Ето и краткото съобщение, публикувано на сайта на КС:
Днес, 27 октомври 2021 г., Конституционният съд в се произнесе с решение по конституционно дело № 18 от 2021 г., с което обяви за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков.
Решението e прието с 11 гласа. Съдия Георги Ангелов подписа решението с особено мнение относно допустимостта.
Колкото до актовете на Петков като министър, КС е съвсем лаконичен. Той казва, че когато и ако те бъдат атакувани, съдът трябва да решава за всеки случай, като се води от тълкувателно решение 3 от 2020 г. Според това решение "обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента - са невалидни от приемането или издаването им". В това тълкувателно решение се обяснява, че "решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има действие само по отношение на преките последиците на обявения за противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони".
През лятото стана известно, че Петков има двойно гражданство, което според Конституцията и законите на България не му позволява да заема висш държавен пост. Петков заяви, че е подал заявление до канадските власти, с което се отказва от това гражданство на 21 април. Няколко месеца по-късно той съобщи, че разполага с документи, според които не е канадски гражданин. От документа стана ясно, че четири месеца, докато е бил министър Петков, е бил и канадски гражданин.
От становището на правосъдния министър проф. Янаки Стоилов се ввижда, че към 14 септември, когато напуска министерския пост,Петков все е бил канадски гражданин, според българскката система ГРАО.
КС беше сезиран от 55 народни представители от ГЕРБ от 46-ото Народно събрание с искане за установяване на противоконституционност на указа на президента Румен Радев от 10 май в частта, свързана с назначаването на Петков.
КС допусна за разглеждане това искане. Образувайки делото, съдът поиска документи от президента, министерствата на правосъдието и на външните работи и от самия Петков.
На последното си заседание на 12 октомври Конституционният съд остави без уважение искането на Кирил Петков за конституирането му като заинтересована страна по делото и без разглеждане искането му за събиране на други доказателства.