Дългосрочната траектория на човешката цивилизация може да бъде дефинирана, като пътя, по който би могло да тръгне човечеството към бъдещето си и по който би продължило да съществува. В доклада са разгледани пет основни структурни траектории на дългосрочната динамика на човешката цивилизация:
Структура на траекторията „статукво“
Тази траектория означава, че бъдещата динамика на човешката цивилизация ще бъде примерно същата, каквато е била от зараждането на човечеството до наши дни.
Структура на катастрофалната траектория
Тази траектория предполага, че в резултат на едни или други тенденции или събития човечеството ще бъде изтрито от лицето на земята, или в по-малко екстремния вариант ще бъде отхвърлено на ниво, в което се е намирало преди 10-15 хил. години.
Траектория на структурния разрив
Траекторията на структурния разрив включва два варианта. Първият е оптимистичен. Той предвижда, че човечеството последователно ще неутрализира най-неблагоприятните процеси и тенденции в развитието си и като се придвижва в рамките на една възходяща траектория, постоянно ще оптимизира параметрите на дейността си. Някои от чертите на тази траектория вече се очертаха през последните 10-15 години. Маркери за това са успешната смяна на режима за възпроизводство на населението в по-голямата част от страните в света, включително и Китай, приетите мерки за намаляване на замърсяването на планетата и т. н.
Вторият вариант на тази траектория е революционен. Революционната структура на траекторията предполага появата на различни по вид иновации, от технологиите до социалния живот, които коренно ще променят лицето на човечеството, както в миналите векове са го променили откриването на огъня, писмеността, използването на металите и т. н. Или иначе казано, човечеството ще получи стартови позиции за нов етап от историята си. Ако използваме терминологията на космологията, такава структура на траекторията може да се нарече сингулярна. Главното в сингулярността не е ускоряване на темповете на динамиката, а появата на невъобразими днес варианти на развитие, премахващи задължителните сега ограничения. Цялата история на човечеството може да бъде разгледана през призмата на последователното сваляне на всички съществуващи ограничения върху използването на ресурсите. В рамките на тази динамика вчерашните ограничения сами по себе си също стават ресурс.
Експанзионистична структура на траекторията
При нея позитивната динамика на развитие на човешката цивилизация като цяло остава същата, каквато е била през последните 10 хил. години, но ще бъде насочена или към външна експанзия, или към овладяване на космоса и други ценози (целокупност от популации на различни видове, трайно обитаващи дадена територия и намиращи се в непрекъснати връзки една с друга, б.пр.).
Структура на траекторията на антропологичния преход
Тя предполага разделяне на човечеството не на отделни раси, както е в днешно време, а на няколко вида, подобно на това, когато в доисторическите времена за известен период от време един до друг са съществували кроманьонците, неандерталците и денисовците. Структурата на антропологичния преход предполага, че в бъдеще различията между човешките популации ще бъдат много повече, отколкото цитираните по-горе кроманьонци и техните братовчеди.
Структура на статукво траекторията
Днес няма твърдо доказани аргументи в полза на това, че бъдещото развитие задължително ще има общопостъпателна тенденция, както е било в миналото. В днешно време съществуват две картини, илюстриращи човешката история на света. Едната се е формирала в духа на гръко-римската традиция и за първи път отчетливо е изразена от Август Блажени. Тя е възглед за историята, като линеен прогрес. Съществува обаче и източна традиция, която е най-ярко изразена в китайската и индийска картини за света. Според тези картини прогрес в света не съществува, а има само цикличност. Цикличният модел също в известен смисъл е стабилен и може да бъде разглеждан като траектория на статукво, включваща фази на зараждане, развитие, стабилност, деструкция и гибел. Ако се анализира универсалната еволюция, то по-вероятна изглежда цикличната статукво траектория. Ако пък се анализира историята на човечеството в интервала, усвоен от науката, т.е. през последните 10 хил. години, то тогава повече доказателства има в полза на прогресивните статукво тенденции. Що се касае до избора между двата варианта на статукво, той има по-скоро мирогледен а не научен характер.
Структура на катастрофалната траектория
В доклада прави впечатление, че именно структурата на теорията за катастрофите е представена най-широко в прогнозните изследвания. Досега като подробен сценарий и имитационно са анализирани минимум 25 варианта за „края на света“, включвайки глобална ядрена и генетична войни, сблъсък с небесни тела, изригване на супер-вулкан, глобално затопляне, непрогнозируеми последствия от научните открития, технологични постижения, безотговорния изкуствен интелект и други нощни кошмари на човечеството. Буквално през последните две години се появиха няколко принципно нови сценарии на глобалната катастрофа по-известни, от които станаха: концепцията на Н. Бостром за „Черното кълбо“ и концепцията на М. Тон и Д. Макгрегър за „Особената верига от събития“.
Концепцията на Бостром се базира на тезата, че в хода на технологичното развитие ще бъде направено откритие или извършена новация, която от момента на появяването си на бял свят ще съдържа всички възможности, или по-точно, почти неизбежно ще доведе до гибелта на човечеството. Сценария на Тон и Макгрегър е още по-екстремен. Той предвижда възможността за настъпване на особена верига от събития или малки верижни катастрофи, всяка от които няма терминален характер и взета поотделно е напълно преодолима. Но в системата на причинно-следствените връзки, тези иначе малки, не смъртоносни катастрофи накрая водят до апокалиптичен резултат.
В края на 2018 г. излезе принципно новата концепция за катастрофалната траектория, разработена от група млади учени от Технологичния университет в Цюрих и университета "Технион" в Израел. В основата на тази концепция лежат новите, не включени все още в научен оборот открития за механизмите на наследствеността в човешките популации и влиянието на ценозата върху поведението. През последните години стана възможно да се докаже, че за промяна на психичните, поведенческите и даже физически параметри на човека, а така също и на всяко високо развито млекопитаещо, не са необходими стотици и даже десетки хиляди години генетична еволюция. С помощта на изкуствено дестабилизиращ отбор, тези изменения могат да настъпят буквално в период от 5-7 поколения. Освен това е установено, че еволюцията на мозъка се извършва с още по-бързи темпове, отколкото еволюцията на тялото. Или младите изследователи стигат до извода, че при определени условия еволюцията може да бъде извършена в много бързо темпо, изчислено в стотици, а не в хиляди или десетки хиляди години.
От друга страна, през последните години ясно бе установено, че ценозите, тоест общностите от живи същества, заемащи една и съща ландшафтна зона, не се изменят поединично, а колективно в рамките на ценозата, т.е. заедно, в общата за всички видове среда на обитаване. Базирайки се на тези два извода, изследователите изготвят логично безупречна и подкрепена с най-новите научни достижения концепция за биологичната заплаха за човечеството. Тя прогнозира вероятното измиране на човечеството в интервал между 100 и 200 години, ако не се предприемат екстрени мерки за възстановяване на биологичното и ландшафтно разнообразие (подобни изводи се съдържат и в доклада „Живата планета“ изготвен от ООН).
Според младите учени, най-вероятният сценарий за стремително измиране на човечеството ще се дължи на последствията от комбинацията на деволюция на фона на разрушената среда на обитаване, некротичния характер на човешката цивилизация и растящото автоматизиране на хората, превръщайки ги в своего рода биороботи. Мнозинството от привържениците на все по-високата вероятност от катастрофален сценарий, сочат като незначителен шанса оцелялата част от човечеството да успее да формира стабилна общност. Според тях по-големи са шансовете от скорошно изчезване на човека от лицето на земята. Причина затова е, че непосредствено след катастрофата оцелелите хора трябва да бъдат в състояние да обезпечат основните си потребности, особено от храна и питейна вода. Сега абсолютното мнозинство от населението получава основните си жизнени блага, като храна и вода, в рамките на разделението на труда, т.е. от цивилизацията. Сами по себе си хората не умеят да добиват храна, вода и други жизнено необходими блага. Съответно голяма част от хората на планетата нямат голям шанс да оцелеят в случай на катастрофа, независимо от причините, които са я породили.
Любопитно е, че катастрофизмът, като най-вероятен сценарий за бъдещето на човечеството, е характерен не само за писателите фантасти или мислителите паникьори, а и за деловите, политически и разузнавателни елити. Затова свидетелстват редица важни, макар и неафиширани в медиите приготовления. Например в САЩ, в периода 2016-2018 г., напълно са изградени и продадени шест луксозни бункера. По същество тези бункери представляват подземни градове, скрити на дълбочина десетки метри под повърхността на земята или разположени в непристъпни горски масиви. В тях могат да се настанят от 700 до 2000 души основно население и примерно 3000-5000 души обслужващ персонал. Бункерите имат не само собствени запаси от различни ресурси за три-четири години автономно съществуване, но в тях са разположени и подземни плантации от гъби, растения, ферми за животни, басейни с прясна вода и т. н. Цените за такова убежище варират от 0.5 млн. до 10 млн. долара за апартамент.
От появилите се в печата информации става ясно, че по решение на китайското ръководство от 2007 г. се провежда цифровизация на масивите от научни знания, съдържащи се в инженерната и конструкторска документация на всички ключови технологии и научни направления. Китай създава също така най-голямата в света база от семена и генетичен материал и то не само в сферата на селското стопанство, животните, птиците и рибите, а изцяло изгражда една огромна генна библиотека на обитателите на земята. Всъщност става дума за безпрецедентен проект за строителство на хранилище за знания, технологии и биоматериали, което ще може да се използва от оцелелите китайци след катастрофата.
Подобен род проекти реализират не само частните елитни структури и държави, а и някои религиозни течения. Известно е, че оцеляването на човечеството е пряко свързано с неговото генетично разнообразие. Известно е също така, че в някои малки общности, където има кръвосмешение, населението бързо измира. За прогресивното развитие на популацията е необходимо генетично разнообразие. Днес в Гранитната планина, недалече от Солт Лейк Сити, църквата на мормоните е изградила най-голямото в света постоянно попълвано хранилище за материали, свързани с генеалогията и генетичния материал. Ако населението успее да преживее преките последствия от катастрофата, то ключово за неговото оцеляване ще бъде способността на популацията да се увеличава. Ако първоначалната популация от оцелели е много малка или недостатъчно здрава, то тя много бързо ще измре. В този смисъл, наличието на ефективни инструменти за генното инженерство, чието създаване активно се финансира от венчърни фондове, свързани с мормоните, в съчетание с генетичното хранилище, ще обезпечи по-голям шанс на популацията да стъпи на траекторията на постъпателната динамика в посткатастрофичния свят.
За переспективата пред популацията не е толкова важна общата бройка на оцелелите, а тяхното генетично разнообразие. Съвременната генетика твърди, че ако след катастрофата оцелеят от 1000 до 3000 души и средата на обитаване им позволява да съществуват в горе-долу нормални условия, то историята на човечеството може да бъде рестартирана. В тази връзка през 2010 г. значителна част от американския и европейски елит разглеждат като убежище от катастрофата не подземните бункери, а Нова Зеландия, Австралия и големите острови в Тихия океан. Тези региони притежават богата природа, наситена с биоценози, устойчив климат и ниско ниво на замърсяване. Имитационно-математическите модели показват, че даже в случай на ограничена ядрена война в Азия, Европа и Америка, този географски район ще пострада минимално и няма да бъде замърсен радиоактивно до нива опасни за живота.
Траектория на структурния разрив
Авторите на доклада стигат до извода, че откритието на революционни технологии в известен смисъл е вероятностен процес. По тази причина и образът на бъдещата цивилизация, особено в дългосрочен аспект, е абсолютно неопределен, многовариантен и не се поддава на прогнозиране. Работата е там, че днес никой не знае какви революционни иновации ще бъдат направени, кои от тях ще бъдат необходими за обществото и кои ще подмине, без да забележи техния потенциал. Съобразно с наличните данни, авторите на доклада считат, че е коректно да говорят за типа на структурата на траекторията, подлежаща на разрив, и до голяма степен е безсмислено да разсъждават върху конкретни траектории, породени от също такива конкретни, но засега неизвестни, бъдещи, революционни иновации.
Експанзионистична структура на траекторията
Още преди 50 години в голямата си част футуролозите, политиците и водещите учени бяха уверени в експанзионистичното бъдеще на човечеството. Първата разработка, оспорила този възглед, стана докладът на Римския клуб „Пределите на ръста“. Експанзионистичният подход внуши представата, че почива на три много солидни основания. Първото от тях беше, че цялата история на човечеството е била история на неговото разселване от една относително малка територия в Африка, където се е появил сегашният тип човек homo sapiens, към субтропичния пояс на планетата, където след приключване на краткия ледников период е имало най-благоприятни условия за живот. Съгласно последните открития обаче археологично се потвърди факта, че съвременното човечество не е възникнало само от потомци на древните африкански кроманьонци, а и от хуманоиди, които са живеели отделно, на територията на днешен Китай и, в по-малка степен, също от неандерталци и денисовци, които като биологичен вид са се формирали на евразийския континент. В съвременните европейци и азиатци се откриват следи от генома на неандерталци и денисовци, а така също и от неизвестен човешки вид, живял на територията на Китай. Но тези нови следи не съществуват при африканците.
На второ място, след революцията в неолита, етапните клонове на развитие на човечеството винаги са били свързани с усвояването на нови, непознати цензове. Така например, от субтропичната зона, състояща се основно от савани и степен ландшафт, хората са започнали да се придвижват на юг и на север, в зоните на тайгата, на тропическите гори и на планинските райони. След това, в търсенето на ресурси и предмети за търговия, хората усвоили северните ценози, а също така и ценозите на островите в океаните. На трето място, човечеството започнало усвояване на космоса. Разбира се, не като фантастика, а като политически програми и инженерни разработки, които до края на 80-те г. на миналия век са били насочени специално към космоса. Усвояването на космоса се разглеждало като следващата закономерна стъпка след усвояването на повърхността на земята. По това време никой от сериозните учени не е и помислял, че усвояването на космоса ще се окаже непосилно бреме за човека и човечеството. Ако му бяха казали на някого през 1969 г., че след 50 години на Луната така и няма да съществуват постоянни обитаеми станции и човекът няма да стъпи на Марс, никой тогава не би повярвал на такава прогноза. Историята през последните 50 години обаче доведе до рязко намаляване на привържениците на експанзионистичния вариант на бъдещето. В днешно време частните и държавни космически програми са ориентирани основно към усвояване на околоземното пространство и даже в известна степен представляват регрес по отношение към първите програми за усвояване на космоса. За толкова години не се появи нито една постоянна станция, и то не само на Марс и Венера, а и на Луната. Даже няма и планове за разработка на космически кораби способни да водят изследвания на далечни планети, включително на Сатурн и Юпитер.
В условията на ниски темпове на икономически растеж, нарастването на проблемите, свързани с рекултивацията на земната повърхност и реконструкцията на глобалната инфраструктура, никой от сериозните политици, било то на Изток или на Запад, не предлага амбициозни програми за усвояването на космоса. Напротив, увеличават се гласовете, които твърдят, че човечеството в обозримо бъдеще няма да може да си позволи такива разходи, които са свързани със създаването на дългосрочни, постоянно обитаеми станции на Луната или на Марс, а още по-малко на далечните планети и техните спътници от типа на Ганимед или Калисто. Доколкото, за мнозинството отговорни изследователи, е очевидно, че идеите за технологична сингулярност се отнасят към фантастиката, а не към науката, те прогнозират, че практически няма вероятност от космическа експанзия на човечеството и изграждането на множество извънземни колонии. Но, ако това все пак стане, то няма да бъде резултат от постъпателното развитие на днешната космонавтика, а ще бъде вероятно откритие на революционни транспортни технологии, позволяващи да се достигне до звездни системи, за които днес не може и да си представим.
В условията на формиране на негласен консенсус относно бъдещото разполагане на постоянно действащи космически колонии, голяма част от изследователите смятат за възможно образуването на нов ценоз за човечеството във водния свят. Някакви особени технологични пречки за създаване на големи надводни и даже подводни поселения не съществуват. Достигнатото техническо ниво позволява да бъдат създадени изкуствени плаващи острови и дори подводни селища с население до 1000 души. Освен това, достигнатото вече ниво на генно редактиране позволява уверено да се прогнозира, че в близките няколко десетки години ще стане възможно създаването и предаването по наследство на двойнодишащи хора. Тези хора ще запазят способността си да дишат въздух като обикновения човек и едновременно с това ще имат хриле за дишане под вода. В тази връзка, авторите на доклада предполагат, че принципно е възможен експанзионистичен вариант, ориентиран не към космическото пространство, а към усвояване на океанските простори и гигантския подводен свят, превъзхождащ, както по размери, така и по ресурсен потенциал и хранителни възможности сушата.
Най-уязвимото звено на тази траектория обаче се крие в краткосрочна переспектива. Ако това тясно място бъде преодоляно, тогава е напълно вероятно в хоризонт от десетки или най-много сто години човечеството да бъде разделено на сухопътно и водно. Що се отнася до „тясното място“, то е свързано с това, че през последните 50 години темповете на замърсяване на световния океан превишават темповете на замърсяване на сушата. На първо място, това е свързано с неабсорбируемите по естествен начин замърсявания от въглеводороди и продукти от тяхната преработка, а така също и с токсични метали. Ако в период от 10-20 години стане възможно да бъде отначало фиксирано нивото на вредните отпадъци в океана, а след това се премине към ликвидиране на замърсяванията, то има шанс да се появи на бял свят водно човечество. В противен случай, шансовете на човечеството въобще да оцелее на планетата ще бъдат крайно проблематични.
Траектория на антропологичния преход
В наши дни концепцията за няколко човечества е втората по обсъждане след сценария за глобалната катастрофа. Към тази концепция се придържат и усилено я пропагандират такива световноизвестни авторитети, като Рей Курцвейл, Ник Бостром, Ювал ноа Харари, Педро Домингос и Стивън Хокинг. Към този възглед се придържат и лидерите в глобалния бизнес, като Илон Мъск, Ерик Шмид и Бил Гейтс.
Концепция за разделяне човечеството по видове
Тя има няколко варианта. Най-вероятният от тях, според мнението на авторите на доклада, е следният: В хоризонт от 20-30 години генното редактиране, синтетичната биология и практическото прилагане на нанороботите, способни да действат вътре в кръвоносната система на човека, изцяло ще променят облика на медицината, но за избрани хора. Най-важният резултат от това ще бъде удължаване на живота до 130-170 години с интервал от 120-130 години, като време на активно работно дълголетие. Съгласно данните на Singularity University USA в рамките на близките 20-30 години такъв тип медицина, или по точно здравеопазване и здравно развитие ще бъдат невъобразимо скъпи. Тоест, ще могат да си ги позволят не повече от 1-3 процента от населението в икономически развитите страни от света. Консенсусната прогноза за времето, необходимо за разработката на надежден, широколентов в двете посоки, безвреден и директен интерфейс на психиката на човека е, че това ще бъде възможно в течение на близките 10-15 години.
Както предполагат изброените по-горе изследователи и бизнес лидери, в хоризонт от 20-30 години реалност ще стане биотехнологичната интеграция на човека и компютъра, и формирането на своего рода биокиборги. В продължение на стотици години те ще притежават крепко здраве и висока трудоспособност. Де факто, това ще бъдат нов тип хора, живеещи в нов вид реалност, включваща цифрова и добавена такава. Те ще бъдат здрави и работоспособни от раждането до смъртта си, която ще настъпи, когато човек се измори да живее непрекъснато интегриран в цифров интелект, със съществуващите бази данни и системи за разпознаване. Появата на такива супер-хора неизбежно ще промени до неузнаваемост човешката цивилизация. Съгласно резултата от анкетата, проведена сред малкия брой изследователи, заети с прогностика във водещите фабрики на мисълта, супер-хората ще съсредоточат своите усилия в решаването на днешните глобални проблеми, пред които е изправено човечеството и ще станат своеобразни водещи за останалото население на планетата.
Мнозинството участници в прогнозата смятат, че независимо от моралните качества на супер-хората, те ще имат нужда само от ограничен брой хора, принадлежащи към сегашния вид homo sapiens. Голямата част от останалото човечество, в най-добрия случай ще им бъде безразлично. Тази нужда от незначителен брой хора е свързана с два фактора. Първият от тях е, че те ще имат нужда от страничен генетичен материал, предпазващ супер-хората от дегенеративни процеси. Вторият фактор е, че те ще се нуждаят от различна по род инфраструктура, която трябва да създадат и експлоатират хората, а не роботите. Важно изискване към инфраструктурата е тя да бъде устойчива при възникването на непрогнозируеми ситуации, а това могат да направят само хората. Съгласно прогнозата в доклада, в интервал от 50 години пределният брой на супер-хората на планетата ще наброява не повече от 1 млн. души. А хората от днешния тип, които ще обезпечават инфраструктурата и други нужди на новия свръх-човешки елит, в най-разточителния си вариант няма да превишава 500 милиона.
Доколкото, съгласно прогнозата на ООН, към 2070 г. населението на земята ще бъде минимум 12 млрд. души, то тогава 95 процента от това население ще се окаже излишно за функционирането на новата цивилизация. То само ще консумира дефицитни ресурси и ще замърсява планетата. Всичко това предизвиква в мнозинството изследователи и бизнес лидери мрачни мисли за бъдещето на човечеството и води до извода на такива хора, като например Илон Мъск и Бил Гейтс, че днес е родено последното поколение хора, които са стопани на планетата. След тяхното измиране, на земята ще царува нечовешка цивилизация.
Към настоящия момент, по нито един от петте сценария за човешката динамика няма задоволителен концептуален и имитационен модели, които биха позволили да се направи формално изследване на бъдещето в съответствие с научните стандарти на математическото и логическо моделиране. При тези условия авторите на доклада са се доверили на „мъдростта на тълпата“, или, в конкретния случай, на мъдростта на прогнозаторите, работещи във водещите фабрики на мисълта и университетите. В анкета, която обхваща 700 души, са били включени петте изложени по-горе варианти, с молба да бъде оценена вероятността за настъпването на всеки един от тях по обща скала от 100 процента. Получило се е следното разпределение: 55 процента от анкетираните изследователи са подкрепили катастрофалната траектория; 25 процента са за сценария за антропологичния преход; за траекторията на структурния разрив са се произнесли 8 процента; експанзионистичната траектория са посочили 7 процента, а по-малко от 5 процента са посочили траекторията статукво.
В изготвянето на доклада са взели участие: Global Catastrophic Risk Institute, USA, Future of Humanity Institute, University of Oxford, UK, Umea University, Sweden, Department of Mathematical Statistics, Chalmers University of Technology, Sweden, Department of Economics, George Mason University College London UK, Centre for International Law, Conflict and Crisis, University of Copenhagen, Denmark, Department of Economics, Smith College, USA, Independent researcher, Sweden, Foundational Research Institute, Germany, Independent researcher, Canada, Science for Life Extension Foundation Russia, Department of Computer Engineering and Computer Science, University of Louisville, USA. Докладът е в обем от 34 страници.
За коментар по текста от доклада е използван материал и от блога на Елена Ларина и Владимир Овчинский публикуван в zavtra.ru.