В свят на невиждан егоизъм и егоцентризъм само Христовото Възкресение ни показва път към спасение

В свят на невиждан егоизъм и егоцентризъм само Христовото Възкресение ни показва път към спасение
Толкова смущаващо е, че и днес, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали спасителни за човеците събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и противоречия, от войни и всевъзможни прояви на омраза и на насилие от човек към човека; че макар и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в страсти и грехове свят, страдащ поради човешката леност в голямото богочовешко дело на спасението – свят, в който вечните евангелски ценности и небесните съкровища, които Христос ни съветва да събираме, са все повече измествани от невиждан егоизъм и егоцентризъм, от страст към притежаване и консуматорство, които застрашават вече не само нашите морални устои, но и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не трябва да учудва, че днес човечеството все по-трудно живее в мир както самò със себе си, така и със заобикалящата го природа. Не трябва да ни учудват отговорите, които то получава от природата заради своята все по-засилваща се алчност и страстна ненаситност, заради все по-видимия отказ от призванието си да бъде добър и разумен стопанин на поверения му от Бога свят", се казва в Патриаршеското и синодално пасхално послание, което ще се прочете в храмовете тази вечер.

Патриарх Неофит

 

Патриаршеско и синодално пасхално послание

 

Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос чеда на светата ни Църква,

Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната радост, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред победата на Спасителя над смъртта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска любов приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! 

„Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък“ 

(из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и смъртта изгубиха своята власт над човека, защото вече Христос е Този, Който притежава „власт над всяка плът“, за да даде на всички, които вярват в Него, „живот вечен“ (Йоан. 17:2). Защото Той затова дойде: за да имаме живот и да го имаме в изобилие (срв. Йоан. 10:10).

В богочовешката личност на Господ Иисус Христос се осъществиха всички древни пророчества за помиряването на земята с небето; в Него се откри „тайната, скривана от векове в Бога“ (Еф. 3:9), и „благодатта… се възцари с правда за живот вечен…“ (Рим. 5:21). В Него, „Светия Божий“ (Марк. 1:24), Бог възстанови човека в онова негово достойнство, в което го беше видял още в предвечния Свой творчески домостроителен план и за което го бе извикал към живот в зората на творението – най-висшето достойнство на венеца на това творение, призован „да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята“ (Бит. 1:26); защото човекът единствен от всички твари е сътворен от Бога по Неговия образ и защото на Бога и Неговото божествено съвършенство той е призован да се уподобява (срв. Мат. 5:48). 

Пребъдвайки в това най-високо достойнство, ние, верните на Христа изповедници на Неговото име пред света, познаваме най-добре и онази най-висока отговорност, която съпътства това човешко достойнство: отговорност, която човекът носи първом към самия себе си като храм и обиталище на Светия Дух, а сетне и към заобикалящата го среда, към цялото творение и всички твари, за които ни е казано, че „с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:19). Tолкова категорично е свидетелството на Божието Откровение за това колко тясно съдбините на нашия свят и на цялото творение са преплетени с живота, с решенията и действията на човека.

Ето защо толкова смущаващо е, че и днес, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали спасителни за човеците събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и противоречия, от войни и всевъзможни прояви на омраза и на насилие от човек към човека; че макар и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в страсти и грехове свят, страдащ поради човешката леност в голямото богочовешко дело на спасението – свят, в който вечните евангелски ценности и небесните съкровища, които Христос ни съветва да събираме, са все повече измествани от невиждан егоизъм и егоцентризъм, от страст към притежаване и консуматорство, които застрашават вече не само нашите морални устои, но и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не трябва да учудва, че днес човечеството все по-трудно живее в мир както самò със себе си, така и със заобикалящата го природа. Не трябва да ни учудват отговорите, които то получава от природата заради своята все по-засилваща се алчност и страстна ненаситност, заради все по-видимия отказ от призванието си да бъде добър и разумен стопанин на поверения му от Бога свят.

Особено подходящ за размисъл върху всичко това е тъкмо днешният ден: денят на Христовото Възкресение. Ден, в който животът тържествува, категорично побеждавайки злото, ада и смъртта. Ден, в който ставаме свидетели на осъществяването на най-висшата хармония между небето и земята, между божественото и тварното, между Бога и човека. Ден, в който Божията свята воля за света и за всекиго от нас е заявена с цялата възможна категоричност, защото „ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20); защото в този ден за всеки от нас и за цялото човечество е посочен път към спасение и вечен живот.

Нека не се отклоняваме от този път нито наляво, нито надясно, но да го следваме неотклонно, като при всяко колебание сверяваме мислите и действията си с онова, което ни е завещано от нашия Господ в Неговото свето Евангелие, откъдето извират водещите начала, вечните истини и всички непреходни ценности и принципи на християнския ни живот и нашето християнско отношение към света и всичко около нас. 

Поздравяваме с великия празник на Христовото Възкресение всички чеда на светата ни Църква в Родината и извън нея!

Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ 

Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ

ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И 

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

Сливенски митрополит † ЙОАНИКИЙ

На САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ

Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ

Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ

Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ

Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ

Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ

Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН

Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ

Русенски митрополит † НАУМ

Старозагорски митрополит † КИПРИАН

Врачански митрополит † ГРИГОРИЙ

Видински митрополит † ДАНИИЛ

Доростолски митрополит † ЯКОВ

 

Възкресение Христово, 2 май 2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • очите ни

    02 Май 2021 9:12ч.

    Всяка праведна власт е от Бога дадена. Няма "народна власт" без Божия Благословия, друг е въпросът за изкушенията на църквата спрямо всяка земна власт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • абв

    05 Май 2021 19:11ч.

    Когато попитам близки хора, какво мислят за православието и църквата, те казват, че православните свещеници и църквата, която е само патриарха и поповете и митрополитите и разните православни имена на свещенически звания, са посредници между миряните и Бог. Или свещениците на са обикновени хора, а посредници, което означава, че са нещо много повече от обикновените хора. И неслучайно те се легитимират , че са със Святия Дух в себе си и служат по Светото предание, което не е в Библията, както и по Катехизиса и Символа на вярата, който се отъждествява със Света Троица, за която също не е писано в Библията. Затова протестантите отричат Светото Предание и Символа на вярата и Катехизиса, защото са писани от човеци, а не от Бог, и сами са си присвоили виждането, че в тях е Святият Дух. Затова в учебниците по история пише, че свещениците, монасите и висшия клир са феодали. Затова протестантите проповядват по Свещеното писание - Библията и искат всеки мирянин да има своя Библия, и затова Гутенберг е измислил печатното устройство. А развитието на религията идва до това, че се обявяват Писанията за Бог Слово. Православието е затова, за да легитимира царя или императора, че е на власт от Бога, а царя или императора дава земя със закрепостени селяни в тази земя на църквата, и подпомага църквата, както църквата я разбират православните. Протестантите казват, че църквата са миряните, обикновените хора, които ходят на църква, а не само свещениците и клира. Пасторът при протестантите е обикновен човек и е с официални дрехи, като костюм, панталон и чете от Библията и проповядва по библейския текст, който е прочел. Държавата е изградена по Библията, като Библията е скелет на държавата. А православните духовници носят златни корони, златни кръстове, златотъканни дрехи, кадят тамян, целуват им ръка и говорят за тайнства, причастие, изповед. До като за протестантите вземането на хляб и вино, като хляба е тялото, а виното - кръвта на Христос - е ритуал. С този акт се цели хората да се почувстват като едно цяло, като тяло на Христос, че те са църквата. А православните се правят на Богове, че в тях е Святият дух. Нещо подобно е и католицизма, където папата е глава на Католическата църква и глава на Божието царство на Земята - Ватикана. Затова са Тридесет годишната война на запад и Реформацията. После православните казват, че има тяло и душа и тялото е тленно и смъртно, а душата - безсмъртна и вечна и нетленна. Затова монаси и свещеници подтискат тялото, постят, обявяват тялото за греховно и се оттеглят от плътски наслади, за да си спасят душата. Така се създава една мистична религия. Православието е мистично, мистична религия. Нещо подобно е и католицизма, макар и с различия от православието. Докато за протестантството тялото и душата са равнопоставени, като два полюса в човека. Тленно тяло и безсмъртна душа. Те са като два полюса на диалектична система, има поле между тяло и душа, и нов зародиш на тяло и душа в наследниците на хората. Така, че протестантите не се занимават само с мистика и мистичната си душа, а наравно с душата се занимават и с тялото си, което е също от Бог. И ако работят много и имат силни икономически държави, то е защото се грижат и за нуждите на тялото си, наравно с душата си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кака Милка

    12 Май 2021 22:07ч.

    Цялата истина е казана в заглавието: В свят на невиждан егоизъм и егоцентризъм само Христовото Възкресение ни показва път към спасение ! Бих допълнила : В един разпадащ се от всякакви фундаментални семейни цености свят, в който вече цари единственно и само невиждан егоизъм и егоцентризъм, греховна гордост, примитивна алчност към материални "блага", безсрамна похот, завист, злоба, суета, духовна и интелектуална закърнялост и празнота, само Христовото Възкресение ни показва път към спасение !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи