Снимка: Ани Петрова, БНР
Предполага се, че 2020 година ще се нареди до 2016-а - най-топлата година на Земята – с температура с 1 градус по-висока от средната за миналия век, уточни той и даде пример - облеклата, с които преди сме излизали навън, сега по-рядко ги слагаме през зимата, защото вече не е толкова студено.
През последните 25 години се наблюдава леко изместване на зимата към първите пролетни месеци. Климатолозите смятат, че това е „нормално вековно движение на температурите“.
Така „март се явява малко по-хладен и доста по-дъждовен“. Същото се наблюдава в началото на лятото, когато дъждовете през юни създават визуално усещане у хората за по-хладно време, поясни проф. Георги Рачев.
Сега ни предстоят студени дни, те обаче ще бъдат далече от определението за сибирски студ, изтъкна Георги Рачев.
„Сибирски студ? От четири дни в Якутск, сърцето на Сибир, е минус 47 градуса. Дори се очаква „леко затопляне“ – температурата да се „повиши до минус 40 градуса.“
При нас ще има „нормален балкански студ“. По Атанасовден температурите ще стигнат минус 10, минус 12 градуса, ако няма облаци. Ако има облаци, няма да паднат до повече от - 8, - 9 градуса.
Февруари в последните „модерни зими“ се явява топъл, припомни климатологът, като подчерта, че настоящата зима е „ужасно топла“.
„Декември си отиде с температури около три градуса над нормата в целия месец. Януари ще се задържи достатъчно топъл, а февруари по дългосрочните прогнози го дават с температури градус, градус и половина по-високи от нормалното.“
„Това, което се случи в Испания, е уникално. Аз съм виждал и Йерусалим в сняг, и Атина в сняг, и Рим в сняг, но обикновено то е, както баба ми казваше, от ден до пладне“. А за мадридчани, да седят те пет дни в снежна прегръдка със сняг от 20-25 см - те не са подготвени за такова нещо", коментира проф. Георги Рачев.
През 1929 г. пък почти цялото ни крайбрежие е било замръзнало, посочи още климатологът пред БНР.