Бернанке най-накрая се срещна с медиите

<p>Фед, разбира се, беше принуден да се обърне към подобен инструмент, какъвто е &bdquo;наливането на ликвидност&rdquo;, за което призоваваха и брокерите, защото това е нормален инструмент за фина настройка на инфлацията и растежа, когато лихвите по кредитите вече са нулеви. Американският икономически растеж остава бавен и е придружен от упорито висока безработица. Наливането на ликвидност се оказа, че носи вината за всичко &ndash; от балона при ценните на акциите, през гладните бунтове, до заразите. Всеки един, като се започне от финансовите министри по света, мине се през карикатуристите и се стигне до Сара Пейлин, се бърка в тази политика.</p> <p>Критиците подчертават, че наливането на ликвидност е началото на края на глобалната финансова система, че дори и на цивилизацията като цяло. Най-голямото им недоволство е, че се знае твърде малко как работи този инструмент и че по тази причина Фед подлага на прекомерно голям риск глобалната финансова система в опит да постигне скромно съживяване на американската икономика.</p> <p>Независимо дали критиците са прави, едно нещо е ясно: докато Фед, следван от другите централни банки по света, затяга монетарната дисциплина, а рейтинговите агенции продължават да съзерцават пропадането на кредитния рейтинг на Америка, покупателната сила на американския долар потъна до най-ниските си нива, откакто съществува спрямо валутите на американските търговски партньори.</p> <p>Защитата на Бернанке беше силна и недвусмислена. Той беше категоричен, че наливането на ликвидност не е толкова необичайно действие, колкото неговите критици твърдят. Ако някои смятат, че то влияе негативно на финансовите условия, включително на дългосрочните лихвени равнища, на стабилността и на цените на стоките, други виждат в наливането на ликвидност по-малкото зло от обичайната политика по определяне на лихвените равнища, което мисля, че добре разбираме. Мисля, че що се отнася до предполагаемите негативни последици от наливането на ликвидност, малко се преувеличава и няма нищо особено притеснително във възможно обръщане на посоката. Бернанке отхвърли критиките относно цените на стоките и инфлацията в нововъзникващите пазари, казвайки, че този феномен е много повече свързан с хлабавата монетарна политика&nbsp; и със силно контролираната валутна политика в бързорастящите развиващи се икономики.</p> <p>Коментарите на председателя на Фед идват в критичен и чувствителен момент. През следващата година и по-нататък е вероятно Фед да предприеме затягане на монетарната политика, като повиши лихвите до устойчиви и стабилни равнища. Не е нужно да се бърза, защото американската икономика е все още слаба, с растеж за първото тримесечие от едва 1,8%. Но и не трябва да се изчаква твърде дълго, за да не би инфлационните очаквания да достигнат до опасно високи нива, принуждавайки Фед да действа агресивно &ndash; и с цената на значителни икономически жертви &ndash; за да не изпусне инфлацията от контрол.</p> <p>Чрез успокояващото наливане на ликвидност Бернанке трябва да избегне други дебнещи опасности като нежелателния срив в цените на активите. Много опитни брокери от Уолстрийт са притеснени, че наливането на ликвидност е тичане по добре отъпканата писта от &bdquo;Ерата Грийнспан&rdquo;, но на стероиди. Култът към &bdquo;Ерата Грийнспан&rdquo; идва от искрената вяра на предишния председател на Фед, че Фед не трябва да се опитва да пречи на рязкото покачване на борсовите цени на активите, с изключение на покачване, при което пазарите могат да подкопаят дългосрочната стабилност на цените на потребителските стоки. Но ако цените на акциите започнат да падат твърде бързо, Фед би трябвало да се разтревожи за рецесия и да се намеси агресивно, за да омекоти падането.</p> <p>Прави ли са брокерите? Дали наливането на ликвидност наистина е вървене по добре отъпкани пътища от &bdquo;Ерата Грийнспан&rdquo;? Определено случаят със свръхниските лихви днес подтиква инвеститорите да изливат огромни пари в рискови акции. Фед вероятно би възразил, че е работа на регулаторите да се погрижат за това прекалено лесният достъп до кредитиране да не причини борсов балон и възможна дългова криза, макар и разбира се, монетарната политика да е част от институционалния микс.</p> <p>Имайки предвид бавното възстановяване, Бернанке би могъл да бъде още по-настойчив и да заяви, че всъщност Фед е правият в случая. Други големи монетарни играчи в напредналите икономики, какъвто е Европейската централна банка, могат също да въздействат значително в краткосрочен план на инфлационния натиск. Обаче въпреки че не иска да причини проблеми на своите партньори в чужбина, Бернанке предприе доста предпазлив подход, който защитава политиката на Фед, като единствения правилен избор за Америка.</p> <p>В защита на политиката на Фед Бернанке трябваше да бъде внимателен да не каже нещо, което би могло да обезпокои инвеститорите. И въпреки това вече има достатъчно индикации за тях, за да бъдат нервни: все пак епохалната намеса на Фед във финансовата среда рано или късно трябва на всяка цена да бъде последвана от много болезнено затягане на дисциплината. Но ще бъде ли готова икономиката, когато това време настъпи? Обясняването на необходимостта от неизбежно затягане може да се окаже далеч по-голямо предизвикателство, отколкото обясняването на необходимостта от извънредното наливане на ликвидност.</p> <p>Фед трябва винаги да помни, че няма никакво значение дали анализите му са успокоителни и разумни, защото това е сделка с пазарите, които са всичко друго, но не и спокойни и разумни. Именно защото бяха вложени много емоции в оправдаването на т.нар. наливане на ликвидност, психологическите ефекти от завръщането към нормалността могат да бъдат опасни и непредвидими.</p> <p><em>*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет, и бивш главен икономист на МВФ.</em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков<br /></em></p>