Димитър Манолов: Внасяме ток от Сърбия, произведен от наши въглища. Без него киселите гъзари от София няма да има с какво да си зареждат телефоните

Снимка: Савина Спасова, БНР

"Зимата внасяме ток от Сърбия, който се произвежда с нашите въглища. Само че Сърбия не плащат въглеродни емисии, защото не са в ЕС и затова може да ни предложат такава, ниска, цена, а ние плащаме за „пържен вятър“. Те ни пращат този ток, които на тях им е излишен, а когато на тях им трябва, такова време ще дойде, тези излишъци няма да ги има, а и на нас тогава ще ни трябва ток. И тогава киселите гъзари от София няма да има с какво да си зареждат телефоните в офисите“, предупреди лидерът на КТ „Подкрепа“ в ефира на БНТ.

Кой би предсказал каква ще е цената на електроенергията на 1 юли т. г., когато битовите потребители излизат на либерализирания пазар? Това попита президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов в интервю пред БНР.

„Депутати и политици обичат приказките на едро. Връщаме се към политическото говорене, щото в политиката винаги се говори с нещо, което се определя като полуистина. Така че, това което говорят за увеличение на тока за битовите потребители - 20%, може да са 22,5%, може да са 27%“, коментира Манолов в предаването „Неделя 150“. Според него на 1 юли винаги се правят такива неща, защото потребяваме малко ток и не се топлим, но на 1 ноември картината ще е друга.

„Никой не знае ЕРП-ата на каква цена ще купуват от енергийната борса. Другото е, че затвори третата ни най-голяма ТЕЦ и нашата енергийна система е не пред срив, а пред изчезване. Системата е пред разпад, направихме Козлодуй да закъса, ще строим мощности, никой не знае за какви пари. Зимата внасяме ток от Сърбия, който се произвежда с нашите въглища. Само че Сърбия не плащат въглеродни емисии, щото не са в ЕС и затова може да ни предложат такава, ниска, цена, а ние плащаме за „пържен вятър“. Те ни пращат този ток, които на тях им е излишен, а когато на тях им трябва, такова време ще дойде, тези излишъци няма да ги има, а и на нас тогава ще ни трябва ток. И тогава киселите гъзари от София няма да има с какво да си зареждат телефоните в офисите“, предупреди лидерът на КТ „Подкрепа“.

За декларацията, с която излезе „Подкрепа“ за енергийната бедност, той коментира, че няма да подкрепят потребители, които си топлят басейните на ток, а „ще подкрепим тези, който не могат да си купят климатици и се топлят с печка с реотан“. 

Решението да се върнат някакви пари от финансовия министър във Фонд сигурност на енергийната система, Манолов припомни, че преди години финансовият Симеон Дянков беше взел милиони от резерва на НЗОК.

 „Така че това не се случва за първи път, друг е въпросът, че 1 юли  е вдруги ден и още не знаем нищо“, сподели притесненията си Димитър Манолов.

И допълни: 

Проблемът е голям, не е само до този милиард. На 1 юли, на първа стъпка излизат на либерализирания пазар енергоразпределителните дружества. Те няма да ни продават на пазарна цена, има адаптивен период до 2026 г и потребителите ще бъдат компенсирани за разликата между регулираната и пазарната цена. А начините финансовият министър да върне хпари във Фонда са два – от данъци или от заеми.

Според Манолов безплатните детски градини, помощта за първи клас, отпадането на таксите за студенти държавна поръчка и други видове държавна подкрепа е „добър начин да ловиш души“. 

„Популизмът има различни проявления, зависи към кого го адресираш, имаше години когато доходите се мачкаха, за да се харесат на богатите, сега уловени души няма, пред урните са 30-40% от населението“, убеден е синдикалистът. Той определи проблема с тока като „инструмент и никой не иска да го погледне в дълбочината му“. „Енергийната бедност се търкаля най-малко 5 години“, напомни Манолов. 

Той сподели, че познава Мария Габриел от 15 години още като евродепутат. „Когато я гледах виждам един друг човек. Как да очакваш пълна самостоятелност, когато си от такъв голям оркестър, в момента са ѝ присъдили първа цигулка, но са важни и другите инструменти – дали ще излезе какафония или симфония“, коментира Манолов.

Според него напрежение има в енергетиката заедно с отбраната, „защото сега, когато предстои "Марица Изток" да бъде унищожен, има остатъчни активи - 200 кв. км земи, първокласни“.  Какво ще направят с тях – не знаят, но най-добре е да ги откраднат. И  вторият голям проблем е, че всеки гледа какво ще открадне другият и да не е по-малко от него, обясни вероятната схема синдикалистът.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Източник: БНР

Следвайте "Гласове" в Телеграм