Президентът наложи вето върху текстове от Закона за ДДС

Снимка: БулФото, архив

"Приетият § 93 от ЗИД на ЗДДС противоречи на основни конституционни положения. Изключването на определени договори от приложното поле на ЗПК необосновано ограничава правата на потребителите по визираните договори, включително и тяхното конституционно право на достъп до съд, за защита на нарушени права и законни интереси. Въведената по т.2 забрана съдът да преценява дали разходите са „прекомерни“ по смисъла на Закона за защита на потребителя и дали накърняват добрите нрави, по смисъла на Закона за задълженията и договорите също нарушава конституционното право на защита (чл.56 от КРБ). Тя нарушава и основния принцип в правовата държава – този за разделение на властите, защото необосновано ограничава съдилищата при преценката дали даден договор съответства на закона и морала или не. Недопустимо е законодателната власт да поставя преценката на съда за съответствието на един договор със закона и с морала в зависимост от наличието на предзададен икономически критерий: определен таван на разходите по договори за кредит. Правото на защита на гражданите се обезсмисля, ако при определени хипотези съдът е ограничен в преценката дали договорът нарушава определен закон или морала. Положението, предвидено в текста на т.2 от § 93, означава, че такива клаузи от договор няма да бъдат приемани за нищожни и ще пораждат правни последици, ако са в рамките на определен допустим размер разходи по договор за кредит. Такова положение е правно нетърпимо", се казва в мотивите на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.

"Чрез § 93 се нарушава и предвидената в чл.19, ал.2 от КРБ защита на потребителя. Предвиденият в действащия ЗПК таван за годишния процент на разходите по кредитите и въведената забрана за уговаряне на прекомерни неустойки в договори с потребители (в Закона за защита на потребителите) имат за цел да гарантират честността на гражданския оборот и да изравнят в допустима степен положението на двете страни в един договор, при който твърде често по-силната икономически страна може да извлича облаги от неопитността или тежкото положение на икономически по-слабата страна. Вярно е, че правата на потребителите не са абсолютни по своята природа. Те могат да бъдат ограничавани при наличието на определени аргументи за нарушаване на правата на други лица или ако защитата им би противоречила на морала или на обществения ред. Изключването на определен тип договори от защитата по ЗПК, както и ограничаването на съда при преценката за нищожност на договорите, не са обосновани с такива аргументи и не могат да се приемат за съответни на Конституцията", се посочва още в мотивите на президента.