- Автор: Искрен Вълчев
- 20 Ное 2021
- 3754
- 30
На 8 юли Джо Байдън поздрави Румен Радев и Кирил Петков във видеообръщение. "Демокрациите трябва да докажат, че могат да работят за народите си, за да се изкорени корупцията в региона", заяви американският президент. Той обяви, че САЩ твърдо застават зад политическия проект "Три морета": "Има невероятен потенциал, за да се подобри просперитета на този регион и на целия свят. САЩ ви подкрепят, ангажирахме се да се подобрят връзките във вашия регион, за да може Европа да изпълни целите си - да е обединена и да живее в мир".
Как така стана така, че политическият ход у нас "съвсем случайно" следва интересите на САЩ, е въпрос с (не)повишена трудност. Ще го разискваме друг път. На този етап по-интересни са самите избори.
Сривът на ИТН, крахът на ДБ и Лозан Панов, падението на "Мутри вън", ръстът на ДПС, петото място на БСП, пробивът на "Възраждане", ниската активност са само част от интересните моменти.
Тепърва протоколите ще вадят още любопитни числа и процеси. Засега най-вълнуващият факт е именно победата на "Продължаваме промяната" (ПП).
На първо място, трябва да се отчете, че успехът ѝ се родее с царското чудо. По-мащаб то е по-малко, но по съдържание - същото. Изборите бяха спечелени от партия на един месец, без структури, направена наведнъж от неопитни хора, пълна с анонимници и "куфари" (по терминологията на Христо Стоичков, обозначаваща фигуранти).
Победителката дори не е партия, спокойно може да се каже: няма такава партия.
Но има една личностна харизма и хора, полепнали по нея. Именно на харизмата на Кирил Петков и на нищо друго се дължи успехът на ПП. За разлика от Сакскобургготски обаче, Петков не е цар, тоест мисловен архетип на цял народ. Нито пък зад него е ченгеджийското войнство, както бе през 2001 г.
Затова победата на ПП днес трябва да се отчете по достойнство. 20 години имаме ново чудо след царското.
От тук нататък коментаторите може да разсъждават за повторенията във вота на различни поколения, или пък за сладостта на "шугър фейс" политиците. Много интерпретации са възможни, но фактът е един – Кирил Петков и ПП сътвориха немислима сензация. Толкова голяма, че всеки политолог може да захвърли дипломата си.
На второ място, трябва да се отчетат промените в поведението на избирателите спрямо предишните вотове. При ГЕРБ и ДПС нещата са ясни. Задачата им бе напрягане на макс за запазване на собствения електорат – традиционен за Движението и не голям в момента за ГЕРБ, съобразно амбицията ѝ. Успя. Същата бе целта на БСП, но се провали.
"Възраждане" преследваше просто превземане на следващото стъпало, което след 3 означаваше 4 процента – преизпълни плана.
Но най-интересно отново бе при ПП и другите "партии на промяната". ПП ликвидира "Мутри вън", срина ИТН и ДБ, малко взе и от БСП. Порази там, където имаше колебаещ се електорат. При БСП пораженията бяха най-леки, защото тя се бе свила почти до твърдото си ядро. Всичко това показва, че подкрепата за ИТН и ДБ през лятото е било кула от карти, а самоусещането за значимост - повече от нелепо. Особено смешно е положението с ДБ, която дори разправяше как ще спечели на 14 ноември.
И ИТН, и ДБ просто са били припознавани като сили, които може да изметат ГЕРБ. След като се провалиха пролетта и лятото, и се появи ПП, се видя илюзорността на "мощта" им.
Партията на Петков ги събори точно за месец.
Третият важен момент от успеха на ПП е едно голямо смислово послание, което тепърва ще изкристализира. Избирателите не просто гласуваха за "шугър фейс" и месия. И не просто да бъде разкарана ГЕРБ. Те подкрепиха партия, която бе казала, че при определени условия, дори би преговаряла... с ГЕРБ.
Имаме ясно разбиране за "лошия", силно желание да бъде победен, но същевременно и допускане все пак да се седне на маса с него. Това е една напълно нова избирателна култура.
Тя е прагматична, делова, отвъд установените от партиите разломи. Стои далеч от идеите им за ляво, дясно, синьо и червено. Тя казва – правете, струвайте, карайте се, ама по-важно от глупавите ви "принципи" е да има власт. Партиите от своя страна, със своите "червени линии" досега, показаха, че не могат да отговорят на тази нова избирателна култура. ПП го стори и резултатът е ясен. В целия този смисъл тя е нова партия. А ДБ, БСП и ИТН, която се държа като втора "Атака", са стари. ПП е нова и спрямо прародителя си НДСВ. Царят бе избран, за да замести всички налични.
Днес никой не си въобразява, че ПП може някого да замести. Подкрепена бе, за да комбинира.
Всичко това отново е израз на новата избирателна култура.
Четвърто, горепосоченият процес стопява БСП. Това е стара новина. Новата е, че той стопява и ДБ. Една трета от избирателите ѝ гласуваха за Радев. Нищо, че е "комунист" и "руски агент". Те искрено недоумяваха защо коалицията не трябва да го подкрепя.
Това вероятно са предимно млади хора, необременени с глупостите на прехода. А това е съвсем ново дясно. То пак е дясно, но различно от старото. Раждат се нови хора, старите си отиват, представите се сменят.
И, в крайна сметка, ако досега се говореше за нужда от нова левица, вече има и от нова десница. ПП не зае мястото ѝ, защото се позиционира в класическия център.
Така или иначе, победителят е ясен. Дали на народа ще му е сладко с "шугър фейс" премиер, тепърва ще видим. Нататък ще разберем и дали конструкцията Радев – Петков, под егидата на САЩ, ще оцелее. Засега новината е, че тя спечели. На практика няма новина.
