- Автор: Александър Девекио, “Фигаро”
- 04 Ное 2021
- 7588
- 20
В книгата си “Окей, милениали!” (OK millennials!) Брис Кутюрие изследва “будното” поколение. Снимка: "Фигаро"
- Книгата ви се представя като проучване на един бейби бумър на митовете на “будното” поколение. Кое е “будното поколение”, като начало?
- Накратко, хората, които днес са между 20 и 40 години. Книгата ми се отнася главно за Северна Америка и англосаксонския свят, защото именно от САЩ тръгна огънят на този културен пожар. Но тази работа я знаем: независимо дали огънят ще тръгне от университетите “Евъргрийн” или “Бъркли”, вместо от Пекин, Куба, Москва… или дори Берлин, както в миналото, у нас пламва все същото изсъхнало дърво. Както бихме казали, това са само интелектуални моди. Но те оформят духа на едно поколение през цялата му история. Вижте моето с мита за Май 68-а…
- Според вас е в ход “културна революция”. Откъде идва тя? Как се проявява?
- Да, това е културна революция. Със същия мащаб, като онази, която през 60-те години костваше живота на милиони китайци - и имаше огромен отзвук на Запад сред моето поколение… Книгата ми е интелектуално проучване на днешните проявления на “будното” движения и на етапите, довели до главоломното рухване на всичко, което съставляваше културата на демократичния и либерален Запад. То започна с “деконструкция” на всички общоприети идеи и утвърдени институции. Те бяха описани като “социални конструкции”, произволни и предназначени изключително да затвърдят властта на белите, буржоазни и хетеросексуални мъже. След като “деконструираха” самите основи на нашата култура, дойде времето за реконструкция въз основа на идентичността: изследват (или измислят) женска, черна, хомосексуална култура и т.н. И всеки се изпраща обратно в своята идентичност, затваря се в своята клетка и се поставя в служба на специфична борба. Идеята за универсалното се заклеймява като мит. Рационалността, като манипулация в служба на колониализма. Обективността, като расистка илюзия. На трето място, се появиха “воините на социалната справедливост”. Реваншисти, манихейци, нетолерантни, жадни за забрани и цензура, те се превърнаха в ужаса на кампусите, монасите-войници на една нова религия.
- Не преувеличавате ли силата на това движение, което остава изключително малцинство във Франция? Не трябва ли да го игнорираме или да се отнасяме с насмешка към него?
- Не, защото точно това се случи в САЩ. В епохата на “политическата коректност”, през 80 - 90-те години, всички се подсмиваха: замяната на chairman (председател) с chairperson и “глух” с “различно чуващ”, такива абсурди никога няма да излязат извън факултетите, си казваха хората. Те грешаха: бившите студенти станаха професори, колумнисти, висши държавни служители, ръководни кадри в частния сектор… И постепенно наложиха на едно много сдържано мнозинство нови думи (джендър, расова справедливост, прилагателното “куиър”, изразът “токсична мъжественост” и т.н.), зад които стои цяла идеология. И тя се налага в големите корпорации чрез задължителни семинари за “многообразието” и “приобщаването”. На членовете на управляващите и богати класи това дава възможност да се позиционират вляво на ниска цена, запазвайки предимството на много високите си заплати… Ето защо народните класи се обръщат към популистките лидери, за да си отмъстят.
Професорите в много университети са подложени на унизителни ритуали, като този да изповядват “привилегиите си” на бели в началото на университетската година. Те са наблюдавани и понякога разследвани от цяла бюрокрация на “многообразието”, чиито процедури не спазват нито едно от правилата, които изисква правосъдието при демокрацията. Понастоящем в САЩ цари атмосфера на лов на вещици, достойна за епохата на “Алената буква” на Натаниел Хоторн. Давам примери. Много хора губят работата си и са обявени за недостойни в обществото заради зле разбрана шега по време на парти или заради стар туит, открит от професионалните ловци на вещици. И най-вече за “некоректно мислене”, отказ да спазват задължителните идеологически ритуали. Това е Оруелско.
- Заглавието “Окей, милениали!” звучи като отговор на израза “Окей, бумър”. Почувствахте ли се пряко засегнат?
- Да, в точно определен смисъл: осланям се на някои идеали от 60-те години, като индивидуалната еманципация, универсализма, секуларизма, толерантността, отварянето на ума… И ето че идва поколение от идеолози, което възнамерява в името на “уважението” да стесни полето на възможностите, да ограничава, да цензурира. Моето поколение поиска курсове по сексология. Те - по колапсология. Знак на времето. В името на една апокалиптичния визия, популяризирана от света Грета Тунберг, искат да ни накарат да се срамуваме, че пътуваме със самолет или ядем месо. И поради предполагаемата “токсичност” на мъжествеността, мъжете трябвало да бъдат “деконструирани”! В социалните мрежи будните смятат да ми запушат устата със своята мантра “Окей, бумър”. Това означава: ти си стар, отживял, не заслужаваш да ти противопоставим аргументи. Аз възразявам: “ОК, милениали!”. И исках да покажа на френската публика, която като цяло слабо осъзнава сериозността на това, което ни заплашва, за какво точно става дума. Така че хората да могат да идентифицират произхода на речта, която започва да напоява някои медии.
- Не се ли опасявате, че с тази книга ще ви сметнат за стар мърморко?
- Толкова по-зле! Не мога да понасям повече да виждам как се изопачават и преиначават идеалите от моята младост, антирасизма, феминизма. Ние бяхме colour-blind (безразлични към цвета на кожата), както проповядваше Мартин Лутър Кинг. Те виждат само това, цвета, джендъра, сексуалната ориентация. Превръщат своите “идентичности” в политики. Всеки защитава своите интереси в ущърб на другите и следователно на обществото като цяло. Ние бяхме егалитаристи. Те класифицират хората според йерархична система, тяхната прословута “интерсекционалност”: на върха са транссексуалните - за сметка на историческите феминисти -, после идват чернокожите хомосексуални жени… и най-долу са белите хетеросексуални мъже. Ние се борехме за равенство на правата, а те за специфични права на общностите.
- Не станахте ли консерватор с времето?
- В битката срещу "будните", каквато понастоящем се води в англосаксонските страни, има, разбира се, консерватори, като младата черна есеистка Кендис Оуен, есеиста Кристофър Колдуел, Хедър МакДоналд или британеца Дъглас Мъри. Но те са подкрепени от големи фигури на ляволибералния център, като писателя Брет Ийстън Елис, университетския преподавател Марк Лила, журналистката Бари Уайс, която си подаде оставката в “Ню Йорк Таймс”, Хелън Плакроуз или Тод Гитлин, който беше един от лидерите на американското студентско движение през 60-те години. Те се борят заедно за рационалността, Просвещението, здравия разум и зачитането на фактите. От марксистите до консерваторите, като се мине през либералите като мен, всички ние имаме обща култура - наследена от Просвещението - която би трябвало да ни позволи да устоим на “будния” дух. Той впрочем идва на нашите брегове.
- Голямата разлика между будното поколение и предишните не е ли в крайна сметка неговата склонност да се мисли за жертва?
- Започвам книгата си с психосоциалните черти, които можем да забележим в това поколение. Много често то е било твърде обгрижвано от родителите си. Мнозина се смятат за малки снежинки: те усещат и най-малкото противоречие като страшна нарцистична рана. Бъркат физическата болка със “символичните рани”. Настояват да бъдат защитени от идеите, които не им харесват. Повечето от социалните им отношения минават през дигиталните технологии, междуличностните връзки лице в лице често са тягостни за тях. Освен това показвам, опирайки са на цифрите, че това поколение е политически изкушено от авторитаризма.
- Будната левица се представя като “прогресистка”; виждате ли в това нова поява на пуританизма?
- Тук няма никакво противоречие. И без съмнение това е най-смущаващото. Теоретично младостта е възрастта, когато човек експериментира, изпробва границите си. Точно обратното, това поколение изисква защита, стриктни граници на това какво може да се каже и направи. То забранява еротизма и смята желанието за грях. В САЩ отношенията мъже-жени се превръщат във война между половете. Това е тъжно!
- Според вас тази идеология може да ни доведе до гражданска война. Защо?
- Демокрацията се основава на разумния диалог между конкуриращи се групи и различни идеи. Тя изисква усет за компромис. Постулира съществуването на колективен интерес, който превъзхожда отделните интереси. Но идентичностите не подлежат на преговаряне. И представата, която будните имат за обществото, е за игра с нулев резултат, в която това, което едните печелят, е неминуемо в ущърб на другите. Заплахата, което се очертава на хоризонта, е вид расова война. Кой иска това в нашата страна?
Превод от френски: Галя Дачкова
