Сатиричната преса от началото на миналия век не е пропускала да осмее кандидатите за власт. Особено неуспелите. Ето няколко избрани произведения в рубриката deja vu.
Изборите преди век: Лъгах бе, брате! Ама и народът знае да лъже

Заседание на 23-тото Обикновено народно събрание (20.08.1931 - 19.05.1934.). Цар Борис III, председателят на парламента Александър Малинов и министри от правителството на Никола Мушанов. Брой на депутатите 283. Снимката е от 1932 г. 

 

В. „Хоровод“, септември 1938 г.:

 

Писмо от пропадналия кандидат за народен представител Н. до колегата му

 

Драги колега, благодаря ти много за сърдечните съболезнования по случай пропадането ми! Упрекваш ме, че слабо съм лъгал. Мо̀ре, лъгах, та пушек се вдигаше! Улици прокарвах, чешми строих, надници увеличавах, цената на житото повиших, тази на хляба намалих, данъци премахнах и що ли не.

 

На циганите три лева фасул обещах, на някои надници платих. За противника си пуснах слух, че е шкартиран, повярваха, ама малцина. Нищо не помогна. Платформата ми и тя платформа: „Национализиране на капиталите (как ти се струва, а?), 20 000 лв. безлихвен заем за младоженците, защита на демокрацията, участие на работниците в печалбите на предприятията (опашати, както виждаш)“. 

 

И реклама си правих. Пръснах сума пари за позиви и афиши. Писах, че трябва да изберат човек с добро сърце, чиста душа, човек нравствен, безкористен, неопетнен – и под всичко това: „Затуй гласувайте за кандидата Н.“  (малко неудобно беше да сам да се хваля, но като не се намери кой да ме похвали!). Колкото за черпенето, дето си говорихме, черпих бе, братко. 15 00 лева пръснах по кръчми за пиене и цигари.

 

Пък и плик с бюлетини пращах, и пари в плика. Пръснахме кръчмарите от работа; не помага. Черпи кръчмарят, ораторствувам аз, пият ганювците и клатят глава. Пият и обещават. А пък аз, по-глупав Ганю от тях, черпя и вярвам. „Сигурна е, думам си, моята“ и мостове строя, реки им прекарвам. Някой се обади, че пенсията ми била голяма (нали съм пусто пенсионер). Нейсе, обещах и нея да намаля (ц-ц-ц, докъде съм стигнал, а?!).

 

Обещавам аз, обещават и те, ама казвам ти, братко, страшно лъже пустият му народ, от нас повече лъже. Спира ме един: „Как е, г-н Н.?“, „Добре е!“ думам, а той: „Дай, казва, 40-50 бюлетини“. Давам му 100, и 4-5 кутии цигари за черпене. На другия ден тича пак същият: „Дай още 50“. Давам му и пак 4 кутии. Де кого срещна, все бюлетини иска и обещава (само те да бяха пуснали за мене, стигат ми); де кого почерпя, все глава клати и обещава. Всеки иска, и не по-малко, все по 30-40 бюлетини, а пък цигарите сам поднасям.

 

И накрая, о, нещастие! Ужас! Накрая… ох, заболя ме главата, колкото кутии цигари пръснах, толкова гласове не получих.

 

Лъгах бе, брате, без срам лъгах! Ама и народът знае да лъже, и по-добре от нас.

 

С почитание: твой сърдечен приятел и колега Н.

 

---------------------

 

В. „Щурец“, април 1937 г.:

 

Бюлетинката

Бюлетинката е нещо

ту студено, ту горещо,

Бюлетинката е либе

днес привързано и верно,

утре – подло изневерно.

Бюлетинката ни туря

гостолюбно до софрата

или подло ни разтуря

сметката край благината.

Та… люби я, и моли я,

и черпи я със ракия,

падай ѝ и на колене – 

тя все своето си знае:

днеска честно обещае

Коста Куция да слуша

и кълне се в небесата,

утре – хване го за гуша

и го тръшне о земята.

Бюлетинката е, драги,

ту милувка, ту тояга,

ту псувня, ту дума блага.

А пък в кът ли е потаен

турена във плика таен,

имайте на пръст червено

и не вервайте, ей Богу,

нито в любовта ѝ страстна,

нито се плашете много

от играта ѝ опасна…

Бюлетинката – това е:

днес – по таз мелодия играе,

утре… нищо се не знае!

 

---------------

 

В. „Хоровод“, март 1938 г.:

 

Изборен ден (Пародия по Н. Лилиев)

Ясният изборен ден

черната нощ прекатурна.

С ясния изборен ден – 

наплив пред всякоя урна.

Ясният изборен ден

гледа усмихнат, учуден.

В ясния изборен ден – 

вижте народа пробуден!

В ясния изборен ден

радост, молби и уплаха!

С ясния изборен ден

колко мераци умряха!

 

------------------

 

В. „Щурец“, януари 1940 г.:

Прилики и разлики

Пропаднал в изборите кандидат и отритнат годеник имат обща съдба впоследствие: и в двата случая става много мъчно на човека. Разликата е в това, че отритнатият годеник има възможност веднага да се кандидатира на друго място в същия костюм и дори със същия пръстен, а пропадналият кандидат трябва да чака нови избори и наново да си сменява облеклото и боята.

 

Арменска гатанка

- Лежи и пъшка. Що е то?

- Стихотворение от Ботев, душо моя.

- Никакво стихотворение! Неизбран кандидат.

 

Изборни мисли

Изборите приличат на монетите, защото и при тях, както и с монетите, се хвърля за „ези – тура“. Комуто се падне „цифра“ (ези) – отива да се подписва под цифри в счетоводството на Народното събрание. Обаче най-голяма е приликата им в това, че и около изборите, и около монетите трябва да има надпис „Боже пази България“.

 

И накрая малко чужд изборен хумор:

По време на едни избори във Франция, в един опозиционен вестник било писано, че половината от кандидатите били некадърници. Неколцина кандидати се засегнали, отишли в редакцията на вестника и заставили редактора да опровергае това си съобщение. Редакторът дал обещание и на другия ден във вестника се появило следното съобщение:

„Опровергаваме вчерашното си съобщение за кандидатите и заявяваме, че половината от кандидатите не са некадърници.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар