Хомосексуализмът е политическа и моралистична метафора du jour, знамение на „залеза на Запада“. „Гейропа“, мислят българските леви, черпейки терминология от руските медии, е обиталището на „последния човек“ (на Ницше): земята на гнилия „либерализъм“ с гей парадите, еднополовите бракове и Кончита Вурст. Oядени, цинични, извратени, егоистични, безверни, безволеви хедонисти, казват те, загубили и природния си инстинкт за продължаване на рода – обречени на изчезване.
За хомосексуализма – „полека, без злоба, човешки“

От „консервативна“ Русия изгрява „факелът на нова вера“ – „друга цивилизация“. Украинската криза извика на живот новия руски човек, заменил упадъчния homo sovieticus – готов отново да се сражава мъжествено и да умира за вярата, отрекъл пиянството, наркотиците, цинизма и обломовщината, върнал си уважението към властта и националната гордост, зареден с оптимизъм, създаващ семейства с много деца, нетърпелив да строи и покорява Крим, Сибир, Арктика и света. 

Българските леви крачат с въображаеми вили в ръце към обгърнатия в пламък и разруха „гейропейски“ замък – редом с руските „консерватори“, европейските десни популисти и американската религиозна десница. Българите обичат да мразят, както показа за сетен път с. Калищe. Но предразсъдъкът, омразата (англ. bigotry) по етнически, религиозен, расов, полов, географски и друг подобен признак е опиум за народа, с който лошата власт, олигарсите и медийните им лакеи го отвличат от правилното разбиране за света и борбата за политическите му и икономически права. 

Олигархията отвлича вниманието на публиката от boardrooms (корпоративните заседателни зали) към bedrooms (спалните) на бедните – от неморалността на корпорациите към уж неморалността на гейовете, брадатите жени, момчетата в женски дрехи (drag queens), „развратните“ самотни майки, „раждащите за социални помощи“ жени от малцинствата и др. Робърт Райх нарича тоя тип медийни сюжети – заедно с имигрантите, оръжията, религията, преподаването на Дарвин в училище и пр. – 

„weapons of mass distraction”, оръжия за масово баламосване. 

В действителност движенията за права на жените, на хората в неравнопоставено положение, малцинствата – включително и порядъчните хомосексуални мъже – са естествен съюзник на движението за политически и икономически права на мнозинството. Те са борба за достойнство на малкия човек. А и почти всеки от нас в едно или повече отношения е в малцинство или неравнопоставен. 

Разговорът за хомосексуализма трябва да се освободи от грубите метафори на политпропагандата и от предразсъдъците обикновеното съзнание. Да се разглежда предметът обективно, исторически – и най-вече „полека, без злоба, човешки“ (Вапцаров). Истина е, че гладният не е склонен да се вълнува от „луксозни“ проблеми, докато не се нахрани. Но само с хляб не се живее. 

Прочетох с интерес публикациите в „Гласове“ на моя приятел, класициста доц. Николай Гочев, „Хомосексуализъм и елитизъм“ и на журналиста Александър Мануилов „Хомосексуализъм и академизъм“. Жалко, вторият коментар бе свален от автора си – в него се съдържаха почти всички основни аргументи на съвременния просветен подход, под които се подписвам. 

Първият текст на Николай не е чужд на традиционното, консервативно-християнско bigotry. Но в последвалия коментар, „Бил ли е Сократ хомосексуалист?“, жестокостта на този – вероятно най-значителен жив – наш преводач класицист се сломява. Николай познава като никой друг (Платоновия) Сократ – мъж нравствен и благороден, безкористен и праведен. Сърце не му дава да го таксува „хомосексуалист“ и излиза с витиеватия аргумент, че любовта на атинския мъдрец към красиви момчета (Алкивиад) е платоническа и служи за възпитанието им. 

Задачата е всички ние, порядъчните хетеросексуални индивиди, да влезем по отношение на порядъчните ни съседи хомосексуалисти – и на хомосексуализма като съвременна биологическа и психологическа реалност, а не като политическа и моралистична метафора – в обувките на Николай по отношение на Сократ. 

Малцина български леви си спомнят, че в края на предишното си президентстване Путин говореше искрено – и основателно – че Русия е органична част от Европа. Сега говоренето му пак е искрено: Европа, начело с консервативната Еврокомисия, наистина е несуверенна, нелоялна, безхарактерна, слаба. Васална на един безволев американски президент, който без убеждение, с изстъплена обреченост, тласка света към нова студена война. Украинските олигарси и националисти са корумпирани, подли и престъпни; сред тях наистина има и един оpenly gay, открито хомосексуален мъж – Олег Ляшко. Русия, начело с енергичния си президент, наистина се одързости да отстоява интересите си срещу Запада, руският народ наистина отново прояви спартанските си добродетели. 

Българските леви са прави, че Борисов е малодушен и подъл, че Плевнелиев е жалък и абсурден – и тази седмица пред малкото българи, дошли да го видят в Ню Йорк, агитира безсрамно за ГЕРБ и повтаря като пружинено човече русофобски заклинания, докато световният вятър се обръща – Расмусен говори, че Русия не е враг на НАТО, САЩ търсят компромис с Путин за обща борба с ИДИЛ, ЕС се чуди как по-бързо да отмени санкциите и да узакони „Южен поток“, новата полска премиерка желае сближаване с Москва. А нашите?...

Но какво общо има всичко това с хомо- и хетеросексуализма? 

Истина ли е, че хомосексуализмът е западен, а не „православен“ феномен, че е присъщ на елитите, а не на простолюдието, на обществата в упадък, а не във възход, че е „постмодерен“, а не вечен? 

Не всеки, прелиствал Платон по задължение през студентството, може би е обърнал внимание, че в апогея на класическа Гърция – младостта и зрелостта на Сократ съвпадат с Перикловия златен век – както и в Римската република, и в съвременните им източни общества до Китай и Япония – сексуалното влечение на свободните зрели мъже – не само от елита, но и от плебса – към красиви „момчета“ се смятало нормално и естествено. 

И това съвсем не е най-стъписващото в нравите на древните от днешна гледна точка. В класически Китай бил разпространен бракът на знатни мъже с едно или няколко момчета – родителите сами, по желание, провождали децата си в дворците за тази цел или пък да бъдат превърнати в евнуси при двора. 

В Сократова Атина любовните афери с момчета били предмет на особена гордост, често и на самохвалство от страна на мъжете – жените в атинската демокрация били безправни, необразовани и смятани от мъжете – с много малки изключения – за прости и безинтересни. В Рим жените нямали собствени имена – водели се по фамилията на бащата и пореден номер: баща Iulius – дъщери Iulia I (prima), Iulia II (secunda), Iulia III (tertia)… 

Античната „paiderastia“ (момчелюбие) или любенето на момчета (paides, pueri) от мъже (andres, viri) у по-възвишените натури могло да се изрази и в духовно назидание на „момчетата“, а не само в плътски утехи за „мъжете“, но в нормалния случай си била полова връзка. За Епикур в „Писма до Луцилий“ „удоволствията с момчета и жени“, както и „насладата от риба“, са карнални жанрове, които пречат на постигането на истински приятен живот. 

При атинските момчета от благороден произход аналната пенетрация наистина не била допустима, за не се поставят в „унизително“ положение – т.е. в положението на жени или роби. Мъжете обичали момчета с едва покарал мъх по лицето – брадите и другото мъжко окосмяване се смятали отблъскващи. В предполагаемо целомъдрения XIX век (и след него) на Запад античните текстове, съдържащи тези сведения, често били цензурирани: питомците на английските пансиони след прекарани в хомосексуални ласки нощи изучавали Платон в oрязан (abridged) вид.  

В едно кратко видео на Ютюб Джаред Даймънд разказва за коренните новогвинейски планинци – древно земеделско население с над 40-хилядна самобитна история, с което европейците влезли в контакт едва в 30-те години на ХХ век благодарение на самолетите и което по това време не било излязло от неолита. Те отлъчвали шестгодишните момчета от майките им, за да живеят отделно в едно помещение с всички мъже от племето. Половото общуване на мъжете с децата и юношите било норма – покрай другото им мъжко обучение в разни производствени дейности, лов и война. Възрастните учели момчетата, че жените са нечисти (filthy). Като станел на възраст за женене, младежът с потрес бивал уведомен от възрастните, че се налага още на другия ден да се ожени за еди-коя си от „нечистите“ и че трябва да прави с нея секс – по начин, който надлежно му показвали.

Хомосексуализмът е разпространен в различни форми у всички по-многолюдни човешки групи, у много видове бозайници, птици и риби: произходът му, значи, може да е и чисто биологичен. Общественият му статус при човеците варира от фактически задължителна (планинска Нова Гвинея) или общоприета (Древна Гърция и Китай, късната Османска империя, днешен Афганистан) норма до до най-тежко престъпление, за което се превижда смъртно наказание (днешна Саудитска Арабия, Судан, Иран). М. Ахмадинеджад твърдеше, че в Иран няма хомосексуалисти. Да не забравяме също, че родовият термин „хомосексуализъм“, както и „хетеросексуализъм“, е изобретен в Европа едва в XIX век – различните по-стари названия по цял свят отразяват и разнообразието му от форми, и различния им произход. 

Рaiderastia-та на патриархалните народи е културна конвенция – 

не е биология, нито нечий личен избор. Тя се дължи на унизеното положение на жените в съчетание с развитата у хомо сапиенс потребност от рекреативен секс. В патриархалния свят жените може да не са ететически и морално „достойни“ за партньори на мъжете за рекреативен секс и за подбуждане към него, а да „служат“ само за прозаична прокреация. „Момчетата“ са естетизиран, „правилен“ заместител на жените – като в Шекспировия театър, дето момчета играят женските роли. Не ми се струва убедително, че paiderastia-та изпълнявала и функция за „семейно планиране“ – и традиционните народи са знаели и активно прилагали и други противозачатъчни техники, в това число и въздържанието, а и детеубийството. 

Оттам, че хомосексуализмът у древните е конвенция, иде 

строгата присъда на авраамическите религии 

над това езическо, варварско „културно извращение“ на природата – престъпление срещу Божия ред: 

Левит: 18:22: „Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия“.  

Римляни 1:27: „... мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се с похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже... 32. ...тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт...“

Коринтяни 6:9: „Или не знаете, че неправедници няма да наследят царството Божие? Не се лъжете: нито блудници, ни... прелюбодейци... ни мъжеложници...“.

Коран 7:80-84: „И пратихме Лют (Лот), който каза на своя народ: „Нима вършите скверността, с която не ви е предшествал нито един от народите? При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие сте хора престъпващи.”... И изсипахме отгоре им дъжд (от нажежени камъни). Виж какъв е краят на престъпниците!“. 

Прогресивните богослови днес откриват по-либерален смисъл в древните текстове. Джихадът не е физическа война срещу неверните, а вътрешна борба на вярващия срещу собствените му пороци. Забраната на хомосексуализма се отнася за разврата, робството, изнасилването, но не за истинската любов и вярност между двама човеци – нали Бог е любов. 

И в християнските, и в ислямските общества хомосексуализмът никога не бил изкоренен. Сред хомосексуалните или бисексуални ромейски василевси са иконоборецът Константин V Копроним, пияницата Михаил III, любовникът му Василий I Македонянин, Василий II Българоубиец, Константин VIII и Констатин IX, при когото дворът гъмжи от евнуси като у източен владетел. 

Българското отвращение от османското, „поганското“, „агарянското“ (езическото, варварското) се дължи в голяма степен и на коренно различното отношение на българите и на османлиите към секса – многоженството с харемите, отношението им към собствените задни части и гениталии, и разбира се, и масовата рекреационна рaiderastiа с момчета неосманлии или роби. Спомням си шока ни от четенето на „грешнаго Софрония“ – по наше време се учеше в осми клас: 

„... бях юноша тогива, млад и красен лицем, а тамошни (в Цариград – б.м.) турци – содомити. Като мя видяха, той час ме фатиша да мя изпитват зарад харачийска хартия (удостоверение за платен поголовен данък – б.м.) и найдоша хартия моя недобра. И затвориша ме… у една градина, що имаше тамо турци – свиряха, играяха, смеяха са у една одая... Ала аз са смислих защо мя затвориха мене тамо и по случаю имаше ключ от внутре, и той час заключих аз. Ами колико содомите! Они прихождаха и моляха ме да им отворя, подаваха ми из прозорецу жълтици. И аз видях какова е работа, наченах да викам. И имаше насреща доми еврейския. Той час приидоша някои евреи и питаха ме: „Защо викаш?” И аз сказах им вся причина. И поидоша до другаря моего, и подадоша мало пари на харача (платили му поголовния данък – б.м.) и свободиша ме от ония содомити“.

Основен „локус“ на оманската рaiderastiа е „кючекът“ 

(köçek, мн. köçekler) – красиви момчета роби, специално обучени и често облечени в женски дрехи, виещи „сексуално сугестивни“ танци на корема в питейни заведения (мейхане) пред публика от възрастни мъже, които си съперничат и наддават за благоразположението им („подаваха ми жълтици“). Köçek-ът у османлиите, като повечето други културни тънкости, има персийски произход, виреел е в Предна Азия без прекъсване от античността. Köçek естетиката е и сред корените на новата българска чалга: масовото харесване на Азис от българските мъже бе по-скоро реабилитация на köçek-а, отколкото начало на нова толерантност. 

Обикновеното българско (и друго европейско) съзнание до днес смята, че мъжеложството (а и кръвосмешението) е неотменен атрибут и на постосманската турска култура. В 70-те години, в американския филм „Среднощен експрес“, героят казва, че „в Турция хомосексуализмът е мръсна дума, макар че всички го практикуват“. В 90-те години съм чувал от образована правозащитничка парижанка, че в Турция „била девствена само тази мома, която можела да бяга по-бързо от баща си“. 

Както и друг път сме се убеждавали, стара Русия и до монголското нашествие, и след него, до края на XVI век, е обикновена европейска страна. По отношение на хомосексуализма московската държава, православна църква и общество дори се отличават с 

необикновена за тогавашна Европа търпимост 

чак до времето на Петър Велики. Содомският грях е широко разпространен сред всички класи; проникналата в XVI век западна мода да се бръснат брадите получава хомосексуален привкус: бръснатите мъже са автоматично приемани за мъжеложци, както и днес в Русия (и България) мнозина приемат „метросексуалността“ (маркетингов термин за съвременното градско конте) за хомосексуалност. 

Иван Грозни и Петър Велики се славят с подвизите си с момчета; и двамата са бисексуални. Петър за пръв път издава строг закон срещу мъжеложството, копиран от шведския, но скоро го смекчава. В XIX век не само в елитните мъжки училища като Пажеския корпус, Императорското училище по правни науки и Николаевското кавалерийско училище (вж. Лермонтовата „Ода к нужнику“ – нецензурирана), но и мъжките съобщества на долните класи – затворите – хомосексуалните отношения са обичайни и имат различна функция, включително – в затворите – да унижат и подчинят новопостъпилите или вироглавите на авторитета на „старите“. 

Последното се твърди и за днешните руски и американски затвори и намира израз и в американски филми като American History X. Нюйоркските полицаи плашат хванатите с марихуана бели момчета, че следващия път ще ги пратят „поне за три дни“ в етапния затвор на Райкърс Айлънд, дето „черните ще им покажат“. 

Хомосексуализмът, който дискутираме днес, е нещо съвсем друго. 

В съвременните развити общества жените са (общо взето) изравнени по статус с мъжете, двата пола са сранително лесно достъпни един за друг, децата все по-често учат заедно в училище (co-ed) и дружат от малки. Хетеросексуалната любов се пропагандира интензивно от рекламата и поп културата. Установено е понятието за детството и култът към светостта му – той е сравнително скорошен продукт на новото време. Наложила се е и междинната възрастова категория „тийнейдж“ – американско маркетингово нововъведение от последните 60–70 години. Социалната основа на старата lifestyle (като стил на живот) педерастия е ликвидирана, освен в останалите капсулирани мъжки съобщества – учебни, военни, религиозни, затворнически. 

Така че не нея имам предвид. Нито пък педофилията, която е най-тежко и отвратително престъпление във всяко цивилизовано общество, тачещо светостта на детството. Нито пък проституцията и порнографията – детски или възрастни – тези уродливи реликти от времето на робството. Противник съм специално и на „възрастната“ проституция и порнография, отвращавам се от всички порнопродукти, както и от чалгата. Те обиждат човешкото ми достойнство. А и какво е сиромашката порнография пред възхитителната гледка на жените по улиците и в метрото, на работните места и в парка, които ти се усмихват, щом погледите ви случайно се срещнат? Дискусията за хомосексуализма трябва да се абстрахира от всичко това, за да има смисъл. 

Дали съвременна Западна Европа е по-развратна от стара буржоазна Европа? Разбира се, че не. В средата на „целомъдрения“ XIX в. в католическа Виена половината деца се раждали извънбрачно: манастирите имали в оградите си нарочни прозорчета със звънци за тайно подхвърляне на новородени. Майките били най-често домашни прислужнички, удостоени от господарите си. Можем да си представим живота на тези момичета, които започвали работа в буржоазните домове на 13–14-годишна възраст. Да не говорим за момичетата робини в САЩ допреди 150 години – днешните афроамериканци имат повече европейски, отколкото африкански гени. Спомням си от Енгелс, манчестърския фабрикант, че фабрикантите в Англия могли да разполагат свободно с жените и дъщерите на работниците, че буржоазният брак по сметка бил узаконена форма на проституция. Във всеки случай, противник съм и на разврата – и на хетеросексуалния. Дискусията за хомосексуализма трябва обаче да се абстрахира и от разврата. 

Личен избор ли е хомосексуализмът днес? В съвременната – от последните три десетилетия – биология преобладава становището, че 

хомосексуализмът при мъжете се дължи на биологични причини – 

сложна комбинация от генетични фактори, въздействието на майчините хормони преди раждането, устройството на мозъка, както и индивидуални (non-shared, несподелени с други индивиди, включително между еднояйчни близнаци) случайни преживявания в ранна възраст – като например реда на раждане на братя. 

Добре изучен е например генетичният маркер Xq28, предаван по майчина линия. Установени са отчетливи анатомични (например в устройството на разни части на мозъка) и физиологични (например в реакцията на феромони) различия между братя, единият от които хомо- а другият – хетеросексуален. Описани са и типични черти в поведението на малки деца, които с израстването си проявяват хомосексуална ориентация. Хомосексуалистите, за които говоря, не са такива по свой избор и не се възпитават в семейството или обществото, а се раждат и/или оформят преди и непосредствено след раждането си главно по биологични причини, общо взето независещи от тях и от семейната им и обществена среда. Хомосексуалността, философски казано, е извън сферата на „аза“ – в сферата на „не-аза“. 

Важен въпрос тук е: защо полова ориентация, която би трябвало да е еволюционна задънена улица, съществува от милиони години у риби, птици и бозайници и у човека от началото на homo sapiens? Едно от първите открития на популационната генетика в тази насока, за което разказва Лука Кавали-Сфорца, било свързано с упоритото предаване на гените, предизвикващи таласемия (смъртоносна анемия), у новородените на о. Сардиния. Установено било, че генът на таласемията бил „спрегнат“ с ген, който увеличавал устойчивостта на организма на маларията – големия бич за децата в Средиземноморието (и Южна България) до средата на ХХ век. Когато таласемията не била доминантна, както ставало по-често, носителят й бил по-устойчив на маларията и оцелявал, за да създаде потомство.

Аналогично, италиански генетици в 2004 г. показаха, че гените, отговорни за мъжкия хомосексуализъм на плода, са „спрегнати“ у майката с нейната плодовитост – майките и другите жени роднини на мъжете хомосексуалисти са по-плодовити от тези на хетеросексуалните мъже. Генетичният материал в Х-хромозома на майката увеличава и плодовитостта й, и вероятността за раждане на хомосексуални синове. 

Друго обяснение, предложено в 2008 г. от австралийски генетик е, че гените, предразполагащи към хомосексуалност, когато са в рецесивно състояние у хетеросексуалните мъже, повишават привлекателността им за жените (с някои „андрогинни“ черти на характера) и вероятността да имат потомство. Трета теория поддържа, че алтруизмът у мъжете хомосексуалисти, в т.ч. склонността им да се грижат за децата на братята и сестрите си, води до „родова селекция“ (kin selection). 

Установено е също, че у мъжете хомосексуалисти вербалните способности (има немалко велики писатели) и способността за пространствена ориентация (велики математици, архитекти и художници) са по-развити, което е помагало за оцеляването на предаването гените на рода. В текста на Мануилов стана дума за талантите на мъжете хомосексуалисти. В изкуството много значима е и самата позиция на хомосексуалистите като уязвимо и преследвано малцинство, което ги прави особено чувствителни към общочовешките теми на уязвимостта, идентичността, отчуждението и „захвърлеността“. 

Биологията отговаря и на сакралния въпрос 

дали хомосексуализмът предполага разврат в по-голяма степен от хетеросексуалността – 

разбира се, че не, и дали хомосексуалните са способни на истинска любов и привързаност – разбира се, че да. Неотдавнашни етологически изследвания показват, че еднополовите двойки при някои видове птици (зеброва амадина, taeniopygia guttata) са също тъй привързани и верни една на друга, както и разнополовите двойки. (Оказва се, че зебрите не са сред бозайниците, у които се наблюдава хомосексуализъм – своенравни, те не се поддават и на одомашняване.) В 1956 г. американската психоложка Ивлин Хукър показа същото и по отношение на хомосексуалните мъже – те са способни на вярност, моногамност и семейно щастие също както хетеросексуалните. 

Науката отговаря и на въпроса какъв процент са хомосексуалистите от общото население. Доскоро неофициално се приемаше оценката на американския биолог Алфред Кинси (1948 г.), че 10% от мъжете в САЩ са хомосексуални. Това се опровергава от съвременната демография: по данни на Националното здравно допитване на САЩ (National Health Interview Survey) за 2013 г. само 1,6% от запитаните се определят като хомосексуални и 0,7% – като бисексуални. Сега се смята, че общо не повече от 3,8% от населението на САЩ са ЛГБТ (англ. Lesbian, Gay, Bisexual and Transgender). 

Само по себе си знанието на тези факти би трябвало да предизвика преосмисляне на отношението ни към хомосексуализма, но е нужен и личен опит. За мене първото и най-решаващо „лично“ влияние за преориентацията ми от традиционното към просветеното виждане на 

хомосексуалния (бисексуалния) мъж като човешко същество, страдащо и от самота, нуждаещо се и от емоционална близост, 

обаче бе руският писател Едуард Лимонов с романа „Это я – Эдичка“ (1979) за имигрантските му патила в Ню Йорк в средата на 70-те години. Бе съвсем скоро след завършването на дисертацията ми за съвременната американска философия, с работата над която погрешно мислех, че съм се „просветил“, и скоро след смъртта на Фреди Мъркюри. Но у американските „мейнстрийм“ философи, които бях нищил години наред, нямаше нищо смислено по темата. Но пък от американския роман The Brooklyn Follies oт Пол Остър (2005) бях възпитан в човечно отношение към drag queens – посестримите на Кончита Вурст. Препоръчвам горещо и двете книги. 

Всъщност в последния роман на Б. Акунин за сестра Пелагия („Пелагия и красный петух“) се явява семейство „содомити“ (по собственото им определение), които още в края на XIX век пътуват с параход по Волга за Палестина, дето американски магнат бил построил колония за подобните им мъже и жени, наречена „Содом“. Те са двама образовани руски чиновници, любовници, единият облечен като жена, с две тийнейдж деца – момчета и също гей, едното облечено като момиче – представят се за хетеросексуално семейство с две деца, но казват истината на добрата Пелагия и тя не ги осъжда, както и читателят. Акунин сигурно модернизира, но ако не още в 90-те години на ХIХ, факт е, че в 70-те години на ХХ век в лицето на Лимонов в Русия има образци на хуманно, съвременно отношение. 

След Лимонов животът ме отведе в самия Ню Йорк, в ООН, дето на заседание по правата на човека за пръв път видях openly gay мъж – американски правозащитник – да се изказва с впечатляващо достойнство за правата на ЛГБТ, срещу нарушенията им от американското правителство. Много делегати и НПО активисти отидоха след това с интерес „да го пипнат“ – като извънземно. Изглеждаше смел, мъжествен човек. 

След това работих седем години в едно издателство в сърцето на Челси, нюйоркски квартал, познат като „Гейменистан“, а синът ми завърши там прогимназия. В Челси навсякъде висят знамена с цветове на дъгата и гей реклами, на всяка крачка срещаш мъжки двойки, много от които явно искрено се обичат и често са хубави, спортни, елегантни, чисти и парфюмирани, възпитани и с одухотворен вид (но последното често лъже). Кварталът е пълен с издателства, галерии, театри, музикални, танцови, фото и филмови студиа. Неведнъж съм бивал запознаван с бойфренда на мой познат мъж. Виждал съм и доста гей паради, в тях няма нищо страшно. Разбира се, 

постоянното срещане и общуване с ЛГБТ развива толерантност към тях, до степен да не ги различаваш от останалите, но забележете, не възпитава в хомосексуалност. 

Една вечер с жена ми на буната (mall) на р. Хъдзън в края на Кристофър Стрийт, в Уест Вилидж, с изненада, но не голяма, установихме, че сме единствената хетеросексуална двойка от всичките разпускащи по тревата в здрача. Тези хора, много от тях „птички Божии“, долетели от цял свят (като в песента на Ив Монтан и Едит Пиаф за небето на Париж – „les oiseaux du Bon Dieu viennent du monde entier pour bavarder entre eux“), са събрани в Ню Йорк – в родните си провинции биха били обречени на социално унищожение или да живеят цял живот в мимикрия. Дъщеря ми завърши училище по изкуствата – „Ла Гуардия“, дето момчетата в класовете по танц и актьорско майсторство били почти всички гей. Тя се сприятели с много от тях и разви тънък усет – сега познава безпогрешно кое седемгодишно момченце „е гей“. И двете ни деца са хетеросексуални – никакъв признак да са били „възпитани“ от средата си в училище. 

Напоследък се добави и друг, още по-личен опит. В две от близките ни приятелски семейства се явиха две вече пораснали деца ЛГБТ. И двете семейства са добри, „функционални“, хората са високо образовани – доктори на науките, бащите – от патриархални семейства, подчертан мачо тип. И двете деца са много добри, мили, порядъчни; от малки усещали, че не са като другите. И двете семейства (особено бащите – майките са с меки сърца) намериха сили да приемат положението с благородство – и има всички изгледи децата да имат пълноценен, щастлив личен живот с обичта и подкрепата на семействата си. Искрено желая същото на всички, които имат или ще имат такъв опит. 

Дали Западът след Втората световна война е бил свръхтолерантен към хомосексуализма? 

Не, поне не повече от СССР. В 1952 г. американската психологическа асоциация обявява хомосексуализма за психично заболяване, дължащо се на предполагаем скрит страх от противоположния пол, причинено от травматични отношения с родител. Подобно обяснение – че хомосексуализмът е психическа девиация в резултат на дисфункционална семейна среда, в която момчетата не могли да се идентифицират с бащите си, срещнах тия дни в интернет, предложено от съвременен български психолог, завършил СУ. Тези възгледи са преобладавали до 70-те години в медицинската професия. В САЩ хомосексуализмът остава психично заболяване, което се „лекува“, до 1973 г. 

В 1954 г. в Англия великият математик Алан Тюринг – един от бащите на компютъра и военен дешифровчик от войната – след като случайно признава пред властите за сексуалната си връзка с друг мъж, е осъден на затвор, заменен с химическа кастрация, от която получава импотентност и гинекомастия и се самоубива на 41 години. 

Едва през лятото на 1969 г., в годината на фестивала в Уудсток, в края на бурното десетилетие на борбата за граждански права, след „лятото на любовта“, убийството на М. Л. Кинг, Робърт Кенеди и пика на антивоенните протести – в центъра на ултралибералния (и ултразападнал) Ню Йорк, в най-художническия, бийтнически и хипи квартал Гринич Вилидж – избухва Stonewall riot – бунтът на посетителите на гей клуба (единствен в града) „Стоунуол Ин“, срещу полицейския произвол, жестокост и корупция – започва официално борбата на ЛГБТ за човешко достойнство. 

Важен момент в кампанията за ЛГБТ права са демонстрациите и на родителите на добри, порядъчни ЛГБТ синове и дъщери, снимките от които демонстрации са сред най-трогателните, които могат да се намерят в аналите на правозащитното движение. 

Скоро такива демонстрации ще има и в България – не се плашете, помахайте им за поздрав. Те са смели и достойни хора. 

 

""

 

""

 

Но и досега влиятелно течение в американската попкултура като хип-хопа е яростно антигей. Разбира се, момчетата и в Ню Йорк по древна традиция се обиждат на „фаг“. На 15 г. синът ми намираше всичко според него „женствено“ в поп културата – вкл. тесните (а не широки и смъкнати) панталони, италианската естрада и „Щурците“ за „гей“. На летище „Малпенса“ в Милано оглеждаше с презрение италианските си и други европейски връстници и не намираше ни един, който да не е „гей“. Но реалното му отношение, неговото и на съучениците му американци, към гей съучениците им беше като нещо най-обикновено – това не е така само у албанчетата и други по-патриархални народи. 

Все пак в Америка явните прояви на bigotry и откровена гадория спрямо гей съучениците – като онзи студент в университета „Рътгърс“, който преди няколко години тайно филмирал и сложил на Ютюб любовната среща на съквартиранта си, който после се хвърлил от моста „Уошингтън“ – е и омерзителна за хората, не само строго наказуема. Тормозенето на гей съучениците и въобще тормозът, bullying, в училище и извън него са публичен враг, с който сега в САЩ се води борба за пълното му премахване (за расовите проблеми в Америка и за „еврейския въпрос“ ще напиша отделни коментари). В нашето детство, и в училище, и в махалата, bullying – не на гей съучениците, понеже такива „нямаше“, а на различните – „зубри“, очилати, дебели, дребни, „луди“, заекващи, руси, червенокоси и т.н. – беше всекидневие. В Америка между другото още не сме видели заекващо дете, освен ако не е научило „занаята“ още в България. 

Разбира се, има и известно преекспониране на борбата за половоспецифичните права след 70-те години на ХХ в. в САЩ за сметка на икономическата борба на масите. Много революционери от 60-те, членове на SDS („Студенти за демократично общество“) се оттеглят в дебрите на identity politics (политиката на идентичността). Причината е в надигането на радикалния консерватизъм с идеологията на пазарния фундаментализъм, смазването на профсъюзите и медийната промивка на масите, започнали по времето на Рейгън. От друга страна, турянето от радикалконсерваторите на моралните „пороци“ (на бедните) в центъра на вниманието придава на женското и ЛГБТ движение политическо значение, за каквото инак не биха могли да мечтаят. Автоматичното осъждане на „политкоректността“ в България, главно от страна на левите, е голяма грешка. 

Правата на ЛГБТ са органична част от правата на човека, зачитането им – по вътрешно убеждение – трябва да е неделим компонент на правната и морална култура на обществото. Това не отменя първостепенната важност на борбата за икономическо равенство и справедливост. Борбата на порядъчните ЛГБТ да бъдат декриминализирани и приети като равноправни граждани е достойна за уважение. Наистина в САЩ още няма ЛГБТ политици на високи постове, като кметовете на Париж и Берлин (доскоро), но ЛГБТ общностите също са политически фактор и жалко че напоследък енергията им беше насочена против Путин. 

Определено съм „за“ гей браковете. 

Във време, когато в развития свят хетеросексуалният брак – по обективни икономически причини – е в криза, да лишаваш хиляди порядъчни хора от правото на легитимен брачен живот с любимия си човек, вкл. и социалните придобивки и другите права, свързани с брака, не е справедливо. Умозрително едва ли някой може сериозно да възрази, но и тук личният опит е решаващ. 

Познаваме семейство от две майки с едно осиновено дете бурятче от Русия и с доведен син на една от тях от предишен хетеросексуален брак – чудесно семейство. Жените са образовани, възрастни вече, добри професионалисти, религиозни – запознахме се в една епископална (така в Америка се наричат англиканските) църква, дето синът ни пееше в хора – децата им се възпитават чудесно. И са хетеросексуални – хомосексуализмът не се „учи“, биологично програмиран е; това, което се учи, е любовта и приятелството в семейството. И цялата общност в епископалната църква ги приемаше радушно, макар тогава бракът им да не е бил действителен в щата Ню Йорк – еднополовите бракове бяха разрешени в 2011 г. За деца в такива семейства има и детски книжки „Имам две майки“. 

Колкото до СПИН, 

наличието на повече невиртуални openly gay общности и еднополови бракове може само да намали риска от зараза при промискуитетни връзки. Разпространението на СПИН рязко намаля в САЩ през 90-те години поради измирането на заболелите в старо време и масовото въвеждане на лечението, отново бе във възход заедно със сифилиса от началото ХХI век, и то само сред мъжете – по причина на интернет (сайтовете за запознанства като „Крейг’с Лист“) и „спийда“ (амфетамин). Хората се запознават по интернет и преодоляват срама при първата си среща със спийд.

Българският разговор за хомосексуализма е закъснял с над 50 години. Ще трябва да се съгласим, че две съзнателни човешки същества са свободни да встъпват – насаме и по взаимно съгласие – в полови отношения, които им носят радост. Целта на обществото трябва да е 

намаляването на ненужните страдания и унижения 

на хората – намаляването на жестокостта, самотата, а също и на безбрачието, когато не е желано. Трябва да се учим да разпознаваме жестокостта, наша и чужда, волна и неволна, по отношение на другите и да я избягваме. 

Кантовият въпрос „що е човек“ освен юридически е и познавателен, засяга способността ни да се отъждествяваме с другите. Човек се учи да преодолява детския си солипсизъм и да приема или конструира реалността, легитимността на другите хора – това е „разширяването на обсега на аза“ ни. То е въпрос на силата на въображението ни и зависи от емоционалното възпитание и информираността ни. В спора се сблъскват не толкова либерали и консерватори, колкото хора с повече или по-малко въображение и емоционално възпитание. Филмите, тв програмите, текстовете на популярните песни, рекламите, новините и коментарите по тях имат по-голямо значение за възпитанието от научните и философските трактати и законите. 

 

Още от категорията

31 коментар/a

Forbes на 26.09.2014 в 19:22
Българските *леви* са против хомосексуализма, защото така им задават опорните точки от Масква, докато във ВС на БСП половината са открити хомосексуалисти. Руснаците са официално против хомосексуализма, само дето президентът им е доказан педофил. Това са просто два примера за тоталното объркване в главите и душите на руската върхушка и тукашните русофилстващи мекерета.
Аврам бакалина на 26.09.2014 в 20:39
Фичо, поздравления за текста! За съжаление той показва, че ще се чувстваш все по-неуютно в политическата \"лява\" компания, в която се набута с поредния прилив на ентусиазъм и очакване да получиш признание. Няма да получиш и от тях. Възпяването на Путин може и да ти се струва интересно упражнение по алтернативно мислене и интелектуално лидерство (от позициите на някакво елитарно малцинство), но съвсем скоро ще претърпи същия крах както и възпяването на Буш II, което правеше със същата безуговорочна фанатичност. Играта е съвсем друга и новото пробуждане на масите, което пророкуваш с книжна неадекватност, изобщо няма да се състои. Политиката на \"Запада\" може и да е гадна и безпринципна, но поне има някакви петна на свобода, която описваш в това свое писание. Путин изобщо не се интересува от ничия свобода....
фичо си криви душата(пак)................рекламирайки(почти)гейството на 26.09.2014 в 22:43
все пак ,аз държа да НЕ бъда дискиминиран в качеството ми на НОРМАЛЕН,и да НЕ искат от мен да не ми се повръща,когато гледам мъже да се целуват \'любовно\".... и да искат от мен да НЕ чувствам това като подигравка с Призванието на Човека........и да не казваме Кривото ,че е Право,....както безгръбначния Фичо по-горе!........Иначе-никакво посегателство над Правата на Човека заради нестандарни нагласи!!!Ако не се натрапват на Околните!
Моше на 27.09.2014 в 00:02
Е, ако на педалите им казваме нормални, то явно ние хетеросексуалните се се превърнахме в ненормални. И за чий х.й автора отново прекарва тезата си през идеологическата цедка? След беглата си историческата разходка с цел да оправдае педарастията, и елементарните си съждения облечени с фин интелект, няма как да ни убеди, че не е дегенерат!
Мая на 27.09.2014 в 00:10
Интелигентен текст, четох го с удоволствие. Но защо, за Бога, вменявате неприязънта към хомосексуалността единствено на българските \"леви\"! Според мен у нас тя е повсеместна.
ь на 27.09.2014 в 00:33
Толкова объкан човек си Фичо, че чак ми е жал за тебе! Плюеш Обама и действията на сащ в Украйна, всички тъпи гербери и костоваци ти се хвърлят отгоре. След месец плюеш по консерватизма в сащ (противниците на еднополовите бракове) и плюеш по Руската официална политика и православната позиция, изразявана от Гочев. С което сега ще си отнесеш псувните от бесепарите и депесарите, защото те са горе-долу реалните десни у нас. Наивен си ти , Фичо - отвсякъде гонен и НИКЪДЕ необичан? И то не заради истината, защото в думите ти има само лъжи.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 27.09.2014 в 00:58
Забележете, сега един гражданин получава толкова услуги от държавата колкото преди 100 години, но сега данъчната тежест е 60% а тога е била 10%.
ЛУБЯНСКИЯ МАЙМУН Е СПЕЦИАЛИСТ ОТГЛЕДАН НА ЛУБЯНКА на 27.09.2014 в 01:41
КЪдето всеки ТВЪРД КОМУНИСТ ОПИТВА ТВЪРДИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН ЧЛЕН НА РИБЕНДРОБ! :(
До г-н ь на 27.09.2014 в 02:02
Г-не, по думите ви разбират, че в живота не ви е срещал с честен човек, който не се води по медийните шумотевици, били те политически или културологически, а от собствените си убеждения. Да ти се нахвърлят български мижитурки в образа на гербери и костоваци е чест за всеки независим мислител. Интересно, Едвин Сугарев, подлогата на ГЕРБ, ли ви е пример за чест и истина? Да не приемаш американския републикански цинизъм да правиш едно в живота, а да говориш друго в общественото пространство, е нещо е повече от достойно. Да не се съгласяваш с академичното тесногръдие и липса на хуманно въображение на доц. Николай Гочев е повече необходимо. Такива хора като Фичо, г-н ь, които слушат човешката си и интелектуална съвест, са повече от небходими за България. Ако в скоро време не се появят подобни хора с хиляди и не станат реалното гражданско общество на България, ще умрем от студ, глад, бедност и простотия под ботуша на мутри с едносантиметрови чела като Борисов и Цветанов. Още веднъж: гражданското общество не са Плевнелиев. Близнаков и сие, не са красивите и умните от 2013, не са така наречените студенти окупатори, не са Добромирова и журналистите от купените български медии. Гражданското общество са хора като автора. И ако неговите позиции в определени моменти не устройват леви, десни, православни, ортодоксални, доценти, професори, журналисти, бизнесмени, толкова по-зле за тях. В България е толкова лошо положението, че им препоръчвам всеки от тях да започне да пише, говори, мисли и гласува наистина по съвет. Това е единствения начин нещо наистина да се промени.
Някой на 27.09.2014 в 03:01
В този свят все още има много хора, които обичат да делят на \"нормални\" и \"ненормални\", като разбира се, слагат автоматично себе си сред първите, само заради хетеро-сексуалността си. Само че нормалността, никога не е била нещо свързано с това, с кого избираш да си лягаш, а с това, до каква степен си истински достойно, отговорно и полезно за другите човешко същество! За такава автентична нормалност, е необходимо наличието на качества, като: Честност, Щедрост, Мъдрост, Доброта, Трезвост, Смелост (и др.); и от друга страна, липсата на: Егоизъм, Омраза, Глупост, Подлост, Двуличие, Скъперничество (и др.). Нормалността, в смисъла на оползотворено човешко съществуване, е свързана единствено с това, по какъв начин присъствието на някого в света се отразява на другите, и по-точно, само, когато то ги прави по-добри хора, по-щаствили, по-осъзнати, по-разбиращи и повече познаващи себе си. Извън това, всякакво преписване на \"нормалност\" или \"ненормалност\", основани на етнически, социални, сексуални, полови или географски характеристики, води само до разделение на хората и до повече страдание, такова мислене винаги е плод на голямо вътрешно объркване и невежество. Страха от непознатото, нежеланието да разберем другия и капсуловането в собствените ни убеждения, е това, с което се хранят войните и омразата. Противоотрова на всичко това е, да осъзнаем, че всички живи същества се стремят да бъдат щастливи и се опитват да избегнат страдание. Ако истински разберем това, вече никога няма да можем да съдим прекалено жестоко другите, защото ще знаем, че те не са с нищо по-различни от нас самите.
ь на 27.09.2014 в 03:09
Вижте сега, има и наивни честни хора. Чичо Фичо може да е честен. Може да си настила пътя с асфалт, направен от добри намерения. Но пътят му е погрешен, объркан и безпрецедентно противоречив. Треакторията му сякаш е нарисувана от загубила се в планината малка овчица - честно си търси кошарата и влиза на вълчо в устата...
ММ на 27.09.2014 в 04:34
Какво ти,авторе,а сега разбрах и семейството ти,търсиш в Ню Йорк?..След поредицата от велики анализи,в които надълго и нашироко обясняваш колко е западнал,загнил,и т.н.живота там.Защо не си в Москва или в някоя деревня?..Загубих повече от 2 часа от живота си да прочета поредната ти статия.И то не един път.Изумен съм как с толкова много думи може да се каже толкова малко.И отново глупости.Прочитайки статията,човек остава с впечатление,че в САЩ,а и не само,повече от хората са обратни.Копи-пействам:...\"Една вечер с жена ми на буната (mall) на р. Хъдзън в края на Кристофър Стрийт, в Уест Вилидж, с изненада, но не голяма, установихме, че сме единствената хетеросексуална двойка от всичките разпускащи по тревата в здрача\"...Не вярвам на порадната ти на пръв поглед не голяма лъжа.Аз също живея от много години в \"прогнилия\" запад и съм убеден че лъжеш!Както и лъжеш за много други по-сериозни неща.Не е ясна причината да го правиш,но от факта,че \"Гласове\"те побликува постоянно,човек може да се досети....ПП:Ако ми изтриете коментара ще го копи-пействам веднага.
десния криптофашист-когато данъците(косвени и преки)са били 10%-Държавта НЕ е осигурявала - на 27.09.2014 в 04:46
-никакви \\\"УСЛУГИ\\\" освен издръжка на АРМИЯТА,ПОЛИЦИЯТА и СЪДА...както и част от административните услуги!!
Васик на 27.09.2014 в 05:50
От статиите на Гочев останах с впечатлението, че темата се профанизира. Дори филмът за Хедвиг представяше Платон по-атрактивно.
Мара на 27.09.2014 в 06:14
Прочетох ММ и се усъмних дали писалият е способен да разбира родния си език и онова, което чете. Къде в тази статия има написано нещо срещу \"гнилия запад\"? Напроти, авторът е казал, че левите в България неправилно приемат живота на запад за \"загнил\". Срамно е да се обясняват такива неща. ММ май трябва да да си върне свидетелствата на другарката от 1 до 4 клас.
Мара на 27.09.2014 в 06:31
И още, ако някой някога изобщо поиска да трие мнението на ММ, ще го направи по етически и педагогически причини, защото ММ явно не разбира прочетеното и лъже за написаното от автора. На ММ му трябвало му два часа да прочете текста: явно за първи път чете нещо по-сложно от два реда големи букви. Като си помисля, че такива като него ще избират Борисов на 5 октомври и ми се гади.
Мара, ти си Нели, нали? на 27.09.2014 в 07:59
Познах!
observer на 27.09.2014 в 17:33
Нищо изначално ляво няма в симпатиите към хомосексуалистите, връзката е по-скоро обратна. Търпимостта към тях се смята за проява на либерализъм, което в днешните времена, след краха на социалистическите идеи, минава за ляво. Не е въпрос на генетична предопределеност, обаче. Хомосексуалните традиции в Античността го доказват. Въпрос е на културни и обществени нагласи. Пример са храбрите воини на Спарта, всички до един хомосексуални. Жените там са живеели отделно и явно също са общували помежду си. Навремето се отказах да си купя някакъв том на Платон, разгръщайки го в книжарницата, първото, което прочетох беше за предимството на любовта на зрял и мъдър мъж към млади момчета, пред страстта към жените, която била идентична с тази при животните.
Еврогеец на 27.09.2014 в 17:38
Уффф , аман от педерастия Кой ви пречи да си се таковате отзад ? Кои права са ви дискриминирани ? Защо непрекъснато хленчите и си навирате анусите във фокуса на общественото мнение ? Никой не ви мрази , педалствайте си на воля , да сте живи и здрави Защо групово манифестирате под формата на паради ? У ред ли сте ? Сексуалната ориентация е въпрос на личен избор ,всеки е свободен да избира да си навира предмети в задника Педерастията не е естетична ,женското тяло е много по красиво от мъжкото Съгласете се , че от гледна точка на естетиката е грозна картинката на съвокупляващи се мъже в сравнение с това между мъж и жена А и природата е създала жената за секс има си и две дупки , докато педерите една Нали знаете ? Който нье ибе го ибът ! Въпрос на личен избор Кофти е ситуацията в политиката и педерастите в нея , защото са лесно манипулируеми и подаващи се на натиск от гледна точка на компромати За това призовавам всичкото педераст политик - признайте си бре, шъ ви олекне и няма да могат да ви изнудват ,щот ви държат с едни снимки !
izchezvai negogiaiaev! на 27.09.2014 в 17:46
fuch you and all of your fuching bums.pR5ILICHASH NA Valeri nAIGENOV.NEDOGIAEV!i oFFca.Buha-haaaa
Pearl Earring на 27.09.2014 в 20:25
Най-обичам да ме поучават от дистанция разни живеещи в САЩ, Западна Европа, Патагония, Антарктида и т.н. \"интелектуалци\", за които \"традиционно\" е обратното на \"рационално\" и които, видите ли, внасяли просветление и разум от Там в \"изостанала\" България. Честно казано, много се учудвам, че Николай Гочев с неговата непоносимост към слушане и говорене на глупости, съумява да бъде \"приятел\" с автора. Но, щом казвате... Преповтарянето на американски клишета, прекомерната употреба на латинизми и англицизми в речта не правят този текст \"интелигентен\", а просто... отегчителен. Мислех, че никой не може да надмине Мануилов в това отношение, но явно съм била тежко заблудена. Проповедта на неолибералният, толерантен, двуплюсполиткоректен, мил, красив, симпатичен и любезен автор не ме затрогна. Съжалявам.
ИСТИНА е, че на 28.09.2014 в 03:16
в БГ се навъдиха много педерасти. Тяхна си работа. На мен те не ми пречат! Аз си падам по жени. Лошото е само това, че никой не ми оценява извънредния труд, който ми се налага да полагам!
чугун на 28.09.2014 в 05:25
Хайджийски, защо не пробваш ( с разрешение от буля Нели) да обърнеш резбата? Ти многократно го правиш политически и интелектуално, време е да има и практически действия.Много е така, advanced, продвинутое, като по друг начин не може да влезеш в политиката, дай на политиката да влезе в тебе. Може да ти се отвори чакрата...
чугун на 28.09.2014 в 05:41
Хайджийски, защо не пробваш ( с разрешение от буля Нели) да обърнеш резбата? Ти многократно го правиш политически и интелектуално, време е да има и практически действия.Много е така, advanced, продвинутое, като по друг начин не може да влезеш в политиката, дай на политиката да влезе в тебе. Може да ти се отвори чакрата...
Хамбъл на 28.09.2014 в 08:37
Интересен калейдоскоп на хомосексуалността, леко дразни запазената марка с намесването на семейството, ако се ореже, статията ще натежи силно, поне според скромното ми мнение. Пропусната, според мен, е тенденцията към сериозно засилване на женската хомосексуалност, навярно -от една страна - под влияние на цялостния стремеж към себеоткриване и разкриване, но много по-вероятно от разширяващата се роля на порно \"изкуството\" в живота на модерните хора. В сайтовете за запознанства поне 40 процента от съвременните млади момичета се определят като бисексуални, дори само да са целунали съученичка на пиянски купон. В ЮК има интересна тенденция прясно разведени майки да се обръщат към противоположния пол, дори само за проба, най-вероятно отвратени от силния пол. Също в Англия, напоследък разкритите масови случаи на педофилия от страна на известни и влиятелни личности навеждат на мисълта, че сексуалните девицации (не твърдя, че хомосексуализмът е такава) до голяма степен се коренят в социалната несигурност на задоволяемостта на дадени нагони.
Д. Желязков на 28.09.2014 в 17:46
Чета анализите на Хаджийски и често приемам изводи и прогнози. Обаче в този, в третия пасаж, са синтезирани почти всички нахвърляния и обиди към хората в КалищА /е-то накрая е изкусително, но крайно некоректно; всъщност името има красив гръцки корен/.Хаджийски може и нека си отговори на няколко въпросчета: - какво се знае за срещата на т. нар. Сирийска опозиция, домакинствана от българското правителство през 2013 г. в Правец? - какво означава, не махленската политоложка Гюра, а еврокомисар да твърди, че повечето от сирийските бежанци са жени и деца? - защо нормалният медиен въпрос \"Къде са мъжете?\" беше смачкаросан само за ден-два? - какво означава същият еврокомисар да твърди, че със сирийските бежанци България ще реши демографския си проблем? Работата е там, че около сирийските /и други/ бежанци има тежки неясноти - заради външно- и вътрешнополитически задкулисия. Дали оттук не започва обяснението на страховете на хората в Калища, Розово, Телиш, Казанлък и пр.? Защото няма нищо по-лесно от това, да търсим в тях битов фашизъм /не коментирам това \"понятие\"/, ксенофобия, расизъм и пр.
Спиноза на 28.09.2014 в 20:12
Г-н Хаджийски правилно констатира че на изток и Русия исторически са били толерантни към хомосексуализма, смятам че и до сега е така, защото под лицемерната насила прилагана толерантност на запад, прозира грозното лице на нетърпимостта, на кладите, на нетолерантните идеологии - всички родени на запад и нито една на изток. Как католиците и особено протестантите, приели една източна религия на толерантността и любовта - християнството, стигнаха до кладите, до салемските вещици? Хората на запад са по-лоши, само заплахата от законова санкция ги прави притворно толерантни. Погледнете, Западът колонизира Изтока, не обратното! Фичо, кога ще поразсъждаваш за алчостта и грабителството на Западния човек? От друга страна Холивуд неистово пропагандира хомо бракове, хомо семейства, хомо култура... не им вярвам че го поравят за добро!
утре всички ще сме хора на 03.10.2014 в 19:07
Най-готино е, когато държавата ти събира парите насила под формата на данъци и те кара да плащаш за детските надбавки на \\\"нормалните\\\", които съответно след това се обръщат да ти обясняват как ти нямаш право на дете и семейство, щото не ги кефи. Иначе нямат нищо против майчинските надбавки, здравеопазването на болните им деца, образованието им и така нататък да се спонсорират частично от \\\"ненормалните\\\"... Когато държавата ти помага с чужд труд, не ти пука особено, обаче в момента, в който се очаква да покажеш на другия, че е равен с тебе, а не е унизен и лишен от твоите права, изведнъж настава скандал, то не е цупня, то не е възмущение, то не е морал. Но иначе не им пука да ползват компютрите, дето Тюринг ги изобрети и го унищожиха, нито им е проблем да се наслаждават на изкуството на Микеланджело или Леонардо Да Винчи, нито да се ползват от благата и творчеството, науката и изобретенията, създадени от обратните в последните няколко хилядолетия. Всичко е окей, но е окей тогава и само тогава, когато \\\"не се натрапваме\\\" - за да бъде окей, трябва да се криеш, никой да не знае, никой да не вижда нищо. \\\"Абе най-добре да те няма, за да не се натрапваш\\\", казва гордо \\\"нормалният\\\" докато се бие в гърдите колко е толерантен и как на никого не пречел. \\\"Нямам нищо против тебе, стига да те няма, да се криеш, да не бъдеш себе си, щото ми разваляш душевния комфорт, но иначе не ми пречиш\\\". Предполагам, че на десетките хора в Борисовата градина дето им счупиха главите, удушиха ги и ги заклаха сигурно пак никой не им е пречел. Все пак едно леко и небрежно убийство няма как да лиши човек от възможността да стане лекар, за което е влязъл в университета, нали така? Нека не се лъжем, когато на човек му е отказана възможността да се наслади на личния си живот като всички останали, без вмешателства и заплахи от околните, може да се очаква, че тоя човек ще почне да компенсира с работа и образование, за да може един хубав ден да си бие камшика и да отиде в някоя друга държава, където също с удоволствие ще му взимат от дохода данъци, но поне простата сийка в общината няма да има \\\"морални съображения\\\" да даде възможност на двама платежоспособни данъкоплатци да се разпишат на пустия лист хартия и да си направят парти като \\\"нормалните\\\". Някое място, където няма да разправят по телевизията, че страната не била дозряла да направи нещо по въпроса за това как разни данъкоплатци, бъдещи работещи, учители, лекари и всякакви полезни хора, биват системно обиждани, унижавани, понякога пребивани и дори в екстремните случаи убивани на улицата, понеже \\\"никой няма нищо против тях\\\". Особено интересно развитие наскоро е хомофобията с феминистки привкус - постоянните подигравки, че еди кой си не бил \\\"истински мъж\\\" и не ставал за нищо. Но това може да се очаква, понеже на тая идеология в основата й седи това мъжът да \\\"става за нещо\\\" - да работи, да изхранва, да защитава, за да може накрая някоя да му каже авторитетно, че не е истински мъж. Поне на обратния като му кажат това, не го боли, щото знае, че жената няма какво да му даде и опитите й за изнудване са безплодни. Нещата далеч не се изчерпват с лимитираните модели за патриархалния мъж злодей, който мачка жените и гейовете, това е само малка част от цялостната картинка, никой дори не се осмелява да погледне злобата, насилието и манипулациите на женската половина на обществото, но предполагам това е тема за друг материал...
Човек на 08.10.2014 в 08:38
Колко е иронично, че в съвременната психология е широко разпространена теорията за пряка връзка между хомофобията, и подтисканата, латентна хомосексуалност. Когато силово се подтискат сексуалните нагони, заради страх от отхвърляне, чувство за вина и др., се генерира голямо вътрешно напрежение, което обикновенно избива под формата на агресия. На първо място към самия себе си, и после към всички, които открито демонстрират различната си сексуалност, заради потенциалната заплаха от евентуално разкриване, което предизвиква тяхното поведение. Като цяло, може да се каже, че подтисканата сексуалност, е в основата на голяма част от актовете на насилие и силно агресивно поведение. Затова е толкова важно да подхождаме с толерантност и разбиране към себе си, да не се страхуваме да изследваме и осъзнаваме нагоните си, защото същата степен на толерантност и разбиране, която прилагаме към самите нас, след това ще приложим и към другите.
Човек на 08.10.2014 в 15:33
Колко е иронично, че в съвременната психология е широко разпространена теорията за пряка връзка между хомофобията, и подтисканата, латентна хомосексуалност. Когато силово се подтискат сексуалните нагони, заради страх от отхвърляне, чувство за вина и др., се генерира голямо вътрешно напрежение, което обикновенно избива под формата на агресия. На първо място към самия себе си, и после към всички, които открито демонстрират различната си сексуалност, заради потенциалната заплаха от евентуално разкриване, което предизвиква тяхното поведение. Като цяло, може да се каже, че подтисканата сексуалност, е в основата на голяма част от актовете на насилие и силно агресивно поведение. Затова е толкова важно да подхождаме с толерантност и разбиране към себе си, да не се страхуваме да изследваме и осъзнаваме нагоните си, защото същата степен на толерантност и разбиране, която прилагаме към самите нас, след това ще приложим и към другите.
Човек на 08.10.2014 в 17:06
Колко е иронично, че в съвременната психология е широко разпространена теорията за пряка връзка между хомофобията, и подтисканата, латентна хомосексуалност. Когато силово се подтискат сексуалните нагони, заради страх от отхвърляне, чувство за вина и др., се генерира голямо вътрешно напрежение, което обикновенно избива под формата на агресия. На първо място към самия себе си, и после към всички, които открито демонстрират различната си сексуалност, заради потенциалната заплаха от евентуално разкриване, което предизвиква тяхното поведение. Като цяло, може да се каже, че подтисканата сексуалност, е в основата на голяма част от актовете на насилие и силно агресивно поведение. Затова е толкова важно да подхождаме с толерантност и разбиране към себе си, да не се страхуваме да изследваме и осъзнаваме нагоните си, защото същата степен на толерантност и разбиране, която прилагаме към самите нас, след това ще приложим и към другите.

Напиши коментар