Зимните спортове са здраве, когато не убиват заради безхаберие

Сноубордист на 34 години, без каска, без вграден в дрехите или някъде по джобовете транспондер RECCO загина в курорта Картала, който за пореден път се оказа непригоден за зимни спортове. Тялото на мъжа все още не е намерено.

Издирвателната операция включи за два дни над 30 спасители от Планинска спасителна служба (ПСС) и доброволци-скиори, които на базата на своя опит в района опитваха да отгатнат къде е затрупан човекът.

Още при първия сериозен инцидент на Картала през януари, експерти от ПСС предупредиха, че там ще се стигне до смъртен случай, но никой не очакваше, че ще се случи още в рамките на настоящия сезон и респективно – никой не задължи управлението на ски зоната да повиши сигурността.

Развитието на ски-зона Картала започна куцо още през 2008 година, когато премиерът Сергей Станишев вися в кабинка на лифта около 40 минути, в компанията на кмета на Благоевград и шефа на местната пожарна, а лифтът се оказа, че е пуснат в експлоатация преди да получи задължителната техническа документация.

През януари 2019 г., въпреки натрупания сняг, курортът се оказа неподготвен за зимния сезон, а през 2021 година, след тежък инцидент, при който отново доброволци и ратрак сваляха потрошен мъж се оказа, че ски зоната няма и договор със спасители, няма откъде да вземат моторна шейна, изобщо – травми не са предвидени. При това не става дума за място, което се отличава с особена инфраструктурна сложност – общата дължина на пистите е 5 км.

Категорично потвърден факт е, че пистите не са обозначени, липсва каквато и да е маркировка. В професионално подготвените ски зони и у нас, и по света, маркировката е в ярък оранжев цвят, всички рискови външни зони са подсигурени със защитни мрежи (понякога са и повече от една, поставени успоредно), че дори след тежко падане, човекът да не излети надалеч и да пострада минимално; всички стоящи препятствия – понякога това са стълбовете на лифтовете или осветителни тела – са облечени в дебели „кожуси“, а също и големи камъни или скални образувания, за да не се убие човек, който за беда се удря в тях.

Съвсем логично, зоните за извънпистово каране на Картала са оставени във вида, в който природата ги е създала. Няма нито насочващи табели, нито маркировка и ако скиорът не познава отлично терена, той лесно може да пострада сериозно. Едно е возенето извън пистите, а друго – рязко падане, поради липса на сигнализация.

Някой би казал: „Ами защо толкова скиори и сноубордисти търсят дивото, като може да се пързалят по едната налична писта?“

Ако всички разсъждаваха така, в света нямаше да се съществува многомилиардна индустрия, която постоянно обновява зимното оборудване за каране извънпистово; нямаше да се провеждат световни първенства в такива дисциплини.

Нека е ясно: на Картала е направена писта, която при добри снежни условия работи, но не е спазено нито едно изискване по отношение на маркировка и безопасността. И ако някой не разбира защо са нужни ярките колчета и мрежите, да уточним: бурята в планината може да се развие за три-четири минути, мъглата може да стане така непрогледна, че скиорите да не виждат повече от върха на ските си. В такива моменти повечето хора губят ориентация и между горе и долу и често падат от краката си. Затова маркировката може да спаси живот както в слънчево време, така и в най-опасни условия.

Проблемите, които трябва да бъдат разисквани около поредната смърт на любител на белите спортове, са по-дълбоки и по-всеобхватни от лавината, погребала младия любител.

Няма изненада в това, че всички в компанията от петима скиори са били без планинска застраховка. Спасителната дейност е включена в цената на лифт картата, но само когато инцидентът стане в рамките на обозначените писти. На Картала обаче пистите не са обозначени, та по тази логика или никой на може да е застрахован или всеки, който е купил карта за лифта, е.

На практика обаче няма кой да плати на участниците в акцията от страна на ПСС. Причината за това е, че у нас не съществува Закон за спасителната дейност в планините, нито Закон за доброволческата дейност, а общият брой на участвалите в издирването е над 70 човека за двата дни.

Трагедията на спасителната дейност в България е, че всички решения, свързани с изграждането на цялостна спасителна инфраструктура, са неизменно в ръцете на хора, които в живота си не са спортували, не са били планинари, не са били сред природата по друг начин, освен на заведение и на маса.

Дори скиорът да е бил оборудван със система RECCO, без сигнална инфраструктура в района, той може да бъде намерен едва, след като с ръчно устройство бъде доближен едва на няколко метра.

Модерните курорти не само са обхванати от такива сигнални системи, но и с хеликоптерите, на които разчитат, могат да търсят хора, останали под лавина. Това става посредством антена, подобна на буре, която се закача под машината и докато тя облита зоната на лавината, отдолу сигнал издават всички RECCO устройства и техните координати се предават мигновено на спасителните екипи. Тази система е измислена да се интегрира в ски зони. Почти всички модерни скиорски екипи са с вградени излъчватели – метална пластина, която не се нуждае от батерия, от някакъв вид поддръжка, но тя отразява сигнал.

От къде идват проблемите, довели до поредната трагедия в планината?
Държавата, в лицето на Министерство на туризма, Министерство на вътрешните работи, местната власт, не счита, че трябва да задължи операторите на ски зони да гарантират 100% безопасност както по самите трасета, така и в протоколите за спасителна дейност. За да бъде дадено разрешение за триангулиране на сигнала от GSM, в случай, че апаратът работи, спасителната служба трябва да се обърне към полицията, а тя към съда, който да даде разрешение на мобилния оператор да започне да търси точните координати. Затова мобилните оператори системно заобикалят закона и подават данни, но отново в зависимост от броя антени с които разполагат в района, а през това време чакат съдебното решение.

В крайна сметка става дума за пари: инвестиция в обезопасяване, в поддържане на спасителни екипи, което е пряка отговорност на собственика на всяка ски зона; в изграждане на спасителна инфраструктура, в снабдяване на държавата със спасителни хеликоптери.

Това, че в ценово отношение сме най-евтини в Европа няма да ни направи добра реклама, докато у нас е и най-лесно да загинеш, докато спортуваш в снега.

Още по темата: