- Автор: Гласове
- 05 Окт 2023
- 3200
- 15
Автор: Диляна Гайтанджиева, obektivno.bg Следвайте "Гласове" в Телеграм
Докато ЕС и правителствата на страните-членки оказват натиск върху частния сектор да ограничи емисиите на парникови газове, което включва закриване на въглищните централи, най-големите компании в света се насочиха към нов финансов инструмент – въглеродни кредити.
Търговията с въглеродни кредити бързо се превърна в доходоносен пазар за посредниците, хедж фондове, които трупат огромни печалби в името на борбата с климатичните промени.
Стойността на световния пазар на въглеродни емисии скочи с 13,5% през 2022 г. до рекордните 865 милиарда евро, по данни на Statista. Този растеж се дължи главно на увеличеното търсене, което доведе до скок на цените. Търговията с въглеродни емисии е покупка и продажба на разрешителни – кредити (квоти), които позволяват на компаниите, като например електроцентралите, да отделят определено количество въглероден диоксид в рамките на календарната година. Системата за търговия с емисии на Европейския съюз е най-големият въглероден пазар като стойност и представлява приблизително 87% от размера на глобалния пазар.
Графика: Statista
Какво е въглероден кредит
Въглеродните кредити, известни също като въглеродни квоти, са разрешителни за емисии. Когато една компания закупи въглероден кредит, обикновено от правителството, тя получава разрешение да генерира един тон CO2. С въглеродните кредити приходите от въглеродни емисии текат от компаниите към регулаторите, въпреки че компаниите, които имат излишни кредити, могат да ги продадат на други компании.
Въглеродни компенсации
Освен въглеродни кредити има и въглеродни компенсации. Когато една компания премахне единица въглероден диоксид от атмосферата като част от обичайната си бизнес дейност, тя може да генерира въглеродна компенсация. След това други компании могат да закупят тази въглеродна компенсация, за да намалят собствения си въглероден отпечатък.
Въглеродните компенсации най-често се създават чрез селскостопански или горски практики (напр. засаждане на дървета), въпреки че могат да бъдат генерирани от почти всеки проект, който намалява, избягва, унищожава или улавя емисии.
Физически лица или компании, които искат да компенсират собствените си емисии на парникови газове, могат да закупят тези компенсации чрез посредник или чрез тези, които директно улавят въглеродния диоксид. В случай на фермер, който засажда дървета, собственикът на земята получава пари; корпорацията плаща, за да компенсира своите емисии; и посредникът, ако има такъв, може да спечели печалба за посреднически услуги.
Но това важи само за така наречения „доброволен пазар“. Има и нещо, наречено задължителен или „пазар за съответствие с въглеродните емисии“.
Въглеродните кредити се търгуват на пазара за съответствие с въглеродните емисии – задължителния пазар.
Въглеродните компенсации се търгуват на доброволния въглероден пазар.
Задължителният пазар за въглеродни кредити
На пазара за съответствие или задължителния пазар правителствата определят таван за това колко тона емисии могат да отделят определени сектори – петрол, транспорт, енергетика или управление на отпадъците.
Ако петролна компания, например, надхвърли предписания лимит на емисиите, тя трябва да купи или използва спестени кредити (квоти), за да остане под тавана на емисиите. Ако една компания остане под тази горна граница, тя може да спести или продаде тези кредити. Това е известно като пазар за „Таван и търговия“. Таванът е количеството парникови газове, което правителството ще позволи да бъдат изпуснати в атмосферата, и емитерите трябва да търгуват, за да останат в рамките на това ограничение (под наложения от правителството и ЕС таван).
Член 6 от Парижкото споразумение за климата от 2015 г. задължава националните лидери да наложат тази политика в глобален мащаб. Досега около 64 пазара за съответствие с въглеродните емисии вече работят по света, съобщи Световната банка. Най-големите пазари за съответствие с въглеродните емисии са в Европейския съюз, Китай, Австралия и Канада.
Докато политици и бизнес ръководители обсъждат поставянето на цена на въглеродния диоксид, САЩ нямат федерален, широкообхватен пазар за ограничаване и търговия с парникови газове.
Колко голям е пазарът
Доброволният пазар достигна рекорд от 6,7 милиарда долара в края на 2021 г., според доклад от Ecosystem Marketplace. Той е различен от задължителния пазар. Търговците на европейския пазар за съответствие с въглеродните емисии (задължителния пазар) предвиждат цените на въглеродните емисии да се повишат до 100 евро за метричен тон до 2030 г., според проучване, публикувано от Международната асоциация за търговия с емисии.
Бързото ускоряване на доброволния пазар през изминалата година до голяма степен се движи от неотдавнашните корпоративни цели за нулa въглеродни емисии (Net Zero) и интереса към постигане на международните климатични цели, определени в Парижкото споразумение за намаляване на глобалното затопляне с 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.
Според доклад на MarketsandMarkets пазарът на платформи за търговия с въглеродни кредити се очаква почти да се утрои по размер до 2027 г., достигайки 317 милиoна долара.
Към 2022 г. пазарът се оценява на 106 милиона долара, което означава, че неговият прогнозиран комбиниран годишен темп на растеж ще бъде 24,4%, което представлява нарастващо търсене на въглеродни кредити и, съответно, платформи, където те могат да бъдат търгувани.
Докладът също така отбелязва, че в момента търсенето на такива платформи вече е на най-високата си точка досега.
Има ли измами?
Критиците на доброволния пазар, при който компания купува въглеродни компенсации от бизнес извън регулирана борса, посочват, че това не намалява общото количество парникови газове, отделяни от купувачите. Те просто се компенсират, което дава на корпорациите начин да твърдят, че са екологични, без да намаляват общите си емисии. Критиците наричат това „зелено промиване“.
Въглеродните компенсации могат да бъдат закупени и от проекти, които така или иначе биха се случили. Например една инвестиционна компания казва, че плаща на фермерите да превърнат полетата си в гори и продават тези компенсации на корпорации, според Bloomberg. Но няколко фермери твърдят, че вече са засадили дървета чрез правителствена програма за опазване на околната среда.
Освен това някои от тези въглеродни компенсации чрез тези проекти не са постоянни. Например световната футболна федерация ФИФА купи компенсации, за да компенсира емисиите от Световното първенство в Бразилия. Но скоро след това дърветата бяха изсечени. Проектът беше спрян през 2018 г., след като бяха изсечени повече дървета, отколкото всички продадени компенсации.
Какви регулации или надзор има този пазар
Доброволният пазар работи до голяма степен без контрол от регулатори, според анализ на NBC.
Тъй като доброволният пазар няма ограничение за това колко тона емисии могат да бъдат компенсирани, контролът е набор от стандарти. Има няколко организации по стандартизация, които валидират въглеродните кредити.
Verra, базирана във Вашингтон нестопанска група, основана през 2007 г. от екологични и бизнес лидери, за да подобри осигуряването на качеството на доброволните въглеродни пазари, определи най-широко използвания стандарт за валидиране на тези кредити, наречен Verified Carbon Standard. От стартирането на организацията тя е регистрирала 1750 проекта по целия свят и е проверила почти 796 милиона въглеродни единици.
Източник: obektivno.bg
