Класическият либерализъм и неолиберализмът нямат нищо общо

Класическият либерализъм и неолиберализмът нямат нищо общо
Няма друг термин, който да поражда толкова недоразумения, както либерализмът. Ако десницата иска да се съживи, тя трябва да има ясна представа какво означава да “бъдеш благосклонен към либерализма”, твърди директорът на френския институт “Томас Мор” Жан-Тома Льозьор в своя статия във “Фигаро”.

 

 

Проектозаконът за ратификация на Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада (СЕТА), приет с крехко мнозинство от Националното събрание на Франция на 23 юли, и дебатите около него, показаха какъв проблем поставя днес пред десницата понятието либерализъм. От 104-та депутати от групата на “Републиканците”, 98 гласуваха “против”, петима се въздържаха и един гласува “за”. 

 

Впечатляващи цифри, които изумяват и поставят въпроси пред онзи, който все още си мисли, че десницата задължително подкрепя свободната търговия и глобализацията. Всъщност подобно разсъждение показва непознаване на историята на десницата (би трябвало да се каже “десниците”) и на две определящи реалности, едновременно интелектуални и политически: на десницата, която се е променила, и на либерализма, който е мутирал, до такава степен, че техните траектории все по-малко се пресичат. 

 

За тридесет години десницата се промени, защото 

 

обещанията за “щастлива глобализация” от 90-те г. се превърнаха в лош сън. 

 

Исторически по-скоро етатистка и интервенционистка, френската десница наблюдаваше безпомощно и дори носи отговорност за деиндустриализацията, унищожаването на цели сектори от националната икономика, обедняването на средните и скромните класи - 

 

т. нар. губещи от глобализацията.

 

Разбира се, глобализацията не е виновна за целия френски икономически и социален провал, който до голяма степен се дължи на политиците, които успяха само да повишат данъците, да улеснят безкрайното разширяване на държавната сфера и да “управляват” упадъка. Но големите икономически тенденции, които продължават вече тридесет години, се наблюдават и на други места на Запад.

 

Трите десетилетия след рухването на съветската идеология, през които трябваше да възтържествуват либералната демокрация и западните ценности, доведоха до

 

голям международен безпорядък,

 

обръщане наопаки на великите сили и оспорване на западното лидерство. Китай, Русия, Иран и други страни се опитват да изградят алтернативен ред, който е все по-привлекателен. Нелиберализмът и авторитарните модели намират все повече поддръжници в редиците на френската десница, поне сред активистите и избирателите. Блестящата идеологическа победа отпреди тридесет години, при падането на Берлинската стена, се оказа Пирова победа - сякаш без явен враг, либералната демокрация не би могла да издържи. Тоталитаризмът на нашето време, ислямистката заплаха, която разяжда отвън и отвътре, изглежда не е достатъчна да убеди десницата на всяка цена да защитава либералната демокрация.

 

Но докато десницата загуби компаса си, либерализмът мутира в два вида: 

 

икономическият либерализъм се превърна в идеология на глобализацията, 

 

а политическият либерализъм в защита на “ликвидното общество” (Зигмунт Бауман). Класическата либерална мисъл, политическа, както и икономическа, схващаше свободата и нейното упражняване в установени и уважавани рамки: политическа рамка (нацията), юридическа (правовата държава), социална (семейството) и културна рамка (западната антрополия). След рухването на тези структури, остава едно догматично и опустошително laisser-faire*. 

 

Този икономически неолиберализъм и социалният прогресизъм формират днес това, което мнозина разбират под либерализъм. Така че Обама или Макрон могат да се смятат за по-либерални от Тръмп или Фийон, например. СЕТА изразява една сбита и проста система на свободен търговски междудържавен стокообмен, която пренебрегва реалността на стоките, хората и териториите, които ги произвеждат - важна е само търговията, която “създава стойност”. Социалният прогресизъм свидетелства за една суха и брутална визия, която обезплътява човека от неговия изгрев (асистираната репродукция, сурогатното майчинство) до неговия залез (евтаназията) - 

 

важно е само изпълнението на индивидуалните желания, маскирани като нови права.

 

Този несъмнено схематичен прочит позволява да разберем по-добре проблема, който либерализмът поставя пред десницата. Следването на неолибералния уклон и социалния прогресизъм води при Макрон. Някои направиха този избор, а други неминуемо ще го направят. От друга страна, даването на свобода на дирижисткото, дори авторитарно изкушение, отслабва духа на свободата и обществото на доверието, които са едни от скъпоценни, но крехки плодове на европейската цивилизация.

 

Какво да се прави?

 

Да се доверим на свободата, като я вкореним. Да насърчим инициативата, като я децентрализираме. Да защитим французите, поставяйки граници. Неолиберализмът и социалният прогресизъм са системи, които се подхранват от изкушението за прекомерност, за още повече и то без ограничения. Трябва да им противопоставим идеята за мярка: политическа, икономическа, социална, екологична и културна мярка. Мярка, основана на разума. Защото 

 

това, което шокира в СЕТА, е неговото безумие: 

 

безумието да се произвеждат на хиляди километри стоки, които могат да се произвеждат тук (или без които можем), безумието на ГМО или на животинското брашно.

 

Привържениците на СЕТА напразно ще наричат неговите противници протекционисти или архаични. Дребната търговия няма да разреши всички проблеми, разбира се, и не е универсална панацея. Но тя таи в себе си визия за света и за човешките отношения, начин на битие и на имане, която спешно трябва да научим отново. Тя свидетелства за една благоразумна и човешка антропология, човешка, защото е благоразумна. Човекът не е изолиран. И тази визия вдъхнови някои либерални течения. Нека си спомним за френския комунализъм, за който Токвил свидетелства толкова добре, или за германския ордолиберализъм (социално пазарно стопанство - б. пр.), който съумя да съчетае икономическата динамика и социалната сплотеност. Ако десницата я преоткрие, ще намери пътя си. 

 

* laisser-faire - поведение на ненамеса (бел. ред.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Мильо Лудия

    04 Авг 2019 11:47ч.

    Не само това. Историята си направи гаргара с т. нар. неолиберализъм и с края на историята, основната причина за краха на които се явява Китай, управляван от комунистическа партия чрез централно дирижирана икономика доминирана от държавни предприятия и валута върху която се мъдри лица на др. Мао, която предстои да замести долара.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    04 Авг 2019 15:58ч.

    Валутата, върху която се мъдри образа на Мао ще замести долара, ама в някоя друга времева линия, която просто не е нашата. Ще повярвам, че това е възможно, когато най-после срещна идиот, който си спестява парите в юани, а не в долари. Проблемът е, че френският комунализъм и немски ордолиберализъм не могат да се върнат в сегашните условия. Не може 75 години да проповядваш свободна търговия и безконтролен поток на капитали, и да възродиш моделите от началото на 20 век.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • stein

    04 Авг 2019 19:40ч.

    Проблемът е в прекалено голямата държавна намеса, която има във Франция. СЕТА няма никакво значение - ако французите искат качествени и екологични стоки, ще си купят местни, а ако искат евтино, могат да минат на канадски. С увеличване цените на транспорта нещата ще си дойдат на мястото. Политиката на Китай, Русия, Иран е политика на третия свят и няма никакво отношение към развитите страни, към които Франция по право се брои.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Костов

    04 Авг 2019 21:03ч.

    "това, което шокира в СЕТА, е неговото безумие: безумието да се произвеждат на хиляди километри стоки, които могат да се произвеждат тук" Ами, откажете се от китайсйите стоки, тогава, произвеждайте си ги сами. Цената ... е, няма да е същата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    04 Авг 2019 22:22ч.

    Валутата, върху която се мъдри образа на Мао ще замести долара, ама в някоя друга времева линия, която просто не е нашата във вашата вселена втората икономика има световна валута благодарение единствено на военно превъзходство, без да произвежда и изнася почти нищо и харчейки повече отколкото изкарва. е така вашата вселена не може да издържи много дълго.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За сведение на посрещачите:

    04 Авг 2019 23:19ч.

    Свободната търговия е свободна лисица в свободен кокошарник!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до преводача

    05 Авг 2019 0:00ч.

    Моля оправете си превода на термина на Бауман - Liquid society не се превежда като "ликвидно общество"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи