Автор: Ханс-Вернер Зин, почетен професор по икономика и публични финанси в Мюнхенския университет и бивш председател на Института за икономически изследвания Ifo, в анализ за Project Syndicate, публикуван от capital.bg
Двойният отказ от въглищата и ядрената енергия обрече Германия на дългосрочна зависимост от руски газ и поставя на карта сплотеността на западния отговор на агресията в Украйна.
Германия дълго време смяташе своя енергиен преход за авангарден в сравнение с други западни индустриализирани страни. Политиците очакваха, че страната ще може да подсигури енергийните си нужди изцяло от ВЕИ и решиха постепенно да спрат едновременно и въглищата, и ядрената енергия. Последните три от 17-те атомни електроцентрали в Германия трябва да бъдат затворени тази година. Идеята беше, че други страни също ще възприемат този енергиен дневен ред, след като видят колко добре работи. Но с войната в Украйна светът стана свидетел как подходът на Германия създаде политическо бедствие.
За да смекчи ефекта от двойното премахване на въглищата и атомните централи и да запълни недостига по време на дългия преход към възобновяема енергия, Германия реши да построи голям брой допълнителни електроцентрали - на газ. Дори непосредствено преди военната агресия в Украйна политиците смятаха, че газът за тях винаги ще идва от Русия, която и бездруго осигурява над половината от нуждите на Германия.
В крайна сметка Русия се е доказала като надежден доставчик на суровини за Германия и при много предишни кризи, дори по време на разпадането на Съветския съюз. И притокът на руския газ трябваше да се разшири допълнително, след като (междувременно спреният) "Северен поток 2" започне да функционира.
Войната на руския президент Путин очевидно обърка тези сметки. И прекомерната зависимост от руския газ сега се превърна в риск за сигурността на Германия и целия западен свят. И дава на Путин силата да постави на колене най-голямата европейска икономика, като едновременно с това връзва ръцете на Запада да наложи допълнителни санкции, свързани с енергетиката.
Политиката на Германия по отношение на енергийните източници, които биха й дали известна степен на автономия, постави страната в огромна опасност. Германските Зелени убедено твърдят, че премахването на въглищата и ядрената енергия няма да е проблем, ако бързо се развият вятърната и слънчевата, за да постигне зелена енергийна автономия.
Тази гледна точка е спорна. Въпреки че вятърните турбини и фотоволтаичните панели сега заемат голяма част от пейзажа, през 2021 г. общият им дял в крайното потребление на енергия в Германия е едва 6.7%. Германия нямаше дори да се доближи до енергийна автономия, дори ако ВЕИ секторът се беше развил двойно по-бързо.
Аргументът на Зелените пренебрегва факта, че планираното увеличение на доставките от него трябва да се допълва от конвенционално производство на електроенергия, предвид, че опциите за съхранение на енергия са трудни и изключително скъпи. Тази конвенционална мощност се подава в мрежата, когато вятърът и слънцето не произвеждат достатъчно енергия и може да гарантира, че икономиката няма да бъде разклатена по време на продължително вятърно затишие.
С други думи, зелената енергия не може реално да сложи край на зависимостта на Германия от вноса на газ след премахването въглищната и ядрената от уравнението. Единственият климатично неутрален път към енергийна самодостатъчност е да инвестира отново в АЕЦ.
Сега дори по-оптимистично настроените към потенциала на ВЕИ в Германия трябва да признаят, че поне в краткосрочен план прекратяването на вноса на руски газ в опит да се притисне Путин би задушило германската икономика. За Германия е просто невъзможно да внася достатъчно бързо необходимия газ от други източници. На европейския пазар няма излишно предлагане, а други страни, включително Италия и Австрия, са в подобна, ако не и по-лоша позиция.
Германия няма терминали за втечнен природен газ, а където ги има в Европа нямат необходимия капацитет да заместят руските доставки. Освен това и капацитетът на вътрешноевропейските газопроводи е твърде малък.
Ако Германия внезапно спре вноса на руски газ, базираните на газ системи за отопление на жилища, на които разчита половината германско население, приблизително 40 милиона души, и за осигуряване на индустриалните процеси, ще спрат преди да бъде намерен заместител. Малко вероятно е правителството да преживее произтичащия от това икономически хаос, обществен гняв и възмущение, ако газът спре или разходите за отопление се повишат драстично. И вероятният мащаб на вътрешните германски проблеми ще постави под въпрос сплотеността на западния отговор на войната в Украйна.
Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план Западът няма да може да направи живота по-труден за Русия, като затвори газопроводите, без да го направи също толкова труден за себе си.
Източник: "Капитал"