- Автор: Иво Христов
- 09 Окт 2020
- 2272
- 27
В коментар към общата позиция на българските социалисти в ЕП бих искал да добавя едно разяснение.
В последните дни много бе сторено от управляващата партия и нейните официални и задкулисни съюзници, за да бъде изместен фокусът от безпощадната оценка на българската власт, която се съдържа в нея.
Правителствената пропаганда се опитва да изкара резолюцията "клеветническа", защото съдържа неудобни истини. И, едва ли не, "антибългарска", защото тя посочва като отговорни за рухването на законността корупцията и погазването на конституционните принципи сегашните управляващи, като изрично упоменава премиера. А той идентифицира България със себе си.
Основният аргумент на опонентите е спекулативен и това е упоменаването на Истанбулската конвенция. Важно е да се знае, че подобни упоменавания фигурират в множество документи на ЕС, досежно страни, които не са приели ИК, но по никакъв начин не отменят произнасянето на Конституционния съд на РБългария, който обяви разпоредби от ИК за противоречащи на основния ни закон.
Втората линия на правителствената пропаганда е да анализира отхвърлените поправки, с цел да неглижира приетия текст. Важно е да се знае, че опитът на ГЕРБ и техните официални и неофициални съюзници да обезсмислят текста чрез серия от поправки, очевидно подготвени от тях и внесени "под чужд флаг" от малтийската депутатка от ЕНП Роберта Мацола, се провали. Самото гласуване по поправките често е мотивирано от тактически съображения и цели постигането на мнозинство за общия текст, което и бе постигнато. Да се товарят отхвърлените поправки (по същество вече мъртви текстове) с многозначителни и принципни интерпретации е манипулативен прочит на документа.
Всички, които искат да си съставят обективно мнение за резолюцията, приканвам да се запознаят с оригиналния текст, който инвентаризира основните пороци на един провалил се, антидемократичен режим.
