Идеологията и исканията на Black Lives Matter нямат нищо общо с голямата кауза за граждански права и равенство, олицетворена от д-р Мартин Лутър Кинг, заяви д-р Борислав Цеков. Колкото и парадоксално да прозвучи на недостатъчно познаващите темата зрители и читатели на ляво-либерални рупори, като CNN и New York Times, и дежурно препечатващите ги европейски медии, за идеолозите на Black Lives Matter д-р Кинг е “предател на черната раса".
В свои изявления дори го определят като “фашист". Знаете ли защо? Защото Мартин Лутър Кинг се бореше – спомнете си легендарната му реч “Имам една мечта" – за един свят, в който цвета на кожата няма да има значение, защото всички ще са равни по достойнство и права. А политиката на идентичностите приема това като “расова слепота" и зове за война с “белите потисници". драматичните твърдения на либерални анализатори от всякакъв калибър, че полицейското насилие в САЩ било расово обусловено, са неверни.
Според данните от преброяването на населението в САЩ през 2015 г. чернокожите съставляват 13,3% от американците, а белите са 77.1%. Тоест, афроамериканците са малко повече от една десета от населението. По данни на ФБР, за десетилетието 2008-2019 г., общият брой на насилствените престъпления в САЩ (убийства, грабежи, телесни повреди) е 2,996,774. От тях най-много - 1,696,720 – са извършени от чернокожи. След тях са белите с извършени 1,646,918. В същото време, от общия брой на полицейските убийства 24% са на чернокожи, а повече от две трети от жертвите са бели.
При тези данни да се твърди, че най-много са полицейските убийства срещу черни, защото са непропорционални на афро-американското население, и че това сочело “расистки уклон", е несъстоятелно. Защото не отчита факта, че броят на чернокожите извършители на престъпления е най-голям и много по-непропорционален спрямо броя на чернокожото население.
И тук идваме до същинския политически проблем - кой носи отговорност за полицейското насилие. Отговорът е еднозначен – полицията е подчинена на местната и щатската власт, а не на Белия дом. Няма такъв проблем с ФБР, което е на федерално подчинение. Ако се вгледаме в географията на бунтовете, ще видим, че те са най-радикални и насилствени там, където от дълги години управляват либерали и прогресивисти.
Самият Минеаполис е типичен пример – от 13-членния градски съвет, 12 съветници са демократи и 1 е “зелен”. Няма консерватори, няма републиканци.
Кметът е демократ. Така е и в Ню Йорк, в Лос Анджелис, Сиатъл, Портлънд и Вашингтон, където станахме свидетели на бандитизъм и мародерство по улиците. От 8-те града, където полицейското насилие надхвърля средното за страната, 5 са управлявани и доминирани от либерали и прогресисти – Рино (Невада), Санта Ана и Анахейм (в богаташкото Ориндж каунти в Калифорния), Сейнт Луис (Мисури) и Медисън (Уисконсин). А останалите 3 са управлявани от републиканците, но там афро-американското население е твърде малко – в Скотсдейл (Аризона), където черните са само 1,8%, в Хиалея (Флорида), наричан “четвъртия по консервативност град в САЩ", където почти 80% от населението са кубински американци, и Оклахома сити с 15% афро-американци.
Дори само тези данни (а задълбоченото проучване на темата показва още много!) сочат, че става дума преди всичко за политически и идеологически разлом, а не за расов и социален, заяви д-р Цеков.
Източник: Нова тв