Любомир Стефанов: Президентът стои интимно близо до сглобяването на този кабинет

В особеното политическо лято сме свидетели на една изострена Фейсбук комуникация между лидерите на политически партии и отделните политици. Докъде ще ни изведе това напрежение, г-н Стефанов?

Много се надявам до съставяне на редовно правителство. В противен случай ще наблюдаваме просто упражнение по епистоларно остроумие в новата дигитална среда. Безплодно и творене на шеги на чужд гръб, а в случая - на българските граждани. Ако изборите в демокрация са със състезателен елемент, то съставянето на правителство и укрепване на управлението вече е прагматичен, рационален и държавнически момент. Трябва да разграничаваме избори от управление, защото нашите партии все още са твърде пренапрегнати и не са в конструктивен режим.

Лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов завърши в неделя Фейсбук интервюто си със зам.-председателя на партията Тошко Йорданов с „Няма спирка“. Как ги разчитате тези думи?

В типичен за него стил. Господин Трифонов е известен с много неща, но не и с това че е политически индиферентен. Разчитам го точно в посока, че начинанието, с което се е захванал, ще го доведе докъдето стигне. Той определено се надява да се сформира правителство, да се реализират някакви промени. Хванал се е със задачата и няма да се откаже. В същото това интервю той каза, че вече не се показва всеки ден на екран и няма нужда да се показва и може да се фокусира изцяло върху работата, която върши. Въпреки, че не стана ясно, коя е тази работа. Хем няма да става политик, пък какво работи точно като не се показва, не ни става ясно.

Всички говорят за връщането на парламентаризма в парламента, но защо наблюдаваме и една нова мода - лидерите да ги няма в Народното събрание, а сме парламентарна република?

Абсолютно съм съгласен. Българският парламент и българските парламентаристи за съжаление допуснаха колективно да се случват подобни процеси. Това не може да бъде вменявано само на една политическа партия, всички партии в парламента носят отговорност, тъй като България е парламентарна република. Бившият премиер Борисов зададе много лош пример с многократните неуспешни опити да бъде извикан в пленарна зала за парламентарен контрол. И тази практика стана много модерна - като не искаш да получаваш неудобни въпроси, вземаш си телефона, записваш се на камера и си казваш, каквото искаш да кажеш абсолютно безкритично, а след това го публикуваш в някоя от социалните мрежи за комуникация. Без съмнение това принизи и опошли много и без това оскъдния ни политически език. Нещо повече - проби и без това счупената комуникация както между политиците, така и между гражданите. За съжаление, обществото ни днес е заложник на его-та. На егото на лидера на първата партия, на втората, на третата, на петата... Вижте, политиците у нас създадоха много порочен кръг на общуване, в който заместват цели групи от граждани, които са подкрепили дадена партия или коалиция, с едно, единствено лице. Първо, защото е по-лесно, а второ - винаги можеш да кажеш „Този не ми харесва, респективно и тези, които гласуват за него, те също не стават“.

Това отвращаване на българите от политиката, бягането на избирателите от гласуване, не ви ли прилича на едно тенденциозно мероприятие? Кой има интерес от по-ниската избирателна активност, че така старателно искаме да я превърнем в константа?

Аз виждам обратното и според мен това е затишие пред буря. Факт е, че ние, българите, ударихме рекорд по ниска избирателна активност. И то в негативната му част. Да, на предишния вот за редовните избори, имаше едно съмнение, артикулирано от много партии, че изборите ще бъдат „счупени“, защото ГЕРБ ги правят. Сега тези избори ги направи служебното правителство. Да, с ремонт в Изборния кодекс, с въвеждане на машините, големи жеги, в отпускарско време. Имаше и дразнители, които би трябвало да увеличат активността, но не се получи. Но в крайна сметка българските граждани виждат много неща и ще санкционират политиците. Стандартът на поведение, който се налага в публичното политическо пространство е изключително нисък, а българите не са индиферентни към това - напротив. Няма да търпят повече това поведение - повярвайте ми. Това ще става все по-видимо, отчетливо и разбираемо. Недопустимо е в парламента да се разиграват откровено кръчмарски сценки и да се упражняваме в това кой, колко вулгарни думи знае. Това означава само едно - ти не знаеш за какво си в пленарна зала, не знаеш какво правиш в Народното събрание.

Ще имаме ли редовно правителство от първия мандат на ИТН? Или отново ще видим парламентарни упражнения по сформиране на кабинет?

Ще отговоря с вашия въпрос. За съжаление парламентарните упражнения по съставяне на правителство в случая вървят с изоставащ темп. Те трябваше да предхождат връчването на мандата и тази седмица да бъде изпълнена с балансиращи движения, които да оберат ауфтакта - т. е. да изправят колата на бъдещото правителство да не изпадне при някой рязък завой или неравност. А ние вървим малко с обърканата походка на някой, който тепърва се учи да върви или е слязъл от кораб след дълго плаване и сега на сушата му е малко странно. ИТН се учат в движение на парламентарна култура, малко им е екзотично разбирането на някои събития и процеси. Но се надявам да успеят бързо да изпълнят с количество и качество поне претенциите си. Би трябвало, слушайки заявките, да имаме тази седмица редовно правителство. Но дали няма да се превърне то в заложник на парламентарни хватки и кулоарни интриги. Примерно, ГЕРБ да не гласуват, БСП да го подкрепи, което само преди 3 седмици беше немислимо, защото самият Слави Трифонов обясняваше до преди 3 седмици, че те са партия на статуквото, а изведнъж станаха най-стабилният партньор на ИТН. ДПС също могат като ГЕРБ да не гласуват и така новоизбраното правителство да се превърне в заложник на самото себе си. А що се касае за позицията на ДБ и ИБГНИ те са оставени да стоят и да се чудят, дали това, което им казват ще стане, или утре сутрин господин Трифонов ще се събуди кисел и превъзбуден от нещо или господин Йорданов или Филип Станев ще съобщят друго и после една седмица ще се чудят ние какво ги питахме, а те какво ни казаха. Тази счупена комуникация ще им изяде главите. Влизайки в този сценарий на „разваления телефон“, накрая това правителство ще бъде не само поставено като заложник на „ти ме харесваш, но май не ме харесваш“, а на „ти какво искаш“.

Къде стои президентът Радев в тази политическа картина? Едва ли разчита само на мажоритарна подкрепа на предстоящите президентски избори?

Президентът Радев стои интимно близо до сглобяването на това правителство и може би на тази коалиция, която да го подкрепя. За съжаление, той още в самото начало си позволи публично да вземе пристрастие в сглобяването на това управление, тъй като обясни на ИТН, че без БСП това не можело да стане. Така не се прави, просто така не се прави. По Конституция той е равно отдалечен от всички партии като държавен глава. Но в случая той не се държа като държавен глава, а като партиен лидер. Така просто не се прави. И от тук нататък поведението му е много разбираемо, в посоката, в която вие ме питате - той си осигурява максимално широка подкрепа. Рейтингът му би трябвало да му свърши работа, с това впечатление, което създава, че той е факторът, около когото трябва да се гради управлението на държавата, новия модел с ревизията на предишните управления, с възстановяването на институциите и държавността. Той ще се опита да убеди гражданите, че разочарованието от настоящите политици е хубаво да се прелее към него. Но лятото не е сезон за социологически сондажи, за да имаме пълна картина.

Партиите у нас обаче като че ли се поставят доброволно в тази си роля, да гравитират около президента и да се опитват на свой ред да привлекат част от неговия публичен авторитет за своя лична употреба и към своята партийна сметка.

Ще има ли ревност между БСП и ИТН, например, по време на предстоящата президентска кампания?

Едва ли. БСП го подкрепиха за втори мандат още през пролетта.

Но техните резултати са двойно по-малки в сравнение с ИТН.

Сигурно в началото на септември от ИТН ще кажат нещо по въпроса, но и тогава няма да са директни, повярвайте ми. Но и БСП, и ДПС са в ситуацията да не са толкова интересни. Въпросът е каква кандидатура ще се издигне от патриотичните формации, каква ще бъде кандидатурата на ГЕРБ. Тогава ще видим в каква посока отива състезанието. А и самият господин Трифонов може да стане и да каже „ето, този човек е още по-достоен от досегашния президент“. Така че, ревност - не, но по-скоро някакво състезание. Да видим дали ИТН ще подкрепи Румен Радев или ще издигне своя, собствена кандидатура.

Коя е най-голямата грешка на политиците у нас? Без да кардинализираме, може би да отправим въпроса към последните години?

У нас политиците разбират да правят политиката само в първо лице, единствено число. Вижте, ГЕРБ ги наричаме партията на Борисов, ДБ - на Иванов, БСП - на Нинова... Като водим разговора така, ние всъщност не им казваме, че зад тях стоят 200 000 - 300 000 - 800 000 избиратели. Но ако тези 5-6 души не се разберат - излиза, че това е политиката. Но не е така. Видяхте тирадата срещу Христо Иванов - разцепен надлъж. Всичко е лично. А политиката не е лична работа.

Тази крила фраза от Марио Пузо...

Да. Това е положението - „Аз на мен, ти на теб и кой е по-по-най“. А важните теми, приоритетите, истинските проблеми на хората се загубват в децибелите и словесните каламбури.

Нашият гост
Д-р Любомир Стефанов е роден на 19.06. 1977 г. в Шумен. Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”, магистър по “Политически науки” от Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Главен асистент в департамент по Политически науки на НБУ.

Източник: "Труд"