот игри и казино. Winbet също подпомага спорта в страната - сред партньорите на букмейкъра са отборите на ЦСКА София, Ботев Враца и Ботев Пловдив, а също и клубове по борба, кикбокс и муай тай. Букмейкърът е официален спонсор на големи международни форуми като ATP Sofia Open и Европейското първенство по таекуондо.

Palmsbet е сред новите, но вече утвърдили своето място на пазара брандове. Отскоро операторът е и основен партньор на футболния клуб "Левски".

Разбира се, сред големите и разпознаваеми в световен мащаб сайтове, които предлагат спортни залози на българския пазар, са Bet365, Bwin и други. Bet365 например притежава лиценз за извършване на хазартна дейност в редица страни като Великобритания, Малта, Гибралтар, Дания, Испания, Италия, Австралия и България. Освен централата на компанията в Стоук он Трент, Bet365 има офиси в Гибралтар и Австралия

Bwin е австрийска марка за онлайн залагания, собственост на Entain PLC. Групата работи по международни и регионални лицензи в страни като Гибралтар , американския резерват Канауаке (Канада) и Белиз, както и Германия, Италия, Мексико, Хърватия, Австрия, Франция и Обединеното кралство в Европа.

От бранша смятат, че е изключително важно обединението на организациите в сектора. Браншовите организации имат важна роля, с оглед да се избегнат злоупотреби и недобросъвестни практики. Например в Българската асоциация на хазартните дейности членуват голям брой от онлайн чуждестранните организатори, опериращи на пазара, включително и някои наземни оператори.

 

Какво е бъдещето: Залози с крипто валути и изкуствен интелект

Въпреки миналите турбулентности с държавните институции, перспективите пред хазартния сектор изглеждат позитивни. Допълнителен тласък на пазара се очаква от новите технологии като блокчейн и изкуствения интелект. Потенциалът на блокчейн технологията в онлайн игралната индустрия е голям, защото дава сигурност, която приляга на профила на бизнес модела. Идеята за създаването на онлайн казина с крипто валута вече започва да добива реални измерения. Вече съществуват онлайн казина, които приемат крипто валути, но в повечето случаи те се превръщат в реални валути при залог. По отношение на регулацията им, прогнозите са, че във все повече страни ще приемат законови рамки, защото в глобален мащаб се очаква да се увеличи използването на крипто валутите като разплащателен метод по отношение на онлайн гейминга.

В онлайн гейминг пространството навлиза и изкуственият интелект (AI) със софтуери, които биха могли да анализират поведението на потребителите и да ги подпомагат с прогнози спрямо интереса им към различни продукти. AI се очаква да има и важна роля при разпознаване и идентифициране на отклонения в поведението на потребителите, като предпоставка към пристрастяване към хазарта. По този начин хазартната зависимост може да бъде предотвратена на ранен етап, което пък има съществена връзка с основният имиджов проблем на хазартния бранш. С помощта на изкуствения интелект могат да се определят много по-бързо и коефициентите на редица събития в спортните залози, което би могло да навлезе широко и за употреба от самите букмейкъри.

Потенциалът на изкуствения интелект тепърва ще се разгръща и усвоява по-активно от хазартния сектор. И това е само допълнение към все по-бързите темпове на развитие, технологични решения и все повече контролиращи механизми.