- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 59
- 15
Един карикатурен датски театрал намина тая седмица, за да ощастливи софийската си публика. На изгореното от солариума лице на началника на НАТО често грееше безизразна усмивка, весели бяха местните сподвижници на тая престъпна военна организация. Не знам защо им бе толкоз радостно, мнозина също не успяват да намерят отговор на тоя въпрос, който чопли съзнанието на всеки мислещ българин. Като имаме предвид, че през изминалия четвърт век от развита държава с мащабно промишлено и селскостопанско производство България бе превърната в пустиня, в тия весели усмивки прозираше ехидност сякаш. Какви ти тук усмивки, за днешна България може да се говори само през сълзи.
<p>Датският комедиант и софийските му подчинени не само позираха малоумно захилени, но и изпитаха нашето търпение, като ни заляха и с изкрящо пустословие, което бе или поради мисловна скудност, или пък нас бяха взели за балъци. Колко му е да се прескочи от комичното в трагичното...</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35593_55ItzwzSpcaEtag3nRtvFWUTObmZUK.jpg" style="height:509px; width:545px" /></p>
<p><em><strong>През последния четвърт век с усилията на целокупната ни политическа класа България бе превърната в сметище – износваме старите дрехи на Европа и Америка, караме старите им коли, сега ни предлагат да им купим безбожно скъпо и старите самолети.</strong></em></p>
<p>Като остържем пустословието в изказванията на натовския началник, лесно ще прозрем истинската причина да бъдем ощастливени така ненадейно – НАТО имал за продан едни стари изтребители, та ни бе заръчано да платим по-скоро за тях. Така е в тия „европейски” организации, все за пари става дума, за едни пари, които текат все в една посока, както скоро може би ще имаме случай да покажем – от нас към тях. Така се получава, кагато си другаруваме със страни, с които нямаме нищо общо, нито исторически, нито географски.</p>
<p>Ако бяха само разпорежданията на европейското началство за старите самолети, които при това, сигурен съм, ще ни продадат на цената на нови, така, по приятелски, даже нямаше да повдигам тук въпроса. Трагичното е, че отдавна вече износваме и старите дрехи на Европа и Америка – никъде в европейска държава няма да срещнете такова изобилие от магазини за стари дрехи, аз поне никъде не съм виждал дори и един-единствен, не съм чувал дори някой да знае за такъв магазин в чужбина, включително и на Балканите.</p>
<p>Старите коли на Европа също идват при нас – едва всяка десета кола, внасяна и продавана в България, е нова, останалите девет са излезли от употреба таралясници, докарани сме до положението да не можем да си позволим друго. Това сметище – стари дрехи, стари коли, стари хладилници, сега и стари самолети, в което властниците ни превърнаха България през последния четвърт век, е възмездие за безграничното ни търпение, сигурен съм.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35593_GZQptpW3ilgtZJDgN08gwNdqG1C31w.jpg" style="height:477px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>През 809 г. великият господар Крум (802–814) успява да привлече на работа в България срещу „достойна награда... един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката” и по неговите изчисления през следващите две години българската войска се сдобива с най-модерните за това време обсадни машини. Изображения на каменометни машини, макар и по съвсем други по-късни поводи, са представени в Украсения препис на „История” на Йоан Скилица, ХІІ/ХІІІ в., Националната библиотека – Мадрид</em></strong>.</p>
<p>В хилядолетния си исторически път България помни и други времена, разруха като днешната може да се отбележи само в края на ХІV в. и до 1422 г., при османското нашествие в Европа. Особено в началото на ІХ в. Балканите са други, при кханасюбиги Крум (802–814) България се изгражда като могъща империя, която в продължение на повече от два века, а и след това, да изпълнява с чест цивилизаторската си мисия в нашия ъгъл на света, а и отвъд него.</p>
<p>Точно това е времето, в което могъщаството на държавата позволява на нейните владетели да използват последните достижения на науките и на технологиите в тогавашния свят. Несъмнено първо се усвояват най-модерните за това време средства за воденето на война.</p>
<p>„Към средата на месец октомври [812 г. великият господар] Крум се отправил с войската си срещу Месемврия [Несебър] с бойни и обсадни машини...”, ни осведомява летописецът Теофан Изповедник. Това става възможно, тъй като Крум привлякъл срещу „достойна награда”, да се разбира много пари, един покръстен арабин и помощниците му, които имали познанията да изчисляват и да строят най-модерните в това време обсадни машини. Впрочем победоносните български войни през следващата година и половина, през която са превзети и могъщи крепости като Одрин например, показват, че похарченото се изплатило подобаващо. Само смъртта на българския владетел през април 814 г. спасява може би дори Цариград – продължителната подготовка през зимата и пролетта на 814 г. създава необходимите условия за победоносна българска обсада на „царицата на градовете”.</p>
<p>За усвояване на на съвременните технологии са необходими не само пари, които България по това време има изобилно, но и достатъчно новаторска мисъл. При разкопките на Плиска отдавна е открит част от вносен съд (Ст. Станчев, Ст. Иванов, 1958), чието предназначение е да служи за дестилация. Съдът е с произход Персия, там е изобретена тази технология – първоначално за получаване на парфюми навярно, но и за всякакви химични опити. След средата на ІХ в., когато се датира дестилационният съд от Плиска, никъде другаде освен в Арабския халифат не се извършва дестилация. Съдът от Плиска е луксозен и навярно безумно скъп, но средновековна България може да си позволи всякакви разходи, за да притежава най-новите технологии, с които още никой друг не разполага.</p>
<p>Отново при арабите цар Симеон Велики (893–927) намира това, което му е нужно, за да изгради блестящата си нова столица в началото на Х в. – Велики Преслав. Как точно е пренесена технологията за изработката на преславската рисувана керамика (Кр. Миятев, 1936) – чрез майстори, които са пристигнали да работят в България, или чрез обучението на българи в Багдадския халифат, е трудно да се каже днес. Резултатът обаче е налице – великолепието на строежите в българската столица през Х в. няма равно освен в Цариград.</p>
<p>Средновековният град Острово е столица на България за кратко, до лятото на 1041 г. В покрайнините на града е мястото на битката между войските на цар Петър Делян и на император Михаил ІV, която слага край на въстанито на Петър Делян. Тази битка е твърде известна и защото българската войска използва невиждано оръжие – железни колесници.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/35593_NytFEW91ut40sb2iUzBoipWhugYlAR.jpg" style="height:115px; line-height:1.6em; width:545px" /></p>
<p><strong><em>На равното поле с форма на хиподрум, точно отвъд североизточните покрайнини на средновековния град Острово (Воденско, Южна Македония) на брега на Островското езеро, българският цар Петър Делян (1040–1041) среща византийската войска, начело с император Михаил ІV (1034–1041), през лятото на 1041 г. в съдбоносна битка за оцеляването на България. Битката е загубена, макар българската войска да използва невижданите „много железни колесници, снабдени с колела”.</em></strong></p>
<p>Така се развиват събитията в имперското ни минало, само най-новите световни технологии се използват в България, тук се ограничихме само до най-показателните примери. Както стана ясно, днес е друго, сигурно защото отдавна сме се примирили.</p>
