Из “Проповеди над един мравуняк”
За Разочарованието

 

Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки? Разочаровани, а след тези – очаровани.


Разочаровани са онези, които преди това са били очаровани.

 

Очаровани са онези, които предстои да бъдат разочаровани.


Така ли е и между вас, драги мравки? Изглежда, че не е. Така ми изглежда, защото нито една нощ не видях някоя от вас да излезе на луна и да изповяда на нощта своето разочарование или очарование.

 

При нас хората, пък всяка нощ е изпълнена с такива изповеди. Всяка нощ е преситена с такива изповеди.


Разочаровани са гладните, които са били очаровани от пръв поглед от богатствата на този свят.


Разочаровани са милостивите, защото не се били помилвани

 

Разочаровани са праведниците, защото са били разпънати на кръст.


Разочаровани са грешниците, защото са видели, че очарованието на греха е само една измама.


Разочаровани са онези, които търсят сластта, защото, когато в своята сила са обхванали и стиснали насладата, очите им са се отворили, и са видели, че са стискали само празни ръце.


Разочаровани са онези, които търсят страданието, защото са осъзнали, че и в страданието има сласт.


С разочарование Бог възпитава хората, малки мравки. Разочарованието е добро нещо, както е добро удрянето на мускулите, за да се каляват.


Многото дребни разочарования подготвят хората само за едно голямо.

 

Претърпяното веднъж по-голямо разочарование прави човека по-далновиден за маса малки разочарования.


Разочарованията са удари. Аз обичам онези, които от тези удари се се калили, а не обичам онези, които под ударите са се размекнали. 

 

Каляването е нужно за този живот, това обичайно забравят хората, които най-много се оплакват от собствените си житейски разочарования.

 

- В този живот няма река от мед и мляко, казах аз един ден на група разочаровани, които проклинаха живота заради неговите лъжи. Животът никога не ви е обещавал река от мед и мляко; той прочее, не е могъл да ви излъже в това. Вие сте лъгали сами себе си, защото сте си обещавали нещо за сметка на живота, без да знаете, че животът не признава никакви сметки, направени без среща и запознанство с него.

Един е вашият смъртен грях, приятели мои; вие оставате упорито очаровани от себе си и никога не допускате мислите ви да се разочароват в това самоочарование. Ваш е смъртният грях, че не можете да се разочаровате от себе си, че не смеете да се разочаровате от себе си.

Разочарованието от себе си, това са удари по себе си.

 

Докога ще удряте другите и ще се преструвате, че вас боли?

 

Докога ще си запушвате ушите, за да не чуете онези, които вървят от другата страна на улицата успоредно с вас и обявяват разочарованието си от вас?

 

Чуйте, чуйте, колко гласове говорят за разочарованието си от вас!

 

Но аз още повече, аз съм разочарован и от самия себе си. Аз съм претърпял разочарования.


Разочаровайте се сами от себе си, вие, изнежени и лъжливи, и ако издържите на тези удари и останете живи, тогава ще ви наричам свои приятели.

 

Разочаровайте се от себе си и ако тогава не извършите самоубийство, животът ще ви превърне в свои истински войници.

 

Саморазочарованието е рекрутиране на живота.

 

При това рекрутиране една част от кандидатите се предава на самоубийство, а другата част – на живота.

 

По-голямата част, обаче, не дочаква това рекрутиране, защото по-голямата част са непълнолетни и в старост, или по-правилно е да се каже, че по-голямата част са често многолетни, но никога пълнолетни.


Разочаровайте се от всичко и тогава ще бъдете очаровани от всичко, дори и от своите разочарования.

 

Ако целият живот беше разочарования, то той би се семоубил още преди да сме се появили аз и вие в него.


Добре е за онези, които са се разочаровали много, но при това не са загубили възможността да се очароват.


Добре е за онези, които преживяват, но не преживят.


Ако нямаше разочарование в очарованието, човек не би имал кости и мускули, но би бил като гъба, която от нищо не може да бъде разбита и не може нищо да разбие и която еднакво гордо се надува след като е била смачкана с чело или с крак.

 

Но защо гъби-човеци, когато природата е сътворила отделно и гъби, и човеци?


Разочарованията са наковалня, на която съдбата кове хората.

 

Повечето слаби падат в топилките, които съдбата отново претапя в пещта. Силните накрая се очароват от цялата процедура, под която ги поставя съдбата.

 

Много отлежават с тях под ударите на съдбата, но това е достатъчно, за да превъзмогнат самоубийството.

 

Превъзмогнат ли самоубийството, тогава са пълнолетни, тогава са узрели за живота.


Знаете ли какви хора има най-много, малки мравки?

 

Такива, които викат от разочарование, а след това идват онези, които пеят в очарование.

 

А знаете ли в какво е велик живота?

 

В това, драги мравки, че той съчетава тези две песни в една хармония, в това, че той е по-широк и от трагедия, и от комедия. 

 

Превод: Деница Георгиева Ганчева

Източник: Духовен център Света Петка при храм Света Троица
гр. Добрич, Варненска и Великопреславска Митрополия

 

Свързани текстове: Езерни молитви

 

-------------------

 

Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен "Сръбският Златоуст". От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича "тринадесети Христов апостол”.

 

Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това - богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема "Възкресението на Богочовека", а в Женева - по философия. 

 

След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия "Св. Сава". Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ. 

 

През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество.

 

През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир - първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година. 

 

На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович

 

Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир "Св. Сава" в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му - 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия - 20 април. Сега почиват в храм "Св. Николай" в Лелич.

 

На нас е оставил пребогато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевският епископ Лаврентий в 15 тома.

Pravoslavieto.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

OLD на 15.09.2020 в 06:11
Добре е да има подобни" размисли" при човеците и "мравките". Навремето като представител на "Сърдитите млади хора", подобни, но по- светски мисли ни споделяше и Джон Стайнбек, и колегите му от цял свят. Благодаря на редакторите!
грейки на 15.09.2020 в 10:15
Няма какво да бъде променяно в един емпиричен човек. Ортоестезите на едно възприятие съобразно науката за интелигибилното... нямат нищо общо с никакво човечество с неговите текущи грижи и забавления. Човешкият мравуняк не интересува Бога изобщо, доколкото Бог не гледа на човека инструментално, никога.
Woland на 21.09.2020 в 00:57
Нийл Бломкамп има един късометражен филм - Серенгети. Въпросът е в мащаба.

Напиши коментар