20-ина души протестират на Орлов мост срещу "Путинска България"

Най-високият връх на Балканите заслужава българско име Магдалена ТАШЕВА • Защо град Кърджали трябва да носи това позорящо име, вместо собственото си - Жерково? Дебатът за смяната на името на най-високия връх на Балканите е стар. През десетилетията той ту заглъхва, ту лумва отново, подобно на едно друго грозно име - Кърджали. На 20 юли т.г. в интервю за в. "24 часа" Волен Сидеров предложи: "Да сменим името на Мусала - турско е". Предложението му възобнови публичните спорове трябва или не трябва да го направим. Естествено, мнозинството от българите подкрепят идеята по съвсем очевидни причини. Не са толкова ясни основанията на онези, които възразяват срещу смяната на грозни, чужди и неразбираеми за българина географски названия като Мусала, Газибаба, Карадере и други, каквито за огромно съжаление все още срещаме в административните регистри и географските карти. Те са остатък от едно страшно, робско минало. Те ежедневно ни напомнят за едно тиранично и позорно чуждо управление. Защо трябва да ги търпим? Крясъците срещу промяната на остатъците от турската топонимия в България са насочени към увековечаването й, именно защото свидетелстват за небългарско, чуждо владичество, за епоха, в която българите не са имали своя държавност. "А онова, което е било, може пак да бъде", казваше покойният турски външен министър Исмаил Джем в разсъжденията си за "новия евразийски ред". Топонимията е геополитика. Науката за имената - ономастиката, е не само филологическа, а и политическа специалност. "Затова всеки културен народ има своя онимна политика", казва известният български ономаст и езиков археолог проф. д-р Тодор Балкански. Акт на геополитиката беше "анкетата", която турската организация "Бултюрк" искаше да проведе сред 8000 български мюсюлмани с въпросите: "Искате ли възстановяване на старите турски имена на градове и местности в България? Желаете ли да бъдат унищожени християнските имена на турците в гражданските регистри?" (В. "24 часа", 5 юли 2010 г.) Политическа декларация беше и желанието на съветниците на ДПС в ОбС-Кърджали през 2007 г. да заменят имената на улиците, наречени на славни български хайдути като Дельо хайдутин, Сирма войвода, Индже и Стоян войвода в кв. "Възрожденци" в града, където живеят много потомци на прогонените от Анкара източнотракийски българи. Това е част от потурчването на България. Като дават на улиците, селищата и местностите у нас турско-арабски имена, тукашните професионални туркофили се мъчат още мъничко да удължат управлението на османския халифат. Имената на държави, селища и географски области са важен геополитически фактор, защото издават чия собственост са сега и чия собственост са били преди. Те са силен аргумент за предявяване на териториални претенции. Затова в Турция и днес ползват старите османски имена на български градове, като Филибе, Ески Зара, Татар Пазарджик, Булгаристан (за България). С това те поддържат жива претенцията си за територията на България. Тази наглост може да се ликвидира много лесно - с една дипломатическа нота, която да осведоми Анкара, че докато си служи с тези номера, двустранните отношения ще бъдат замразени. Само че няма кой да я изпрати. Гърция от 18 години води война със Скопие за името на държавата. Защото Македония е област като Анадола и Сибир. Превръщането на това име в политически субект автоматично изнася на сцената териториални претенции. В Гърция няма да намерите нито едно селище или местност с българско или турско име. "Българското селище Куманица е преименувано от турците в Гюмюрджина, а по-късно гърците го променят на Комотини. Селището Черна църква става Мавроклиш. Село Булгаркьой, което на турски означава "Българско село", е преименувано - забележете нахалството им! - на Елинохорион, те. "гръцко село", в Костурско Блаца става Оксиес, а Брезница става Ватохорион", пише проф. д-р Балкански. А някой да знае едно селище на турска територия, на което турците да са запазили българското име, например Лозенград, Паспалево, Златица, Булгаркьой (където р. Ергене се влива в Марица)? Да знае едно древногръцко или раннохристиянско име да е запазило името си? Защо легендарният християнски център Едеса днес се нарича Шанлиурфа? Топонимията е геополитика. Това означава, че българското правителство трябва първо да има онимична политика и второ - тя да защитава българския интерес. За жалост нито едно българско правителство през последните 20 години не е имало нито волята, нито културата, нито националната отговорност да се заеме с такава задача. Положението се усложнява от факта, че тази политика бе възложена на президента по силата на чл. 98. 13 от конституцията, който гласи: "Президентът на републиката наименува обекти с национално значение и населени места." Само този факт е достатъчен да покаже защо през последните 20 години нито един президент не сложи край на потурчването на българската география Затова пък се навъдиха много привърженици на запазването му. Те не възразиха с дума, когато ОбС-Кърджали замени българските названия на няколко улици в града с "Нури Адалъ", "Сабахатин Али", "Реджеб Кюпчу". Не задават въпроси, когато във Велинградско администрацията продължава да употребява стари, османски топонимии като Дервиш могила, Гимиш чал, Софан дере, Тели дере, Ислям дере, Матан дере, Кара тепе - макар че всички те имат български имена. Но вдигат врява до Аллаха, когато българското гражданско общество се организира, за да коригира този дефицит на национална отговорност у управляващите. Предложението на Волен Сидеров да сменим турско-арабското име на връх Мусала развълнува толкова силно туркофилите в България, че някои от тях се втурнаха в обреченото начинание да изровят някакъв друг смисъл на думата. "Мусала" не означавало молитвено килимче, нито "докосващ Бога", нито "път към Бога" (ислямския бог, естествено), нито е съставно от Муса (Мойсей) и суфикса -лах, а било прабългарско. Във Фейсбук се появиха каузи с мелодраматични заглавия като "Не смейте!" (да сменяте името). Смеем, и още как! Това име е позорно. Значението на Мусала е ясно - място за ислямска молитва на открито или молитвена зала. Всеки може да влезе в интернет и да види, че хотелите в Дубай се рекламират, като изтъкват какви големи "мусала" предлагат за Рамадана и за поклонниците, пътуващи до Мека. С голяма "мусала" за молитви се хвали и ислямският център с джамия "Масджид Омар" в Евингтон, Британия. Представете си какво си мисли за овчедушието на българите един чужденец, който на връщане от Дубай попадне във Варна и види иначе кокетния хотел с име "Мусала"?! Той ще си помисли, че това е хотел за мюсюлмани, предлагащ помещения за масовите им петъчни молитви Първенецът на Рила, най-високият връх на Балканите, трябва да носи името на аналогичен връх в българската история, литература или вяра как ще бъде наречен - дали на най-великия българин Васил Левски (по-нисичкият старопланински връх, който носи сега това име, може да бъде преименуван), или на Свети Иван - покровителя на българската нация, или Цар Борис Покръстител, или Вазов връх, или ще се казва Преображение, не е толкова важно. Имаме специалисти по онимна политика, историци, езикови археолози, които да изберат най-доброто. Включването на това име в географски атласи, карти, регистри ще направи световноизвестна тази личност или събитие, представляващо връх в българската цивилизация. Проблемът с името не се изчерпва само с първенеца на Рила. Предложението на ГОНГ (Гражданско обединение за национална гвардия) от август 2007 г. да преименуваме Кърджали в Орфей и да започнем орфеизация на тази свещена планина, срещна не по-малко злобен отпор. Толкова много пари носи робското служене на турски и ислямски интереси, че от крясъците на туркофилите гласът на българите не може да се чуе. "Кърджали" означавало "побелелия, посребреният Али", твърди в. "24 часа" от 30 юли т.г. Някой е решил, че ако името на града бъде преведено като нещо по-миролюбиво и отвлечено, българите ще го приемат по-лесно. Не, Кърджали не означава "побелял Али". Названието "Кърджали" (кърджалъ ешкиасъ) идва от kir - кър, поле, и cali - разбойник и означава полски разбойник. По същия начин "даалии" (от dagli с нямо g) означава планински разбойници (даалъ ешкиасъ). Кърджалиите/даалиите се появяват в края на XVIII и началото на XIX век след редица неуспешни войни на Портата срещу Русия и Австрия. Те са части от разбитите турски войски или дезертьори, които се пръсват след разгрома и започват грабежи и опустошения из цяла Румелия (Виж "Кърджалийско време" на Вера Мутафчиева) често не се прибират по домовете и казармите си и се отдават на грабежи и безчинства из цяла Румелия. Селата и градчетата на християните били подлагани на масов грабеж, съпроводен с убийства на мирни жители, а съпротивляващите се - и на пълно унищожение. Най-известни от разбойниците са Пазвантоглу, Пехливан, Мустафа Байрактар, Топал Хафис, Бошняк Ага, Менлиоглу Ибрахим, Тръстениклиоглу Исмаил, Кючук Хасан ага, Ахмедоглу Хюсеин ага, Емин ага Хасковски, Кара Фейзи, Мехмед Синап и българомохамеданите Индже Стоян войвода и Шибилоглу Мустафа (описани в романтични краски от Йордан Йовков в "Старопланински легенди"). Ономастите Тодор Балкански, а преди него и Момчил Чалъков установиха, че градът е наречен Кърджали по времето на анархията в Османския халифат Дотогава той е записван като Жерново (място с много воденици) или Жерково, а областта се е наричала Запланина (с ударение на второто а). Кърджали трябва да бъде преименуван - дали на Жерново, Орфей или иначе, нека решат специалистите. Няма никакви основания този прекрасен български град, разположен в лоното на Орфеевата планина да носи като срамен печат това грозно, позорящо име. Едва ли има и българин, който би се утешил с обяснението, че уродливото име Гъзибаба, дадено на една прекрасна местност в Добричко, всъщност е "Гази-баба" и произлиза от арабското "газуа" - джихадът, в който е участвал лично Мохамед (за разлика от "сариите" - завоевателни походи, в които Мохамед не е участвал, но са участвали неговите сахаба - сподвижници, тъстове и зетьове като Абу Бакр, Омар, Осман и Али). През XIII век по границата с Византия в отслабения и разграждащ се Румелийски султанат се формират т.нар. газии, които имат за цел извършването на грабежи в съседните византийски територии. Те са под властта тюркските бейове, участвали в завладяването на Мала Азия от селджуките. Очевидно в по-късните векове са стигнали и до устието на Дунава, щом в този регион има топонимии, наречени на набезите на газиите. Вина носим и ние, медиите, които често използваме турско-арабски имена на обекти, които имат прекрасни български названия. В България няма проход "Хаинбоаз", има Проход на републиката. В България няма връх Арапчал, има връх Черновец! В Пирин няма "Муратов връх", има Гранитен връх. Нужен ни е нов импулс за изчистване на езика и българските имена от турцизми. Уви, толкова много хора печелят пари от българофобия, че пуризмът се превърна в обект на насмешка. Единствено и само в България. Във всички европейски държави той е държавна политика.

коментарът е три пъти -по-глям от статията под която е написан и за която се предполага че би трябвало да бъде...

Аман от маргинали-костовисти! А иначе, когато аз минах днес покрай "Орлов мост" видях не повече от десетина човека, които позираха пред двойно повече фоторепортери.

Много народ протестира, бе! Да се неначудиш...

Ами десидентите бяха толкова и по татово време, никакъв прогрес, Срам, срам!!!!

Нашите десиденти винаги са под прикритие. ген.Атанасов да си го каже