- Автор: dnes.dir.bg
- 06 Ное 2021
- 9971
- 44
Стохастична грешка: максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,1%. Изследването е по поръчка на Dir.bg.
Наличието на нов силен проект в пространството на партиите, желаещи промяна, води главно до вътрешно преразпределение в този сектор. "Продължаваме промяната" се очертават като лидер сред новите формации, измествайки "Има такъв народ" от върха. "Демократична България" също понася значителни загуби за сметка на партията на бившите министри от служебния кабинет. "Изправи се БГ! Ние идваме!" също търпи загуби. Социалният профил на формацията на Мая Манолова все пак й позволява да удържи нивото за преодоляване на бариерата за следващия парламент.
На фона на политическата криза и неспособността да се излъчи редовно правителство подкрепата за системните партии се стабилизира. ГЕРБ се открояват като най-масовия политически субект. За ДПС се отваря шанс да възстанови влиянието си в някои от традиционните за тях райони. Втвърдяването на позициите на тези две партии, изразено и в кампаниите им, обаче води до още по-изразена изолация от останалите.
Обществените настроения в момента в голяма степен възпроизвеждат ситуацията от миналото лято, когато избухнаха протестите. За мнозинството от хората оттогава нищо не се е променило. Основните играчи на сцената са същите въпреки желанието за промяна.
При този баланс на силите нараства значението на Социалистическата партия. Бидейки опозиция във времето преди протестите и подкрепяйки политики, близки до желаещите промяна, БСП става приемлив партньор на новите формации. Тази роля води и до известно укрепване на електоралния й резултат. Разбира се, съставянето на правителство от 4 или 5 политически субекта, изповядващи различни идеологии, е задача с повишена трудност. Провал за трети път ще дискредитира идеята за промяна.
Избирателите се съмняват в успеха на новите партии: само около една трета смятат, че следващият парламент ще излъчи стабилно управление. Почти толкова са и тези, които са настроени песимистично, а останалата една трета не могат да преценят.
Изборът на президент е много по-лесен за прогнозиране. Според данните, в рамките на кампанията няма съществена промяна в нагласите. Настоящият президент продължава да е фаворит за следващия мандат. Нещо повече, подкрепата за Румен Радев и Илияна Йотова има шанс да премине границата от половината от гласувалите на първи тур.
Останалите основни кандидати като Анастас Герджиков, Лозан Панов и Мустафа Карадайъ не успяват да излязат извън рамките на подкрепата на партиите, които стоят зад тях. Периодът за налагане на техните кандидатури се оказа твърде кратък и засега мажорително те не стоят убедително.
Ако има балотаж, съперник на Румен Радев с най-голяма вероятност ще бъде кандидатът на най-масовата партия ГЕРБ. Обявената от ДПС подкрепа на втори тур за Анастас Герджиков ще предизвика вълна от страна на привържениците на партиотичните партии и тези на промяната. При гласуването на втори тур в общественото мнение ще се възстанови разделението промяната срещу статуквото. Предварителните резултати показват, че на този терен Румен Радев остава фаворит в съотношение 2:1.
В изследването не регистрираме динамика на доверието към изявените политически и публични личности в сравнение с миналия месец. Кандидат-президентската двойка Румен Радев - Илияна Йотова оглавяват тази своеобразна класация. Това корелира с нагласите за гласуване за тях. Бившите служебни министри - сега в нова роля - също се ползват с високо доверие.
От лицата на "Има такъв народ" най-високо доверие получава председателят на последните два парламента Ива Митева. Доверието в председателите на партии - Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Слави Трифонов, Мая Манолова, Румен Христов, Красимир Каракачанов надвишава дела на желаещите да гласуват за техните формации. Това само по себе си е добър показател за ролята им на лидери.
Напълно сигурни, че ще гласуват на предстоящите избори, са малко повече от половината живеещи в страната избиратели - 52%. Това показва, че в следващата неделя до урните се канят да отидат около 3 милиона души. В сравнение с последните парламентарни избори от юли регистрираме увеличение с около 200 000 гласа, но в сравнение с тези от април намалението е в същия размер.
Според резултатите от проучването, не се наблюдава възможност за възникване на допълнителна мотивация, която да стимулира колебаещите се 21% да упражнят правото си на вот. По-скоро пикът на пандемията, умората от участие в избори, езикът на омразата в предизборините кампании биха могли да откажат и част от твърдия електорат.
Получените данни показват, че няма значителни промени в електоралните нагласи в сравнение с изминалите избори.
Естествено е да си задаваме въпроса възможна ли е появата на непредвидени обстоятелства ("черен лебед") на финала на предизборната кампания, които да променят съотношението на силите. Такива биха могли да бъдат следните.
Първо, страхът от новите технологии сред възрастното поколение и сред ниско образованите слоеве. Нежеланието на тези групи хора да гласуват машинно е факт. Повече от 3% заявяват, че няма да гласуват заради машините. Това е цяла парламентарна група, а загубите ще са главно за сметка на системните партии, които имат сериознна поддръжка сред възрастното население.
Второ, масовата поява на купен вот. Това негативно явление беше широко разпространено през последните години. На предходните избори се положиха сериозни усилия за пресичането му. Засега има индикации, че отговорните институции взимат необходимите мерки тази порочна практика да не бъде продължена.
Трето, четвъртата Ковид вълна съвпада с датите на изборите. Отражението й върху изборните резултати е голяма загадка. Около 2 милиона от пълнолетното население на България не възнамерява да се ваксинира и поведението им е анти-системно. Засега не може да се каже дали това ще избие в политически нагласи.
Източник: dnes.dir.bg
