Нагорни Карабах: Лондон и Анкара спечелиха, Сорос и арменците бяха победени

Нагорни Карабах: Лондон и Анкара спечелиха, Сорос и арменците бяха победени
Макар и с голямо закъснение, арменците осъзнаха, че отдалечавайки се от Русия към Съединените щати, Никол Пашинян е заложил на грешния кон. Те осъзнаха, че колкото и да е корумпиран предишният екип, който ги е ръководил, той все пак работи за страната, докато „соросоидите“ не възприемат самата концепция за нация и следователно отхвърлят независимостта на страната си.

 


Войната в Нагорни Карабах бе планирана от Пентагона, а планът бе изпълнен от британските съюзници. Великите сили подминаха с мълчание масовата смърт на хората. В резултат, Лондон и Анкара възстановиха историческия си съюз, Вашингтон и Москва останаха на същите позиции, а Джордж Сорос и арменците загубиха.
 

На 44-ия ден от войната Армения беше принудена да  подпише споразумение с Азербайджан за прекратяване на огъня, като по този начин загуби част от своята територия. Предположението ни, че САЩ възнамеряват да подтикнат Турция да допусне грешка, като ѝ позволят да унищожи част от арменското население и след това да се намеси, като свали президента Ердоган и установи мир, се оказа невярно.

 

Този план не беше изпълнен. Сработи британският замисъл. Възползвайки се от противоречията, възникнали по време на президентските избори в САЩ, Лондон взе инициативата. Той се опита да откъсне Нагорни Карабах от Русия и да възобнови „Голямата игра“ от 19-ти век. Тогава Лондон беше съюзник на Османската империя и враждуваше с руския цар. Щом Москва разбра за какво става въпрос, постигна прекратяване на огъня и спря касапницата.

 

"Голямата игра"

 

През целия 19-ти век Британската и Руската империи ожесточено се съревноваваха помежду си, за да контролират Кавказ и Централна Азия. В Англия този период е известен като „Голямата игра“, а в Русия се нарича „Война на сенките“. Русия се оказа в печеливша позиция след завладяването на Нагорни Карабах. Освен това нейното влияние в Кавказ нараства според теорията за доминото.

 

Отчитайки този исторически факт, Лондон счита, че превземането на Нагорни Карабах ще му позволи да сложи край на влиянието на Москва в Кавказ, а след това и в Централна Азия. Британският премиер Борис Джонсън вижда себе си като продължител на имперската политика на Уинстън Чърчил, чийто биограф е той. Съвсем наскоро той обнародва скъпоструващ план за модернизиране на английските въоръжени сили.

 

На 29 юли 2020 г., с цел възобновяване на „Голямата игра”, той назначи за министър на външните работи Ричард Мур, дотогава ръководител на външното разузнаване MI6. Преди това той е посланик на Нейно Величество в Анкара. Говори свободно турски и дружи с президента Реджеп Тайип Ердоган. Той встъпи в длъжност на 1 октомври, т.е. четири дни след нападението на Азербайджан срещу Нагорни Карабах.

 

Ролята на Ричард Мур

 

Ричард Мур е в приятелски отношения с принц Чарлз, който е ръководител на Оксфордския център за ислямски изследвания (Oxford Centre for Islamic Studies) и в който в продължение на 25 г. се обучават интелектуални кадри за "Мюсюлманските братя". Бившият турски президент Абдуллах Гюл е един от лидерите на този център.

 

Като посланик в Анкара (2014-17 г.), Ричард Мур убеждава президента Ердоган да стане покровител на "Мюсюлманските братя". Той също така има основна заслуга за изтеглянето на британските войници от Сирия през 2014 г. Лондон не възнамеряваше да продължи участието си в конфликта, в който се беше ангажирал заради колониални цели, но който се превърна в имперска операция на САЩ (стратегията Ръмсфелд-Цебровски).

 

Ричард Мур наскоро посети Египет и Турция. На 9 ноември, денят, в който Русия постигна прекратяване на огъня в Нагорни  Карабах, той се срещна в Кайро с президента Ал Сиси, а на 11 ноември пристигна в Анкара. Той не беше официално приет от стария си приятел, президента Ердоган, а се срещна само с неговия прессекретар в Белия дворец.

 

Сорос и неговата политика

 

Във войната между Турция и Азербайджан срещу Нагорни  Карабах Вашингтон искаше да използва президента Армен Саркисян и един от хората на Сорос, министър-председателя Никол Пашинян, като примамки.

 

Американският спекулант Джордж Сорос провежда собствена политика, но в пълно съгласие с ЦРУ. А британците нямат такова споразумение със Сорос - последният получи своето богатство благодарение на мащабна операция срещу лирата стерлинга (Черната сряда, 16 септември 1992 г.), след което си заслужи името „Човекът, който разори Банката на Англия“.

 

Двойната  игра на „Коварният Албион“

 

В началото Лондон не пречеше на Вашингтон. САЩ  подкрепяха идеята за „един народ - две държави“ (Турция и Азербайджан) и бяха съгласни да унищожат Република Арцах (арменско наименование на Нагорни Карабах– б. пр.) със сила. MI6 помага на своя партньор да прехвърли джихадисти в Азербайджан, но не и да убива арменци. Целта са руснаците, но те все още не са в Карабах. По това време Сорос изпраща кюрдски наемници да подкрепят арменската страна.

 

Преструвайки се, че играе с американската карта, Лондон подкрепя Баку и Анкара. В първите дни на конфликта всички членове на Минската група, създадена за разрешаване на конфликта около Нагорни Карабах, възобновена след разпадането на СССР, т.е. САЩ, Франция и Русия, се опитва да постигне спиране на военните действия и възобновяване на преговорите. Осъзнавайки нечестността на Азербайджан, те представят проект за резолюция на Съвета за сигурност. За Вашингтон това е отклонение от първоначалната идея и отказ да се осъди принципа „един народ, две държави“. В първите дни на конфликта арменците се защитават, както могат.

 

Но държавният глава Армен Саркисян се намесва в работата на Генералния щаб и изпраща необучени доброволци на фронта, след което арменските войски търпят огромни загуби. Между другото, Саркисян има двойно арменско-британско гражданство. Обединеното кралство незабавно заявява, че ще наложи вето върху предложената резолюция. На 25 октомври САЩ публично обвиняват Азербайджан в нечестност.

 

Минават цели две седмици, преди руснаците да се убедят, че Вашингтон, затънал в президентски избори, не взема никакво участие в разрешаване на конфликта. Тогава Русия дава последния сигнал и прекратява касапницата.

 

Факта, че вместо американския в играта участва английският план, Русия разбира едва на 6 октомври. Тя стига до заключението, че Лондон възобновява „Голямата игра“ и е готов да го лиши от влияние в Нагорни Карабах.

 

На 7 октомври руският президент Владимир Путин се свързва по телефона с турския си колега. Той договаря примирие с него при много неблагоприятни условия за арменците. Ердоган, осъзнавайки, че не може да промени политическата ситуация в Съединените щати, се съгласява с териториалните завоевания и отказва да проведе арменския геноцид. Тогава президентът Путин се среща в Кремъл с азербайджанския си колега Илхам Алиев и арменския премиер Никол Пашинян. Той спасява това, което все още може да бъде спасено, като принуждава събеседниците си да подпишат споразумение за прекратяване на огъня при условията, договорени с Ердоган. Сред условията на споразумението са военното присъствие на Русия под формата на мироопазващи сили и прекратяване на кръвопролитията. След това той се обръща към народа на Русия и заявява, че спасявайки Армения от още по-страшно поражение, той защитава интересите на своята страна.

 

Макар и с голямо закъснение, арменците осъзнаха, че отдалечавайки се от Русия към Съединените щати, Никол Пашинян е заложил на грешния кон. Те осъзнаха, че колкото и да е корумпиран предишният екип, който ги е ръководил, той все пак работи за страната, докато „соросоидите“ не възприемат самата концепция за нация и следователно отхвърлят независимостта на страната си.

 

Това е последвано от протестни демонстрации и оставки. Началникът на Генералния щаб, министърът на външните работи и министърът на отбраната напускат постовете си, но министър-председателят остава. Междувременно президентът на Азербайджан се радва. Той се смее на Съвета на Европа и Европейския парламент, обявява победата си и възраждането на завладените територии. А британците получават привилегии за British Petroleum и ще търсят достъп до разработването на златни находища в Азербайджан.

 

Превод: Гергин Гергинов

 

 

 

Коментари

  • Александър

    26 Ное 2020 9:50ч.

    Пълни глупости! Отново ни представят Русия като много слаба и наивна страна, а същевременно се опитват да ни убедят, че Англия все още е онази силна империя от миналите векове. А реалността е съвсем друга. Не спираме от десетилетие да наблюдаваме пораженията на Западните демокрации, срещу надигащата се сила от Изток. Няма държава, в която да са опитали преврат или някаква друга замаскирана стратегия за налагане на влияние и да не са се провалили. Афганистан, Ирак, Либия, Украйна и Йемен са само най - фрапантните примери за тяхното безсилие...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Александър

    26 Ное 2020 9:57ч.

    Пропуснах да отбележа най - важния пример - Сирия. Където, както и сега в Нагорни Карабах, руснаците най - безцеремонно наложиха своя интерес напук на останалите играчи на терена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Напомняне

    26 Ное 2020 10:14ч.

    Неслучайно видният конспиролог, сътворил този анализ, от години живее в Дамаск по крилото на Асад...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • рилски спортист

    26 Ное 2020 11:15ч.

    Несериозен анализ. Позициите на Русия в Кавказ бяха силно отслабени от Горбачов и Елцин, двама невиждани предатели. Арменците са исторически неблагодарници, защото съществуват с държавичката си само благодарение на Русия - царска, съветска и неясна сегашна. Саркисян и Пашинян преди 2-3 г. рязко тласнаха страната срещу Русия и в посока на САЩ и Запада, особено на Франция. И логично си го получиха, Путин нарочно остави Алиев да ги нарита жестоко и едва след тежките загуби за Ереван се намеси след дискретни искания от Париж и Вашингтон. Нагорни Карабах все още в голямата си част е арменски, 2000 руски войници го пазят, с което руските позиции са усилени, макар далеч не както беше в СССР. В статията голяма слабост е неспоменаването на още един важен играч в региона - Иран, който в никакъв случай не може да допусне усилване на Анкара и особлено влизането на НАТО-вска Турция с войски в Азербейджан. Затова ще играе подмолно, но решително в комбина с Русия и срещу Турция. Иначе версията за британската активност и нейните цели правилно са посочени в статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Ное 2020 11:48ч.

    "Армения беше принудена да подпише споразумение с Азербайджан за прекратяване на огъня, като по този начин загуби част от своята територия" Защо незапознати с нещата пишат статии? Нагорни Карабах НЕ Е Арменска територия!!! От споразумението арменците спечелиха. При продължаваща война, ВСИЧКИ арменци на азербайджанска територия щяха да бъдат ИЗГОНЕНИ. Сега с хиляди се връщат по домовете си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • От Нагорни Карабах

    26 Ное 2020 12:24ч.

    арменците си запалиха къщите и се ометоха.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куц кон

    26 Ное 2020 12:37ч.

    по -важно е дали ние не сме се качили на файтон с умрял кон

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всеки според възможностите си

    26 Ное 2020 12:55ч.

    Путин направи каквото можа. Задушена Русия е на тънък лед. Арменците трябва да са благодарни и на това. Големият провал на Путин е Украйна, в която през 2014 г. трябваше да върне законния й президент Янукович, свален с фашисткия майдан, организиран от САЩ. Вместо това Путин се задоволи с връщането на Крим към Русия и позволи на запада да го души и изнудва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Ное 2020 13:12ч.

    "Големият провал на Путин е Украйна" Наистина ли? Да си върнеш МНОГО ВАЖНА територия, провал ли е?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател на 26.11.2020 в 13:12

    26 Ное 2020 13:22ч.

    Пред възможността да си върнеш цяла Украйна, да си върнеш само една много важна територия не е ли провал? Още повече, че народът в Украйна, същият народ, като народа в Русия, вече е зомбиран и настроен срещу самия себе си. Аналогично на българският народ в съседна СРМ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Глупости!

    26 Ное 2020 13:25ч.

    Какви територии е загубила Армения? Войната дори не е докоснала нейна територия. Тя даже не призна Карабах за независим. Територия загуби Карабах - който самата Армения с договора от 1993 г. е признала изцяло за азербайджански. Големият печеливш е Русия, която беше тотално изтласкана от този район, а сега се завърна с още една военна база.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А дали е така ?

    26 Ное 2020 13:31ч.

    Харесвам Мейсън , чел съм две от книгите му. Неговата основна слабост като анализатор е небалансираният антиамериканизъм , и антиизраелизъм , който в тази тема няма отношение...Е Не съм убеден в коректността на цялата му хронологична "конструкция" , не съм убеден в изводите които изкарва... Един по един факторите ! Турция ? Турция определено засили позициите си в района, и то не в посока свиване на арменските територии или (не)достигане на "арменски геноцид". Не ! Анкара и Ердоган са мегаломани. Техният поглед е много по на едро. Големият успех на Ердоган е договореният "коридор" Нахичеван-Баку ! Това е директен излаз на Турция на каспийско море и намърдването й в тесния и затворен "клуб" на Каспийските страни. Освен тежко унижение за Армения ("коридорът" минава през самата територия на Армения, а не през Карабах !) това е тежък удар по руските позиции в района. Каквото и да се говори от отсрещната страна... Русия. Тактически погледнато Русия спечели с известно увеличение на военното си присъствие, т.н. миротворци , на част от територията на Арцак и по армено-азерската граница. Но Русия и досега имаше военни в района - 102 военна база в Ереван и Гюмри , така че нещо принципно ново руските военни не получиха. Стратегически Русия губи ! Губи влияние сред арменците (противно на кухите русофилски уверения в обратното) защото не пресече войната в началото , а в края, когато арменци бяха избити , цивилни прокудени , къщите им горяха, а идлибските джихадисти прочистваха арменски села и градове (Шуша) . Руският авторитет в Ереван е по-нисък от преди войната и това е свършен факт. Азербайджан. Баку си върна част от Карабах (южната част) и това е повече повод за думкане на тъпани и зурни, от колкото кой-знае каква териториална придобивка. Баку не постигна пълен контрол над областта, Степанакерт не бе превзет, но най-вече Алиев и кликата му осъзнаха че са несъществен фактор на сцената и нещата не зависят от техните мераци и цели, а от волята на големите сили. Англия през цялото време игра с Анкара, в това Тиери е точен. Франция както винаги повече говореше , а по-малко действаше, с оправданието че логистиката е твърде трудна за френските военни... Склонен съм да приема че французите са участвали заедно с американците в задкулисен натиск и кандърми пред Москва да се намеси военно... САЩ. Американците не извършиха никакво телодвижение в конфликта. Вътрешната им парализа , продиктувана от колосалния сблъсък Тръмп-Глобалисти , ги парализира и във външен план. Все пак да не забравяме , американците са си "послали" в Ереван , там е едно от най-големите посолства в света. Агентите им на влияние са си там... Мейсън наистина пропуска други глобални фактори , които изиграха сериозна роля в конфликта. Иран ! Иран има голямо азерско малцинство и за да пресече в зародиш сепаратистки настроения на територията си има интерес Баку да не се засилва прекалено, още повече че са ортаци с Ердоган. Турция и Иран остават стратегически КОНКУРЕНТИ и отношенията им все така са хладни. Обратно , в северните зони на Иран има близо половин милион арменци , които са послушни спрямо властта в Техеран и служат като "мост" със северния съсед Армения. Не случайно преди Степанакерт да падне , и още преди Москва да иницира "казус бели" с хеликоптера, Техеран започна да дрънка оръжие , ирански танкове се придвижиха към границата с Армения, Арцак и Азербайджан, Техеран показа че е готов да се намеси и няма да допусне пълен рагром на Армения. В това отношение Иран игра в известна степен в една посока с Москва. Тиери не е отбелязал още няколко допълнителни фактора, повлияли на войната. Израел с неговото охотно желание да въоражава Баку, и то не зле (дронове) , Япония - която осигури големи суми в полза на турско-израелската коалиция, някои от заливните монархии , които правиха същото...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...поправка

    26 Ное 2020 13:35ч.

    ...да се чете "турско-азерската коалиция"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Ное 2020 13:43ч.

    Русия винаги е присъствала в този район. Има постоянна военна база в Армения. Имаше радиолокационна база в Азербайджан, но се изтегли от там. Сега се върнаха, дори да са като миротворци. В момента азерите им се радват, а арменците недоволстват. Но на практика, арменците спечелиха повече, защото можеха да загубят Арцах.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Ное 2020 14:03ч.

    Странно е, но не се споменава Иран. Иран играе много важна роля в конфликта. И още по-странно е, въпреки че в Иран живеят 15 милиона азери (в Азербайджан са 10), Иран е на страната на Армения. Иран винаги е поддържал Армения. Навярно защото винаги е против многовековният си враг - Турция. При предишната война, благодарение на помощта от Русия и Иран, Армения успя да отвоюва от Азербайджан Нагорно Карабах.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Благодаря Гласове за статията!

    26 Ное 2020 14:11ч.

    Има много хляб за размисъл в статията. Това ни връща пак в историята! Нищо ново под слънцето! Ако умуващите по-горе искат все пак да си изяснят нещата, а да не робуват на клишета, е хубаво да започнат да четат история на XIX век. Гордиевият възел, както се казва е там! Успех, мислители на нашето време!:)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 26.11.2020 в 11:48

    26 Ное 2020 14:20ч.

    Нагорни Карабах=Арцак не беше, и не е част от Държавата Армения със столица Ереван. Иначе си е исконна арменска земя от началото на Новата Ера. Защо не е в пределите на Държавата ? Питайте Сталин. По-същата логика по която трябваше да се пита и Хрущов - защо преди 2014 Крим не беше част от Русия. Извращенията на комунистическото чертане на граници в епохата на СССР... Разликата ? Москва има ресурса да поправи неправдите със сила. Армения опита преди три десетилетия, но сега се провали.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • terrarium

    26 Ное 2020 15:17ч.

    На Армения й помогнаха Русия и Техеран с крайно нежелание, защото с полегването на Вашингтон им създаде големи неприятности. Затова я оставиха да се на.ере и омаже и чак тогава да я спасят само за да не допуснат голяма победа на Лондон и Ердоган. Загубите на арменците са не само големи и разнопосочни, но и трайни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    26 Ное 2020 15:25ч.

    Западът може да печели дългосрочно в голямата игра с Русия само ако отвътре водещи позиции в руската страна заемат къртици и предатели. Няма ли вътрешен разкол, Западът играе само тактическа игра, но не и стратегическа, защото стратегията винаги се взема от този, който умее да играе безкрайно бавно, да преценява всички ходове... и най-вече не изхожда от позицията на омраза и грабеж, каквато е ахилесовата пета на наглосаксите срещу Русия и в крайна сметка - срещу всички останали. Цялото изкуство е да се запази спокойствие и да няма доктринална намеса в събитията, а внимателно изчакване за точната снимка на разстановката на играчи, сили и средства и усет за подходящия момент кога да се действа. Путин и този път го изигра блестящо. Представянето на английската страна едва ли не като метафизически играч е несериозно в този анализ. Печели само този, който издебва, ръководен от благородни, а не колониални намерения. Но без абстрактна цел и следване на стратегия, т.е. с идеологично потъване в тактика, Голямата Игра не може да се спечели от Русия. В този смисъл, на Русия е отредено да действа според Царството Божие. И няма съмнение, че тя ще печели дългосрочно, а партнерите ще се самоизяждат, защото не могат да надхитрят Путин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    26 Ное 2020 15:27ч.

    "Иначе си е исконна арменска земя от началото на Новата Ера" Но НАПЪЛНО изгубена след завладяването й от Османската и Персийската империи. Днешна Армения съществува благодарение на Руската империя, която я отвоюва от Персия, но само източната й част. Тази, в пределите на Османската империя, НЕ Е освобождавана. А арменците в пределите й са подложени на геноцид. Сталин е дал повече територия на арменците от първоначално отвоюваната от Персия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Блаблабла

    26 Ное 2020 15:28ч.

    Да не сме слепи и глухи? Искат да вкарат Русия във война - това е. Просто и ясно. Този път не мина номера. Пак ще пробват. И пак, и пак, и пак. Докато мине. И тук са заложили достатъчно. И морето милитаризираха. Така ще е, докато светът търпи рамбовските им номера. Някой трябва да им се опъне. Но това няма да бъдат европейските слагачи! Иначе пак ще подпалят пожар като Втората световна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Техният поглед е много по на едро. Големият успех на Ердоган е договореният "коридор" Нахичеван-Баку ! Това е директен излаз на Турция на каспийско море и намърдването й в тесния и затворен "клуб" на Каспийските страни."

    26 Ное 2020 15:37ч.

    До писалият тези изречения - дайте линк, че Турция самостоятелно се е наместила в този коридор и го контролира! Кога и как е станало споразумение с руската страна по въпроса. И по горните изказани съображения, не съм съгласен със спекулативния Ви извод, че Русия губи стратегически. Русия играе игра, която подтиква Ердоган да действа, изземвайки инициативата от западните страни. Турция икономически е зависима от Русия, а не от Англия. Едва ли Ердоган се вдъхновява от зелените очи на Ричард Мур - в крайна сметка, не от Мур зависят приходите в хазната му и личната му сигурност, а от приятелството му с Путин, поне проформа. Англия нищо не дава, а освен това не притежава лостовете, които е имала през ХІХ век, контролирайки морските търговски пътища. Русия веднага им изигра контраигра с ВМФ-пункта си на Червено море в Судан (обявявайки го тъкмо в подходящия момент) и на ония ми ти мореплаватели тутакси им се спихна остатъка от ядене изодзадзе... Че даже на американушките не им издържаха нервите и дериктно пратиха есминец в залива Петър Велики с надеждата, че поне в ПР-отношение ще се направят на велики. Но вече сме ХХІ век, не ХІХ, и Русия е постмодерна, а не дворянска империя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • опорната точка на статията

    26 Ное 2020 15:48ч.

    Цитат: "Факта, че вместо американския в играта участва английският план, Русия разбира едва на 6 октомври. Тя стига до заключението, че Лондон възобновява „Голямата игра“ и е готов да го лиши от влияние в Нагорни Карабах". Тъкмо въпросната опорна теза издиша - впрочем, при всеки анализ деструкторът би следвало първо да открие опорната теза, около която се гради цялата постройка на темата - обикновено в методологично отношение, ако опорната теза е хипостазна, а не екстазна, цялата тема може да бъде критикувана от определени разикални позиции, защото хипостазите издишат. В това е парадоксът на всяка опорка - хем е структурноопределяща и крепяща, и хем заедно с това е нещо като ахилесова пета за критическата процедура. Един анализ трябва да завършва с хипотези, не да започва с тях... а този е от типа "започвам с хипотезата, че...".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • поправка

    26 Ное 2020 15:51ч.

    *разикални позиции = раДикални позиции... Впрочем, Путин внимателно следи тънкостите на Голямата Игра, защото това е съдбоносно за него и за Русия. И проведената опция от Путин едва ли е била плод на толкова късен инсайт... напротив, тя е била отчитана като възможност още с идването на Пашинян на власт през 2018 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • опорната точка на статията на 26.11.2020 в 15:48

    26 Ное 2020 22:45ч.

    МАДАМ/ Мистър, ще се радвам да прочетем втората Ви книга и актуалния анализ, за "Голямата игра". Където на практика, ще ни покажете теорията си. Ние от форима, ще Ви прочетем, анализираме и коментираме. Е, не по-вашият начин!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хайдегеровото определение за феномен

    27 Ное 2020 8:58ч.

    Една теория няма нужда от практика, но само при едно условие: когато умее да се самопоказва. Практиката е само случаен критерий за истината според оня, който разбира от теоретизации.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До 27.11.2020 в 08:58

    27 Ное 2020 12:23ч.

    Няма теория, в научния смисъл на думата, даже и да е самоопределяща се, която да не се позовава поне на предишна практика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вехт краставичар

    27 Ное 2020 12:29ч.

    Практиката е обобщена статистика за най-просто интерпретираното възможно случване. Не може възможен опит да е критерий за действителен такъв. Няма опит за всички, освен въобразен като практика. Практиката даже не е дейност на продуктивно въображение - в нея всичко е репродукция, и следователно догматично и статистизирано знание. Позоваването на практика не е никакъв гарант за теоретизации и изобщо. Някой не прави разлика между практика и полагане на биващо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До 27.11.2020 в 12:29

    27 Ное 2020 12:57ч.

    "Практиката е обобщена статистика за най-просто интерпретираното възможно случване." Това изобщо не е вярно в общия случай. "Аз имам две ръце" е абсолютен факт, израз на абсолютна истина, която не е нито интерпретация, нито продукт на статистика, да не говорим, че е точно така докато пиша този текст—без всякакви уговорки и увъртания относно това дали се случва или не. Това че имам две ръце е тривиална практика, в която няма никаква стилизация, догматика, нежели въображение. Въображението е паразитен придружител на знанието. Аз може и да си въобразя, че съм с три ръце вечерта след третата чашка, но сутринта, след като изтрезнея се връщам към грозната, скучна реалност, че, уви имам само две жалки ръце. Ако пък ми се прище да теоретизирам, практиката на двете ръце ще ме преследва през целия ден, докато вечерта не се намърдам пак с приятелите в местната бакалия, за да се утешавам отново с ракията с патоките. Само тогава ще ми се удаде да не правя разлика между практика и "полагане на биващо".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Kiko

    27 Ное 2020 15:06ч.

    Само да ви кажа, че същия сценарий, който приложиха на Армения, ни чака и нас след 2-3 години... И тогава да няма детски плач и скърцане на биберони, защото боко-тиквата ни води по същия начин. А султана започна да иска да си върне загубеното... п.с. Нашата армия е по-зле и от арменската, даже... Поздрави и приятно пийване на ракийка, винце и биричка. Дали ще ни управлява боко бей или някой от анадола - все сме си рая...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    27 Ное 2020 16:04ч.

    "Аз имам две ръце" - а кой си ти, който имаш две ръце и как точно тези две ръце изначално се съотнасят до теб? Абсолютна истина би било, ако знаем кой е притежателят на притежанието си - две ръце... а ние изначално не знаем нищо за него, ние си позволяваме само апостериорно да го опредметяваме, сякаш пък - айде да го кажем като тебе - "в общия случай" предметът притежава мен, а не аз притежавам предмета. Въображението е приемането и подемането на образ на себе си или на нещо друго и разгръщането му в итеративен разказ, вследствие на което изобщо се домогваме до съдържание на което и да е знание. Т.е. знанието не зависи от съдържанието на мисленето изначално повече, отколкото зависи от въображението или паметта. Това, че си въобразил себе си като човек, е не априорно знание, а апостериорен навик или споделено удобство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • същият-друг

    27 Ное 2020 16:09ч.

    Доколкото пък практиката се извежда от опита, а не обратното, и доколкото няма един и същ опит за двама еднакви субекта, а камо ли пък една-единствена практика, нека си припомним знаменитите думи на Витгенщайн: "Няма априори верен опит" и "В света всичко е такова, каквото е, и всичко се случва така, както се случва". Т.е. идеята за субект само случайно има нещо общо с "тези две ръце", както и само случайно (хипотетично) слънцето утре ще изгрее.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    27 Ное 2020 19:03ч.

    Глупости на търкалета. Оказа се, много извън нашето внимание впрочем, че арменците са завладяли част от азербайджанската територия и са се разпореждали дълги години там. И сега азерите са си върнали земите. Ако за момент се абстрахираме от инстинктивната си привързаност към православните завоеватели и се замислим, дали съседите им мюсулмани не са също хора като всички други, с национална чест и достоинство, дали тогава все пак няма да разберем, че дрънканиците за Сорос и други такива не са за да ни отклонят вниманието от истинските събития?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До фи, пси и същия-друг

    27 Ное 2020 21:06ч.

    За съжаление за коалесциране на подобни диференциали в гносеологията има само едно лечение—вулгарният common sense на praxis-а. А не би ми се искало да е така. По-интересно би ми било да си продължим разговора не като тяло, което земята привлича, когато скоча от десетия етаж, а от гледна точка на един инвертиран дискурс, при който аз да съм този, който придърпва земята, когато скоча от десетия етаж—аз да притежавам земята, а не тя мен. Само подробност е, че изходът от подобен praxis би бил напълно хомогенен, който от двата елемента на нея бифуркация да си бяхме избрали, така оборвайки всяко възражение свързано с тезата за “двете ръце”. Разговорът, както казах, би бил по-интересен при подобен цъфтеж на интерпретации. Уви, обаче … Ние сме само едни клети роби, хвърлени в зандана на природата, даже без да са ни искали съгласието, а природата не си поплюва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "аз да притежавам земята, а не тя мен"

    27 Ное 2020 21:54ч.

    Ами притежавай я, опитвай поне, коригирайки парадигмите... колкото и да е трудно при това мляко, дето си го засукал, и тоя (фарисейски) квас, който си поел... Затова са дадени философиите, източната мъдрост - да спреш да се уеднаквяваш с онова, което не си, да обладаеш нихилизиращата власт, поне доколкото ти позволява критиката на разума. И няма нужда да скачаш от десетия етаж - опитай с нещо по-просто, което предлага Кастанеда в книгите си: пак да срещнеш ръцете си (като отправна точка), но този път насън. Тогава може и ясно да схванеш въпроса, зададен от Джуан дзъ, който - като млад ученик - сънувал, че е пеперуда, и като се събудил, дълго време се питал кой е всъщност - пеперудата, която сънува че е човек, или човекът, който сънува, че е пеперуда. И едва като остарял и помъдрял си отговорил на този въпрос: нито едното от двете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "вулгарният common sense на praxis-а"

    27 Ное 2020 22:02ч.

    Съзерцавай го (въпросния), но не се оплитай/вкопчвай в него, както са те учили. Грешката не е във въпросния комън сенс, а в уеднаквяването ти с него при всички възможни случаи. Не е истина това, че човекът е дете на природата, нито че човешкият род е истинният род. Априорният род е логос, т.е. самата възможност за универсализации изобщо, а не човек. Няма една единствена изначална хипотеза, която да изисква претенции да се придържаме към нея за цял живот. Правилното познание, ще кажа пак, не започва с хипотези, а завършва с тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 27.11.2020 в 21:54

    27 Ное 2020 22:25ч.

    Не, не, в цветната леха, която предлагаш да е пътеката на разговора ни, просто няма как да не се съглася с теб, че е отговорът. Това е просто очевидно. Другото е да опорочим пеперудите и личинките, пърхащи наоколо или изпокрили се изпод буците пръст на мисловния пакет, който трябва да разкъсаме, за да намерим смисъла. Да си спомним на какво ни учеше Ницше, когато ни се прииска да се спасим от несгодите на тежкото битие. За да не навредим на жалкия си животец обаче, няма да се отдаваме на dope или pot, а и алкохолът, превръщаш накацания от мухи абажур в кристален шанеделиер, и той вреди на дроба. Сънищата, паяжините от привидения, поезията и бялото, измазано с оня устойчивия латекс, пространство на галерията в Челси, ще е нашият приют. Всеки друг избор би бил по-скоро прибързан, отколкото необоснован. Да бях разбрал, че това е telos-ът на разговора, да те бях разбрал изначално. Тук всъщност иде реч за два контрастни разговора, а аз подех подир другия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Londoner

    28 Ное 2020 1:26ч.

    Що за глупости е написаното за Ричард Мур, сегашния шеф на Ми6 - грешка на автора или на гугъл преводача?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • субектът е извор, а не роб на изборите (обективациите)

    28 Ное 2020 8:19ч.

    Аз поначало не говоря за избор, а за извор. Изворът си ти, невидимото... Останалото е от лукаваго...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи